РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Ловеч, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200268 по описа за 2025 година
С Електронен фиш Серия К № 10086528 на ОД на МВР Ловеч на И. Х.
Д., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 29.10.2024 г. в 22:56
часа в обл.Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип
стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София снимаща в двете
посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с
п.з.В-26 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «Дачия Дъстер» с
рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че
при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 85 км/ч, като е
налице превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. Х. Д., който
го обжалва в срок, като незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП и по никакъв начин не е доказано, че е
собственик или ползвател на МПС, с което е извършено нарушението на
процесната дата. Излага, че описанието на нарушението е неясно и непълно, с
което е нарушено правото му на защита. Поради изложеното моли ЕФ да бъде
1
отменен, като претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед липсата на доказателства за
връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, като жалбата е подадена на
31.03.2025 г. по куриер и е входирана на 01.04.2025 г. в ОД на МВР-Ловеч,
след което е изпратена на РС-Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения срок,
като по същество е основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2
от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 85 км/ч
при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 25 км/ч. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700, землището на
с.Малиново, извън населено място, което е именно този пътен участък,
автоматично изписан в снимковия материал с GPS координати. Нарушението
е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство
и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено
средство. В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената
скорост е 88 км/ч, а след като е приспаднат автоматично толеранс – 85 км/ч,
като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е
отчетен толеранс от 3 км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. От представената
схема се установява наличието на п.з.В-26, от който произтича ограничение
на скоростта 60 км/ч. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела,
посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на
нарушението и обстоятелствата,при които е извършено. Правилна е и
квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2
от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на
МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на
определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че
неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на
2
чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на
административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на
нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното
посочване на чл.21, ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че
не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да
разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
Безспорно установено е по делото, че процесният автомобил е бил
засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400, одобрен на 06.10.2009 год., със
срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се
използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си
предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е
налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща
проверка. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по
делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823
издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113–СГ-
ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство,
от който се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния
режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно,
е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената
схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела
с обозначение- стационарна камера за контрол на скоростта. Не е налице
нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено
само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
3
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в
ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013
на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 09.12.2024 г. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., като от писмо от
25.04.2025 г. на ОД на МВР-Ловеч е видно, че ЕФ е издаден от Робот „ЕЦОН“.
В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час,
4
място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта,
разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената
скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място
е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез
посочване на санкционната норма.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че
„Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 по
един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”.
Видно от представената с административно наказателната преписка
справка за собственост се установява, че собственик на процесното МПС е Х.
И. Д., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, който е починал.
Към преписката не са приложени, каквито и да е било доказателства, от
които да се установява, защо процесният ЕФ е бил издаден на името на
жалбоподателя и защо същият е приет за собственик на процесния ЕФ. Такива
доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното производство.
Изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която недвусмислено
сочи, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвид липсата на
каквито и да било доказателства по делото, от които да се установява, че
именно жалбоподателят Д. е бил собственик или че му е било предоставено
процесното МПС на процесната дата и час, съдът намира, че е основателно
възражението в жалбата, че по делото не са налични, каквито и да било
доказателства, от които да се установява, че именно той е бил водачът на
5
процесното МПС на процесната дата и час. По силата на чл.84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното
производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до
доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.103 ал.1 от НПК не може да се приеме, че отразените в процесния
ЕФ обстоятелства, имат доказателствена сила до доказване на противното,
като в тежест именно на административнонаказващия орган е да докаже
нарушението. В конкретния случай административнонаказващият орган не е
ангажирал каквито и да било доказателства, от които да се установява, че
именно жалбоподателят е извършителят на констатираното нарушение. Ето
защо съдът приема, че макар да е налице извършено административно
нарушение, не е доказано, че именно жалбоподателят е негов извършител.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса, следва да се остави без уважение искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като
неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за направени от него
разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 10086528 на ОД на МВР Ловеч,
с който на И. Х. Д., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
6
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7