№ 11675
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110173754
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника А. К. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичането на срока, за който се отнася, което ответникът не е сторил,
поради което претендира сумите, както следва: 3 462,01 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 805,79 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г.
до 10.08.2021 г., 21,10 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 5,47 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
10.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 48584/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. К. П. е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете при твърдението, че не е собственик на имота, респ. между него и
ищеца не е налице облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия.
Сочи, че същият не е бил негов единствен ползвател в рамките на исковия период. Счита, че
представената обща фактура без необходимите реквизити и без посочване на абонатен
номер в нея не обосновава извод за наличието на процесните задължения. Оспорва обема на
реално доставената топлинна енергия, както и размера в твърдяната от ищеца стойност. В
тази връзка оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца счетоводни
документи, тъй като са едностранно съставени от ищеца. Оспорва действието на договора за
разпределение на топлинна енергия от 16.11.2000 г., тъй като е с изтекъл срок. Оспорва
начина на отчитане на топлинната енергия. Навежда довод за изтекла погасителна давност.
Оспорва и претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата не се
извършва от ищеца, а от ...., който е носител на това вземане. Оспорва и акцесорните искове
за лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът А. К. П. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, респ. същият следва да отговарят за
вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 116, том XI от 05.05.1988 г. /л.
72-73 от делото/, който съгласно т. 6 от същия има силата на нотариален акт за собственост
съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗТСУ, се установява, че ответникът А. К. П. и трето за спора лице
– Р. К. Ч. са придобили собствеността върху новопостроено жилище № 69, находящо се в
жилищна сграда – ..., заедно с избено помещение № 16 и 2,887 % идеални части от общите
2
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради което следва да се приеме,
че считано от осъществяване на придобивната сделка – 05.05.1988 г. всяко едно от
посочените в нея лица е станало носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост
върху него. От една страна това е така с оглед изричното удостоверяване в договора, че
всеки един от купувачите по сделката придобива по 1/2 идеална част от собствеността върху
имота, предмета на същата. От друга страна това е така, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, че към 05.05.1988 г. посочените лица са били съпрузи, както се е
поддържало от процесуалния представител на ищеца – юрк. Кунчев в открито съдебно
заседание на 09.06.2022 г., за да се приеме, че същият е придобит от тях в режим на
съпружеска имуществена общност, само в който случай те биха били солидарно задължени
за заплащане на процесните суми. Точно обратното, от постъпилите 2 броя удостоверения за
семейно положение, съпруг и деца и 2 броя лични регистрационни картони /л. 88-93 от
делото/ става ясно, че между Р. К. Ч. и А. К. П. няма сключен граждански брак, тъй като
посочените лица са съответно майка и син. Ето защо, съдът намира, че няма основания да се
приеме, че ответникът А. П. е носител и на останалата 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, тъй като по делото няма данни същият да я е
придобит изцяло от него въз основа на друг придобивен способ. Нещо повече, по делото не
се твърди и няма данни апартамент № 69 да е бил предмет на последваща прехвърлителна
сделка, или да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, поради което няма основание да се приеме, че в рамките на исковия период
съсобствеността върху него между посочените по-горе лица е била ликвидирана. Въз основа
на изложеното съдът прави извод, че легитимиращ се като носител на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния имот в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
ответникът А. П. е имал качеството на потребители на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение. Ирелевантно се явява и обстоятелството от кого реално се ползва имотът
още повече, че в настоящия случай това обстоятелство е останало недоказано от страна на
ответника по делото. Ирелевантно е и кой се води титуляр на партида с аб. № 305458, както
и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като нормативната уредба в областта на
енергетиката не поставя такова изискване.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 69 съдът
прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
3
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
договор № 7096/05.01.2001 г. /л. 24-25 от делото/, а и с оглед изводите в констативната част
от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период
живущите в процесната сграда – етажна собственост не са имали сключен договор с
конкретна фирма за дялово разпределение, поради което ищецът .... е изготвял
информацията за дялово разпределение на разхода на топлинна енергия след всеки
отоплителен период. Ето защо, релевираното от ответника П. възражение, че представеният
договор за разпределение на топлинна енергия от 16.11.2000 г., сключен между етажната
собственост на адрес: .... и .... /л. 20-21 от делото/ не го обвързва, тъй като срокът му е
изтекъл, е неотносимо. Нещо повече, съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване
на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в
договора от 05.01.2001 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е
уведомен писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават
на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че сами по себе
си извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на
които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В
същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е
измервана чрез определен от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление,
битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те,
възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на
показанията от 4 броя отоплителни тела с монтирани на тях разпределители, сумите за
битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой редовно отчетен
водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в
т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 154 куб.
м. и на етажната собственост – 5 633 куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните
изравнителни сметки също са изготвяни в съответствие с нормативните изисквания, с оглед
на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
4
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 3 191,01 лв., представляваща
разлика между прогнозно начислените суми по фактури /3 959,78 лв./ и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /768,77 лв./, като посочената стойност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
23.08.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 23.08.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м.
юни 2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2018 г., т. е. преди 23.08.2018 г., поради което то,
както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017
г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г.,
м.03.2018 г., м.04.2018 г. и м.05.2018 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла
погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, част от които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура №
**********/31.07.2018 г. и чрез включването им в нея е незаконосъобразно, доколкото с
това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за
цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде определено въз основа приетия от
съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 3 191,01 лв. следва да се
5
приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018
г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението, отразяващи
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение
след края на отчетния такъв, възлизат на 1 649,65 лв. Така след извършено преизчисляване
по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 1 541,36 лв. /3 191,01 лв. - 1 649,65 лв./. При съобразяване
на дълга на ответника – 1/2, то А. П. се явява задължен за сумата от 770,68 лв. /1/2 от 1
541,36 лв./, до който размер предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна енергия
следва да бъде уважен, като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от
3 462,01 лв., или за размера от 2 691,33 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от .... услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 21,10 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.07.2018 г.,
поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна давност. Отново при
съобразяване на дълга на ответника – 1/2, то А. П. се явява задължен за сумата от 10,55 лв.
/1/2 от 21,10 лв./, до който размер предявеният срещу него главен иск за цена на услуга за
дялово разпределение следва да бъде уважен, като се отхвърлят за разликата до пълния
предявен размер от 21,10 лв., или за размера от 10,55 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 1 541,36 лв., отнасяща се за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г.,
възлиза на 335,82 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г.
При съобразяване на дълга на ответника – 1/2, то А. П. се явява задължен за сумата от
167,91 лв. /1/2 от 335,82 лв./, до който размер предявеният срещу него акцесорен иск за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 805,79 лв., или за размера от 637,88
лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
6
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 48584/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 30,03 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 102,43
лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя –
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, които възлизат на 401,10 лв. - адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 23.02.2022 г. /л. 53 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. Тук следва да се отбележи, че с оглед
наличието на изрично заявено възражение за пркомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, то при
изчисляване на следващото се в полза на ответника адвокатско възнаграждение съдът взе
предвид единствено сумата от 515 лв., касаеща осъщественото от страна на адв. К.
процесуално представителство по делото, но не и сумата от 435 лв., касаеща процесуалното
действие по подаване на отговор на исковата молба. Това е така, тъй като когато страната се
представлява от адвокат в процеса, на последния се дължи адвокатско възнаграждение за
всички реално извършени от него действия по процесуална защита и съдействие, а не за
всяко от тях поотделно. В конкретния случай, извършените от процесуалния представител
на ответника процесуални действия не се изчерпват единствено с подаване на отговор на
исковата молба, а са последвани и от реално осъществено от него процесуално
представителство, поради което приложение следва да намери именно правилото на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като следващото му се такова бъде определено въз основа на материалния интерес по
делото. Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил различни хипотези на
процесуална защита и съдействие и следващото се в тази връзка адвокатско възнаграждение
в полза на страната, като подаването на отговор на исковата молба е само една от тях. В
текста на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от горната Наредба изрично се посочва, че тя не касае
случаите, в които впоследствие адвокатът е осъществил и процесуално представителство по
делото, какъвто е и настоящият случай, поради което не може да се приеме, че на ответника
се следва и самостоятелно възнаграждение само за това процесуално действие. Тази
хипотеза би била приложима ако адвокатът е извършил единствено действие по подаване на
отговор на исковата молба, но не и последващо процесуално представителство по делото.
Ето защо, съдът прие, че възнаграждението по изготвяне на отговор на исковата молба е
част и се обхваща от възнаграждението за процесуално представителство, защита и
7
съдействие по дела с определен материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
който е и приложимият процесуален ред за определяне на дължимото възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... срещу А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ...., ет. 6, ап. 69, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. К. П.
дължи на .... сумата от 770,68 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение
на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г.;
сумата от 10,55 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 167,91 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
48584/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 770,68 лв. до пълния предявен размер от 3 462,01 лв., или за размера от
2 691,33 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г.; иска за цена на услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 10,55 лв. до пълния предявен размер от
21,10 лв., или за размера от 10,55 лв.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 167,91 лв. до пълния предявен размер
от 805,79 лв., или за размера от 637,88 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,47 лв. за периода от
31.08.2018 г. до 10.08.2021 г.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ...., ет. 6, ап. 69 да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 30,03
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48584/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 102,43 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на А. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: ...., ет. 6, ап. 69, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 401,10
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8