№ 3915
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Месембрия Ризорт“ ООД (ответник по
делото), въззивна жалба на „КМК Билд“ ООД (трето лице помагач), както и насрещна
въззивна жалба на М. Г. Т. (ищец по делото) срещу решение № 8237/07.05.2024 г. по
гр.д. № 62842/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, с което на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД
дължи в полза на М. Г. Т. сумата в размер на 5741,47 лв., представляваща обезщетение
за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с
разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39623/2022
г. по описа на СРС, 176 състав, съответно – посоченият иск е отхвърлен до пълния
предявен размер от 10747,48 лв.
Въззивниците - „Месембрия Ризорт“ ООД и „КМК Билд“ ООД, обжалват
решението в частта, с която искът е уважен. Считат същото за частично недопустимо,
доколкото не е предявен иск за заплащане на обезщетение във връзка с необходимост
от ремонт на бетонна настилка в двора на имота. Твърдят, че решението е неправилно,
1
доколкото по делото не се установява да са налице твърдените в исковата молба вреди
по отношение на имотите на ищцата, възникнали в гаранционния срок на сградата. Ето
защо, молят решението да бъде частично обезсилено, евентуално – отменено изцяло
като неправилно. Претендират разноските.
Въззивникът по насрещната въззивна жалба - М. Г. Т., обжалва решението в
частта, с която искът е отхвърлен. Счита, че има право на пълния размер на
претендираното обезщетение за некачествено строителство в гаранционния срок на
сградата, поради което моли решението в частта, с която искът е отхвърлен, да бъде
отменено и искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноските по производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Г. Т. е подала отговор на въззивните жалби,
като счита, че същите са неоснователни и моли решението в частта, с която искът е
уважен, да бъде потвърдено. Претендира разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „КМК Билд“ ООД е подало отговор на насрещната
въззивна жалба, като моли насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена.
Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Г. Т. с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ.
Ищцата – М. Г. Т., твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, а
именно – имот с идентификатор № 51500.507.601.2.18, представляващ апартамент №
В209, намиращ се в Община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, ведно с идеални части от
недвижим имот с идентификатор № 51500.507.601, в който недвижим имот е
построена сградата. Твърди, че имотът е построен от ответното дружество, като с
разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК е въведен в експлоатация.
В гаранционния срок на строителството, осъществено в поземления имот, са
възникнали дефекти по отношение на имотите , предмет на претенцията, а именно –
по апартамент № В209 се налага ремонт за сумата в размер на 2179,48 лв. за
извършване на следните дейности: хидроизолация на тераси (24 кв.м.) – 1500,48 лв.,
подкожушена шпакловка (14 кв.м.) – 77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв.,
грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) – 21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.)
– 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.) – 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв.; по
поземления имот, в който е построена сградата, се налага ремонт за сумата в размер на
8568 лв. за извършване на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) –
680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без
ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС). Ето
защо, претендира сумата в общ размер на 10747,48 лв., представляваща обезщетение за
2
настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с
разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК. За част от посочената
сума, а именно – 10747 лв., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „Месембрия Ризорт“ ООД е подал възражение.
Ето защо, заявителят М. Г. Т. предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ за признаване за установено, че „Месембрия
Ризорт“ ООД дължи в нейна полза сумата в общ размер на 10747,48 лв.,
представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на
строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г.
на ДНСК, както следва - по апартамент № В209, собственост на М. Г. Т., за сумата в
размер на 2179,48 лв. за извършване на следните дейности: хидроизолация на тераси
(24 кв.м.) – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) – 77 лв., мазилка по тавани
(14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) – 21 лв., шпакловка по
тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.) – 28 лв., латекс
тавани (14 кв.м.) – 98 лв.; по поземления имот, в който е построена сградата, идеална
част от който е собственост на М. Г. Т., за сумата в размер на 8568 лв. за извършване
на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС),
доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане,
шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС).
С обжалваното решение исковете са уважени за сумата в размер на 5741,47 лв.,
като са отхвърлени до пълния предявен размер от 10747,48 лв.
Решението на СРС е обжалвано в цялост – в частта, с която исковете са
уважени, от ответника „Месембрия Ризорт“ ООД и от третото лице помагач - „КМК
Билд“ ООД, както и в частта, с която исковете са отхвърлени – с насрещна въззивна
жалба от страна на ищеца М. Г. Т.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно.
Допустимостта на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловена от идентичност
на претенцията със заявеното вземане, предмет на заповедното производство. Ето
защо и при служебна проверка въззивният съд счита, че решението е недопустимо в
частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ над
сумата в общ размер на 10747 лв., доколкото до посочения размер е била претенцията,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
за посочената сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г.
по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав. Следователно, решението на
СРС следва да бъде обезсилено за горницата над 10747 лв. до 10747,48 лв.
3
Следва да се посочи също така, че решението на СРС е постановено при
допусната очевидна фактическа грешка. Видно от исковата молба, ищцата е предявила
два иска за заплащане на обезщетения за вреди, възникнали в гаранционния срок на
строеж, като се сочат щети по апартамент № В209, за отстраняването на които се
налага ремонт за сумата в размер на 2179,48 лв. за извършване на следните дейности:
хидроизолация на тераси (24 кв.м.) – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) –
77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) –
21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.)
– 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв., както и щети по поземления имот, в който е
построена сградата, за отстраняването на които се налага ремонт за сумата в размер на
8568 лв. за извършване на следните дейности: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) –
680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв. (без
ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв. (без ДДС).
Първоинстанционният съд в решението е обединил двете претенции, като е присъдил
едно общо гаранционно обезщетение, поради което се касае за очевидна фактическа
грешка в обжалваното решение на СРС.
Въззивният съд счита, че решението в частта, с която първоинстанционният съд
се е произнесъл във връзка с претенцията на заплащане на обезщетение за вреди,
възникнали в гаранционния срок, по отношение поземления имот, в който е построена
сградата, а именно - недвижим имот с идентификатор № 51500.507.601, идеални части
от който са собственост на ищцата, е недопустимо, предвид липсата на активна
процесуалноправна легитимация за ищцата да претендира присъждането в нейна полза
на обезщетение за вреди, възникнали по отношение на общи части на сградата. Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства за собственост, а
именно – нотариален акт № 62/23.10.2013 г. по н.д. № 3025/2013 г. по описа на
нотариус Й.Й., нотариален акт за доброволна делба на право на строеж №
138/17.02.2014 г. по н.д. № 126/2014 г. по описа на нотариус М. Б., нотариален акт за
дарение на право на строеж върху недвижими имоти № 140/17.02.2014 г. по н.д. №
128/2014 г. по описа на нотариус М. Б., се установява, че процесният недвижим имот с
идентификатор № 51500.507.601 е бил съсобствен между Г.С.Т., А.Д.Т., М. Г. Т., С.П.Ф.
и Й.П.Д.. Съсобствениците са учредили вещно право на стоеж в полза на „Месембрия
Ризорт“ ООД за построяване на сграда в имота, като са запазили правото на строеж
върху една част от индивидуалните обекти, които следва да бъдат построени. С
разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК сградата е построена, с
което правото на строеж е реализирано и е преминало в право на собственост по
отношение на самостоятелните обекти. Не се спори също така, че след построяване на
сградата „Месембрия Ризорт“ ООД е придобило собствеността по отношение на 75 %
идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата. Съгласно чл. 38
ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
4
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. Следователно, поземленият имот, върху който е построена процесната
сграда, а именно - недвижим имот с идентификатор № 51500.507.601, се явява обща
част, поради което активно процесуалноправно легитимиран да предявява искове за
заплащане на обезщетения за вреди, възникнали по общите части, включително и да
ангажира гаранционната отговорност на строителя, се явява етажната собственост, а не
всеки един от отделните собственици на самостоятелни обекти, каквато се явява
ищцата Т..
При ангажирането на гаранционната отговорност на строителя за некачествено
изпълнени общи части се касае за един иск, основан на неспазване на гаранционната
отговорност на ответника, в качеството му на строител или възложител, която той
носи по силата на закона. Не е налице сбор от правоотношения с всеки един от
етажните собственици, притежаващ идеални части от общите части на сградата,
включително и земята, върху която е построена, и дворът, които правоотношения
могат да бъдат разглеждани поотделно в самостоятелно производство между всеки
един от етажните собственици и строителя/възложителя, а се касае за едно
правоотношение между ответника и собствениците на обекти в сградата,
представлявани по делото, съгласно чл. 23, ал. 4, изр. последно ЗУЕС, от управителя
на етажната собственост. В подкрепа на формирания по-горе извод е и единността на
дължимата от гаранта престанция да поправи недостатъците по общите части на
построената от него сграда в режим на етажна собственост, в рамките на гаранционния
срок, неизпълнението на която е обусловило предявяването на иска (така решение №
60069/03.08.2021 г. по т.д. № 176/2020 г. на ВКС, II ТО). Ето защо и на тези основания
решението подлежи на обезсилване за горницата над 2179,48 лв. до пълния предявен
размер 10747,48 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в
гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване №
СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК по поземления имот, в който е построена сградата,
идеална част от който е собственост на М. Г. Т., а именно - недвижим имот с
идентификатор № 51500.507.601, за сумата в размер на 8568 лв.: доставка на
епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв. (без ДДС), доставка на полиуретаново покритие
(60 кв.м.) – 1260 лв. (без ДДС), полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) –
5200 лв. (без ДДС).
5
За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160,
ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ, в тежест на ищеца е да докаже, че в гаранционните
срокове, предвидени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежи в Република България и минималните гаранционно срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, приета на основание
чл. 160, ал. 3 ЗУТ, са възникнали щети по собствените на ищеца недвижими имот,
предмет на делото, които са в резултат на некачествено строителство, осъществено от
ответното дружество.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства, цитирани
по-горе, се установява, че ищцата М. Г. Т. е собственик на имот с идентификатор №
51500.507.601.2.18, представляващ апартамент № В209, намиращ се в Община
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“. Не се спори също така, че възложител при
построяването на посочения обект се явява ответното дружество „Месембрия Ризорт“
ООД, като сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-
827/18.07.2017 г., издадено от ДНСК.
Съгласно показанията на свидетеля Н.Г.Т. – съпруг на ищцата, същият работи
като озеленител в комплекс „Месембрия Ризорт“, където се намира процесният имот.
Съпругата му разполага с петнадесет самостоятелни обекта в комплекса, като от 2019
г. ищцата има достъп до апартаментите, когато са били предадени от ответника.
Състоянието на процесния апартамент № В209 още при предаването му е било
незадоволително, според показанията на свидетеля Т.. Над посочения апартамент има
покривни тераси, от които е имало течове, вследствие на което шпакловката на тавана
на ап. В209 е паднала.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от
страните, след извършен оглед на ап. № В209 се наблюдават следните дефекти:
обрушена и паднала шпакловка по тавана на дневната в близост до фасадната стена и
около осветителното тяло. Вещото лице е посочило, че при извършения оглед е видно,
че шпакловката е положена върху бетонова повърхност на стоманобетонната плоча,
като не е изпълнена мазилка по тавата, съобразно приложението към представения по
делото предварителен договор. Над дневната, където се наблюдават поражение по
тавана, е изпълнена покривна тераса, обслужваща и ап. В308, като вещото лице дава
заключение, че пораженията върху процесния апартамент се дължат на течове от
покривната тераса. Сумата, необходима за отстраняване на щетите, възлиза на 3087,07
лв., като в същата е включена стойността на ремонта на покривната тераса, течове от
която се предизвикали щетите по апартамента на ищцата, както и стойността за
ремонт на тавана на дневната на жилището на ищцата.
На основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, за осигуряване нормалното функциониране и
ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след
6
приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти. В качеството на възложител на строителството на сградата, включително и на
обекта, собственост на ищцата, ответникът носи гаранционна отговорност за
отстраняване на дефектите, възникнали след приемане и въвеждане в експлоатация
(ползване) до изтичане на гаранционните срокове, определени в Наредба № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и
минималните гаранционно срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, приета на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл.
20, ал. 4, т. 1, т. 3 и т. 4 от посочената наредба, минималните гаранционни срокове на
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са: за
всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения,
включително и за земната основа под тях - 10 години; за хидроизолационни,
топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и
съоръжения в неагресивна среда - 7 години; в агресивна среда - 5 години; за всички
видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития,
тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и
3 - 5 години. Следователно, минималният гаранционен срок за компрометираната
хидроизолация на покривната тераса над апартамента на ищцата е 7 години – в
неагресивна среда, и 5 години – в агресивна среда. Гаранционният срок за подовите и
стенни покрития е 5 години.
Ето защо, следва да се приеме, че доколкото от показанията на разпитания по
делото свидетел се установява, че още през 2019 г. са били налице твърдените
дефекти, то ответното дружество носи отговорност за констатираните в експертизата
недостатъци по отношение на апартамента на ищцата, включително и за ремонт на
покривната тераса над апартамент , доколкото същата се явява покрив на обекта и е
причина за щетите по тавата на жилището.
Видно от исковата молба, ищцата претендира за ремонт на ап. № В209 сумата в
размер на 2179,48 лв., а вещото лице дава заключение, че стойността на ремонта
възлиза на 3087,07 лв. Ето защо и с оглед диспозитивното начало искът по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ за ангажиране на гаранционната
отговорност на ответника за щети по ап. № 209В се явява основателен за пълния
предявен размер от 2179,48 лв.
Следователно, в частта, с която посоченият иск е уважен до сумата в размер на
2179,48 лв., решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Видно от мотивите на решението, СРС е присъдил пълния размер на сумата,
посочена в съдебно-техническата експертиза, необходима за ремонт на двата обекта,
7
предмета на исковата молба – 5741,47 лв., от която сумата в размер на 3087,07 лв. се
явява обезщетение за вредите по отношение на ап. № В209, поради което настоящият
съдебен състав счита, че решението по посочения иск се явява недопустимо за
горницата над 2179,48 лв. до присъдения размер от 3087,05 лв., тъй като ищецът не е
претендирал тази сума нито в заповедното, нито в исковото производство. Ето защо,
решението на СРС подлежи на обезсилване в посочената част.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която в полза на ищцата са присъдени разноски за заповедното производство над
сумата в размер на 48,59 лв. до 114,83 лв., както и разноски за първоинстанционното
производство над сумата в размер на 404,56 лв. до сумата в размер на 1180,62 лв.
По разноските:
При този изход на спора ищцата М. Г. Т. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на „Месембрия Ризорт“ ООД сумата в размер на 71,24 лв., представляваща
разноски за въззивното производство, както и в полза на „КМК Билд“ ООД сумата в
размер на 613,47 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по описа
на СРС, 176 състав, в частта, с която е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“
ООД, ЕИК ********* дължи в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата над 2179,48 лв. до
присъдения размер от 3087,07 лв., представляваща обезщетение за настъпили
недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за
ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, по отношение на имот с идентификатор
№ 51500.507.601.2.18, представляващ апартамент № В209, намиращ се в Община
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“.
ОБЕЗСИЛВА решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по описа
на СРС, 176 състав, в частта, с която е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“
ООД, ЕИК ********* дължи в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата над 2179,48 лв. до
сумата в размер на 5741,47 лв., както и в частта, с която посоченият иск е отхвърлен за
разликата над 5741,47 лв. до сумата в размер на 10747,48 лв., представляваща
обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, по
отношение на поземления имот, в който е построена сградата, идеална част от който е
8
собственост на М. Г. Т., а именно - недвижим имот с идентификатор № 51500.507.601,
за сумата в размер на 8568 лв.: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв., без
ДДС, доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв., без ДДС, полагане,
шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв., без ДДС., като ПРЕКРАТЯВА
делото в посочената част.
ОТМЕНЯ решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав, в частта, с която „Месембрия Ризорт“ ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата над 48,59 лв. до 114,83 лв., представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата над 404,56 лв. до сумата в размер на 1180,62 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, предвид изхода от
настоящото дело.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е признато за установено, че „Месембрия
Ризорт“ ООД, ЕИК ********* дължи в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ сумата в размер
на 2179,48 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния
срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-
827/18.07.2017 г. на ДНСК, по отношение на имот с идентификатор №
51500.507.601.2.18, представляващ апартамент № В209, намиращ се в Община
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, налагащи извършване на следните дейности:
хидроизолация на тераси 24 кв.м. – 1500,48 лв., подкожушена шпакловка (14 кв.м.) –
77 лв., мазилка по тавани (14 кв.м.) – 336 лв., грундиране преди шпакловка (14 кв.м.) –
21 лв., шпакловка по тавани с гипс (14 кв.м.) – 119 лв., шлайфане шпакловка (14 кв.м.)
– 28 лв., латекс тавани (14 кв.м.) – 98 лв.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на „Месембрия Ризорт“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 71,24 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата на „Месембрия Ризорт“ ООД.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на „КМК Билд“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 613,47 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата на „КМК Билд“ ООД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „КМК Билд“
ООД, ЕИК *********, на страната на „Месембрия Ризорт“ ООД, ЕИК *********.
Решението в частта, с която се обезсилва първоинстанционното по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ за
9
установяване дължимостта на сумата в размер на 8568 лв., представляваща
обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, по
поземления имот, в който е построена сградата, идеална част от който е собственост на
М. Г. Т., а именно - недвижим имот с идентификатор № 51500.507.601, подлежи на
обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, а в
останалата част не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Препис от решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10