Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно
гр.д. № 76 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 54660/06.12.2019г., постановено по гр.д. № 13623/19г. на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Е.П.К., ЕГН **********
не дължи на „Енерго-про продажби“АД сумата от 1413,86лв., начислена в резултат
на корекция сума за електроенергия за периода 07.08.2017г.-06.08.2018г. по
фактура № *********/14.08.2019г., за абонатен № **********, на основание чл.124 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на ищцата 413,56лв. съдебни разноски и
300лв.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Налице основание за възникване на вземането на въззивното дружество
за потребена електрическа енергия, като е извършена едностранна корекция на
сметката. Претендираната сума представлява цена на потребеното в обекта на
ищеца количество електроенергия и се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.
чл.200, ал.1 ЗЗД. Спазен реда по констатиране на неточно отчитане на енергията. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното
правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Извършена е проверка на СТИ в обекта на
ищеца, за която е съставен протокол, който отразява действителното фактическо
положение. Протоколът, с обективираните в него констатации и протоколът от проведената метрологична
експертиза, извършена от БИМ са годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на електрическа енергия. Излага също, че законът предвижда
възможност за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната за минал
период.
По изложени
подробно доводи и съображения, без да навежда нови или нововъзникнали факти и
доказателства въззивникът моли решението да се отмени като се постанови ново, с
което искът се отхвърли като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските.
С писмен
отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Е.П.К. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, оспорва доводите, изложени в нея и
поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението
и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от Е.П.К., с претенция да бъде прието за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
сумата от 1413,86 лева, представляваща стойност на служебно
начислена ел. енергия за минал период 07.08.2017г.-06.08.2018г.
за обект на потребление, находящ се в ***, с аб. № № **********, за което вземане е издадена фактура № *********/14.08.2019г.
В исковата молба се
излага, че ищцата е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в
посочения обект. Узнала, че на 06.08.2018 г. е била извършена проверка на
електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия от „Електроразпределение
север“АД и бил съставен констативен протокол. В резултат на констатациите от проверката
й е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер
на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е
било реално потребено от нея, както и да е налице основание за плащане на
неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и
констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че
проверката е извършена в отсъствие на ищцата или нейн представител. Излага
съображения за липса на законово основание за коригиране на сметката за минало
време. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения
иск. Твърди, че процесната сума
в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни
отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата
е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен
уред, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена
електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в
софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. и
1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 07.08.2017г.-06.08.2018г.
и дали отчетената в тарифа 1.8.3 и 1.9.4 електроенергия
е реално потребена от абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че
страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има
качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол от 06.08.2018г. се
установява, че служители на „Електроразпределение север“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката
СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е
монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката, двама свидетели.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване от № 1882/09.08.2019г.-АУ-Е-000029-44217/07.08.2019г. при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 003320,2 kWh, и Т 4-004232,2 kWh които
не са визуализирани на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът
съответства на метрологичните характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е
съставено становище от 12.08.2019г . за начисление на електрическа енергия в
размер на 7552 кВтч за периода от 07.08.2017г.- 06.08.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа на софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел.
енергия.
За
стойността на това количество е издадена фактура № ********* от 14.08.2019г. за сумата от 1413,86лв.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което при проверката е констатирана неотчетена електроенергия, записана в
търговски регистри 1.8.3 и 1.8.4; Отчитането на електромера е двуфазно;
показанието, записано в регистър 1.8.3 и 1.8.4, не е фактурирано и не е
остойностено, но е реално потребено и доставено; наличието на показания в тези
регистри означава, че е налице неправомерно вмешателство в програмата на
параметризация на СТИ; схемата на свързване на електромера не е променена,
същият е в класа на точност и в метрологична годност; показанието, записано в
регистри 1.8.3 и 1.8.4 не фигурира в редовния отчет, тъй като показанията от
тези регистри не са визуализирани на дисплея – налице е вмешателство в параметризацията
на СТИ. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен
отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметки.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на
начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата от 1413,86 лева, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 07.08.2017г.- 06.08.2018г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими
към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение
на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР,
като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани
условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 06.08.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед
действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от
служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ
документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на
неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице
основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка, установени
от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези,
а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две
разпоредби методологии. Към тях
препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тези тарифи са скрити. Не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3 и 1.8.4, като липсват
и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките
по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на
която в СТИ е отчетена електроенергия в тези регистри и
конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се
установи от събраните доказателства точният момент,
от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита
потребената енергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4. Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се
разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно
която натрупването на ел.енергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4 означава неправомерно
софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно
определен период от време. Следва да се
отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува електроенергия,
възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази възможност за
абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в
противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ, където е
въведено изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел.напрежение, което в случая е възможно да се осъществява.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният
отрицателен установителен иск се преценява като
основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5466/06.12.2019г., постановено по гр.д. № 13623/19г. на ВРС .
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Е.П.К.,
ЕГН **********, сумата от 350 лева – разноски за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.