№ 317
гр. Кнежа, 03.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100402 по описа за 2025 година
Съдът като направи проверка на предявения иск на основание чл. 140 от
ГПК, намери за установено следното:
По редовността на молбата и предявения иск:
Производството е образувано по искова молба на С. Т. – директор на
Професионална гимназия по моден дизайн (ПГМД), БУЛСТАТ *********,
чрез адв. Т. Т. от АК-Габрово, против К. Г. Д., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати сумата 9 042.80 лв., представляваща получени
обезщетения по чл. 220 ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО, а
след влизане в сила на съдебните актове и отменено уволнение основанието за
получаването им е отпаднало, ведно със законната лихва от 10.04.2025 год. до
окончателното плащане.
С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на
предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.2
от ГПК и с определение рег.№ 225/ 18.08.2025 год. съдът е допуснал
обезпечение на исковете с правно основание чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ,
чрез налагане на запор на вземането на К. Д. по ИЛ № 193 от 25.04.2024 год.
(9 384.97 лв.) от ПГМД до размера на изплатените обезщетения (9 043.80 лв.)
като главници и законните лихви от 11.12.2023 год. до размера на лихвите
върху сумата от 9 042.80 лв., считано от 10.04.2025 год.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 150/ 12.10.2023 год.
трудовото правоотношение на К. Д. с ищеца е било прекратено на основание
чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – съкращаване на щата. Твърди се, че от Д. бил
1
предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.1 и т.3 КТ за признаване
на уволнението за незаконно, възстановяването й на работа и обезщетяване за
времето, през което е останала без работа. Твърди се, че с решение № 384 от
28.02.2024 год. по гр. дело № 3671/ 2023 год. на ВТРС уволнението на
ответницата е било признато за незаконно и отменено, и същата била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител
общообразователен предмет в гимназиален етап“ по история, география и
гражданско образование в ПГМД гр. В. Търново, а ищецът е бил осъден да
заплати сумата от 9 348.97 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Твърди се
още, че било допуснато предварително изпълнение на решението, като
законният представител на гимназията не е правил изявление или искане за
евентуално прихващане на платените обезщетения с правно основание чл.
220, ал.1 и чл. 222, ал. 1 КТ общо в размер на 9 042.80 лв. Твърди се, че Д. се
снабдила с изпълнителен лист и е било образувано изп. дело № 265/ 2024 год.
на ЧСИ Анита Стойнова, в производството по което от страна на ищеца било
направено предложение за прихващане на изплатените обезщетения, но
същото било отхвърлено. Сочи се, че доброволното изпълнение е отложено с
изявление по чл. 519, ал.1 от ГПК за недопускане на изпълнение на парични
вземания срещу държавни учреждения и е спазен редът, по който носителите
на такива могат да ги реализират. Твърди се, че решението на РС – Велико
Търново е било обжалвано от ищеца, но с Решение № 364 от 28.06.2024 год.
по в. гр. дело № 399/ 2024 год. на ОС – Велико Търново решението на
първоинстанционния съд било потвърдено. Със същото ПГМД е била осъдена
да заплати на Д. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Посочва се, че решението на ВТОС не било допуснато до касационно
обжалване и с определение от 14.03.2025 год. по к. гр. дело № 399/ 2024 год.
ВКС е осъдил ПГМД да заплати още 1 400 лв. разноски за процесуално
представителство.
Излагат се твърдения, че при уволнението на К. Д. през 2023 год. ПГМД е
заплатила обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал.1 от КТ в
размер на 4 521.40 лв., 2 БТВ съгласно КТД, както и че месец след
уволнението на ответника са били изплатени по банков път още две
обезщетения в размер на 4 521.40 лв. на осн. чл. 222, ал.1 КТ (съотв. през м. 11
2
и м. 12 на 2024 год.).
Твръди се, че в хипотеза на отпаднали основания ответникът дължи
възстановяване на дължими средства по изискуеми и ликвидни вземания за
получени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 9
042.80 лв., изплатени при прекратяване на ТПО с ПГМД през 2023 год. Твърди
се още, че неколкократно ответницата е била канена да извърши
възстановяване или прихващане на посочените по-горе обезщетения, но
винаги бил получаван отказ, поради което за ищеца е нали правен интерес от
водене на настоящото производство.
След изтичане на срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмени отговори на исковата молба, с които изразява становище за
недопустимост на исковата молба, неоснователност и недоказаност на
предявените искове.
Предварителен доклад
Съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.
220, ал.1 КТ – за обезщетение в размер на 2 БТВ, съгл. КТД, изплатено за
неспазено предизвестие при уволнение, признато за незаконно и чл. 222, ал.1
КТ – заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на
две брутни работни заплати при прекратяване на ТПО.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
От представените с молбата съдебни актове се установява активната и
пасивната легитимация на страните в процеса. Искът е родово, местно и
функционално подсъден на РС – Кнежа по общите и специалните правила за
подсъдност, поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим.
2. По допускане на доказателствата:
Представените с ИМ и отговора на молбата писмени доказателства са
допустими доказателствени средства, а освен това са и относими към
предмета на правния спор, поради което следва да бъдат приети.
3. Обстоятелства нуждаещи се от доказване:
По исковете с правно основание чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ ищецът
следва да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено
поради уволнение, което е признато за незаконно и отменено; че е изплатил на
ответника дължимите обезщетения при уволнение в претендирания размер и
3
че същите са били получени от последния на отпаднало основание.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираните обезщетения.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, за което да се
призоват страните.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Предявената от С. Т. – директор на Професионална гимназия по моден
дизайн (ПГМД), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В. Т., ул. ***“ № **, чрез адв. Т. Т. от АК – Габрово, против К. Г. Д., с адрес:
гр. В. Т., ул. „***“ № **, вх.*, искова молба с правно основание чл. 220, ал.1 и
чл. 222, ал.1 от КТ е редовна и допустима.
Съдът ПРИЕМА като относими и допустими представените с исковата
молба и отговора на молбата писмени доказателства по опис.
ПРИЛАГА към делото отговори с вх.№ 1867/ 10.06.2025 год. и вх.№ 3355/
22.10.2025 от К. Г. Д..
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.01.2026 год. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА/ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
Препис от настоящото определение на съда да се връчи на страните с
призовките, като се посочи, че им се връчва и проекта на съда за доклад по
делото. На ищеца да се връчат и преписи от отговорите на ответника.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4