М О Т И В И по
НОХД № 5427/2018 година по описа на БРС – 17-ти
наказателен състав
Производството по делото е образувано по повод на обвинителен
акт на Районна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия З.Б.Х. ЕГН **********,
срещу който е повдигнато обвинение, както следва: за това, че на 10.02.2018г., около 12:10 ч., в гр. Бургас, на поляна
в землището на кв. “Горно Езерово“, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой
употребяван мобилен телефонен апарат марка „NOKIA“, модел „С-2“ с IMEI №
357012043422413 на стойност 22,00 /двадесет и два/ лева; 1 /един/ брой SIM
-карта с абонатен телефонен номер за разговори 0896 016 048, представляваща
предплатена услуга на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на стойност 9,99
/девет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева; 1 /един/ брой употребявана
мъжка чанта за носене през рамо от неустановена марка, модел и цвят с размери
20x20 см., изработена от плат и друг материал, на стойност 5,00 /пет/ лева; 1
/един/ употребяван кафяв на цвят мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност
12,00 /дванадесет/ лева; 1 /един/ брой инвалидна месечна карта за пътуване във
всички транспортни линии на градски транспорт на гр.Бургас на стойност 15,60
/петнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева и 1 /един/ брой халка с ключове
съдържаща 3 /три/ броя секретни ключа за катинари, 2 /два/ броя обикновени
секретни ключа и 2 /два/ броя обикновени ключа за брави на вътрешни врати на
стойност 11,00 /единадесет/ лева, всичко на обща стойност 75,59 /седемдесет и
пет лева и петдесет и девет стотинки/ от владението на П.С.П.,***, като
употребил за това сила, изразяваща се в издърпване на чантата ведно с вещите от
рамото на пострадалия - престъпление по чл.198, ал.1 от НК
Подсъдимият Х. е получил обвинителният акт и
препис от разпореждането за насрочване на делото с дадените указания на чрез
лице от домашните, с които живее на 5.12.2018г., поради което се приема, че е
редовно призован. Въпреки това съдът 5 пъти отлага делото с цел установяване на
подсъдимия, тъй като не е намерен на известните по делото адреси. С протоколно
определение подсъдимият е обявен за общодържавно издирване, като е поискана
информация от ОДМВР Бургас, ГД“ИН“, Гранична полиция, както и многократно е
търсен на постоянния и настоящия си адрес. В пристигнала справка от „Гранична
полиция“, се установява, че на 19.01.2019г. подсъдимият Х. е напуснал страната
през ГКПП Русе и няма данни същият да се е върнал. По данни на негови близки
живее и работи в Белгия. В проведено на 28.02.2019г.
заседание съдът е констатирал, че подсъдимия не е намерен на посочения адрес не
сочи уважителна причина за неявяването си и не е представил доказателства в
тази насока съдът е дал ход на делото, тъй като са били налице предпоставките
на чл.269 ал.3 т.1,2,4 б. „а“ и „б“ НПК. Тези предпоставки са били указани на
подсъдимия с разпореждането за насрочване на делото, което той е получил.
С оглед на изложеното и предвид наличните данни, че
подсъдимият не е намерен, съдът счете, че отсъствието му няма да попречи за
разкриване на обективната истина и при наличие на посочените предпоставки
по-горе, проведе по отношение на него задочно
производство, като разгледа делото в
негово отсъствие.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на РП-гр.Бургас поддържа обвинението по чл.198 ал.1 от НК срещу
подсъдимия и пледира на същият да бъде наложено наказание с приложение на чл.54 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.66 ал.1 НК да се отложи за изпитателен срок от три
години.
Служебният защитник на подсъдимия Х. - адв.Д. от БАК намира искането
на прокурора за мотивирано и моли съда да се произнесе в тази насока.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и 18 от НПК
всички доказателства, събрани по делото-показанията на свидетелите П.,М., С., И.,
М., К., Ш., В., С., оценителна експертиза на вещото лице Т., справка за
съдимост, протокол за обиск, протокол за доброволно предаване, фискален бон,
фактура, гаранционна карта, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол
за следствен експеримент, писма от мобилни оператори, разписка за предадени
вещи, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2018г., около 09,40ч., свид. П.С.П. отишъл с автобус
на обществения транспорт до кв. „Горно Езерово” в гр. Бургас, където имал
животновъдно стопанство. Същото се намирало в края на квартала, до гробищата.
Въпреки почти пълната си слепота, пострадалият можел да вижда светлини и
силуети, но се ориентирал отлично в района, тъй като бил роден и израснал в
квартала. В същия ден свид. П. извел козите си на паша на поляната в района на
бившия пилчарник в кв.“Горно Езерово”. Малко след 12,00ч., свид. П. подкарал
животните си в посока към каменната кариера, като се движел покрай езерото
„Вая”. Поставил обратно кофата, която носел и седнал на нея. Поседял така около
десет минути. През рамото си, свид. П. носел чантичка от плат, която била с
приблизителни размери 20см.х20см., с цип и капаче над него. В чантата свид. П.
носел употребяван мобилен телефонен апарат марка „NOKIA“, модел „С-2“ с IMEI №
357012043422413, ведно със SIM-карта с абонатен телефонен номер за разговори
0896 016 048, представляваща предплатена услуга на мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД, мъжки портфейл от изкуствена кожа, инвалидна месечна карта за
пътуване във всички транспортни линии на градски транспорт на гр.Бургас, халка
с ключове съдържаща три секретни ключа за катинари, два обикновени секретни ключа
и два обикновени ключа за брави на вътрешни врати. В същото време, подс. З.Б.Х. отивал да сече дърва в
горичката близо до кв. Горно Езерово. Докато вървял по пътя до
селскостопанските постройки, забелязал свид. П., който седял на кофата и козите
пасели около него. Х. се приближил и го попитал какво правел, а възрастния
човек му отговорил, че пасял козите си. Подс. Х. стоял около десет минути в
близост до свид. П. и забелязал, че последният през рамото си имал преметната чанта
с презрамка. Х. решил да вземе чантата на свид. П.. Подсъдимият приближил свид.
П. откъм гърба и без да каже нищо, хванал чантата, ведно с намиращите се в нея
движими вещи и започнал силно да я дърпа, за да може да я вземе ведно с намиращите
се в нея вещи. Свид. П. усетил силното дърпане и се опитал да си задържи
чантата си, но Х. продължавал да дърпа. В момента, в който издърпал от свид. П.
чантата, подс. З.Х. се подхлъзнал и паднал на земята заедно с чантата. Последният
бързо станал, взел чантата от земята и побягнал с нея в посока кв. Горно
Езерово.
Когато стигнал до
махалата в кв. Горно Езерово, подс. Х. отворил чантата и видял, че вътре били
мобилния телефон на свид. П. ведно със СИМ-картата, портфейла, инвалидната
карта за пътуване и ключовете. Извадил телефона и го прибрал, като решил да го
продаде, а останалите вещи изхвърлил, защото преценил, че не му трябвали. По
пътя към дома си, Х. извадил СИМ-картата от мобилния телефон и я изхвърлил.
На следващия ден,
11.02.2018г., подс. З.Х. се разпоредил и с мобилния телефон. В хода на
извършеното разследване са били изискани справки и разпечатки от мобилните
оператори, действащи на територията на страната. От получената информация се
установява, че подс. З.Х. е продал мобилния телефон на свид. Б.К. за сумата от
десет лева, като това е станало пред свид. С.В. и свид. Д.Ш.. В последствие,
свид. К. разменил мобилния телефон за телефона на свид. Р.И., който от своя
страна му доплатил сумата от десет лева. В последствие, свид. Р.И. предоставил
мобилния апарат за ползване на свид. В.С., която от своя страна го подарила на
свид. Д.М., с когото живеела.
С протокол за доброволно
предаване от 04.07.2018г., свид. Д.М. е предал мобилен телефонен апарат марка
„NOKIA“, модел „С- 2“ с IMEI № 357012043422413. Вещта е била върната на свид. П.С.П.
срещу надлежно оформена разписка, приложена към материалите по досъдебно
производство.
В хода на
извършеното разследване е била назначена и извършена съдебна оценъчна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към 10.02.2018г. стойността на противозаконно отнетите
вещи е била както следва: 1 /един/ брой употребяван мобилен телефонен апарат
марка „NOKIA“, модел „С-2“ с IMEI № 357012043422413 на стойност 22,00 /двадесет
и два/ лева; 1 /един/ брой SIM-Карта с абонатен телефонен номер за разговори
0896 016 048, представляваща предплатена
услуга на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на стойност 9,99 /девет лева
и деветдесет и девет стотинки/ лева; 1 /един/ брой употребявана мъжка чанта за
носене през рамо от неустановена марка, модел и цвят с размери 20x20 см.,
изработена от плат и друг материал, на стойност 5,00 /пет/ лева; 1 /един/
употребяван кафяв на цвят мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 12,00
/дванадесет/ лева; 1 /един/ брой инвалидна месечна карта за пътуване във всички
транспортни линии на градски транспорт на гр.Бургас на стойност 15,60
/петнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева и 1 /един/ брой халка с ключове
съдържаща 3 /три/ броя секретни ключа за катинари, 2 /два/ броя обикновени
секретни ключа и 2 /два/ броя обикновени ключа за брави на вътрешни врати на
стойност 11,00 /единадесет/ лева. Всички противозаконно отнети вещи, към
посочената дата, са били на обща стойност 75,59 /седемдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства посочени по-горе, както и от писмените
доказателства прочетения на основание чл. 283 от НПК.
Описаните обстоятелства се установяват по безспорен и
категоричен начин от свидетелските показания, депозирани в хода на съдебното
следствие и тези, дадени по време на досъдебното разследване и прочетени на
основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от
НПК, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно събития предшестващи и последващи извършването на деянието,
установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, предмета на
посегателството и неговото авторство. Показанията им са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват. Обстоятелството, че при депозиране на показания в съдебно заседание
някой от свидетелите не си спомнят подробности и детайли, за които са
свидетелствали убедително по време на досъдебното разследване и констатирането
на известни противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност
и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези констатации е
изминалият период от време от датата на извършване на инкриминираното деяние и
депозиране на показания по време на досъдебното разследване и участието им в
съдебно заседание, което неминуемо се отразява на спомените относно
възприятията и впечатленията, свързани с престъпното деяние.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя и от
изготвената по делото оценъчна експертиза, която съдът намира за обективна и
пълна.
В подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото
писмени доказателства - Протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на
ВД и фотоалбум, протокол за следствен експеримент, фактури, справка за съдимост.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият З.Б.Х. ЕГН **********, роден на ***г***, ромски
произход, български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, неосъждан,
не работи е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 198, ал.1 НК. Това е така, тъй като на
10.02.2018г., около 12:10 ч., в гр. Бургас, на поляна в землището на кв. “Горно
Езерово“, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой употребяван мобилен
телефонен апарат марка „NOKIA“, модел „С-2“ с IMEI № 357012043422413 на
стойност 22,00 /двадесет и два/ лева; 1 /един/ брой SIM -карта с абонатен
телефонен номер за разговори 0896 016 048, представляваща предплатена услуга на
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на стойност 9,99 /девет лева и
деветдесет и девет стотинки/ лева; 1 /един/ брой употребявана мъжка чанта за
носене през рамо от неустановена марка, модел и цвят с размери 20x20 см.,
изработена от плат и друг материал, на стойност 5,00 /пет/ лева; 1 /един/
употребяван кафяв на цвят мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 12,00
/дванадесет/ лева; 1 /един/ брой инвалидна месечна карта за пътуване във всички
транспортни линии на градски транспорт на гр.Бургас на стойност 15,60
/петнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева и 1 /един/ брой халка с ключове
съдържаща 3 /три/ броя секретни ключа за катинари, 2 /два/ броя обикновени
секретни ключа и 2 /два/ броя обикновени ключа за брави на вътрешни врати на стойност
11,00 /единадесет/ лева, всичко на обща стойност 75,59 /седемдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/ от владението на П.С.П.,***, като употребил за това
сила, изразяваща се в издърпване на чантата ведно с вещите от рамото на
пострадалия.
Съгласно разпоредбата на
чл. 198, ал.1 от НК който отнеме чужда движима вещ от владението на
другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или
заплашване, се наказва за грабеж. Изпълнителното деяние на разглежданото
посегателство го характеризира като класическо съставно престъпление и включва
два акта, които са взаимно свързани и са осъществени въз основа на едно решение
и насочени към една и съща цел. Единият акт се изразява в употреба на сила или
заплашване, т.е. на физическа или психическа принуда по отношение на владелеца
на движимата вещ, предмет на престъплението.
Не може да има съмнение, че действията на подсъдимия Х. – дърпането
на чантата от рамото на пострадалия П. представлява застрашаване с
непосредствено действие, като се е възползвал от това, че П. е незрящ и по този
начин по-лесно ще сломи съпротивата му. Това действие излага на тежка опасност
здравето на пострадалия (засягане на телесната му неприкосновеност).
Употребата на сила е физическо въздействие било пряко върху
личността на владелеца или на друго присъстващо лице, било върху самата вещ и
чрез нея - върху владелеца. Установи се, че подсъдимият хващайки чантата от
рамото на пострадалия и издърпвайки я е осъществил принудителни действия спрямо
него. Това въздействие е от естество да сломи съпротивата на пострадалия,
защото П. е незрящ и не вижда. Същевременно, физическата принуда, която
употребява Х., не причинява тежки увреждане на П..
Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането
на вещта/вещите/, което е същото както при кражбата - деецът прекъсва
фактическата власт върху предмета и установява собствена фактическа власт. В
случая и това деяние е осъществено от подсъдимия. Между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка, изразяваща се
в това, че използваната принуда е начин, метод за сломяване на съпротивата на
владелеца на вещта и създаване на условия за отнемането й. Поради това при грабежа по чл. 198, ал.1 от НК отнемането на вещта
трябва да съвпада по време с упражняването на принудата или да следва веднага
след нея. В настоящия случай отнемането на вещта следва непосредствено
упражняването на принудата.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на
чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, неглижирайки установените обществени отношения във връзка
със собствеността и личността.
За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от три до десет
години.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и
обстоятелствата, при които е осъществено, както и подбудите за извършването му,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия съдът прие сравнително ниската стойност на отнетото имущество и
обстоятелството, че част от вещите са били върнати на собственика им, чистото
съдебно минало, младата възраст и признанието направено от подсъдимия в хода на
ДП, поради което и счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да
се определи по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и му наложи наказание "лишаване от
свобода" в размер, на една година, като постанови същото да бъде отложено
за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.
По този начин, с така определеното и наложено му наказание
съдът намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият Х. ще се поправи и превъзпита.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ОД МВР Бургас сумата от 46,92 лева, представляваща направени на ДП
разноски за експертизи, както и 20 лв. разноски в хода на съдебното следствие
по сметка на БРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на
мотивите да се уведомят страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.