Определение по дело №52/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 154
Дата: 31 януари 2019 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500052
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 31.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                   мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 52 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на ищеца против определение № 4035/07.12.2018г. по гр.д.№ 2080/2018г. на РС – Сливен, с което е оставена без уавжение молбата на ищеца И.П.И., подадена чрез пълномощника му, за изменение на решение № 1216/22.10.2018г., постановено по гр.д. № 2080/2018г. в частта за разноските, като неоснователно.

          В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В случая РС неправилно е приложил разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като не са били налице и двете кумулативни предпоставки, а в случая липсва втората, касаеща даването на повод за предявяване на иска. Развиват се съображения във връзка със същността на погасителната давност и за това, че тя не се прилага служебно. Твърди се, че ответникът е продължавал да води като просрочени по партидата на процесния имот вземанията си, обхванати от дваностния срок и да търси изпълнението им чрез включването в издадените фактури, поради което е дал повод за търсената защита. В обобщение се иска решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат присъдени тези в полза на ищеца, а на ответника да не му бъдат присъждани.

Не е постъпил писмен отговор на тази частна жалба.

Настоящият състав след като се запозна с частната жалба и делото намира следното:

За да остави без уважение е молбата РС е приел, че отговорността за разноски в случая би възникнала ако кредиторът – ВиК – Сливен, предприеме съдебни мерки или оспори предявения иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Било е образувано заповедно производство по което обаче е била обезсилена заповедта за изпълнение, което се дължи на поведението на дружеството, което не е предявило иск за установяване на вземането. Предявените от ищеца отрицателни установителни искове не са оспорени и са признати изцяло, поради което ответника не следва да носи отговорност за разноските.

Принципно кредиторът има право да претендира от длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Когато длъжникът се позовава на давност предмет на предявения отрицателен установителен иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Ако този иск е основателен то ответникът ще дължи разноски само в хипотезата когато е оспорил иска с твърдение, че давностния срок е по-дълъг или течението му е спирано или прекъсвано. Извън съдебната покана до длъжника да плати дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. В конкретния случай с отговора на исковата молба, чрез процесуалния си представител, ответникът е признал иска, като е посочил че претенциите са основателни. Поради това в случая са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска и разноските се възлагат на ищеца. Като е постановил определение в този смисъл РС е действал законосъобразно и правилно и неговият съдебен акт не следва да бъде отменян.

С оглед  на изложеното частната жалба е неоснователна.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адв.Пламен Г., като пълномощник на И.П.И. против определение  № 4035/07.12.2018г. по гр.д.№ 2080/2018г. на РС Сливен.  

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: