№ 11795
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110164334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т.С” ЕАД, чрез юрк. И., срещу С. С. С.
(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса В. Х.
К.), с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че С. С. С. – в качеството й на наследник на В. Х. К., дължи на Т.С” ЕАД
следните суми: 2751,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2013 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г.
до изплащане на вземането; 407,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г.; 9,64 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и 1,29 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до
26.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.10.2021г. по ч.гр.д. № 52308/2021 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен с В. Х. К. – наследодател
на ответника С. С. С., договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2020 г. на наследодателя на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ************, която потребителят не заплатил в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
1
Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба (чл. 127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал. 2 и чл. 411 ГПК).
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск,
по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца
спор. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
В процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано гр.д. № 52308/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 90 състав, така и от издадената по същото дело на 27.10.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, че длъжник е В. Х. К., като твърденията
на Т.С“ ЕАД са, че това лице е потребител на ТЕ за битови нужди през процесния период
(01.05.2013 г. – 30.04.2020 г.).
С разпореждане от 05.10.2022 г. на СРС, 90 състав, по ч.гр.д. №52308/2021 г., на
заявителя Т.С“ ЕАД са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, в
изпълнение на което и в дадения срок е депозирана исковата молба, въз основа на която е
образувано гр.д. №64334/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, и с която искова молба са
предявени установителните искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. Х. К..
В хода на настоящото производство е установено, че В. Х. К. е починала на 12.08.2022
г. и е оставила следния наследник по закон: С. С. С. – дъщеря, като с определение от
15.02.2023 г. настоящият съдебен състав е конституирал същата на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия ответник В. Х. К..
Ето защо съдът следва да разгледа дали наследодателят на ответника и длъжник по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК В. Х. К. е била в облигационни
правоотношения с ищеца през процесния период, респ. дали същата е пасивно легитимирана
да отговаря за задълженията за ТЕ в процесния недвижим имот през исковия период,
доколкото именно тя е страна по материалното правоотношение, от което ищецът извежда
претенциите си. Ответницата С. С. С. би могла да отговаря за задълженията на
наследодателя й по силата на наследственото правоприемство, но едва след като се установи
наличието на процесните парични задължения на нейния наследодател (в този смисъл е
Решение № 582 от 06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 6869/2022 г. по описа на СГС, II -
„Д“ въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, за уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
2
главни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен между него и В. Х.
К. – наследодател на ответницата С. С. С., договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния недвижим имот през исковия период; количеството на
реално доставената топлинна енергия през процесния период и размера на нейната цена.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от
ЗПИНМ (отм.) от 17.03.1973 г., се установява, че на посочената дата В. Х. К. е придобила
собствеността върху процесния апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж.к. **********.
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди
или по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата
нормативна уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че В. Х.
К. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия
период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че В. Х. К. е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и В. Х. К. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
3
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Термокомплект” ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че в процесния имот през исковия период е
имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг-лира в банята, без техническа
възможност за монтаж на уред; през всички отчетни периоди е осигурен достъп, като
отчетените стойности на 3-те ИРРО са с показания 0.00; за целия процесен период има
служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност в размер на 390W,
умножена по МСРС, умножена по к-фактор, умножена по ТЕ за една дялова единица; през
исковия период сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната
наредба върху пълната отопляема кубатура 199 куб.м., съгласно акт за разпределение на
кубатурата, представен на вещото лице; през исковия период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на
10.01.1997г.; в процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода, които са
отчетени на 12.05.2014 г., 27.04.2015 г., 10.05.2016 г., 02.05.2017 г., 08.05.2018 г., 09.05.2019
г. и 21.06.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на
вещото лице; за период 2019/2020 г. отчетеното количество е намалено с -2.00 куб.м., тъй
като отчетът е извършен през месец юни; за периодите отчетеното количество топла вода е
коригирано спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция; през исковия
период във фактурите, изготвени от Т.С“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като
същата отпада след м.06.2006 г.; изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с
действащата нормативна уредба; технологичните разходи са извадени от общото количество
ТЕ, влязло в АС, като същите са за сметка на топлофикационното дружество; от ТР „София-
Изток“ не е представено свидетелство от метрологична проверка от 09.2019 г. на общия
топломер с фабр. № 4024065, като същият е сменен с друг през м.05.2020 г., поради което
вещото лице представя вариант към т.4 с приспадане на сумите за период м.09.2019 г. –
м.04.2020 г., за който период няма доказателства за годността на посочения топломер.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания
след завеждане на настоящите искове за погасяване на суми по претендираните от ищеца
главници.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй
като същото е взело предвид реално потребеното количество ТЕ. От заключението на
4
вещото лице по СТЕ се установява, че дължимата от ответника сума за потребена топлинна
енергия за процесния период възлиза в размер на 2700,16 лв. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.05.2013
г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на посочените от вещото лице 2700,16 лв. Ответникът
дължи на ищеца и сумата от 9,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 08.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
В случая за част от процесния период са приложими Общите условия, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като съгласно чл. 33, ал.
1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. За останалата част от периода са приложими Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
08.09.2021 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2013 г. до
30.06.2018 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.07.2018 г.
е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид
датата на подаване на заявлението – 08.09.2021 г., давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.07.2018 г. – 30.04.2020 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че дължимата от ответника сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 639,20 лв., поради което до този
размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до
пълния претендиран размер от 2751,39 лв. следва да бъде отхвърлен. На следващо място, въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото е доказано
предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода
от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 9,64 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
5
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 639,20 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 98,05
лв. за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 407,31 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както
следва: 113,39 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 196,66 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, 5 лв. за съдебно удостоверение, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът определя в размер на
100 лв., или общо 1115,05 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 262,74 лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с
ДДС, съобразно представените по делото доказателства. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. Когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –
в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер на 3169,63 лв.,
поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 740,36 лв. с ДДС. В този смисъл и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на
ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 740,36 лв. с
ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответника се следват разноски в общ размер на 565,90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„********* в качеството й на наследник на В. Х. К., ЕГН **********, дължи на Т.С” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Я.*, следните суми: 639,20
лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
************; 98,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., както и 9,64 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2021 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2021г. по ч.гр.д. № 52308/2021 г. по описа на СРС, ГО,
90 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 639,20 лв. до
пълния предявен размер от 2751,39 лв. за периода 01.05.2013 г. – 30.06.2018 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 98,05 лв. до пълния предявен размер от 407,31
лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за сумата от 1,29 лв.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********* да заплати
на Т.С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Я.*, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 262,74 лв. – разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Я.*, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 565,90 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Термокомплект” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7