№ 205
гр. П., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „ЛЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „О.“ №
41, ЕИК ***, твърди, че между него (като изпълнител) и ответника (като възложител) е
бил сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи от 17.05.2017 г.
Уточнява, че тази сделка се отнася до изграждането на топлоизолационна система,
монтаж и демонтаж на строително скеле за обект, представляващ „многофамилна
жилищна сграда – бл. 44, вх. А, Б, В, Г, Д, Е и Ж, с административен адрес в гр. П., кв.
„И.“, ул. „Ю. Г.““. Поддържа, че посредством допълнителна устна уговорка към
договора, която е постигнал с възложителя, е предоставил на последния свое собствено
строително скеле, свързано с изпълнението на работата на обекта, което след
завършването й е трябвало да му бъде върнато. Изтъква, че след приключване на
строително-ремонтните работи работници на ответника са демонтирали скелето, без то
да бъде върнато. Смята, че по тази причина ответникът е длъжен му да заплати
неговата парична равностойност, която е 11 042,10 лв. Пояснява, че описаното вземане
попада в обхвата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът
(като длъжник в заповедното производство) е подал възражение. Иска постановяване
на съдебно решение, с което дължимостта на вземането да бъде призната за
установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „Н. К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
1
„Б.“ № 75, ЕИК ***, оспорва ищцовата претенция, настоява за нейното отхвърляне и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: ищецът, в качеството
си на изпълнител по сочения договор, е бил длъжен да го изпълни със свои средства;
към тези средства спада и строителното скеле; той не е получавал такова от ищеца, не
е организирал неговото демонтиране и не е имал задължение да му го връща, респ. да
възстановява неговата стойност.
Съдът приема следното:
Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.
От ч. гр. д. № 642/22 г. на Районен съд – гр. П., приложеното към настоящото
дело, се установява, че:
- вземането по тази искова претенция е включено в предметната рамка на
издадената по цитираното частно дело Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 370
от 18.05.2022 г.;
- заповедта е била връчена на ответника (имащ качеството на длъжник в
заповедната процедура) и същият е възразил срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК;
- затова и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, ищецът е
предявил срещу него иск за съществуването на оспореното вземане.
В принципен порядък уважаването на ищцовата претенция е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ постигане на уговорка, в рамките
на твърдения договор за изработка, по силата на която ищецът е предоставил на
ответника соченото строително скеле, със задължение за връщане; 2/ настъпване на
условията, при които тази вещ е следвало да бъде върната, и 3/ неизпълнение на това
задължение от ответната страна, респективно незаплащане на стойността на
невърнатата вещ.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи наличието на
първите две предпоставки за уважаване на иска, а на ответника – погасяването на
задължението, до което той се отнася.
Страните не оспорват сключването на процесния писмен договор за изработка
помежду им, като копие от него е приобщено към доказателствената съвкупност. От
съдържанието му се изяснява, че ищецът, в качеството си на изпълнител, е бил длъжен
да реализира работата, поръчана му от възложителя, без да е уговорено отклонение от
диспозитивното правило на чл. 259 ЗЗД. Според последното, изпълнителят е длъжен да
изработи поръчаното със свои средства. В самия договор липсва уговорка, че
възложителят има какъвто и да било ангажимент към строителното скеле, нужно за
осъществяване на договорените ремонтни дейности.
Не са представени никакви други доказателства, от които да се направи
2
фактически извод за постигането на договореност между ищеца и ответника, съобразно
която за последния е налице задължение да стопанисва строителното скеле, докато се
вършат строителните работи, а след финализирането им да е длъжен да го върне на
първия. Напротив, от насрещното доказване, проведено от ответното дружество, чрез
гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля Ангел
Шавалов, който завежда административната му служба, отново се потвърждава, че
ищецът е бил длъжен със собствени средства да изпълни работата, до която се отнася
сделката.
Ищцовата страна не е провела и надлежно доказване, че е предала на
дружеството ответник елементите, формиращи строителното скеле. В тази връзка
единствено са представени два броя приемо-предавателни протоколи – от 17.05.2017 г.
и от 19.05.2017 г., които обаче бяха изключени от доказателствения материал, на
основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Ето защо и не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, поради
което той подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора право на съдебни разноски има само ответникът (чл. 78,
ал. 3 ГПК), като техният размер възлиза на 2 000 лв. и обхваща възнаграждение за един
адвокат, което е платено, съгласно отбелязването в представения по този повод
договор за правна защита и съдействие.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЛЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „О.“ № 41, ЕИК ***, предявен против „Н. К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Б.“ № 75, ЕИК ***, с който се претендира да бъде признато
за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че последното дължи на първото следната
сума, която е включена в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 370 от 18.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 642/22 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 11 042,10 лв. – стойност на невърнато строително скеле, което „ЛЗ“ ЕООД е
предоставило на „Н. К.“ ЕООД, въз основа на допълнителна устна уговорка,
постигната към сключения помежду им писмен Договор за извършване на строително-
монтажни работи от 17.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЛЗ” ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „О.“ № 41, ЕИК ***, да заплати на „Н. К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Б.“ № 75, ЕИК ***, сумата от 2 000 лв. –
3
съдебни разноски за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4