Решение по дело №215/2018 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.09.2020 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 12.08.2020 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 215 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са субективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявени на 29.08.2018 г. от Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу ответниците:

1. Е.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Н.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.

Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника Е.Х.Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./. Вторият ответник е съпруг, а преди това е бил фактически съжителник на първия ответник.

Поддържа, че в хода на извършената по отношение на ответниците проверка по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за сумата в размер на 330 742,54 лева

Иска се от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество на обща стойност 107 313,36 лв. от Е.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Н.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, както следва:

От Н.Х.Х. и Е.Х.Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) с цена на иска в размер на 3 000 лв., :

Лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № *****, дата на първа регистрация 01.01.2000 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 16.12.2011 г.

От Е.Х.Х., на основание чл. 63, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ(отм.) :

- Сумата в размер на 43 656,53 лв., представляваща непреобразуваната част от получени суми от трети лица.

- Сумата в размер на 585 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № 18085356, открита на 21.01.2010 г. и закрита на 24.04.2012 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Е.Х.Х..

От Н.Х.Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):

- Сумата в размер на 24 448,77 лв., представляваща непреобразуваната част от получени суми от трети лица.

- Сумата в размер на 4 344,41 лв., представляваща извършени вноски от титуляра по разплащателна сметка в евро № *****, открита на 24.02.2011 г. в „Първа инвестиционна банка” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 55 лв., представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в евро № *****, открита на 24.02.2011 г. в „Първа инвестиционна банка” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 1 192,58 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка № *****, открита на 29.09.2010 г. и закрита на 20.12.2013 г. в „СЖ Експресбанк” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 8,99 лв., представляваща платени лихви по по разплащателна сметка № *****, открита на 29.09.2010 г. и закрита на 20.12.2013 г. в „СЖ Експресбанк” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 1 484,05 лв., представляваща извършени вноски по банкова сметка *** № *****, открита на 14.06.2005 г. в „Юробанк България” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 1 286 лв., представляваща извършени вноски по кредитна сметка в лева № 5414949694310029, открита на в „Юробанк България” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 3 065,05 лв., представляваща извършени вноски по кредитна сметка в лева № 5411949694310017, открита на в „Юробанк България” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 181,73 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № *****, открита на 11.07.2012 г. в „Централна кооперативна банка” АД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 682,86 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка № 12248838, открита на 31.05.2006 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 1 977,20 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка № 17796396, открита на 04.11.2009 г. и закрита на 16.01.2012 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 3 054,38 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка № 20685494, открита на 30.11.2012 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 6 лв., представляваща извършена вноска по спестовен влог № 12248837, открит на 31.05.2006 г. и закрит в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Н.Х.Х..

- Сумата в размер на 873,82 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № *****, открита на 03.09.2007 г. и закрита на 18.11.2010 г. в „Прокредитбанк” АД, с титуляр „Фантазия“ ЕООД.

- Сумата в размер на 17 410,99 лв., представляваща погасителни вноски за усвоен банков кредит по разплащателна сметка в евро № *****, открита на 15.10.2008 г. и закрита на 17.11.2010 г. в „Прокредитбанк” АД, с титуляр „Фантазия“ ЕООД.

Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Ц.Т. ***, с който възразяват, че исковете са недопустими, тъй като проверката по чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./ не е приключила в срока по чл. 27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, който считат че е преклузивен. По същество – намира исковите претенции за неоснователни и недоказани, поред което моли същите да бъдат отхвърлени. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

В открито съдебно, при редовност в призоваването /л. 213, 157, 159, 220-222, 276-279/, ответниците не се явяват и не изпращат представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, като до изменението на § 5, ал. 2 /ДВ бр. 1/2019 г./, производството се е развивало по реда отменения ЗОПДНПИ. С оглед настъпилата в хода на разглеждането на иска законодателна промяна, приложим към настоящия момент е ЗПКОНПИ – чл. 153, ал. 1.

По допустимостта на производството.

Въпросът за допустимостта на иска, във връзка с неспазване на срока на проверката, е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК.

По същество.

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Протокол ТД 04ВА/УВ-13473/01.09.2015 г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с рег. № 951/2014г. от 17.08.2015 г., постъпило в ТД Варна на КОНПИ с вх. № УВ-1801 от 29.08.2015 г. за привличане на обвиняем лицето Е.Х.Х., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство № 3303М-261/2015 г. по описа на ОД на МВР – Разград, е образувана проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) за установяване на значително несъответствие в имуществото на същата.

Първото от двете обвинения попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 108, ал.1, т. 18 ЗПКОНПИ.

Първата ответница е осъдена в извършването на престъпления по повдигнатите й обвинения с влязла в сила с Присъда № 4 от 21.01.2016 г. по НОХД № 358/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд, влязла в законна сила на 06.02.2016 г. /На съда е служебно известно, че в представения препис от горецитираната присъда /л. 26-39 от том 1 от представените от ищеца писмени доказателства/ заличените данни са именно на първата ответница/.

Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу лицето Е.Х.Х. е образувана с протокол № № ТД 04ВА/УВ-13473/01.09.2015 г. С Решение № 410/24.08.2016 г. на КОНПИ срокът на проверка е удължен до 01.03.2017 г.

По делото не е спорно, като се установява от представената справка по НБД Население, че ответниците са съпрузи, сключили граждански брак на 01.09.2010 г.

Ответникът Н.Х.Х. е бил лице във фактическо съжителство с ответника Е.Х.Х. от началото на проверявания период (01.05.2005 г.) до сключване на брака, тъй като двамата имат родени три деца съответно през 1993 г. /Е. Н.Х., ЕГН **********/, през 1996 г. /Д.Н.Х., ЕГН **********/ и през 2004 г. /Дамла Н.Х., ЕГН **********/; двамата имат един и същ постоянен и настоящ адрес ***.

Поради горното, искът е допустим и спрямо втория от ответниците.

Периодът на проверка на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) e от 01.09.2005 г. до 01.09.2015 г.

От направени справки в Търговски регистър и СИЕЛА – Регистър е видно, че съпругът на проверяваното лице участва в управлението и собствеността на търговски дружества, както следва:

„Фантазия” ЕООД, ЕИК *********.

Дружеството е регистрирано в Търговския регистър с Решение № 1/04.10.2006 г. на Разградски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: с. Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Дунав“ № 14. Управител и едноличен собственик на капитала в размер на 5 000 лв. е Н.Х.Х.. Дружеството не е пререгистрирано в Търговския регистър.

Дружеството е контролирано юридическо лице по смисъла на ЗОПДНПИ за периода от 04.10.2006 г. до 01.09.2015 г.

Ищецът сочи, че не претендира отнемане на сумата в размер на 5 000 лв., представляващи равностойността на дружествените дялове, тъй като правата на държавата са погасени по давност, на осн. чл. 73 ЗОПДНПИ /отм./

Недвижими имоти

От изготвена справка по програма ИКАР на 07.09.2015 г. не се установяват извършени покупко – продажби на недвижими имоти.

Съгласно договор за наем на недвижим имот от 07.12.2012 г. (невписан в Служба по вписвания) „Екстрийм“ ООД, ЕИК ********* (наемодател) предоставя на Н.Х.Х. (наемател) за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 16, ет. 5, находящ се на адрес: гр. Русе, ж.к. „Чародейка Юг“, ул. „Ганчо Карамаждраков“ № 11 с площ 74,54 лв. Месечната наемна цена е в размер на 250 лв. Към договора са представени фактури за извършени плащания от Н.Х.Х. към дружеството, от които е видно, че са платени по години, както следва:

за 2013 г. е платена сума в размер на 3 000 лв.

за 2014 г. е платена сума в размер на 500 лв.

Сумите са платени в брой от ответника Н.Х.Х..

МПС

От изготвена справка в ИС на КАТ на 08.09.2015 г., писмо изх. № 330000-21980 от 23.09.2015 г., вх. № ТД 04ВА/УВ-15579 от 30.09.2015 г. сектор ПП на ОД на МВР Разград и писмо изх. № 839404 от 24.09.2015 г., вх. № ТД 04ВА/УВ-16176 от 06.10.2015 г. на отдел “Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи се установяват следните извършени сделки с ППС от лицето във фактическо съжителство с проверяваното лице:

1. Лек автомобил „ВАЗ 21061 1500 С” с рег. № *****, дата на първа регистрация 05.03.1986 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 12.07.2006 г.

Цена по договор към датата на придобиване – 400 лв.,

Автомобилът е отчужден на 18.04.2007 г.

Цена по договор към датата на отчуждаване – 300 лв.

Ищецът сочи, че сумата в размер на 300 лв., не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като на основание чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени по давност.

2. Товарен автомобил „Ивеко 3510” с рег. № *****, дата на първа регистрация 14.08.1990 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 10.09.2007 г.

Цена по договор към датата на придобиване – 800 лв..

Автомобилът е отчужден на 01.11.2011 г.

Цена по договор към датата на отчуждаване – 400 лв.,

Ищецът сочи, че сумата в размер на 400 лв., не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като съгласно чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени по давност.

3. Лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *****, дата на първа регистрация 14.07.1997 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 18.05.2007 г. от внос.

Цена по договор към датата на придобиване – 2 000 евро, равняващи се на 3 911,66 лв.

Автомобилът е придобит преди сключване на брака.

Ищецът сочи, че стойността на автомобила към настоящия момент, не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като съгласно чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени по давност

4. Лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № *****, дата на първа регистрация 01.01.2000 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 16.12.2011 г.

Цена по договор към датата на придобиване – 6 000 лв. Автомобилът е придобит в режим на СИО. Не се спори, че към момента пазарната му стойност е 3 000 лв.

5. Лек автомобил „БМВ 318” с рег. № *****, дата на първа регистрация 23.03.1995 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 05.02.2006 г.

Цена по договор към датата на придобиване – 6 300 лв.

Автомобилът е придобит преди сключване на брака.

Автомобилът е отчужден на 14.07.2006 г.

Цена по договор към датата на отчуждаване – 500 лв.

Ищецът сочи, че сумата от продажба на автомобила, не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като съгласно чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени по давност

6. Лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *****, дата на първа регистрация 09.01.1997 г., № на рама *****, № на двигател *****, придобит на 24.01.2008 г.

Цена по договор към датата на придобиване – 4 031,66 лв.

Автомобилът е придобит преди сключване на брака.

Автомобилът е отчужден на 16.12.2011 г.

Цена по договор към датата на отчуждаване – 500 лв.

На основание чл. 70 от ЗОПДНПИ (отм.) е проследено преобразуване от което е установено, че сумата от продажбата на автомобила, получена на 16.12.2011 г. е преобразувана в придобит лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ***** на същата дата в размер на 6 000 лв.

Сумата в размер на от продажбата на автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***** не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като предмет на претенция е лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *****.

Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 216-217/, е че пазарна цена на процесните автомобили е както следва:

1. Лек автомобил „БМВ 318” с рег. № *****, дата на първа регистрация 23.03.1995 г. Пазарна стойност към датата на отчуждаването – 14.07.2006г. - 11 500 лв.

2. Лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *****, дата на първа регистрация 09.01.1997 г. Пазарна стойност към датата на отчуждаването – 10.12.2011г. – 5 200 лв.

Видно от заключението на съдебно финансово – икономическата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 224-260/, е че:

Доходите, реализирани от проверяваните лица през периода, са в размер на 48 504.65 лв.

Обичайните и извънредни разходи са в размер на 158 813.86 лв.

Нетният доход, е отрицателна величина в размер на 110 309.21 лв.

Имуществото, е в размер на 220 857.22 лв.

Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 331 166.43 лв.

Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); , съответно чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 220 857.22 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъплението, за което първата ответница е привлечена като обвиняем е такова по чл. 108, ал.1, т. 18 ЗПКОНПИ, съответно чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ (отм.). В § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В настоящия случай от приетата по делото съдебно финансово икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответника в размер е над посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) съответно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ;.

С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че "неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон" ( § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). В този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение № 208 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 682/2019 г., III г. о., ГК. Част от "реда по този закон" е разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК.

На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 5, ал.1 във вр. ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ; за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

При установяване значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието на претендираното от ответниците законно основание за придобиване на процесното имущество.

На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки (чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ; , а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, а при преобразуване - преобразуваното имущество (чл. 70 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 149 ЗПКОНПИ;. Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.); (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).

Безспорно е установено е по делото и това, че през проверявания период първата ответница е получавала, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица, съгласно влязлата в сила горецитирана присъда. Доказателства за основанието за получаването на тези преводи не са ангажирани.

Прието с влязлата в сила горепосочена присъда, че от Дирекция "Социално подпомагане" – Разград са изплатени на първата ответница социални помощи в размер на 1 220.00 лева, като същите са получени в резултат на извършеното от същата престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.

Престъплението, за което е осъдена първата ответница - по чл. 255, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е резултатно – реализирано е укриване и неплащане на данъчни задължения. Освен това престъплението по естеството си генерира имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СФИЕ ответниците са реализирали доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването на имуществото по пазарна оценка към момента на придобиването. В този смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ; е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази причина, в настоящото производство, започнало по искане на комисията по (ЗОПДНПИ (отм.);), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).

Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СФИЕ същите за семейството на първата ответница за целия проверяван период възлизат на общата сума от 105 042.47 лева. Направените от ответниците разходи за пътувания в чужбина вещото лице е изчислило, че са в размер на 50 271.39 лв., а за наем на недвижими имоти – 3 500.00 лв. Или общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 158 813.86 лева.

По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение, че страните не са доказали друго, следва да се определят разходи по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в чужбина.Така и Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

При така установените постъпления на парични средства в рамките на проверявания период, придобито имущество и направени разходи, спорните въпроси между страните са по приложението на правото, а именно как следва да бъдат направени изводите дали е налице значително несъответствие, в частност следва ли в перото на доходите да бъдат отнесени получените от трети лица парични преводи и социалните плащания, предмет на осъдителната присъда, респ. наличието на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество. Настоящият състав намира, че отговорът на същите следва да бъде изведен от разписаната в закона методология, при отчитане дадените в него легални определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.); преценката за това налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§ 1, т. 5/. В разпоредбата на § 1, т. 4 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ (отм.), е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е "собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство".

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.);. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. Не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 1, ал. 2 ЗОПНПИ (отм.); вр. § 1, т. 1 от същия, при съобразяване частичната им трансформация в придобито имущество. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.

Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума, предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.

Следователно, нетният доход на ответниците, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 48 504.65 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 158 813.36 лева, е отрицателна величина - минус 110 309.21 лева.

Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 220 857.22 лева, доколкото се установи, че процесното имущество е придобито с част от получените парични преводи, а за останалата част от тях не се установява да са трансформирани в друго имущество.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 331 166.43 лева, което е значително както вече по горе се посочи - надвишаващо 150 000 лв.

Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , аналогично чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в чл. 3 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.

В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 69 от 14.06.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 90/2019 г., Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

На осн. чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито общо от двамата съпрузи, и имуществото на съпруга на проверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1, 2, и 4 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.

По въпроса дали имуществото съществува и е налично.

На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.

По делото не се доказа неналични и несъществуващи имущества да са разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им равностойност.

Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Ето защо исковата претенция е основателна и имуществото посочено в петитума на искането подлежат на отнемане от ответниците. В този смисъл вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски, съобразно списъка по чл. 80 ГПК /л. 451/, както следва: 1 500 лева за разноски за експертизи, 80 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо разноски – 2 030 лв.

Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е налице защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса в размер на 4 292.53 лева.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: София 1000, пл. "Света Неделя" № 6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател на Комисията, имущество на обща стойност 107 313,36 лв. от Е.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Н.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, както следва:

От Н.Х.Х. и Е.Х.Х. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 3 000 лв., :

От Е.Х.Х., чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ :

- Сумата в размер на 43 656,53 лв., представляваща непреобразуваната част от получени суми от трети лица.

От Н.Х.Х. на основание чл.142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ:

- Сумата в размер на 24 448,77 лв., представляваща непреобразуваната част от получени суми от трети лица.

ОСЪЖДА:

1. Е.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Н.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: София 1000, пл. "Света Неделя" № 6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател на Комисията, сумата в размер на 2 030 лева /две хиляди и тридесет лева/, представляваща разноски по делото пред Окръжен съд - Разград, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА:

1. Е.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Н.Х.Х., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград следните суми:

- 4 292.53 лева /четири хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ - представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК,

- 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

съдия:

Номер на акта:	260009
Дата:	1 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия:	Атанас Дечков Христов

Дело:	20183300100215
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 август 2018 г.

Решение по дело №215/2018 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта Свали акта