Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.08.2020 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2767 по
описа за 2019 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 178 от ЗМВР.
Ищецът В.Г.К. с адрес ***,
моли да се постанови решение, с което да бъде
осъдена „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР с адрес град София, ул. „Пиротска“ № 171 А,
да му заплати сумата от 1697.20
лв. главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за 257 часа, за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, обезщетение за забава върху
главницата в размер на 225.27 лв. за периода
31.01.2017 г. до 31.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Твърди, че
от 09.01.2004 г. работи в структурите на МВР като „водач на специален автомобил І-ва степен“ в
РСПБЗН Асеновград, към Регионална дирекция ПБЗН Пловдив. Съгласно ЗМВР
заеманата от ищеца длъжност е със статут на държавен служител. За периода 10.12.2016
г. - 10.12.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от
24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За
този период е положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му
с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Твърди, че по силата на чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се
изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а съгласно чл. 179 ЗМВР
се дължи допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници,
изчислявани съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи. Наредбата за
структурата и организацията на работната
заплата предвижда преизчисление на положения нощен труд. В Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г., 8121з-40/15.01.2015 г. на МВР
липсва изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в
дневен, поради което и намира приложение
НСОРЗ. На ищеца не са изплатени 257 часа
положен извънреден труд, който при преизчисляване следва да бъде компенсиран с по 6.47 лв.,
така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер на 1697.20 лв. Поради неизпълнение задължението на
работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение, считано от първото число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до 10.12.2019 г. Ангажира доказателства, претендира за
разноски.
Ответникът, в постъпилия в
предвидения срок отговор, счита иска
допустим, но неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника. Оспорва иска по основание и размер. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване
на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е
неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на
нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8
часа дневен труд и 7 часа нощен труд - при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа
на смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото
за преизчисляване на положения нощен труд. Оспорва и твърдението на ищеца, че
положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР
е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, чийто размер се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа
извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и
претенцията за лихви. Противопоставя се
на искането да бъде задължен да представи Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г,
8121з-791/28.10.2014г, 8121з-40/15.01.2015г, тъй като това са нормативни актове
достъпни свободно за всички
граждани. Представя писмени
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от служебна бележка на лист 4 се
установява, че ищецът служи в органите
на МВР от 09.01.2004 г., като към момента заема длъжността „водач на специализиран автомобил
І-ва степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – град Асеновград към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна дирекция ПБЗН – МВР. Не
е спорно също така, а и от представените протоколи от ответника се установява,
че за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019
г. същият е положил 1696 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент
1.143 възлиза на 1938.53 часа дневен труд, както и че същият е получил възнаграждение
за това в размер на 0,25 лева на час. Безспорно е между страните, че ищецът е
работил на 24-часови смени, както и че работното му време е изчислено сумирано
за тримесечен период.
Спорен е единствено въпросът дали се дължи възнаграждение за извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд. Със Заповед №
8121 з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на ОМВ. Представените и
приети по делото, приложени на л.15-19 вкл. -
писмо от 29.08.2011 г. на МТСП и
правна консултация по прилагането
на чл. 187 ал.1 вр. ал.3 ЗМВР на
проф. Мръчков не са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и не се коментират. Ищецът полага труд
съобразно длъжността му на 24 часови смени, съгласно утвърдени графици (протоколи
за отчитане на отработеното време в РСПБЗН Садово между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2019 г.
- л.21-62 вкл.).
Съгласно заключението на допуснатата по делото
ССчЕ на вещото лице М.А., неоспорено от страните, ищецът В.К. е отработил за
периода 10.12.2016 г.-10.12.2019 г. - 212 нощни смени по 8 часа, или общо 1696
нощни часове, както следва: 2016 г. – 40 часа, 2017 г.- 600 часа, 2018 г. – 544
часа, 2019 г. – 512 часа. Видно от заключението, положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент в дневен труд, а отработените 1696 часа нощен труд
преизчислени в дневни съгласно Наредба за структурата и организацията на
работната заплата с коефициент 1,143 възлизат на 1938.53 часа, като размерът на
допълнителните часове е равен на 242.53 часа. Въз основа на това експертът
сочи, че на ищеца не е заплатено допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляване на нощните
часове в дневни, а ежемесечно за действително положеният нощен труд е заплащано
допълнително възнаграждение по 0,25 лв./час. Като размер на брутното
допълнително възнаграждение за
положените часове нощен труд, изчислено като извънреден труд с 50 % завишена
часова ставка за исковия период дава сумата от 1697.20 лв., с размер на
обезщетението за забава върху сумата от 01.02.2017 г. до предявяване на иска
-11.12.2019 г. - 225.97 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 178 ЗМВР – за заплащане на допълнително ТВ за положен извънреден труд в периода 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г., както и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забава върху
главницата.
По допустимостта:
Исковете са допустими, като
предявени в предвидения от чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ тригодишен срок,
ищецът е активно легитимиран да ги предяви с оглед твърденията за неизплатено
допълнително ТВ.
Разгледани по същество:
По иска
с правно основание чл. 178 ЗМВР. Не се
спори по делото, че ищецът за процесния
период - 10.12.2016 г.-10.12.2019 г. - е работил на длъжност „водач на специален автомобил І-ва степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“
на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град
Асеновград към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна
дирекция ПБЗН – МВР. Трудовата си
дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици съгласно представените
протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа вечерта до 06,00 часа
сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че за исковия период е положил 1800 часа нощен труд, които следва да бъдат преизчислени с коефициент от
1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен и
да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не оспорва
броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато
положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в
дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Съдът намира за
неоснователно това възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение за извънреден труд изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Текстът на чл.143 от КТ определя като
извънреден труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния
период, а и към настоящия момент разпоредба на
чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-12 или 24-часови смени, сумарно за тримесечен период. За служители на МВР работещи на смени
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение -
чл.187 ал.5 т.2 ал. 6 от ЗМВР. За процесния период действа Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при работа на смени е възможно
полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните
смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази
наредба не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен (за
разлика от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., според която при сумарно отчитане
на отработеното време следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен
труд с коефициент от 1,143). Това, че липсва изрична уредба по отношение
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. При липса на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на
служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да се преодолее
чрез субсидиарно приложение на общото трудово законодателство - КТ и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за да не бъдат
поставяни в по-неблагоприятно положение работещите по служебно правоотношение в
сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на седмичното
работно време при дневен труд е 8 часа на ден/40 часа седмично (чл.136 ал.1 и 2
от КТ), или приложимият коефициент по
чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен
при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). Поради гореизложеното настоящият състав приема, че положеният от ищеца
нощен труд за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. следва да бъде приравняван
към дневен с коефициент 1.143 за часовете, отработени от 22.00 ч. до 6.00 ч. За
реално отработените часове нощен труд се дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи - по 0.25лв./час, а
след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава
8-часовият работен ден, и с добавка за
извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 3-месечен период (съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според неоспореното
заключение на ССчЕ преобразуването на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 242.53 часа,
представляващи извънреден труд. Вещото лице е извършило преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
като е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния
период е 1697.20 лв., а за размер на
обезщетението за забава е посочило сумата от 225.27 лв. за периода 01.02.2017 г. - 10.12.2019 г. Ето защо искът се явява основателен и
доказан до размерите, изчислени от вещото лице.
По
предявения иск с правно основание чл.86
от ЗЗД: поради забава плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата, считано от последното число на месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие от процесния период. В настоящия случай искът за дължимо
възнаграждение е основателен, начиная от декември 2016 г., която дата попада в
четвъртото тримесечие на годината: м. октомври – м.декември и падежът на
задължението е 31.01.2017 г., или ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017 г.
Ето защо искът се явява основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото
лице.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва от
предявяване на иска – 11.12.2019 г.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и направеното искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
(съгласно представените доказателства за
направени такива) в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите. Ето защо, съобразно изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на Районен
съд – Асеновград 76.90 лв. дължима ДТ,
както и заплатеният депозит за ССчЕ в
размер на 170 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР“ с адрес град
София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати
на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1697.20 лева (хиляда шестотин
деветдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 242.53 часа в периода: 10.12.2016 г.
– 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 225.27 лева (двеста двадесет и пет лева и двадесет и седем
стотинки) за периода 01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в
размер на 400 лева (четиристотин).
ОСЪЖДА „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР с адрес град София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, сумата 76.90
лева (седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) дължима ДТ, както и 170 лева (сто и седемдесет) разноски за
ССчЕ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: