Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Румела Михайлова и с
участието на прокурор Александър Атанасов от Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдията административно дело № 2391/2019г.
Производството
е по чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е
образувано по исковата молба на Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух”
с председател Р. С. чрез адв. К.К. относно обезщетение в размер на 2400 лева
срещу Басейнова дирекция за Черноморски район с център гр.Варна за имуществена
вреда, представляваща платени адвокатски възнаграждения във връзка с обжалване
на наказателно постановление /НП/ №59/27.03.2018г., издадено от директора на
Басейнова дирекция за Черноморски район – Варна, което е отменено с решение
№618/03.04.2019г. на Варненския районен съд по н.а.х.д. №4719/2018г., оставено
в сила от Варненския административен съд с решение №1312/27.06.2019г.,
постановено по к.а.н.х.д. №1473/2019г. Ищецът твърди, че платените адвокатски
възнаграждения в общ размер от 2400 лева са пряка и непосредствена последица от
поведението на ответника, предвид отмяната на НП. Иска
присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна
такса за настоящото производство.
Ответната
страна чрез юрисконсулт Ю. В.оспорва исковата претенция по основание и размер и
иска да бъде отхвърлена и в условията на алтернативност претендира намаляване
на размера на обезщетението. Твърди, че е налице съпричиняване от страна ищеца
по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ с подписването на четири договора за правна
защита и съдействие във връзка с оспорването на едно и също НП, докато още в
първия договор изрично е записано, че важи до приключване на делото пред всички
инстанции. По този начин ищецът сам е допринесъл за увреждането си и е дал
основание за заплащане на адвокатско възнаграждение над обоснования и
справедлив размер по закон.Смята, че заплащането на адвокатско възнаграждение в
почти двоен размер над наложената имуществена санкция е в нарушение на
тълкувателно решение №1 от 15.03.2007г. Иска намаляване размера на адвокатското
възнаграждение претендирано и за настоящото дело.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура смята, че исковата претенция е прекомерна
спрямо наложената с процесното НП санкция и фактическата и правна сложност на
приключилото с влязъл в сила съдебен акт административно-наказателно
производство.
Басейнова дирекция
„Черноморски район” – Варна е юридическо лице на бюджетна издръжка,
следователно има гражданска правоспособност /правосубектност/ и е надлежен
ответник по предявения срещу нея иск по
чл.203 от АПК.
При проверката за
редовност и допустимост, съдът установи, че исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От
приложените от ищеца и ответника
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на
страните и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски
административен съд, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Искът с правно основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ е за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лева във връзка с оспорване на НП
№59/27.03.2018г., издадено от директора на Басейнова дирекция за Черноморския
район – Варна, с което на сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух” за две
нарушения са наложени две имуществени санкции: в размер на 500 лева на
основание чл.200 ал.1 т.1 б.”б” от Закона за водите и в размер на 1000 лева на
основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. По първоначалната жалба срещу
НП е било образувано а.н.х.д. №1931/2018г. по описа на Варненския районен съд,
в хода на което е представен от сдружението договор за правна защита и
съдействие с адв.К.К., сключен на 26.04.2018г. и със срок на действие – до окончателното
свършване на делото на всички инстанции, с платена в брой сума от 600 лева за
адвокатско възнаграждение. Ведно с него е представено и пълномощно по чл.25 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл.33 и чл.34 от ГПК от 16.04.2018г. в полза на
адв. К. за процесуално представителство и защита до окончателното свършване на
делото пред всички инстанции. С решение №1007/06.06.2018г. по а.н.х.д.
№1931/2018г., Варненският районен съд е потвърдил НП, което е било обжалвано
пред Варненския административен съд и образувано касационно
административно-наказателно дело №2186/2018г., по което е представен нов
договор за правна защита и съдействие между същите страни, сключен на
02.07.2018г. и важащ отново до окончателното приключване на делото на всички
инстанции, в който е посочено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева. С решение №1916/16.10.2018г.
Варненският административен съд е отменил обжалваното пред него решение и е
върнал делото на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Във връзка с
това е било образувано а.н.х.д. №4719/2018г. по описа на ВРС, в хода на което е
представен трети договор между същите страни от 22.10.2018г. с указание, че
действа до окончателното свършване на делото на всички инстанции и с платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С решение №618/03.04.2019г.
Варненският районен съд е отменил наказателното постановление. При обжалване на
това решение е било образувано к.а.н.х.д. №1473/2019г. по описа на Варненския
административен съд и при разглеждането му е представен четвърти договор за
правна защита и съдействие от 23.05.2019г. между сдружението-ищец и адв. К.,
който да го представлява до окончателното приключване на делото пред всички
инстанции. Отбелязано е, че адвокатското възнаграждение от 600 лева е платено
при подписването на договора.
Следователно, въз основа
на пълномощното на адв. К. за представителство и защита на сдружението от
16.04.2018г. и валидно до окончателното приключване на делото пред всички
инстанции са сключени четири договора за правна защита и съдействие с
отбелязване на самостоятелно заплатени четири адвокатски възнаграждения и
наличие на клаузи във всяко предходно, че платената сума за адвокатски услуги
важи до приключване на делото пред всички инстанции.
По отношение основателността на
претендираното обезщетение, съдът излага следните правни съображения:
На
основание чл. 203, ал. 1 от
Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл.203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. От
цитираната разпоредба следва: за
да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Действително, отмененото НП само по себе си не е достатъчно
условие за ангажиране на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира
настъпването на вреди като последица
само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление, в този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд: решение
№2719/25.02.2014г. по административно дело №5729/2013г., решение №4390/31.03.2014г.
по административно дело №7731/2013г., решение №8343/19.06.2014г. по
административно дело №11204/2013г. В тежест на ищца е да докаже, че тези вреди
са причинени при или по повод
изпълнението на административна дейност на държавни
или общински органи. В
процесния случай, съдът намира, че предявеният иск е допустим, предвид
разпоредбата на чл. 204, ал.1
АПК,
която изисква искът да бъде предявен след отмяна на НП по съответния ред.
Представените четири договора за правна защита и съдействие са частни
документи, които съдържат изгодни за
ищеца обстоятелства, поради което не се
ползват с материална доказателствена
сила. С възраженията си, че са сключени 4 договора с един и същ предмет, ответникът
оспорва тяхното съдържание относно платените четири адвокатски възнаграждения предвид
факта, че във всеки един от тях е записано, че важи до окончателното
приключване на делото пред всички инстанции. Производство по оспорване
съдържанието на частен документ не се открива, тъй като частните диспозитивни
документи не разполагат с материална доказателствена сила, а защитата срещу
материалната доказателствена сила на частните свидетелствуващи документи не е
подчинена на чл.193 ГПК. Съдържанието на частен диспозитивен документ, какъвто
е договора за правна защита и съдействие се преценява спрямо останалия
доказателствен материал по делото.
Претендираните имуществени вреди по реда на
чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство
за неоснователно обогатяване на страната. Както е посочено в Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно дело № 2/2016 година на
Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв,
определен от наредбата по чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата е една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона. Отделно от това, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява на основание чл.5 ал.2 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди.
В хипотезата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, което следва да бъде
присъдено, съдът трябва да вземе предвид доказателствата за съпричиняване от
страна на пострадалия. Когато се установи, че пострадалия виновно е допринесъл
за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване –
т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС. Тоест,
обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато той с действията си по време на делото
недобросъвестно е създал предпоставки за
обедняването си - представляващо имуществена вреда чрез заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Основният правен въпрос в случая е дали
подписването на четири последователни договора за
правна защита и съдействие въз основа на едно адвокатско пълномощно, след като
всеки предходен е сключен до окончателното приключване на делото пред всички
инстанции представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, размерът на
възнаграждението за адвокат трябва да бъде справедлив и обоснован.
Адвокатът представлява
своя клиент въз основа на писмено пълномощно по чл.25 ал.1 от ЗА, което му е
необходимо за изпълнението на поети от него права и задължения предмет на
правоотношение, произтичащо от друг юридически факт - договор за правна защита
и съдействие, в който се уреждат правата и задълженията на страните, респ. - и
размера на дължимото адвокатско възнаграждение - чл. 36, ал.1 от ЗА. В исковото
производство по чл.203 от АПК субсидиарно се прилага разпоредбата на чл.34 ал.4
от ГПК, съгласно която упълномощаването има сила до
приключване на делото във всички инстанции освен ако не е уговорено друго, а в
представеното по а.н.х.д. №1931/2018г. по описа на ВРС пълномощно сключено между сдружението и адв. К.
е видно, че упълномощаването има
действие до завършването на делото във всички инстанции. При последващото
разглеждане на същия правен спор не е подписвано ново пълномощно с друг адвокат,
но въз основа на единственото такова са сключени четири договора за правна
защита и съдействие, които също съдържат клауза, че всеки от тях важи до
приключване на делото пред всички инстанции. Изложеното води до заключението,
че ищецът сам е допринесъл за увреждането след като първоначално се е
договорил, че заплатеното по договора от 26.04.2018г. адвокатско възнаграждение
е за оказване на правна защита и съдействие до окончателното приключване на
делото пред всички инстанции и впоследствие е сключил още три договора със
същия адвокат за същото оспорване и със същата клауза.
С оглед на изложеното, исковата
претенция се явява частично основателна. Въпреки, че за четирите адвокатски възнаграждения има клауза в четирите договора за
заплащането им, съдът
дължи съобразяване с Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е
отбелязано, че трябва да се спази принципа на справедливостта и съразмерността, и
да се
присъди само и единствено
такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
Предявената претенция за обезвреда следва
да бъде уважена до размера на адвокатското възнаграждение от 600 лева по
договора за правна защита и съдействие от 26.04.2018г., сключен между ищеца и
адв.К. въз основа на адвокатско пълномощно от 16.04.2018г., в което изрично е
посочено, че се създава на основание чл.34 от ЗА с уговорка да има сила до
завършване на делото пред всички инстанции, каквато клауза съдържа и самия
договор. Само до този
размер вредата е в причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП
и фактическата и правна сложност на делото по неговото обжалване. Договореното
и заплатено над тази сума възнаграждение е въпрос на свободната воля на
договарящите и следва да остане в тежест на ищеца. Претенцията за обезщетение над 600 лева до пълния размер от 2400
лева не съответства на фактическата и правна същност на делото, което няма нищо
общо с повторното му разглеждане и представлява почти двойния размер на
отменените имуществени санкции.
При
този изход на спора и частично основателния иск, направеното искане по реда на
чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК от процесуалния представител на ответната
страна е основателно, като на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът има право да му бъдат
присъдени и сторените в това съдебно производство разноски, в размер на 10 лв държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева, съразмерно на уважената част от иска. В същия смисъл са и решение № 10928 от
12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2663/2019 г., III о., решение № 3784 от 3.04.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 8045/2014 г., III о. За
настоящото производство, съдът има право да намали размера на претендираното
адвокатско възнаграждение под минималния съобразявайки се с решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според което,
ако съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, това би могло да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Водим от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.203 ал.1 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143 ал.1 и ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Черноморски район” с център Варна да заплати на сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух” с председател Р. С. обезщетение в размер на 600 /шестстотин/ лева
за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалване на наказателно постановление /НП/ №59/27.03.2018г., издадено
от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район – Варна.
ОТХВЪРЛЯ иска на сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух” с председател Р. С. за сумата над 600 лева до пълния му размер от 2400
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Черноморски район” с център Варна да заплати на сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух” с председател Р. С. съдебни разноски в
общ размер от 160 лева.
Решението
може да се оспори пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: