Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-123 28.07.2020
година град
Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т.
РУСЕВА-М.
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря ……………Ст.Вълкова………………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпилите две
въззивни жалби от адв.Таня Панайотова –Маркова,процесуален представител на
ищеца Д. К. Д. и от „Пауърбилд“ ЕООД ,представлявано от управителя И. Георгиев Георгиев против
решение № 138/16.07.2019г по гр.д.№1017/2018г на районен съд –Несебър.
Ищецът Д. Д. изразява недоволство от решението на
районния съд ,в частта , в която е
отхвърлен предявеният против „Пауърбилд“ ЕООД иск за
присъждане на обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие на осн.чл.220 КТ.Жалбата е подадена в срока
по чл.259,ал.1 ГПК – препис от обжалваното решение е връчен на процесуалния
представител на ищеца на 18.07.2019г, а жалбата е входирана на
1.08.2019година.Тя отговаря на изискванията на чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 и е
допустима.В нея се твърди,че съдът се е произнесъл по непредявен иск, по
причина, че е квалифицирал сключения
между страните трудов договор като
безсрочен.Страните не са спорили ,че договорът е срочен до завършване на
определена работа. Поради това погрешно е прието,че следва договорът да бъде
прекратен на някое от основанията по чл.328 КТ с предизвестие.Отделно, твърди
се ,че е налице произнасяне свръхпетитум ,което според въззивника, макар да е в
мотивите на съдебното решение, представлява
преюдициален въпрос за отхвърляне на претенцията за обезщетение за неспазено
предизвестие.Счита за незаконосъобразни изводите на съда,че при незаконно
прекратяване на трудовия договор ,без да са налице предпоставките на закона или
не е спазена процедурата по нито едно от посочените в закона основания ,не се
дължи предизвестие.В тази връзка счита,че в тежест на работодателя е да
установи законността на уволнението на конкретното посочено основание за
прекратяване на трудовия договор.По делото са приложени две заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение, и двете не са връчени на ищеца и това е основанието за оспорването
й.Макар съдът да е уважил иска за отмяна на заповедта за уволнение на основания
,различни от заявените и за ищеца няма правен интерес да обжалва решението в
тази част, то мотивите на съда са рефлектирали и върху другата предявена
претенция и са довели до нейното отхвърляне.Счита, че неправилно съдът е
възложил доказателствената тежест на ищеца да установява законно прекратяване
на трудовото правоотношение на основание, изискващо отправяне на предизвестие. Твърденията
на ищеца са били ,че договорът е прекратен, без той да е уведомен по надлежния
ред ,без да му е връчена заповедта за прекратяване и поради това за него не е
ясно основанието за това.Ответникът не е доказал извършването на определената
работа ,нито че заповедта е връчена на ищеца.Позовава се на уговореното в
договора 3-месечно предизвестие за прекратяването му, което се твърди,че не е
спазено.Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната му част и да
бъде уважен иска по чл.220 КТ и да се присъдят разноските по делото.
След подаването
на въззивната жалба, въззивникът-ищец е починал и районният съд е
конституирал като ищци по делото
неговите наследници-Д.Д.,Д.Д.,И.Д. и К.Д..
Постъпил е отговор от дружеството-ответник ,в който
жалбата е оспорена като неоснователна.Според дружеството между страните няма
спор ,че трудовият договор е сключен
като срочен,до завършване на определена работа и е прекратен със завършването
й,като за това не се изисква предизвестие.Твърди се ,че работникът е
запознат с естеството на работа и срочния й характер,което се доказва с
подадената молба за прекратяване на
договора по взаимно съгласие.Обектът –БКС – Несебър,заради който е бил ползван
склада ,в който е работил ищеца, е реално завършен и дружеството твърди,че това
е публично известно обстоятелство.Дружеството счита, че не се налага ангажиране
на доказателства за завършване на обекта ,поради съвпадане на твърденията на двете страни относно срочния
характер на договора и подадената от
ищеца молба за прекратяване на действието на трудовия договор по същото
време ,по което е изтичал и срока за завършване на възложената работа.
Ответното дружество, от своя страна обжалва, решението ,в частта, в
която се признава за незаконно
уволнението на Д. Д. и се отменя заповед №041-1/02.01.2018г за изменение и
допълнение на заповед № 041/02.01.2018г на управителя на дружеството, то е
осъдено да заплати на ищеца сумата 500лв
– трудово възнаграждение за м.ноември 2017г , мораторна лихва в размер на
40,14лв и законна лихва върху главницата,считано от 16.10.2018г ,сумата 250лв
,представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.12.2017г до 15.12.2017г ,ведно със законната лихва върху тази сума от
16.10.2018г до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 18,01лв, начислена
за периода от 31.01.2018г до 15.10.2018г ,500лв – обезщетение по чл.224,ал.1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни,320лв –разноски по делото ,250лв
– разноски за вещо лице и 200лв – държавна такса.Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл.259 ГПК –решението е връчено на 06.08.2019г,а жалбата е
подадена по пощата на 20.08.2019г.Тя съдържа реквизитите по чл.260,ал.1,т.1,2,4
и 7 и е допустима.Въззивникът счита,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Счита,че няма законово
задължение за връчване на уведомление за
прекратяване на трудов договор по чл.62,ал.3 от КТ.Съдът, от друга
страна, е пренебрегнал фактът ,че ищецът в исковата молба също е твърдял, че договорът е срочен,което
обезмисля всички изводи на съда относно ненадлежното обозначаване на срочния му
характер.Счита,че ищецът е бил наясно с
характера на работата и срочността на договора, който факт е безспорен между
страните.Съгласно действащата нормативна уредба,когато трудов договор е сключен
до завършване на определена работа по реда на чл.68,ал.1,т.2 от КТ ,той се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие.При завършване на работата на дружеството в
региона, отпада и необходимостта от продължаване на действието на трудовия
договор и това е причината да бъде прекратен.Счита,че претенциите за признаването на заповедта за уволнението като
незаконна и нейната отмяна са
неоснователни,тъй като работата ,до завършването на която е сключен трудовия
договор, е приключила и заповедта за
прекратяване само констатира този факт,доколкото трудовото правоотношение вече
е било приключило.В този смисъл счита,че решението в обжалваната част следва да се отмени.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба от адв.Маркова, процесуален представител на част от
конституираните наследници на ищеца :Д.Д. и Д.Д. ,в който тя е оспорена като
неоснователна.Счита,че жалбата е
бланкетна – дружеството –въззивник не е посочило конкретно кои съдопроизводствени
правила е нарушил съда.Дружеството –работодател не е установило по делото
фактите и обстоятелствата, за установяване на които му е възложена
доказателствената тежест ,поради което
правилно съдът не ги е взел предвид.Недоказано е твърдението,че целта на
съществуване на склада е изпълнение на възложените работи в обект БКС
–Несебър,няма доказателства ,че необходимостта от склада е отпаднала към момента на
прекратяване на трудовия договор. Работникът, освен това, не е уведомен, че е
настъпило прекратителното условие, което
работодателят следва да направи. В жалбата не се излагат никакви
възражения и оспорвания на правилността на решението по другата част от
предявените искове- за неизплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск,поради което същата в тази
част има бланкетен характер и следва да се разглеждат само
наведените в нея възражения.Моли съдът да отхвърли жалбата и потвърди решението
на районния съд .
При служебната проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното съдебно решение, съдът констатира,че същото е валидно,но подлежи
на обезсилване в частта ,в която е признато за незаконно уволнението на ищеца Д. К. Д. и е отменена заповед № 041-1/02.01.2018г за изменение и допълнение на заповед №
041/02.01.2018г на управителя на
„Пауърбилд“ ЕООД.От данните по делото се установява, че след постановяване на обжалваното решение ищецът Д. Д. е
починал на 12.08.2019г./извършена
служебна справка от НБД Население на л.143 от делото пред районния съд/.Тъй
като спорното субективно потестативно право, защитавано чрез иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на
уволнението като незаконосъобразно е строго лично неимуществено и ненаследимо
право, то смъртта на ищеца съставлява абсолютна процесуална пречка за
по-нататъшното развитие на съдебното производство по този иск. Поради това
обжалваното решение в тази му част следва да се обезсили ,като настоящото
въззивно производство следва да се прекрати в тази част / така в определение №
421/22.11.2018г по гр.д.№709/2018г на IV г.о. на ВКС/.
По въззивната жалба на ищеца:
Районният съд е изложил следните мотиви по отношение
на неоснователността на претенцията за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие: не се установява основание
за прекратяване на безсрочния трудов договор
и в частност дали то обхваща
случаите на чл.328, ал.1 КТ.От страна на ищеца не се навеждат дори факти, които
обосновават такъв случай на прекратяване, което да е основание за възникване на
задължение за работодателя да отправя предизвестие за прекратяване на трудовия
договор.В първоначалната искова молба
се сочи , че сключеният между страните трудов договор
е срочен / тази позиция се поддържа от
ищеца през цялото съдебно производство и съвпада с позиция на
работодателя,който също заявява,че договорът
е срочен/.И двете страни поддържат становище ,че договорът е прекратен/
така се твърди и в уточняващата молба на
въззивниците Д.Д. и Д.Д. пред настоящата инстанция/. Освен това се твърди, че
на работника не е известно основанието
за прекратяване на трудовия договор, не са му връчвани документи във връзка с
прекратяването на договора, но тъй като той е срочен, счита, че предизвестието
е три месеца. След даване на указания от районния съд за уточнение на
претенцията за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие, ищецът не е посочил основанието, на което счита ,че е
прекратен трудовият договор и при което следва да му бъде отправено предизвестие. Излага твърдения, че тъй като
трудовият договор не е прекратен по взаимно съгласие, по инициатива на
работника, нито е налице основание за прекратяване от страна на работодателя
без предизвестие ,то в такъв случай едностранното му прекратяване от страна на
работодателя следва да стане с предизвестие. След даване на указания от
въззивната инстанция за уточняване на твърдените факти във връзка с този
предявен иск,въззивниците отново са посочили, че трудовият договор е прекратен,
че не е налице основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, тъй
като, според тях, наличие на основание за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие от страна на работодателя, било логично да са известни на
работника, то остава да е налице
прекратяване на трудовия договор с предизвестие, което не е дадено и поради
това се дължи обезщетение за неспазено предизвестие.Освен това се твърди,че
след като не е доказано,че договорът е прекратен законно поради извършване на
работата,то е следвало да бъде прекратен поради закриване на част от
предприятието. Настоящият състав не споделя тезата, че основанията за
прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие е логично да
са известни на работника,тъй като това са абстрактни разсъждения.Твърдението
,че договорът е следвало да бъде прекратен поради закриване на част от
предприятието не следва да се коментира, тъй като от значение е на какво
основание е действително прекратен, а не на какво основание би трябвало, според
въззивниците, да се прекрати.Освен това въззивниците твърдят, че договорът е
прекратен, макар и незаконно, без работникът да е уведомен по надлежния ред и
без да му е връчена заповед за уволнение.Връчването на заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение има отношение към настъпване на момента на
прекратяване на договора –чл.335,ал.2,т.3 КТ ,но не и към въпроса дали
уволнението е законосъобразно или не.В уточняващата молба ,в отговор на
указанията на въззивната инстанция, ищците твърдят ,че е безспорно,че договорът
е прекратен,но не е било известно на
какво основание е станало това.Независимо от това, прекратяването според тях е
незаконно, тъй като работодателят не е доказал твърдяното от него основание за
прекратяване на срочния трудов договор, а именно завършването на определена
работа.Твърди се ,че обезщетение за
неспазено предизвестие се дължи не само когато
договорът е прекратен на основание, изискващо такова ,но и при незаконно
уволнение. В писмените бележки пред районния съд ищецът сочи,че при
неправомерно прекратяване на срочния трудов договор се дължи тримесечно
предизвестие. Тази теза обаче не се споделя от настоящия състав – ако уволнението
е незаконно, последиците са други- отмяна на същото, възстановяване на
заеманата длъжност и изплащане на обезщетение по чл.225 КТ, но не и обезщетение
за неспазено предизвестие.Дори при отмяна на незаконно уволнение, изплатеното
обезщетение за неспазено предизвестие подлежи на връщане поради отпадане на
основанието за плащането или на прихващане с дължимото обезщетение по чл.225 КТ.Съдът не споделя тезата на въззивниците, че предизвестие се дължи не само
при прекратяване на трудовия договор на основание, изискващо предизвестие,но и
в случаите ,когато работодателят е
прекратил договора на основание
,неизискващо предизвестие ,но без предпоставките за това да са налице ,а същото
е следвало да стане на друго основание ,което изисква предизвестие.Отново следва
да се отбележи,че ако работодателят не е доказал законност на уволнение на
посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ,последицата
е отмяна на тази заповед ,като незаконосъобразна, но не и настъпване на последици, които биха били налице, ако беше прекратен договора
на друго основание.Обезщетение по чл.220,ал.1 КТ се дължи при законно
прекратяване на трудовото правоотношение, и то на основание, изискващо
предизвестие, което не е спазено от работодателя.Това означава, че следва да се
твърди и докаже от ищеца основание за прекратяване на трудовия договор, предполагащо
дължимо предизвестие.Поради това съдът
намира,че искът за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие е
неоснователен,тъй като по делото не се доказа прекратяването на трудовия
договор от работодателя да е станало на
основание, изискващо предизвестие, а незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение не е основание за присъждане на обезщетение за неспазено
предизвестие.
По въззивната жалба на „Пауърбилд“ООД :
Жалбата е насочена против решението на районния съд по предявените
искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, чл.224,ал.1 КТ и чл.128,т.2 КТ.Атакуваното решение по иска по
чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да се обезсили
,по съображения, изложени в мотивите на настоящото решение. По отношение на
претенциите по чл.224,ал.1 КТ –обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и по чл.128,т.2 КТ – за незаплатено трудово
възнаграждение за м.ноември 2017г и за
периода от 01.12.2017г до 15.12.2017г, в жалбата не се излагат никакви
съображения и твърдения относно неправилност на решението, с което съдът е уважил исковите претенции. Според
задължителните за всички съдилища разрешения в т. 1 Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция при
проверка на правилността на първоинстанционното решение е ограничена от
оплакванията във въззивната жалба /чл. 269, изр. 2 ГПК/, освен при нарушение на приложима императивна материалноправна норма,
при констатация за каквото нарушение въззивният съд може да я приложи, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за въззивно обжалване. Настоящият
въззивен състав не разполага с
правомощие да проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт по
исковете с правно основание чл.224,ал.1 КТ и чл.128,т.2 КТ , тъй като във
въззивната жалба на ответника не са наведени каквито и да било оплаквания в
тази връзка - нито досежно фактическите констатации, нито досежно правните
изводи на НРС . Въззивната жалба по отношение на тези искове , уважени в пълните им
предявени размери от първоинстанционния съд, е бланкетна и поражда
задължение за служебна проверка само на валидността и допустимостта на
въззивното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/.Служебната проверка на решението по тези искове води до извод за
валидност и допустимост на същото.Поради това то следва да бъде потвърдено,с
оглед липсата на оплаквания във въззивната жалба /в този смисъл решение
№27/12.03.2018г по гр.д.№2650/2017г на IIIг.о. на ВКС/.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 138/16.07.2019г по
гр.д.№1017/2018г на Районен съд –Несебър ,в частта, постановена по иска с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ като ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№140/2020г на Окръжен съд-Бургас в същата част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 138/16.07.2019г по гр.д.№1017/2018г на Районен съд –Несебър в
останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС само в частта
относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като в останалата част е окончателно на
осн.чл.280,ал.3,т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: