Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
16.12.2010 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 23.11.2010 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар К.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско
дело № 219 по описа на 2010 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.А.А. против
А.Б.А. иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК – за прекратяване чрез развод
на сключения между тях граждански брак. Ищцата в исковата си молба поддържа, че
страните са съпрузи от 10.02.1989 г., когато са сключили граждански брак.
Твърди, че от брака имат родени две пълнолетни деца. Ищцата сочи, че бракът й с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, поради което следва
да бъде прекратен, тъй като е изпразнен от съдържание и е вреден за нейното
здраве и психическо състояние. Твърди, че от 29.09.2009 г. страните са във
фактическа раздяла, когато ответникът направил голям пиянски скандал с много
обиди и ругатни срещу нея, при което тя извикала полиция и напуснала семейното
жилище. Ищцата поддържа, че причината за раздялата е поведението на ответника,
който от десет години често употребявал алкохол, при което ставал изключително
агресивен и без повод правел скандали, обиждал я с вулгарни изрази, многократно
й нанасял побои, не се грижел за семейството. Сочи, че не може повече да понася
този ежедневен психически и физически тормоз. Заявила е претенция за ползване
на семейното жилище, находящо се в гр. Средец, ул. “Преображенска”, бл. 11, вх.
В, ет. 2, ап. 27. Желае след прекратяване на брака да запази брачното си
фамилно име А.. Претендира направените по делото разноски.
Особеният
представител на ответника, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, в писмен
отговор оспорва основателността на иска за развод относно вината с мотиви, че
ищцата, след като не се е ползвала от предвидените в закона мерки за
въздействие върху твърдяното поведение на съпруга й, е допринесла за разстройството
на брачната им връзка. Поискал е съдът да определи размер на наем, който ищцата
да заплаща на ответника в случай, че семейното жилище й бъде предоставено. В с.
з. сочи, че въз основа на изготвени заключения на експертизи по аналогични дела
размерът на наема на двустаен апартамент в гр. Средец е 80 лева.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за граждански брак № 048289/10.02.1989
г., издадено от ОбНС – Грудово въз основа на акт за граждански брак № 6/10.02.1989
г., А.Б.А., с ЕГН ********** и М.А. Карагьозова, с ЕГН **********, са сключили
граждански брак на 10.02.1989 г., като съпругата е приела да носи фамилното име
А..
От Удостоверение за раждане № 424106/13.05.1988 г.,
издадено от ОбНС – гр. Бургас и от Удостоверение за раждане № 325041/20.11.1984
г., издадено от ОбНС – Грудово, е видно, че децата на страните Светла, род. на ***
г. и Атанас, род. на *** г., са навършили пълнолетие.
Страните не спорят, че семейното им жилище се намира на
адрес гр. Средец, ул. “Преображенска”, бл. 11, вх. В, ет. 2, ап. 27. Ищцата е
представила Договор от 13.12.1990 г. за продажба на недвижим имот по реда на
НДИ, видно от който семейното жилище е придобито от страните по време на брака
им и представлява двустаен апартамент с площ 61,07 кв. м. Декларирала е под
страх от наказателна отговорност, че не притежава друг недвижим имот.
В подкрепа на твърденията си за осъществяван от ответника
спрямо нея физически и психически тормоз, ищцата е представила писмени
доказателства. Видно е от Съдебномедицинско удостоверение № 483/2009 г. на Д-р
Парасков, че ответникът й нанесъл побой на 30.08.2009 г., в резултат на което
получила кръвонасядане по лицето и седалището, като са й били причинени болки и
страдани. От Заповед за незабавна защита от 02.09.2009 г. и Определение от
02.09.2009 г. по гр. дело № 239/2009 г. по описа на РС – Средец се установява,
че ищцата е търсила съдебна защита срещу осъществявано по отношение на нея от
ответника домашно насилие, в частност касателно осъществен акт на насилие на
30.08.2009 г.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на св. Светла А. Пенчева /дъщеря на страните/ се установява, че ответникът
осъществявал психически и физически тормоз върху ищцата, постоянно употребявал
алкохол и й посягал. Свидетелката твърди, че майка й не е имала предизвикателно
поведение към баща й и че винаги се е опитвала да създаде семеен уют, но
агресивното му поведение й се отразявало психически зле и нездравословно. Поддържа,
че ответникът никога не е бил на постоянна работа, като ищцата е тази, която се
е грижила за семейството. Свидетелката твърди още, че страните са във
фактическа раздяла от 29.09.2009 г. при пореден скандал на ответника и
намесване на полицейските органи. Сочи, че страните не могат да живеят в едно
жилище, тъй като ищцата е уплашена от поведението на ответника.
Разпитаната по делото свидетелка Ирина Костадинова
Димитрова /колежка на ищцата/ изнася данни за свои впечатления от вида и
настроението на ищцата в работно време през последните пет години. Същата
твърди, че А. идвала разстроена и притеснена на работа, както и насинена, а си
тръгвала от работа с нежелание и страх да се прибере в къщи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въз основа на
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е
доказан по правното си основание. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че съпрузите не могат да живеят съвместно. Същите
са във фактическа раздяла от повече от една година – 29.09.2009 г., което
обстоятелство е показателно, че семейната общност е разкъсана по необратим
начин. Това са признаци, от които категорично може да се заключи, че бракът
между страните е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на
закона и морала. Това трайно и задълбочаващо се състояние на брачната връзка
обуславя несъмнения извод, че същата е дълбоко и непоправимо разстроена по
смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, изчерпала е социалната си функция и като такава
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
На основание чл.
49, ал. 3 от СК по искане на ищцата съдът е длъжен да се произнесе по въпроса
за вината на съпрузите за това състояние на брака им. Задълбоченият анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства обуславя вътрешното
убеждение на съда, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
съпругът. Брачната вина на ответника се изразява в действията му по
осъществяване на физически и психически тормоз над ищцата, каквито данни
съдържат събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поведението му е допринесло за
разстройването на брака и за изчерпване на социалните функции на семейството. Отношението
му към ищцата е несъвместимо с установеното изискване на чл. 14 от СК, според
което отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство.
Не се установиха
брачни провинения на ищцата. Напротив, от показанията на дъщерята на страните
се установи, че ищцата не е имала предизвикателно поведение към ответника, че винаги се е опитвала
да създаде семеен уют и че е правила опити да говори със съпруга си да
преустанови поведението си.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че предявеният конститутивен иск за развод – чл. 49, ал. 1 от СК, е
основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде
прекратен по вина на ответника.
II. Фамилното име след развода – чл. 53 от СК.
След прекратяването на брака ищцата ще продължи да носи
брачното си фамилно име А., тъй като това съответства на нейното желание и
ответникът не е възразил.
ІІІ. Ползване на
семейното жилище – чл. 56 от СК
Съдът следва да предостави ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Средец, ул. “Преображенска”, бл. 11, вх. В, ет. 2,
ап. 27, на ищцата, тъй като същата е заявила желание, докато ответникът не е
предявил подобна претенция. Ищцата е доказала жилищна нужда, като е декларирала
под страх от наказателна отговорност, че не притежава друго жилище. Освен това,
при преценката си по въпроса за ползване на семейното жилище, съдът на основание
чл. 56, ал. 5 от СК взе предвид брачната вина на ответника.
ІV. Наемно
правоотношение – чл. 57 от СК
По силата на съдебното решение, с което съдът предоставя
на ищцата ползването на семейното жилище в хипотезата на чл. 56, ал. 5 от СК,
възниква наемно правоотношение. Ответната страна е поискала съдът да определи
размера на наема. Настоящият състав намира, че ищцата следва да заплаща на
ответника наем в размер на 40 лева месечно за ползването на неговата част от съсобственото
двустайно семейно жилище, считано от влизане на решението в сила. При промяна
на обстоятелствата, определеният размер на наема може да бъде изменян.
V. По
разноските за делото.
При този изход на спора и на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за ДТ по ГПК ответникът следва да заплати по сметката на РС – Средец
окончателна държавна такса за развода в размер на 25 лева. Съгласно чл. 329,
ал. 1, предл. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 535 лева.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 10.02.1989 г. с акт за граждански № 6/10.02.1989
г. на ОбНС – Грудово, между А.Б.А., с ЕГН **********,*** и М.А.А., с ЕГН **********,***,
ж. к. “Меден рудник”, бл. 427, ет. 14, ап. 4, на основание чл. 49, ал. 1 СК, по
вина на съпруга А.Б.А..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака М.А.А. да продължи да носи
брачното си фамилно име А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Средец,
ул. “Преображенска”, бл. 11, вх. В, ет. 2, ап. 27, на М.А.А., с ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ наем в размер на 40
лева месечно, който М.А.А. дължи на А.Б.А., с ЕГН **********, считано от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на
РС – Средец държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.А., с ЕГН
**********,***, ж. к. “Меден рудник”, бл. 427, ет. 14, ап. 4, направените по
делото разноски в размер на 535 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: