№ 1624
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216448 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № КПК - НП - 1/01.11.2023 г., издадено
от „за“ председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) на
основание чл. 115 ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за
нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. чл. 35 ал. 1 т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ, отм. с § 3 т. 25 от ПЗРЗПК) на М. И. Ш., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1
600, 00 (хиляда и шестстотин) лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
М. Ш., който го атакува чрез упълномощен представител - адв. С. Ч.-К. със
срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Навеждат се възражения за нарушение на срока по чл.
52 ал. 1 ЗАНН. Излагат се доводи, че е налице маловажен случай на
административно нарушение, тъй като се касае за първо нарушение и
жалбоподателят до този момент стриктно е изпълнявал задълженията си за
деклариране на имущество и интереси; жалбоподателят е изпълнил
задължението си за подаване на декларация, макар и със закъснение; липсва
сериозно засягане на обществените отношения, защитени от ЗПКОНПИ
(редакция до 6 Октомври 2023 г.). Изтъква се и че налагането на глоба в
размер над минималния е несъответно на обществената опасност на
1
нарушението и на личната степен на обществена опасност на жалбоподателя.
Обръща се внимание и на противоречие в обжалваното наказателно
постановление по отношение размера на глобата, която да се наложи на
въззивника, като се сочи, че на стр. 4 от наказателното постановление
наказващият орган първо е посочил, че административното наказание следва
да се определи в минимален размер, а след това е определил глоба в размер
над минималния. Жалбоподателят счита, че налагането на глоба в размер над
минималния представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като е
ограничило възможността му да заплати наложената глоба в срока за
обжалване на наказателното постановление и в намален размер. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Ш., редовно призован, не се
явява.
Не се явява и процесуалният му представител - адв. С. Ч.-К.. От адв.
С. Ч.-К. са депозирани писмени бележки, с които се поддържат аргументите и
исканията във въззивната жалба. В допълнение се изтъква, че закъснялото
подаване на декларацията се дължи на технически затруднения, които
жалбоподателят е правил опити да преодолее, но без успех.
Наказващият орган - Председател на Комисия за противодействие на
корупцията, редовно уведомен, се представлява от юрк. В. Тонева, която
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага доводи, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на
нарушението е доказано по несъмнен начин въз основа на събраните
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и
при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 06.11.2023 г., а жалбата е подадена на
21.11.2023 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
Към 2022 г. жалбоподателят М. И. Ш. заемал длъжност "общински
съветник" в Общински съвет - Община Б..
В срок до 15.05.2023 г. жалбоподателят М. Ш. не подал декларация за
имущество и интереси за предходната 2022 г. пред Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество.
На 03.07.2023 г. свидетелката Р. Д. Д., заемаща длъжност главен
инспектор в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
извършила проверка в дирекция "Публичен регистър" на получените и
вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (редакция ДВ,
брой 104 от 30.12.2022 г.) да подават ежегодни декларации относно
придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и
направените разходи в страната и чужбина по чл. 37 ал. 1 т. 1 - 11 от
ЗПКОНПИ (редакция ДВ, брой 104 от 30.12.2022 г.) през предходната
календарна година в срок до 15 май на текущата година. При извършената
проверка свидетелката Р. Д. установила, че въззивникът М. Ш. не е подал в
срок до 15.05.2023 г. ежегодна декларация за имущество и интереси за
предходната 2022 г.
Предвид горното до жалбоподателя Ш. била изпратена покана изх. №
ЦУ - 01-4342/03.07.2023 г. да се яви лично или негов упълномощен
представител на 07.07.2023 г. в 10:30 часа в дирекция
"Публичен регистър" на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като до 06.07.2023 г. нямало получен резултат от връчване на
поканата, на 06.07.2023 г. свидетелката Р. Д. провела телефонен разговор с
жалбоподателя Ш., в който го уведомила за причините за изпращане на
покана изх. № ЦУ - 01-4342/03.07.2023 г., както и за възможността АУАН да
бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН.
Жалбоподателят Ш. помолил актът за установяване на нарушението да бъде
съставен в негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване чрез
общинската администрация по местоживеенето му. За проведения разговор
свидетелката Р. Д. съставила констативен протокол вътр. номер ЦУ - 01-
4342#1/06.07.2023 г.. На 07.07.2023 г. в отсъствие на жалбоподателя М. Ш.
на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели
свидетелката Р. Д. съставила АУАН № ПР - 212/07.07.2023 г., с който
повдигнала против въззивника Ш. административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. чл. 35 ал. 1 т. 2 ЗПКОНПИ (редакция ДВ,
брой 104 от 30.12.2022 г.), извършено на 16.05.2023 г. в град София.
С писмо изх. № ЦУ - 01-4342#2/07.07.2023 г. съставеният АУАН бил
3
изпратен за връчване на въззивника Ш. чрез общинската администрация по
местоживеене. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 17.07.2023 г.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не постъпили възражения.
Въз основа на съставения АУАН № ПР - 212/07.07.2023 г. на
01.11.2023 г. А.С. – „за“ председател на Комисия за противодействие на
корупцията (КПК) издал обжалваното наказателно постановление № КПК -
НП - 1/01.11.2023 г., с което на основание чл. 115 ал. 1 от Закон за
противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. чл.
35 ал. 1 т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобитото имущество (отм. с § 3 т. 25 от ПЗРЗПК) наложил на
М. И. Ш., ЕГН **********, административно наказание "глоба" в размер на 1
600, 00 (хиляда и шестстотин) лева.
На 06.11.2023 г. наказателното постановление било връчено на
въззивника.
На 20.11.2023 г. на служебната електронна поща на дирекция "Публичен
регистър" при Комисията за противодействие на корупцията била получена
ежегодна декларация за имущество и интереси за 2022 г. на М. И. Ш.,
изпратена от имейл адреса на адв. С. Ч.-К.. В изпратения имейл се съдържала
молба за съдействие, тъй като поради технически проблем декларацията не
може да бъде валидирана. На същата дата - 20.11.2023 г. декларацията била
валидирана и препратена на имейл адреса на адв. С. Ч.-К. с генерирано
контролно число, готова за подаване пред дирекция "Публичен регистър" на
Комисията за противодействие на корупцията.
На 28.12.2022 г. жалбоподателят М. Ш. чрез упълномощен представител
- адв. С. Ч.-К. подал в дирекция "Публичен регистър" ежегодна декларация за
имущество и интереси за 2022 г. част I "Имущество" с контролно число
С5А92В63.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Р. Д., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - покана изх. № ЦУ -
01-4342/03.07.2023 г., констативен протокол вътр. номер ЦУ - 01-
4342#1/06.07.2023 г., АУАН № ПР - 212/07.07.2023 г., писмо изх. № ЦУ - 01-
4342#2/07.07.2023 г., наказателно постановление № КПК - НП - 1/01.11.2023
г., 2 броя известия за доставяне, писмо вх. № ЦУ - 01-4342#3/20.07.2023 г.,
заповед № РД - 06-210/21.03.2023 г. на изпълняващ длъжността председател
на КПКОНПИ, решение, прието от 44-то Народно събрание на 26.04.2018 г.
относно избора на заместник - председател на КПКОНПИ, включително с
обнародване в ДВ, брой 37 пт 04.05.2018 г., решение, прието от 47-мо
Народно събрание на 02.02.2022 г. за предсрочно прекратяване на
правоотношението на председателя на КПКОНПИ, включително с
обнародване в ДВ, брой 11 от 08.02.2022 г., заверено копие на разпечатка от
електронно съобщение, ведно с невалидирана декларация за имущество и
4
интереси за 2022 г. за М. И. Ш. от 20.11.2023 г., заверено копие на разпечатка
от електронно съобщение, ведно с валидирана декларация за имущество и
интереси за 2022 г. за М. И. Ш. от 20.11.2023 г., заверено копие на декларация
за имущество и интереси за 2022 г. за М. Ш., постъпила в КПК на 28.12.2023
г.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са
логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката Р. Д. е извършила проверката в дирекция "Публичен регистър"
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (редакция ДВ,
брой 104 от 30.12.2022 г.), при която е установила липсата на подадена
декларация от страна на жалбоподателя, и пред съда възпроизвежда
обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата. Съдът
се довери на показанията й, като намери, че същите са еднопосочни,
последователни и напълно кореспондират на писмените доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в съдебното
следствие, които също оцени като еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и съответни и на събраните гласни доказателства.
Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 177 ал. 1 ЗПКОНПИ актовете за установяване на
нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество длъжностни лица. Като писмено доказателство по делото е приета
Заповед № РД - 06-210/21.03.2023 г., с която А.С., действащ „за“ председател
на КПКОНПИ оправомощава свидетелката Р. Д. да съставя актове за
установени административни нарушения.
Наказателното постановление е издадено от А.С., за когото от
писмените доказателства по делото се установява, че с решение на 44-то
Народно събрание от 26.04.2018 г. е избран за заместник - председател на
КПКОНПИ. С решение, прието от 47-мо Народно събрание на 02.02.2022 г.,
предсрочно е прекратено правоотношението на С.Ц. като председател на
КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. Липсват данни след 01.03.2022 г. да е
избран нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил определен временно
5
изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ.
Съгласно чл. 14 ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в
сила от 06.10.2023 г.) заместник - председателят на Комисията подпомага
председателя и го замества при негово отсъствие, като в същия смисъл е и
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на
КПКОНПИ и на нейната администрация, съгласно която заместник -
председателят, освен че подпомага председателя на комисията, го замества
при негово отсъствие.
Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на
председателя на КПКОНПИ, е налице хипотеза на заместване от заместник -
председателя, каквито правомощия са му предоставени съгласно
горецитираните разпоредби на чл. 14 ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84
от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) и чл. 13 ал. 1 т. 2 от Правилника за
устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация.
"Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, прекратено предсрочно правоотношение на
председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание,
с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв,
правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно
от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено
правомощие да го замества в негово отсъствие.
Следва да се отбележи, че необходимост от заместване е налице, не
само когато титулярът отсъства временно по различни обективни причини, но
и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е
избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата
на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие
председателят на КПКОНПИ се представлява от нейният заместник -
председател" (така Решение № 9559 от 11.10.2023 г. по адм. дело №
4743/2023 г. на ВАС). Предвид горното съдът намери, че и правомощията на
наказващ орган по чл. 14 ал. 1 т.5 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023
г., в сила от 06.10.2023 г.) се осъществяват от нейния заместник –
председател.
6
В ДВ, брой 84 от 06.10.2023 г., е обнародван Закон за противодействие
на корупцията, като съгласно чл. 7 ал. 1 от закона орган за противодействие и
превенция на корупцията и установяването на конфликт на интереси е
Комисията за противодействие на корупцията. Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до
избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията
досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество . Съгласно чл. 14 ал. 1 т. 5 ЗПКОНПИ председателят на
Комисията издава наказателни постановления за нарушения на закона.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че наказателното постановление
е издадено от компетентен административен орган.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 16.05.2023 г.,
установено е на 03.07.2023 г., когато свидетелката Р. Д. е извършила проверка
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ,
бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), АУАН е съставен на 07.07.2023 г., а
НП е издадено на 01.11.2023 г. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, основано на нарушаване на срока по чл. 52 ал. 1 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 52 ал. 1 ЗАНН предвижда, че наказващият орган е длъжен
да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок
от получаването . Срокът по чл. 52 ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не
давностен (за разлика от сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН) и с
изтичането му не се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение (така Решение № 7631 от 12.12.2022 г. по адм. дело №
8840/2022 г. на АССГ, Решение № 6199 от 26.10.2022 г. по адм. дело №
5069/2022 г. на АССГ, Решение № 3845 от 12.06.2023 г. по адм. д. №
2811/2023 г. на АССГ и др.)
Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при
съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано
7
административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствие
на жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40 ал. 2
ЗАНН - след като жалбоподателят е бил уведомен в телефонен разговор за
датата, на която следва да се състави АУАН, както и за възможността АУАН
да се състави в негово отсъствие и след като сам е пожелал АУАН да се
състави в негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване (видно от
констативен протокол за уведомяване по телефона вътр. номер ЦУ - 01-
4342#1/06.07.2023 г.). АУАН е съставен и в присъствието на двама свидетели
съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, подписан е от съставителя и
свидетелите. След съставяне на АУАН при спазване на разпоредбата на чл. 43
ал. 4 ЗАНН АУАН е изпратен за предявяване и подписване на жалбоподателя
чрез общинската служба по местоживеене, като му е бил предявен и връчен
на 17.07.2023 г., видно от разписката на страница втора от АУАН.
АУАН и НП имат и предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1
ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на
извършването му, както и нарушената законова разпоредба.
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението.
Към 2022 г. жалбоподателят М. Ш. заемал длъжност "общински
съветник" в Общински съвет на Община Б. и предвид на заеманата длъжност
има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6 ал.
1 т. 32 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.).
Жалбоподателят Ш. попада в кръга на задължените лица по чл. 35 ал. 1
ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), които са
длъжни да подават ежегодна декларация за имущество и интереси за
обстоятелствата по чл. 37 ал. 1 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила
от 06.10.2023 г.). пред Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитото имущество. Срокът за подаване на
8
декларацията за имущество и интереси е уреден в чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗПКОНПИ
(отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) - ежегодно в срок до 15.05.
за предходната календарна година.
Така жалбоподателят М. Ш. е следвало да подаде декларация за
имущество и интереси за 2022 г. в срок до 15.05.2023 г. Въззивникът обаче не
подал декларацията в законовия срок, а едва на 28.12.2023 г.
Като не е изпълнил законовото задължение да подаде в срок до
15.05.2023 г. декларация за имущество и интереси за 2022 г., въззивникът М.
Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. чл. 35 ал. 1 т. 2
ЗПКОНПИ (редакция ДВ, брой 104 от 30.12.2022 г.), за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Нарушението е извършено
чрез бездействие на 16.05.2023 г., както е посочено в АУАН и НП - първият
ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил длъжен да подаде
декларация за имущество и интереси за предходната 2022 г., въззивникът не
го е сторил. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен
резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на извършване на
нарушението е посочен гр. София, тъй като нарушенията, осъществими чрез
бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото
задължение и да предприеме дължимото поведение - в случая въззивникът е
следвало да подаде декларацията за имущество и интереси пред Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество, чието седалище е в гр. София, поради което и нарушението е
извършено в гр. София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат
осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая
жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че,
като е бил длъжен, не е подал декларация за имущество и интереси за 2022 г.
в законовия срок - до 15.05.2023 г.
Не са основателни доводите във въззивната жалба, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Преценката дали
извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с
оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
9
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици, всички обстоятелства, при които то е намерило проявление в
обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му,
начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Подаването на декларация
по ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) от
лица, заемащи висши публични длъжности, има за цел да съдейства за
ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Съдът
напълно споделя аргументите във въззивната жалба, че единствено характера
и значимостта на защитимите обществени отношения, не може да е
самостоятелно основание да се направи извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. И това е така, защото разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е обща разпоредба и намира приложение по отношение на всички
случаи на административни нарушения, освен ако в съответния материален
закон не е предвидено друго (напр. ЗДвП). От друга страна, единствено
обстоятелството, че се касае за първо нарушение, не е достатъчно, за да се
прецени конкретното нарушение като маловажно. Това е така, защото
законодателят не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а
изисква във всеки конкретен случай да се извърши преценка на степента на
обществена опасност на нарушението като се вземат предвид обстоятелствата
по извършването му, причините за извършването му, настъпилите вредни
последици и личността на дееца. В случая доколкото се касае за нарушение,
извършено чрез бездействие, основно значение за преценката за
обществената опасност на конкретното нарушение има срокът на забавата за
предприемане на дължимото поведение. Жалбоподателят Ш. не е подал
декларация за имущество и интереси към датата на образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на АУАН -
07.07.2023 г., нито дори към датата на издаване на обжалваното наказателно
постановление - 01.11.2023 г., а едва на 28.12.2023 г. (т.е. с повече от седем
месеца закъснение). Не се споделят аргументите в жалбата, че закъснялото
подаване на декларацията се дължи на технически проблеми. Данни за такива
10
се съдържат едва в писмото, изпратено от процесуалния представител на
въззивника на електронната поща на дирекция "Публичен регистър", което
обаче е от 20.11.2023 г., т.е. повече от шест месеца след изтичане на
законовия срок за подаване на декларацията. Дори и след оказаното
съдействие от страна на служителите на дирекция "Публичен регистър" обаче
- още на същия ден, 20.11.2023 г., декларацията е валидирана и препратена на
електронната поща на упълномощения представител на въззивника, с
генерирано контролно число и готова за подаване, валидираната декларация е
подадена повече от месец по-късно - едва на 28.12.2023 г. Не се твърдят и
никакви конкретни обстоятелства, поради които въззивникът е допуснал
установената значителна забава при изпълнение на задължението си по чл. 38
ал. 1 т. 2 ЗПКОНПИ ( редакция ДВ. бр.104 от 30 Декември 2022г.). Предвид
срока на просрочието и обстоятелството, че жалбоподателят е подал
декларация за имущество и интереси не по собствена инициатива, а след
образуване на административнонаказателното производство и след
санкционирането му с наказателно постановление, съдът намира, че
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,
сравнено с други нарушения от същия вид. Ето защо съдът намира, че като не
е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган не е допуснал
неправилно приложение на материалния закон.
С наказателното постановление наказващият орган е приложил
разпоредбата чл. 115 ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (в
сила от 06.10.2023 г.), според която лице, заемащо публична длъжност, което
не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лв. В случая приложимата санкционна разпоредба е тази по чл.
173 ал. 1 ЗПКОНПИ (редакция ДВ. бр.104 от 30 Декември 2022г.), тъй като
съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, освен ако
до влизане в сила на наказателното постановление последва по-благоприятна
за нарушителя нормативна уредба. В случая разпоредбата на чл. 115 ал. 1 ЗПК
не е по-благоприятен закон, тъй като предвижда същото по вид и размер
наказание, като отменената разпоредба на чл. 173 ал. 1 ЗПКОНПИ - глоба от
1000, 00 до 3000, 00 лева. Неправилното посочване на санкционната
разпоредба не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по
никакъв начин не е ограничило правото на защита на въззивника,
11
препятствайки го да разбере административното обвинение, поради което и
не налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, а единствено
неговото изменение в частта относно санкционната разпоредба.
Както вече беше посочено, разпоредбата на чл. 173 ал. 1 ЗПКОНПИ
(редакция ДВ. бр.104 от 30 Декември 2022г.) предвижда, че на лице, заемащо
висша публична длъжност, което не подаде декларация по ЗПКОНПИ в срок,
се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. В случая действително, както
се сочи и въззивната жалба, наказващият орган е допуснал противоречие
между мотивите в наказателното постановление и неговия диспозитив по
отношение размера на наложената глоба. Така на страница четвърта от
наказателното постановление се сочи: "В конкретния случай, с оглед
неизпълнение на задължението за деклариране и степента на обществена
опасност на извършеното административно нарушение, глобата следва да
бъде индивидуализирана в законоустановения минимум, като същата се
явява пропорционална и ще допринесе за ефективното постигане на целите
по чл. 12 ЗАНН". При тези мотиви и без да изложи отегчаващи отговорността
обстоятелства, наказващият орган е наложил глоба в размер над минималния,
а именно - 1 600, 00 лева. Допуснатото противоречие не следва да се
преценява като съществено процесуално нарушение, тъй като не ограничава
правото на защита на въззивника, и е отстранимо от съда чрез изменение на
обжалваното наказателно постановление по отношение размера на
наложеното административно наказание "глоба" и намаляването му до
минимума от 1000, 00 лева. Съдът намира, че доколкото се касае за първо
нарушение от страна на жалбоподателя, и индивидуализираната в минимален
размер глоба би осигурила постигане на целите на административното
наказание по чл. 12 ЗАНН и е съответна на критериите по чл. 27 ал. 2 с.з.
Налагането на глоба в минималния размер от 1000, 00 лева би въздействало в
достатъчна степен поправително и превъзпитателно по отношение на
жалбоподателя, би го мотивирало занапред да спазва стриктно задълженията
си, произтичащи от ЗПК, и би оказало необходимото предупредително
въздействие по отношение на останалите задължени лица по ЗПК.
Следва да се посочи, че въззивникът неправилно счита, че определянето
на глоба в завишен размер представлява съществено процесуално нарушение,
което налага отмяна на наказателното постановление. Касае се за нарушение
на материалния закон, което не е ограничило правото на защита на
12
въззивника, и което е отстранимо от съда чрез упражняване на правомощието
му по чл. 63 ал. 7 т. 2 ЗАНН. Не се споделя довода на жалбоподателя, че чрез
налагане на административно наказание в по-висок размер от предвидения
минимум, е ограничено правото му да плати наложената глоба в срока за
доброволно плащане и респективно - в намален размер. Ползването на
привилегията, предвидена в разпоредбата на чл. 79б ал. 1 ЗАНН, се свързва с
това, че жалбоподателят не оспорва както извода за извършено
административно нарушение, така и размера на определеното и наложено
административно наказание. В случая и видно от доводите във въззивната
жалба, въззивният жалбоподател твърди нарушения на процесуалните
правила и нарушения на материалния закон.
В обобщение, съдът намира, че наказателното постановление следва да
се измени по отношение санкционната разпоредба, както и по отношение
размера на наложеното административно наказание "глоба", което да бъде
намалено от 1 600, 00 лева на 1000, 00 лева.
При този изход на производството право на разноски има наказващият
орган, който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение чрез
процесуалния си представител. В случаите по чл. 63д ал. 4 ЗАНН размерът на
възнаграждението се определя от съда, който следва да съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на
осъщественото процесуално представителство, като определеното от съда
възнаграждение не следва да надвишава максималния размер на
възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150
лв. В случая в производството пред СРС е проведено едно съдебно заседание,
в което наказващият орган е представляван от процесуален представител. В
съдебното производство са събрани писмени доказателства (допуснати
служебно от съда), както и гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя. На по-ниска фактическа и правна сложност на делото сочи и
процесуалната позиция на жалбоподателя, който не е оспорил фактическите
изводи на наказващия орган, и респективно - от страните не са полагани
процесуални усилия в тази насока. Предвид горното съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
13
въззиваемата страна за процесуално представителство, следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Следва да се посочи, че въпреки извода за частична основателност на
въззивната жалба, жалбоподателят няма право на присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение на реда за
присъждане на разноски към АПК, където в чл. 143 ал. 1 АПК е предвидено,
че жалбоподателят има право на присъждане на разноски само в случаите на
отмяна на обжалвания административен акт. В случая доколкото въззивникът
не постига цялостна отмяна на наказателното постановление, той няма право
на присъждане на разноски (така и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по
адм. д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС, Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на
АдмС - София по адм. д. № 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023
г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и
др.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КПК - НП - 1/01.11.2023 г.,
издадено от „за“ председател на Комисия за противодействие на корупцията,
с което на основание чл. 115 ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията
за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. чл. 35 ал. 1 т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (отм. с § 3 т. 25 от ПЗРЗПК) на М. И. Ш., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 600, 00 (хиляда и
шестстотин) лева, като ИЗМЕНЯ наказателното постановление по
отношение на санкционната разпоредба от такава по чл. 115 ал. 1 ЗПК в
такава по чл. 173 ал. 1 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г.), както и по
отношение размера на наложеното административно наказание "глоба", като
НАМАЛЯВА същата от 1 600, 00 (хиляда и шестстотин) лева на 1000, 00
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
М. И. Ш., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за противодействие
на корупцията, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
14
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15