Определение по дело №290/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №  383

гр. Пазарджик, 12.07.2019 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 290/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 4367 от 27.02.2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив на А.Х.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН **********, двамата с постонянен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 1, срещу Община П.

Ищците твърдят, че в полза на Х. Ф. А. (баща на ищеца) с протокол от 1958 г. е учредено безвъзмездно право на строеж върху имот, без изрично да се твърди, частна общинска собственост на Община П. Строежът е реализиран през 1958 г. от Х. и З. А.(родители на ищеца), като била построена 3-етажна жилищна сграда.

С договор от 1992 г. родителите на ищеца му прехвърлят собствеността върху 3-етажната сграда срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазват пожизнено правото на ползване върху имота.

През 1999 г. собствената вече на ищците 3-етажна сграда, е надстроена от родителите на ищеца с четвърти (тавански) етаж, като на З. А. е съставен акт за незаконен строеж от РДНСК – Пловдив.

През 2002 г. почива бащата на ищеца, а през 2009 г. майка му.

Ищците твърдят, че на 28.09.2017 г. са „изгубили“ процесния недвижим имот, а на 03.10.2017 г. са си го „възстановили“, като представят нотариален акт  от 03.10.2017 г., с който трето за процеса лице – Е.М. продава на ищците процесния имот.

В уточнителната молба вх. № 6135 от 08.07.2019 г. сочат, че понятието „изгубване на имота“ било на база разпореждане на съдия-изпълнител, който имот бил ипотекиран в полза на Е.

Твърди се още, че ответникът Община П. е прекратил договорът за отстъпено право на строеж едностранно. Била издадена Заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. от кмета на район „Централен“ при Община П. за събаряне на 4-етажната сграда, влязла в сила на 22.02.2017 г.

Молят съда да им присъди сумата от 300 000 лева, представляваща стойността на направените подобрения в имота, от които 240 000 лева за 4-етажната сграда и 60 000 лева за земята.  

В уточнителната молба вх. № 6135 от 08.07.2019 г. сочат, че подобренията за земята включват прокарване на канализация и „обратна“ вода, и прокарване на вода.

Обосновава се активната процесуална легитимация на Т.А. с това, че тя владее имота на база давност.

Исковата молба е била оставяна без движение с разпореждане на съда за отстраняване на констатирани нередовности, респективно уточнявана от ищците с молба вх. № 5047/09.03.2018 г. на Адм. съд – Пловдив, а впоследствие с молби вх. № № 18621/26.03.2018 г., 20286/02.04.2018 г., 24440/24.04.2018 г. по описа на РС – Пловдив, а впоследствие с молба вх. № 18849/20.06.2018 г., № 21537/12.07.2018 г. по описа на ОС – Пловдив, молба вх. № 6135 от 08.07.2019 г. по описа на ОС – Пазарджик, т. е. общо 7 пъти.

Въпреки многократното оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности по същата, исковата молба продължава да е нередовна.

Отношенията във връзка с направени разноски и подобрения върху чужда вещ се уреждат по различен начин в зависимост от качеството на субекта-подобрител – владелец или държател, наличието или не на облигационна връзка със собственика, вида на вещта – движима или недвижима.

ППВС № 6/74г. и последвалата трайна съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени само от владелеца на същата. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Въпросът за правното основание на предявения иск обаче, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидиране на облигационни отношения, породени от извършен от подобрителя строеж в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. При иск за подобрения в чужд имот задължение на ищеца е да посочи в обстоятелствената част на исковата си молба както тяхното точно описание, така и времето на извършването им. Необходимо е да посочи също така основанието (или липсата на основание), на което е бил в имота към момента на подобряването му. Тези изисквания са съществени за определяне правната квалификация на иска, която трябва да се основава на тези твърдения, така и на подлежащите на доказване факти и обстоятелства (така Решение № 180 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 198/2011 г., І г. о.).

При условие, че се касае до претенция за подобрение от добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ЗС, размерът на обезщетението е законово определен – увеличената стойност на имота. Същата съставлява разликата между стойността на имота, която има към момента на постановяване на решението и стойността която би имал към същия момент, ако подобренията на са били извършени.

Подобренията не са уточнени. В случая претенцията от 60 000 лв за стойността на направените подобрения „за земята“ не е ясно формулирана, липсва точно описание и на самите подобрения.

Тези обстоятелства не могат да се извлекат от неясните твърдения на ищците – сочи се, че са придобили имота през 1992 г., а през 1999 г. е налице надстрояване на имота (в тяхна полза) с още един етаж, но не от ищците, а от родителите, въпреки че собствеността вече е била прехвърлена, след което са „изгубили“ имота на 28.09.2017 г., респ. „възстановили“ са същия на 03.10.2017 г. В противоречие на изложеното, че ищците са собственици от 1992 г. (при неясно „загубване“ на собствеността) на 03.10.2017 г. трето за процеса лице Е. М. им го продава.

Съдът извлича по подразбиране някои от твърденията на ищеца, въпреки че негово е задължението да наведе всички фактически твърдения, обуславящи правното основание на иска. В случая ищецът А.А., според съда, действа като универсален правоприемник на своите родители (техен наследник) досежно процесната сграда, което обстоятелство обаче не може да почива единствено на предположения. Ищецът е имал седемкратна възможност да уточни твърденията си и да конкретизира ясно легитимацията си на подобрител. Такава конкретизация липсва. Съдът е опитал да съдейства на страната да изясни твърденията си, но задължението за това е негово, което така и остана неизпълнено. Твърденията за легитимацията на съпругата на ищеца също не е уточнена.

В практиката се поставя въпроса за това, ако не бъдат изпълнени в цялост дадените в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК указания може ли съдът да остави повторно исковата молба без движение със съответните указания и до колко пъти това е допустимо. Отговор на този въпрос е даден в Решение № 315/07.12.2010 г., по гр. д. № 3555/2008 г., IV г.о. (преди II г.о.), съгласно което оказването на съдействие на страните по делото следва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. Ето защо даването на многократни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба прави съда помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права.

Като обобщение съдът намира, че исковата молба е нередовна, като съдът не следва да я оставя за осми път без движение, доколкото по този начин ще постави в привилигировано положение ищците за сметка на ответника, който също не може да бъде конкретизиран. Посочването за ответник на Община П. не е изрично направено от ищците, а от съдебните състави, разглеждали до този момент исковата молба.

Водим от горното, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 290/2019 г. на ОС – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване от ищците в едноседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: