№ 342
гр. Шумен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630102887 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявано от П.С.С. И.А.И. и Р.Й.И., излага, че
по ч.гр.д.№2224/2024 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Р. М. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за неплатени задължения на ответника за ползвана
от него, през периода от 21.10.2023 г. до 20.02.2024 г., електрическа енергия,
равняващи се на сума от 488, 08 лева, за която са издадени и посочени в
исковата молба фактури, както и за сума от 39, 05 лева, представляваща
обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа
на задължението по фактурата до 22.08.2024 г./. В молбата се твърди, че по
силата на сключен, при общи условия, договор за продажба на ел. енергия,
ответникът дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на
ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски
№**********, касателно обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, имащ административен адрес: ***. Поради обстоятелството, че
ищецът не е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на консумираната
от него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение за забава.
1
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца
спрямо ответника, както следва: за сума от 488, 08 лева, представляваща
главно задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 30.11.2023 г. до 29.02.2024 г., за обект на потребление,
заведен с абонатен номер ********** и кл.номер **********, имащ
административен адрес: ***; 39, 05 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва по всяка фактура, считано от нейния падеж до 22.08.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му особен представител,
представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но
неоснователни, излагайки аргументи.
В хода на делото признава наличието на договорни правотношения
между страните, но оспорва връчването на процесните фактури на ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №2224/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, за следните суми: 488, 08 лева, представляваща главно задължение
за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в периода от
30.11.2023 г. до 29.02.2024 г., за обект на потребление, заведен с абонатен
номер ********** и кл.номер **********, имащ административен адрес:
***; 39, 05 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка
фактура, считано от нейния падеж до 22.08.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
в съда до окончателното изплащане на задължението, като са присъдени и
извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Тези факти и обстоятелства се установяват от
документите, приложени в заповедното производство, водено по ч.гр.д.
№2224/2024 г. по описа на ШРС. От приложените по делото писмени
доказателства, става ясно, че страните се намират в облигационни
2
правоотношения, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за
доставка /продажба/ на ел. енергия, касателно посочения по- горе обект на
потребление. Видно от представените от ищеца официално заверени преписи
от фактури с №№**********/29.02.2024 г., с падеж 25.03.2024г.;
**********/30.01.2024 г., с падеж 26.02.2024 г.; **********/31.12.2023 г., с
падеж 24.01.2024 г.; **********/30.11.2023 г., с падеж 28.12.2023 г., се
установи, че от ищцовото дружество са съставени платежни документи за
консумирана и незаплатена ел. енергия, считано за периода от 21.10.2023 г. до
20.02.2024 г., равняваща се на стойност от 488, 08 лева. Фактурите са за
доставена ел. енергия за обект, имащ административен адрес: ***, заведен с
абонатен номер ********** и кл.номер **********. Във всяка една фактура е
посочен и падежът на съответното задължение, като срокът на плащане на
най-късно възникналото задължение е до 25.03.2024 г. От приетите по делото
частно заверени преписи от писмо от ТД на НАП- Варна и справка от Агенция
по вписванията касателно периода от 01.01.1991 г. до 15.04.2025 г., се
установи, че ответникът е собственик на имота, за който се претендира, че е
консумирана и незаплатена ел. енергия, включително и през процесния
период, като е обвързан и договорно с ищцовото дружество, т.е. ответникът
по смисъла на сключения между страните договор има качеството на клиент
на ищеца- доставчик от последна инстанция.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи: Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про
Продажби” АД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В
настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявения
главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от него
смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да
установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е
3
ползвал през процесния период в конкретния имот електроенергия, която
следва да бъде заплатена по смисъла на договорната връзка между страните.
В случая, предвид събраните доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че ответникът през процесния период е бил клиент на ищцовото
дружество, като е бил заведен в регистрите на дружеството под клиентски
номер **********, касателно недвижим имот с административен адрес: ***.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че претендираната
с настоящата искова молба сума, представляваща цена на доставена в имота
ел. енергия, е ползвана от ответника, респ. членове на неговото семейство и
ответникът, като титуляр по партидата, водена при дружеството за обекта на
потребление, следва да понесе отговорността за заплащане на консумираната
в същия обект електроенергия. Количеството на ползваната през процесния
период електроенергия не бе оспорено от ответната страна. Ето защо и по
силата на облигационната връзка между страните счита, че следва да се
ангажира и отговорността на ответната страна да заплати стойността на
подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че
такава е подавана и остойностена, съобразно общите условия на договорите.
Доколкото се установи дължимостта на другите главни вземания,
безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични
задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като
дължи съответното мораторно обезщетение, чийто размер, съдът определя на
сума от 39, 05 лева. За да определи размера на мораторното обезщетение
съдът използва общодостъпните в интернет пространството електронни
калкулатори.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното,
така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
равняващи се общо на сума от 550.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, с адрес:
4
***, представлявано от П.С.С. И.А.И. и Р.Й.И., следните суми: 488, 08 лева
/четиристотин осемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща
главно задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 30.11.2023 г. до 29.02.2024 г., за обект на потребление,
заведен с абонатен номер ********** и кл.номер **********, имащ
административен адрес: ***; 39, 05 лева /тридесет и девет лева и пет
стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура,
считано от нейния падеж до 22.08.2024 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.08.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №2224/2024
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от
П.С.С. И.А.И. и Р.Й.И., направените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете, в общ размер на 550.00 лева /петстотин и
петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5