О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
30.07. 2018
на Година
закрито Михаил Малчев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
административно 1219 2018
дело № по описа за година.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на В.А.И. и И.А.Н. в качеството им на
наследници на Асен И.Н.,***, починал на 09.12.1999г., срещу мълчалив отказ на
ОСЗ – Кочериново за произнасяне по направено искане за обезщетение по реда на
чл.15, ал.3 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите
сочат, че на
15.12.2017 г. И.Н. е подал в ОСЗ Кочериново искане за довършване на реституционното
производство по отношение на 4 броя земеделски земи, които са признати за
възстановяване на наследниците на Асен И.Н., но останали невъзстановени, а именно
за обезщетяване на невъзстановените ми 4 броя земеделски земи, находящи се в
землището на с. Смочево. Правата им произтичат от протоколно решение №
11/09.07.1992 г., с което ПК-Рила е признала за възстановяване правото на собственост
по преписка №С053, с план за земеразделяне върху 18 броя имоти, с обща площ от
33,200 дка. С решение № 23/04.07.1996 г. за въстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, с план за земеразделяне по същата преписка
ПК-Рила е възстановила правото на собственост на наследниците на Асен И.Н. 14
броя имоти, с обща площ от 21,692 дка. За тези земи е съставен констативен
нотариален акт за собственост, вписан в Служба по вписванията с№ 95, том II от
9.03.1999 г. За останалите 4 имота те в качеството си на наследници, следвало
да подадат искане за начина, по който да бъдат обезщетени. Предвид
гореизложеното искат от съда да отмени мълчаливи отказ на ОСЗ гр.Кочериново, с
офиси Рила и Бобошево, по искане с вх. № с вх. № П0-04-881/15.12.2017г. за
довършване на реституционното производство по отношение на 4 броя земеделски
земи, които са признати на наследниците на Асен И.Н., но са останали
невъзстановени. Молят за връщане на преписката на административния орган със
задължение да издаде искания индивидуален административен акт.
Съдът, за да се
произнесе по жалбата, прецени следното:
Видно от материалите по служебно
изисканата от съда преписка с вх.№ С053/28.11.1991г. за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи в землището на село Смочево, община Рила на
Асен И.Н. е, че с влезли в сила съответно решение № 22/04.07.1996 г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи стари реални
граници ПК-Рила е възстановила правото на собственост на Асен И.Н. върху 3 броя
имоти с обща площ от 3,219 дка и решение № 23/04.07.1996 г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи в съгласно плана за земеразделяне ПК-Рила
е възстановила правото на собственост на Асен И.Н. върху 14 броя имоти с обща
площ от 21,694 дка. Видно е от същата преписка, че цитираните решения за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, като приживе собственикът им Асен
И.Н.,***, починал на 09.12.1999г., не ги е обжалвал, нито е депозирал искане за
обезщетяване при условията на чл.15, ал.3 от ЗСПЗЗ с равностойни земеделски
земи. Собственикът на земите Асен И.Н. се е съгласил с възстановеното му право
само до размера от общо 24,913 дка, поради което невъзстановеното право върху
собствеността на разликата от 8,287 дка или мълчаливият отказ на ОСЗ (тогава
ПК) е влязъл в сила още през 1996г. В този смисъл е практиката на Върховния
административен съд по сходни случаи – например решение №7889/10.06.2014г. по
адм.д.№ 5302/2014г. на Върховния административен съд.
В настоящото
производство жалбоподателите претендират да бъдат обезщетени за 11,592 дка
земеделски земи при условията на чл.15, ал.3 от ЗСПЗЗ с равностойни земеделски
земи, като заявяват наличие на мълчалив отказ от ОСЗ-Кочериново да стори това.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.15, ал.3 от ЗСПЗЗ, собствениците се
обезщетяват по тяхно искане за разликата между
подлежащата на възстановяване
и възстановената земя с равностойни земеделски земи по реда на
чл.10б и/или с поименни компенсационни бонове. Земите се оценяват при условия и
по ред, определени от Министерския съвет, съобразени с действащите пазарни цени
в съответния район. Очевидно условието на закона за претендираното обезщетяване
предполага признато право на подлежаща на възстановяване, т.е. призната,
но невъзстановена земеделска земя, каквито предпоставки липсват по отношение на
настоящите жалбоподатели и претендираните от тях 11,592 дка земеделски земи.
Както вече беше посочено по отношение на 8,287 дка земеделски земи е налице влязъл
в сила още през 1996г. отказ на ОСЗ (тогава ПК) за възстановяване на
собствеността върху тях, поради което е недопустимо обезщетяване на
собственика на претендираното от жалбоподателите основание. Собственикът Асен И.Н.
приживе не е упражнил личното си субективно право на жалба, поради което същото
не може да се наследява, респ. наследниците му не могат да го заместват в
производство по обжалване на мълчаливия отказ. Наследниците не могат да имат
повече права от тези на наследодателя си, поради което не са и активно
легитимирани да обжалват мълчаливия отказ на ОСЗ. Ето защо съдебното
производство следва да бъде прекратено при преценка за недопустимост
на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по жалбата на В.А.И. и И.А.Н. в качеството им на наследници на Асен И.Н.,***, починал на 09.12.1999г., срещу мълчалив отказ на ОСЗ – Кочериново за произнасяне по направено искане за обезщетение по реда на чл.15, ал.3 ЗСПЗЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №1219 по описа на ДРС за 2018г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС - Кюстендил в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: