Р Е Ш Е Н И Е
Номер 391 13.04.2023
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1884 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И.В.И. ***, с ЕГН **********,
против принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, по отношение на лек автомобил М., наложена от инспектор ПНП ППС
при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД (ОДПГ) и
отразена в Констативен протокол № 002691/13.11.2022г. (при действителен месец
октомври, а не месец ноември съгласно молба – уточнение на л.83 от делото). Жалбоподателят счита, че оспорената
ПАМ е незаконосъобразност, тъй като ПАМ е наложена без да са налице
предпоставките по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което и следва да бъде
отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и доводите, изложени в нея, като
допълва, че липсва компетентност на органа, изготвил констативния протокол.
Твърди, че липсва и точна квалификация по ЗДвП, което също води до неправилно
прилагане на закона. Моли за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на
разноските по делото. Представя списък на разноските, като подробни съображения развива в писмена
защита.
Ответникът по жалбата – инспектор ПНП ППС в
"ОДПГ" ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
По делото е постъпила молба с вх.№ 275/12.01.2023г. (л.65-66), чрез адв.Х.-пълномощник
на ответника, в която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски. Преди второто по делото съдебно
заседание е постъпила молба с вх.№ 2678/14.03.2023г., в която са изложени
доводи по съществото на спора. По делото е депозирано и писмено становище с
подробни аргументи.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 13.10.2022 г., в 13.56 часа, на ул. „Бачо
Киро“ в гр. В. Търново, И.И.
е паркирал лек автомобил "М.“ върху пътна
маркировка М-15. В отсъствие на И. автомобилът е преместен с помощта на
специализиран автомобил на "ОДПГ" ЕООД. По-късно същия ден
автомобилът е предаден на жалбоподателя с разписка за предаване (л.7), ведно с
Констативен протокол №2691 (л.6).
По
искане на жалбоподателя по делото е допуснат до разпит свидетеля М.Г..
Свидетелят сочи, че И. е паркирал лек автомобил М., като автомобила не е бил
изцяло паркиран върху знак М15.
Срещу
така наложената ПАМ е подадена жалба вх. №5603/27.10.2022г., депозирана пред
Административен съд – Велико Търново. С Определение №481/28.10.2022г.,
постановено по адм.дело № 686/2022г., Административен съд –Велико Търново е
прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.
Съдът намира жалбата срещу принудителната
административна мярка по чл.171, т.5,б.“б“ от ЗДвП за процесуално допустима.
Събраните по делото доказателства сочат на наличие на основание за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за която в
закона не е предвидена писмена форма. Доколкото ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се обосновава от
събраните по делото доказателства – съставеният констативен протокол №002691
(л.6 от делото), разписка за предаване на автомобил от 13.10.2022 г., докладна
записка от инспектор ПНП ППС (л.18), приложеният снимков материал и
свидетелските показания на св.М.Г.. Видно от събраните по делото доказателства на
13.10.2022 г. е била издадена ПАМ по реда на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач за автомобил, наложена с
разпореждане на служител на "ОДПГ" ЕООД. Последното се потвърждава,
както от съдържанието на посочения констативен протокол, от докладната записка
на служителя от "ОДПГ" ЕООД, съставил констативния протокол, така и
от изявлението на органа /инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД/, който е
подписал протокола след текста "Разпоредил преместването". По този
начин обективирана волята на органа, наложил оспорваната мярка, недвусмислено
сочи него за издател на акта, с който се налага мярката. Това се потвърждава и
от молбата, депозирана от К.Н.(л.83), в която изрично сочи, че той е изготвил
констативния протокол, както и че в констативния протокол е допусната грешка
досежно изписване на месеца като вместо 13.10.2022
г. е изписано 13.11.2022 г. Жалбата е подадена на 27.10.2022 г. в
Административен съд – Велико Търново в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган
– инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД. Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По
силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка
на административна принуда по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП са включени и
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя. Тоест законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи
да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно
превозно средство", но е дал това
право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За
всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и
оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази
връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика
на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т.1 от ЗР на
ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат
принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени.
По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско
правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за
налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална
компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието.
Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДВП не
изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице"
по смисъла на чл.93, т.1 от НК , т. к. липсва изрична препратка към тази
разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за
контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа
ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, когото
кметът на общината ще определи за служба за контрол, респективно липсва
изискване длъжностното лице по чл.168, ал.1 от ЗДвП да бъде в структурата на
общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа
зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се
разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика
на пътя да преместват МПС по
чл.168, ал.1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията
за валидност на учредената компетенция. В този контекст със Заповед
№РД-22-1490/17.09.2014 г. (л.8) кметът на Община Велико Търново е определил
"ОДПГ" ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от ЗдвП. Със Заповед №РД-22-1209/29.06.2021 г. (л.9) са определени
конкретни служители на "ОДПГ" ЕООД за длъжностни лица, които да
прилагат или нареждат прилагането на ПАМ от вида на процесната. Така направеното
възлагане на функциите и правомощията, указани в чл.168, ал.1, чл.171, т.5, б.“б“
от ЗДвП, надлежно транслира компетентност на съответните служители от
"ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново, включително и на К.Н., който
съгласно Заповед №РД-07-127/04.10.2022 г. (л. 12) е назначен на длъжност
инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, описание на която се съдържа в
приложената длъжностна характеристика, като съгласно заповедта на 13.10.2022 г.
изрично му е възложено да работи в смяна на екип „ПНП ППС“. Следователно,
приложилият оспорената ПАМ инспектор от "ОДПГ" ЕООД е орган, който е
компетентен, да прилага мярката по чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП и ПАМ , поради което и възраженията, че ПАМ е наложена от
некомпетентен орган са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията за липсата на
форма. По силата на изрична законова разпоредба, за процесната ПАМ не е валидно
общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката
е валидна и при устното й постановяване. Мотиви следва да бъдат изведени от
фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е
ограничил доказателствените средства за установяване на релевантните факти с
оглед на разпоредбата на 39, ал.1 и ал.2 от АПК. Поради това съставеният от
органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени
релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал,
разписка и докладна записка по принцип могат да бъдат доказателства за
фактическите основания на органа.
От приложения по делото снимков материал е безспорно,
че процесното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за
паркиране – върху маркировка М-15, която съгласно чл.65, т.6 от Правилника за
прилагане представлява "Коси
успоредни линии" и обозначава площ, забранена за движение на пътни
превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия. Освен,
че маркировката е видна от снимковия материал, основанието за нейното полагане
се съдържа в единодушно взетото Решение № 222 по Протокол № 10 от заседание на
Общински съвет от 25.06.2020 г. (л.27). От
доказателствата по делото се установява, че към процесния момент маркировка тип
М-15 "Коси успоредни линии" в действителност съществува и това се
потвърждава и от представената смеха (л.21), включително от свидетеля Г.. Тоест при
паркирането на 13.10.2022 г.
жалбоподателят е следвало да се съобразява с пътната маркировка на място.
От доказателствата по делото е очевидно, че
процесният автомобил е паркиран върху пътна маркировка М-15, забраняваща
движение на ППС, което логично изключва и паркирането. Този начин на паркиране
на автомобила, при отчитане на спецификата на мястото, където се намира,
очевидно създава опасност за останалите участници в движението, защото пречи на
видимостта им и на способността им да извършват по надлежния начин и сигурно
необходимите маневри. Изявлението на жалбоподателя, направено в съдебно
заседание на 16.03.2023г., че „М. е половината по диагонал и е разположен на
място за паркиране“, т.е. по диагонал автомобилът наистина се оказва върху място за паркиране,
както и че е заплатил дължимата такса, не изключва наличието на всички елементи
от фактическия състав на нарушението. По делото е безспорно, а това е видно и
от снимковия материал,че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран върху
пътна маркировка М15. Както съдът вече посочи, съгласно чл.65, т.6 от ППЗДвП,
коси успоредни линии –М15 – обозначава площ, забранена на движение на пътни
превозни средства. Границите на площта се очертава с непрекъсната линия, като
автомобила е бил извън тази линия, което е нарушение на правилата за движение
по пътищата и конкретно на разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, във вр.
с чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.171, т.5,б.“б“ от ЗДвП съдържа
три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване
на пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата е, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано
по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението. В конкретния случай, съгласно съставения констативен протокол и
докладната записка от "инспектор ПНП-ППС" при "ОДПГ" ЕООД
/л. 18 от делото/ автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на място,
означено с пътна маркировка М-15, така че е създавал опасност за другите
участници в движението. Предвид установеното от съда в случая е налице
фактическо състояние на опасност за останалите участници в движението, поради
което има законово основание за прилагане на принудителната мярка. Следователно
обжалваната ПАМ законосъобразно е наложена на основание чл.171, т.5,б.“б“ от ЗДвП.
За пълнота на изложението съдът намира за
нужно да отбележи и следното:
Констативният протокол не е предмет на
оспорване, а е част от административната преписка и има значение единствено да
документира изпълнението на оспореното разпореждане чрез репатриране на
автомобила. Ето защо пропускът на инспектора от "ОДПГ" ЕООД да означи
в протокола точната хипотеза на правното основание, дадено в чл.171, ал.1,т.5,
б.“б“ от ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение, което да
засяга правото на защита на жалбоподателя.
Действително в констативния протокол е
допусната техническа грешка относно регистрационния номер на автомобила
–посочен е автомобил М., рег.№ СН ****
АТ, а видно от свидетелство за регистрация (л.94) автомобил М. е с рег.№ СН ****АТ
(. Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е съставил обаче, не
е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в закона
за движение по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в друг
нормативен акт. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел
отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие.
Поради това протоколът не е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила – издалото го длъжностно лице
не е снабдено с държавна удостоверителна власт за релевантните факти –
местоположението на превозното средство, по отношение на което е приложена
принудителната мярка и датата на прилагането й. Той е официален документ,
доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, но това не го
прави свидетелстващ. Дали органът ще състави или не процесния протокол е
ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Съставянето или не на
протокола може да има значение за неговата дисциплинарна отговорност. С оглед
на това посоченото в протокола досежно местонахождението на процесния
автомобил, марката, рамата и датата на
прилагането на процесната мярка следва да се преценява в контекста на
останалите доказателства по делото.
По делото е безспорно с оглед събраните
доказателства, а това се установява и от разпита на св.М.Г., че именно
жалбоподателят е паркирал автомобил марка М. и същия е бил паркиран върху знак
М15, поради което и твърдението, че автомобила е марка „Ф.П.“, а не марка „М.“
е неоснователно.
Целта на приложената ПАМ има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание, по аргумент от
чл.13 от ЗАНН. Именно затова тя се прилага като временна мярка – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Само в допълнение следва да се посочи, че в случая
е налице хипотезата на чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП, според която престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. Процесното поведение на жалбоподателя съставлява
административно нарушение и е наказуемо по реда на ЗДвП.
Предвид доказателствата по делото, съдът
приема, че са изпълнени изискванията на закона, които позволяват преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано по начин,
който създава опасност за другите участници в движението.
По тези съображения оспорваната принудителна
мярка се явява законосъобразно наложена, а направеното оспорване следва да бъде
отхвърлено. В този смисъл е и практиката на ВАС-Решение №10459/18.11.2022г. по адм.дело №5705/2022г., Решение
№10793/25.11.2022г., постановено по адм.дело №5185/2022 г., Решение
№10960/01.11.2021г., постановено по адм.дело №4124/2021г.
При този изход на делото в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК , Административен съд –Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.В.И. ***, с ЕГН **********,
против принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, по отношение на лек автомобил М., наложена от инспектор ПНП ППС
при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД (ОДПГ) и
отразена в Констативен протокол № 002691/13.11.2022г. (при действителен месец
октомври).
ОСЪЖДА И.В.И. ***, с ЕГН ********** да заплати на общинско
дружество „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД Велико Търново, разноски
по делото в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: