Определение по дело №1297/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166 ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от „РИС“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 24, партер, представлявано от С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0304-000155/24.05.2025г., издадена от Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171 т. 2А б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 24.05.2025г., особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че при издаване на заповедта, административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди за семейството на Н. – лицето, управлявало автомобила при отнето свидетелство за управление на МПС. Поради това се иска постановяване на определение, с което да се спре предварителното изпълнение на заповедта.

Ответникът – Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1297/2024 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на „РИС“ ЕООД, ЕИК ****рещу заповедта, с която на дружеството е наложена ПАМ. Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166 ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172 ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60 ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172 ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание, с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона и то с изрична правна норма и за административният орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171 т. 2А б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е издадена въз основа на АУАН № GA1263115/24.05.2025г. и в нея се твърди, че на 24.05.2025г., около 21.50 ч. в [населено място], по [улица]до бензиностанция Лукойл, посока [населено място], МПС товарен автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „РИС“ ЕООД, ЕИК 1******, се управлява от И. И. Н., [ЕГН], който с влязло в сила НП № 24-1085-003720/28.11.2024г. е лишен от право на управление на МПС до 25.06.2025г.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60 ал. 1 АПК. В случая общо е посочено, че изпълнението на заповедта „ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, както и съществено ще се засегне особено важен интерес на семейството на Н.“.

С оспорената заповед е приложена ПАМ спрямо дружеството – собственик на автомобила и евентуалните вреди от това няма как да бъдат за водача, който е управлявал автомобила без свидетелство за управление. Вреди за неговото семейство нито могат да настъпят, нито са относими към приложената мярка. В направеното искане не са посочени никакви вреди, които би претърпяло дружеството-жалбоподател, поради което настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

На основание чл. 166 ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „РИС“ ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 24, партер, представлявано от С. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № № 25-0304-000155/24.05.2025г., издадена от Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.