Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Русе, 08.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в открито заседание на 17 декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието
на секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело №607 по описа
за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Й.М. *** против Решение № 203 от 24.09.2020
г. на Директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му
за прогласяване на нищожност на Постановление №144/21.11.2016г. В жалбата и в
съдебно заседание са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното
решение и на потвърденото с него разпореждане поради несъответствие с целта на
закона. Претендира се тяхната отмяна. Не се претендира присъждането на
направените разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост, евентуално -
неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предвидения в закона минимум.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
На 21.11.2016г. е издадено постановление №144,
с което е възложен върху К.Й.М. недвижим имот №53/16-1 - сграда с
идентификатор 63427.2.2135.4, с адрес гр.Русе, ул***, с предназначение хангар,
депо, гараж, номер по предходен план Г-204-Х, гараж *. Гореописаният имот е бил съсобствен между Г.Й.М.
/4.52/25 ид.части/ и В.Б.С.
/20.48/25 ид. части/, като идеалните части на последния са били отнети в полза
на държавата. Възлагането е извършено след проведен търг с тайно наддаване на
изнесения на публична продан имот. Постановлението за възлагане е издадено от М.Г.К. -
Директор на ТД на НАП - Варна и подписано от нея и провелият продажбата
публичен изпълнител М.В. Това постановление е оспорено от Г.Й.М. с искане за обявяване на
нищожността му.
С Решение № 203 от 24.09.2020 г. на Директор на
ТД на НАП – Варна жалбата на М. за прогласяване на нищожност на Постановление
№144/21.11.2016г. е оставена без уважение.
Оспореното решение е издадено от Директора на ТД на НАП - Варна М.К.
Съдът намира
решението за нищожно, като постановено от некомпетентен орган. И Постановление
№144/21.11.2016г., и Решение № 203 от 24.09.2020 г. са издадени от едно и също
лице – М.К., директор на ТД на НАП Варна. Така един и същ
орган издава акт, след което извършва проверка за неговата валидност по реда на
административното обжалване. Съгласно чл.76, ал.1 от ДОПК, не може да участва в административното производство орган по приходите,
служител или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е
заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения,
които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.
Съдът намира, че е налице втората хипотеза - заинтересованост от изхода на
производството. Това е така, тъй като проверката, която в случая
административния орган следва да извърши в производството по чл.266 - 267 от ДОПК, касае проверката на създаденото убеждение у същия този орган за наличие на
предпоставките за издаване на Постановление №144/21.11.2016г. Доколкото органът
вече е изразил убеждението си в това постановление, то са налице и основателни
съмнения в неговата последваща обективност и безпристрастност. Поради това е следвало да действа по реда на
чл.76, ал.2, изр. първо от ДОПК - "по своя инициатива или по мотивирано
искане на друг участник в производството той /орган по приходите, служител или
публичен изпълнител/ може да бъде отведен.", т.е. да се самоотведе. Като
не го е сторил, Решение № 203 от 24.09.2020 г. е издадено от некомпетентен, по
аргумент от чл.7, ал.3, изр. първо от ДОПК, орган.
Предвид изложеното, оспореното решение следва
да бъде обявено за нищожно, а преписката, на осн. чл.160, ал.5 от ДОПК вр.
чл.173, ал.2 от АПК следва да бъде изпратена на Изпълнителен директор на НАП.
Последният, като вземе предвид, че са налице основанията за самоотвод на посочения
в закона компетентен орган – директор на ТД на НАП, да упражни правомощието си
по чл.7, ал.3 от ДОПК.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 5, във вр. с чл. 144, ал. 2
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 203 от 24.09.2020 г. на Директор на
ТД на НАП – Варна.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителен директор на НАП за издаване на решение по
подадената от Г.Й.М. жалба за прогласяване на нищожност на Постановление №144/21.11.2016г., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: