Р Е Ш Е Н И Е
17.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 25 (двадесет и пети) август Година
2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 506
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по първоначално обективно
и субективно съединени искове, предявени от П.Ж.П. с ЕГН ********** с
пост.адрес *** и К.Ж.П. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, чрез пълномощник
адв.И.И. от ШАК срещу ЕТ“Алеко-А.А.“ЕИК812192430, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от собственика А.И.А. с ЕГН**********, осъдителен иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността за установяване в отношенията между ищците и ответника,
че ищците са собственици недвижими имоти, както следва: СГРАДИ 01 /ОВЧАРНИК 01/ с
площ 322 /триста двадесет и два/ кв.м, разположена в ПИ№000071 по КВС на
землището на с.Черни връх, общ.Смядово, обл.Шумен с ЕКАТТЕ 80950, с площ 2.403
дка, начин на трайно ползване: стопански двор с прилежащата към сградата
бетонова площадка, както и да бъде осъден ответника да им отстъпи собствеността и да им предаде
владението върху посочения от тях недвижим имот. Като последица от изхода на спора, съдът
следва служебно на основание чл. 537, ал. 2, пр. ІІ ГПК да се произнесе с
решението по въпроса за отмяна, изменение или оставяне в сила на съставеният нотариален
акт №88, том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019
г. по описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС. В съдебно заседание, по искане на ищеца е допуснато изменение на
предявения иск, като към предмета на ревандикация е включен и изграден към
овчарника навес от 252 кв.метра.
Претендират се и заплащане на направените по делото разноски.
Ищците основават исковата си претенция на твърдения, съобразно които наследодателят
им Живко П. Николов,ЕГН ********** придобил правото на собственост върху сгради
– овчарник 1 и овчарник 2,изградени към тях бетонни площадки,разположени в
парцел 1 по парцеларния план на с.Черни връх,както и на ПИ №000070 по КВС на
землището на с.Черни връх,обл.Шумен.Впоследствие поземленият имот бил
разделен,като с договор за продажба от 14.04.2009 г.,сключен с нот.акт №
149,том III,дело №535/2009г. на Служба по вписванията гр.Велики Преслав Николов
прехвърлил на ответника ПИ №000071.След смъртта на наследодателя им,ищците установили,
че на ответния едноличен търговец била продадена само земята,но не и изградения
върху нея овчарник №1 с площ от 322кв.м и прилежащата към сградата бетонова
площадка.С писмо от 2018г.,първият от ищците поканил ответника да му предаде
владението върху сградите,но такова не последвало.Молят след като съдът ги
признае за собственици на процесните сгради да бъде осъден ответника да им ги
предаде. Като последица от уважаване на претенцията, съдът следва служебно на
основание чл. 537, ал. 2, пр. ІІ ГПК да се произнесе с решението по въпроса за
отмяна, изменение или оставяне в сила на съставеният нотариален акт №88,
том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019
г. по описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника поддържат исковата молба и
считат че от събраните в хода на производството доказателства се подкрепя
изложеното в нея, поради което молят съдът да се произнесе положително по предявените
искове, като им присъди и направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответника оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като
неоснователни.Сочи, че на 03.06.2005г. сключил с наследодателя на ищците
предварителен договор за продажба на сградата,представляваща овчарник № 01,
като платил цялата уговорена продажна цена.Владението върху имота му било
предадено още при подписване на договора, като се договорили, че след оформяне
на документите ще бъде изготвен нотариален акт. Търговецът започнал веднага ремонти
на сградата, като започнал и отглеждането на животни – овце.Собственикът на
едноличния търговец бил в много добри отношения с Живко Николов, като през
2007г. последният започнал работа при ответника като пастир.През 2009 г. в
овчарника възникнал пожар, след който ЕТ“Алеко-А.А.“ извършил отново ремонт на
сградата, а малко по-късно с наследодателя на ищците сключил договор за
продажба на земята.Последният работил при него до 2013г., като му заявявал, че
няма никакви претенции по отношение на овчарника.През 2019 г. предприел
действия и се снабдил с нотариален акт №88,
том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019
г. по описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС, удостоверяващ правото му на собственост върху процесната сграда.Излага,
че владее имота необезпокоявано,трайно и непрекъснато в продължение на 14
години,като се осъществил фактическия състав на чл.79 от Зс и придобил имота
въз основа на давностно владение.Освен това,съгласно нормата на чл. 92 от ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. По този начин, сключвайки договор за продажба на
земята,ответникът станал собственик и на изградените върху нея постройки – на
овчарника.Предвид изложеното, ищците П.П. и К.П. не били собственици на
претендирания имот, а собственик бил ЕТ“Алеко-А.А.“***. По отношение на
претендираната бетонова площадка счита, че същата не представлява недвижим
имот. Поради изложеното, счита иска за
неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното заседание страните, поддържат заявените с исковата
молба и отговора становища.
Като писмени доказателства по
делото са приети: заверени от страната преписи от:
договор за прехвърляне на собственост
след проведен търг и разпределение №180/18.05.1997г., том 1, вх.рег.№ 894,
вписан в Службата по вписванията към РС-В.Преслав; удостоверение с изх.№
290/29.10.2008г., изд. от ОСЗ – Смядово; заповед № РД-15-262/04.12.2008г. на
Областен управител Област Шумен; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот вх.рег.№ 1211/14.04.2009г., акт № 149, том 3, дело № 535/2009г. вписан в
Службата по вписванията към ВПРС; договор за продажба на имот – частна държавна
собственост № 138/22.12.2008г., вх.рег.№ 3408, парт.293, том 11, вписан в
Службата по вписванията към ВПРС; скица на имот № 000078, изд. на 30.01.2009г.
от ОСЗ Смядово; скица на имот № 000070, изд. на 16.10.2008г. от ОСЗ Смядово, нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №
88/20.05.2019г., т.3, рег.№ 1798, дело №355/2019г. на нотариус Светлозар
Николов с рег.№ 592 на НК с район на действие ВПРС; удостоверение с изх.№
26-00-48/17.05.2019г. от областният управител на Област Шумен; удостоверение за
търпимост № 9/10.05.2019г., изд. от Община Смядово; молба-декларация от
ЕТ“Алеко-А.А.“***/16.05.2019г.; удостоверение изх.№ 14/16.05.2019г., изд. от
Община Смядово; удостоверение за данъчна оценка с изх.№ **********/09.05.2019г.,
изд. от Община Смядово; протокол с вписани номера акт № 88, т.3, рег.1798, дело
355/2019г.; скица на имот №000071; писмо изх.№ 11-00-308/20.05.2020г. на Община
Смядово; договор за прехвърляне на собственост след проведен търг и
разпределение с вх.№ 894/17.11.1997г., т.6, № 180; пълна история на имот №
000071 в землището на с.Черни връх; скица за парцел 1 по плана на стопанския
двор на с.Черни връх; договор за продажба на имот частна държавна собственост
от 18.12.2008г. с Вх.рег.№ 3408, т.9, №139/22.12.2008г. вписан в службата по
вписванията към ВПРС; удостоверение за наследници изх.№ 278/02.02.2017г., изд.
от Община Шумен;
Приобщени
са по делото и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели – Ангел
Ангелов и Хилми Мустафа от страна на ответника.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза Вх.№ 1532/26.05.2020г.
изг. от вещото лице И.Р.Б. – вещо лице при ШОС.
Прието е по делото заключението и на назначената съдебно-икономическа
експертиза Вх.№ 2846/07.08.2020г.
изг. от вещото лице Д.К.Д. – вещо лице при ШОС.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните, установи от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният ревандикационен иск е процесуално допустим, предявен е от
надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от воденето на настоящия спор
видно от твърденията направени с исковата молба. Претенцията по ревандикационния иск следва
да се установи по пътя на пълното и главно доказване на елементите от
фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право
на собственост на ищците, придобито именно на твърдяното основание -
наследяване, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан,
поради следните съображения:
Установи се по делото, че наследодателят на ищците – Живко П. Николов
придобил правото на собственост върху поземлен имот № 000070 и поземлен имот №
000071 по КВС на землището на с.Черни връх, обл.Шумен, както и на изградените в
имотите сгради Овчарник № 01 и Овчарник № 02. Същият починал на 14.01.2017 г. и
оставил за свои законни наследници ищците К.П. и П.П.. Тоест,по правилата на
наследяването същите придобили правото на собственост върху описаните имоти.
За да обосноват правото си
на собственост върху процесния овчарник, възразявайки срещу наличието на
първата предпоставка, необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответникът
се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Представения по
делото предварителен договор от 03.06.2005 г. бе изключен от доказателствата по
делото. От показанията на разпитаните свидетели и приложения трудов договор,
обаче се доказа, че действително между Живко Николов и ответника бил сключен
макар и неформален договор за продажба на овчарник № 01, разположен в Поземлен
имот № 000071. Действително, такъв договор не е сключен в изискуемата от закона
форма и не може да прехвърли права. Безспорно е, обаче, че годината на такъв
договор, въз основа на който се предава владение върху недвижим имот, идостатъчно
ндивидуализиран е меродавен момент за начало на давностно владение.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост
включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и
изтичане на определен период от време.
Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите чиито показания са последователни, конкретни и безпротиворечиви,
депозирани от свидетели, незаинтересовани от изхода на настоящото дело, се
установи, че след 2005г. ответникът владял процесния имот, по начина, изискван
от чл. 68 и чл.69 ЗС.
Тоест, в случая са налице обективния и субективния признак на владението.Позоваването
на владението не е елемент от неговия фактически състав, като при наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещно право, се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок. В случая, този срок е изтекъл
още през 2015 г.
Освен това,следва да се отбележи следното: доказа се, че през 2009
г. Живко Николов и ЕТ „Алеко-А.А.“*** сключили договор за продажба на недвижим
имот- Поземлен имот № 000071 по КВС на землището на с.Черни връх с площ от
2,403 дка, в който е изграден процесния овчарник. Съгласно разпоредбата на чл.
92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. В случая, съдът приема, че по делото
не доказано наличието на „установено друго“ между страните по сключения договор
за продажба на недвижим имот. При придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот на основание договор за продажба, ако в него не фигурира
построената в имота сграда, макар и същата да представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС. Тоест,купувачът по
сделката придобива по силата на приращение правото на собственост и върху
претендирания овчарник. Това намерение на страните по договора се доказа чрез
събраните гласни доказателства,от които се установи, че от 2005 г. едноличният
търговец владял овчарника по предназначение – отглеждал овце.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието
на първата предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че
ищците са собственици на процесния недвижим имот.
Поради това, е безпредметно
обсъждането на останалите предпоставки за успешното доказване на предявения иск
с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че по искът се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предмет на предявения ревандикационен иск е засегнатото право на
собственост на ищците, като при уважаването му, законодателят, в чл. 537, ал. 2
от ГПК изрично е уредил като законна последица и отменяването на нотариален акт,
издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с който се засяга това право. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че не са опровергани констатациите в издадения нотариален
акт №88, том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019 г. по описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС, с който е
признато право на собственост на ответника върху процесния имот. Ето защо,
претенцията за отмяната му следва да бъде отхвърлена.
Изходът на делото при
настоящото разглеждане на спора и релевираното от ответника искане за
присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства,обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Ж.П.
с ЕГН **********,*** и К.Ж.П. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв.И.И. от ШАК срещу ЕТ“Алеко-А.А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от собственика А.И.А.
с ЕГН**********, първоначално обективно и
субективно съединени осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за установяване в
отношенията между ищците и ответника, че ищците са собственици на недвижими
имоти – СГРАДИ 01 /ОВЧАРНИК 01/ с площ от 587,86 кв.м. ведно с
навес към същата сграда от 252 кв.м., както и бетонна площадка пред сградата от
221,76 кв.м., разположени в ПИ № 000071
по КВС на землището на с.Черни връх, общ.Смядово, обл.Шумен, с площ от 2,403
дка с начин на трайно ползване - стопански двор, както и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху
посочените недвижими имоти, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Ж.П. и К.Ж.П. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за
отмяна на нотариален
акт №88, том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019
г. по описа на нотариус №592 с район на действие ВПРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА П.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „Алеко-А.А.“*** сумата от 915.00 лева /деветстотин и петнадесет лева/, представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: