РЕШЕНИЕ
№ 1896
гр. Бургас, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т. В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100631 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите Х. М. М. и П. В., чрез юрисконсулт Б. Т. срещу Д. К.
А., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се претендира от съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер от 2 835, 16 лв. по Договор за потребителски кредит №*** от 17.12.2017 г.,
сключен между ответницата и „***“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., формирана
както следва:
1. 1 531, 17 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 02.11.2023г. до окончателното
изплащане,
2. 433,35 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 17.12.2017 г. до
20.06.2019 г.,
3. 870, 64 лв. – лихва за забава за периода от 17.12.2017 г.. до 13.10.2023 г.
Претендират се и 82, 48 лв. - разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение,
съобразно уважената част от заявлението, за които суми е издадена заповед №
***/19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд - Бургас.
В исковата молба се сочи, че Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че
между „“***” ЕАД и ответника Д. Г. А. чрез използване на средства за комуникация от
разстояние е сключен договор за потребителски кредит № ***/17.12.2017 г., съгласно
който кредиторът предоставил на ответника сумата от 1600 лв., а той се задължил да я
върне до 20.06.2019 г. на 18 месечни вноски от по 115, 56 лв., ведно с възнаградителна
1
лихва с фиксиран размер - 41.24 %. Уговорен бил и ГПР в размер на 50%. Сочи още,
че в Раздел X, чл. 2 от ОУ на Заемодателя, страните са се съгласили, че при забавяне
на плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането,
направени от „***" АД. Ищецът твърди още, че с цесия от 02.03.2021 г. „***" АД е
прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД. Прилага Приложение № 1 от дата 23.02.2021 г. към описаната цесия, от което
било видно, че „***" ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България" ЕООД, по
т. 2256, вземанията от настоящия ответник. В случай, че уведомяването на имейл се
счете за нередовно, моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба. В обобщение твърди, че Д. А. не е изпълнила в срок
задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, по който нямало извършено плащане от страна на длъжника. Прилага
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът, получил препис от исковата молба и приложенията на 08.02.2024 г.,
не депозира отговор. Към възражението му по чл. 414 от ГПК в заповедното
производство е приложена разписка за заплащане на сумата от 100 лв. по сметка на
ищеца чрез ИзиПей (л. 14 по ч.гр.д. №6633/23 г. на БРС).
При проверка на допустимостта на предявения иск съдът констатира следното:
Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е на
лице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е на лице
нарушаване на субективни материални права, като се търси защита чрез установяване
дължимостта на претендираните от заповедното производство вземания. Към
първоинстанционното производство е приложено чгд № *** г., в рамките на което с
разпореждане от №*** от 19.12.2023 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК
е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 1 531, 17
лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 02.11.2023г. до окончателното изплащане, 433,35 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 20.06.2019 г., 870, 64
лв. – лихва за забава за периода от 17.12.2017 г.. до 13.10.2023 г., както и сумата от 82,
48 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението. В останалата част за
сумата 1 754,53 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 17.12.2017 г., 909,82 лева – обезщетение за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, начислено за периода от 17.12.2017 г. до 13.10.2023г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от 1 754,53 лева от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата над 82,48 лева до
пълния претендиран размер от 209,99 лева за разноски по делото, заявлението е
отхвърлено.
Издадена е заповед №*** от 19.12.2023 г., връчена редовно на длъжника на
2
02.01.2024 г., която е подала възражение по чл. 414 от ГПК по бланка без
допълнителни твърдения, но с приложен документ за платена сума от 100 лв. С
разпореждане №606 от 16.01.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 22.01.2024 г. чрез ССЕВ,
като пред БРС на 01.02.2023 г. в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ
обстоятелства и искане, съответни на заявеното и уважено по реда на чл. 410 от ГПК в
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Приложен е по делото сключен от разстояние между „***“ АД и ответника
договор за потребителски кредит № *** от 17.12.2017 г., по силата на който
кредитодателят „***“ АД е отпуснал заем на ответника в размер на 1 600 лв. срещу
задължението за заплащане на 18 броя вноски от по 115, 56 лв. лева в срок до
20.06.2017 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 35, 05 % и годишен процент
на разходите по кредита в размер на 50%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „***“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „***“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне
на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„***“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от 17.12.2017 г.
(л. 25-28 вкл.) между кредитодателя „***“ АД и „***“ ЕООД като поръчител, по
силата на който „***“ ЕООД се задължава да отговаря пред „***“ АД солидарно с
потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
17.12.2017 г.,сключен от разстояние между „***“ ЕООД и ответника А., по силата на
който „***“ ЕООД се задължава да сключи с „***“ АД договор за поръчителство,
съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че
потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
задълженията му по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение
№ 1 към него. Нито в договора, нито в приложението към него е посочен общ размер
на възнаграждението на поръчителя, а в приложението е посочен само месечният му
3
размер – 109, 09 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж
на съответното плащане съгласно погасителния план по договора за кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да
заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова сметка на
поръчителя; 2. По посочена банкова сметка на „***“ АД или по начините, установени
в ДПК, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „***“ АД е овластено
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „***“ АД и поръчителя, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Приложен е също и договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г. (л. 34-40 вкл.), сключен между „***“ АД като цедент 1, „***“ ЕООД като
цедент 2 и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, по силата който „***“ АД
продава на „АПС Бета България“ ЕООД всички свои парични вземания, произтичащи
от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица съгласно
Приложение № 1 към договора за цесия, а „***“ ЕООД продава на „АПС Бета
България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като
поръчител в правата на „***“ АД по просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, както и от договорите за предоставяне на поръчителство по тях
съгласно Приложение № 1 (л. 41-93 вкл.) към договора за цесия.
Не са представени доказателства за съобщаване на цесията, въпреки дадените с
определение №2372 от 16.04.2024 г. указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК в тази насока. Не
са представени доказателства и за това, че “***” ЕАД изпълнил задължението си да
предостави заемната сума, за размерът на непогасените към датата на падежа главница
и дължима възнаградителна лихва, както и настъпване на неизпълнение от страна на
длъжника, период и обем на обезщетението за вреди от неизпълнение под формата на
мораторна лихва, не е уточнено и поради каква причина кредиторът-цедент е започнал
да начислява възнаградителна лихва от деня на сключване на договора, при все, че
първата погасителна вноска съгл. погасителния план е била дължима на 20.01.2018 г.,
ищецът не е изпълнил и дадените указания по чл. 143, ал. 2 от ГПК като не е уточнил
и как ответникът е изпаднал в забава в деня на сключване на договора и поради каква
причина претендира мораторна лихва от 17.12.2017 г.
От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „***“ АД е
едноличен собственик на капитала в „***“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е
сключване на гаранционни сделки.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от
закона, съдът установи от правна страна следното:
Процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно
чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
което от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
4
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за
потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от 29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски
кредит размер на ГПР от 50 % е неправилен, тъй като не включва месечните вноски за
възнаграждение за поръчителя, които представляват общи разходи по кредита. Този
извод следва от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно:
сума на кредита – 1 600 лева, ГПР - 50 %; годишен лихвен процент – 35, 05 %, общ
размер на всички плащания 2 080, 08 лева, съпоставими с размера на уговореното
месечно възнаграждение за поръчителя от 109, 09 лева за периода на действие на
договора за кредит, който е 18 месеца (или общо възнаграждение в размер на 1 963, 62
лева). Не са необходими специални знания, за да се установи, че при посочените
параметри размерите на уговорените месечни вноски за възнаграждение за
поръчителя, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са
включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не са необходими и специални
знания, за да се определи, че при включването им в ГПР размерът му би надвишил
законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза на 50 %, но този
въпрос не е предмет на изследване по делото, тъй като основание за прилагане на
санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на
неправилен ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в
резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
С оглед дадените в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 година по дело C 714/22 разяснения посочването на неправилен размер на ГПР
следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно
кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено
като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита
от лихви и разноски, като съдът намира същата за справедлива и пропорционална на
тежестта на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което длъжникът дължи само чистата
стойност на кредита, а именно главница в размер на 1 600 лв. Липсват доказателства
обаче въпросната сума да е била предоставяна на ответницата. Освен това по никакъв
начин не се установяват частични погашения по кредита (безспорни данни за едно от
които се съдържат по заповедното производство), неизпълнение, период на
5
неизпълнение от длъжника. На лице е крайна процесуална пасивност от страна на
ищеца (а и на ответника), която би следвало да пренесе последиците си и в
материалното правоотношение, което „АПС Бета България“ЕООД е имало тежестта да
докаже.
С оглед извода за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит съдът приема, че договорът за поръчителство за обезпечаването му също не е
произвел правни последици.
На следващо място следва да се има предвид, че ищецът сочи, че се легитимира
като носител на претендираните вземания в качеството си на цесионер по договор за
цесия от 02.03.2021 г., по силата на който цедентът „***“ ЕАД му продава вземанията
си срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит,
описани в Приложение № 1 към договора за цесия (в което името на ответницата е
невъзможно да се идентифицира). Съобразно гореизложеното обаче договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Дори и да се приеме, че предметът на договора за цесия включва и вземането за
връщане на чистата стойност на недействителния договор за кредита съгласно чл. 23
ЗПК, формално не са налице предпоставките за противопоставимост на цесията
спрямо длъжника. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото остава недоказано обстоятелството относно
надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента, доколкото не
е представено пълномощно, с което цедентът да упълномощава цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия от негово име. Съдът не приема за надлежно
изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД и връчването на ответника на самата
искова молба, съдържаща изявление за уведомяване за цесията, тъй като същата
изхожда от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД в качеството му на цесионер, а не на
пълномощник на предишния кредитор (арг. от решение № 114/ 07.09.2016г. по т.д. №
362/ 2015г. на II т.о., ТК на ВКС). Поради това връчването на исковата молба на
особения представител на ответника в случая няма ефект на надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД., приложение №1 към
която изобщо не бе представено по делото. Изложеното налага изводът, че
прехвърлянето на вземанията с описания договор за цесия не е породило действие
спрямо ответника - длъжник и ищецът няма материалноправна легитимация спрямо
него.
По разноските:
При този изход на спора на разноски се дължат в полза на ответника, но
предвид това, че последният не е поискал разноски и не е представил доказателства да
е сторил такива, не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане за установено,
че Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки
6
двама от управителите: Х. М. М., П. В. и В. Т. сумата в общ размер от сумата в общ
размер от 2 835, 16 лв. по Договор за потребителски кредит №*** от 17.12.2017 г.,
сключен между ответницата и „***“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., формирана
както следва: 1 531, 17 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.11.2023г. до окончателното изплащане;
433,35 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 20.06.2019
г.; 870, 64 лв. – лихва за забава за периода от 17.12.2017 г.. до 13.10.2023 г., както и
претендираните разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно
уважената част от заявлението, за които суми е издадена заповед № ***/19.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд - Бургас
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)_________
7