Решение по дело №3410/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1228
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050703410
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…………10.2021 г., гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І касационен състав,

в публично заседание на двадесет и трети септември през  2021 година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  Д. МИХОВ

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова  кас. НАХД № 3410 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Б. БИО“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 260, представлявано от управителя Д.Х.Б., против Решение № 129/14.10.2019г. на Районен съд - гр.Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 182/2019г., с което е потвърдено наказателно постановление № 117/23.08.2018г. на началника на Митница-Варна /сега Териториална дирекция „Митница Варна“/, с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6 557,78 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че Районен съд - Девня неправилно е приел, че в контекста на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, регламентирани в Раздел І от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014г., основният характер на стоката се определя от пластмасата (меламин-формалдехидна смола) и поради това процесните изделия следва да се класират в подпозиция от КН 39241000. Твърди, че Обяснителните бележки към ХС за описание и кодиране на стоките, не съдържат императивно изискване теглото на свързващите вещества в стоките да не надвишава 15%. Счита, че при тълкуване на бележките става ясно, че в глава 44, позиция 4410 и позиция 4411 попадат всички материали създадени от дървесни влакна, които са агломерирани (смесени) със смола, каквато реално е процесната чаша, съставена от 75 % дървесни влакна и 25% смола. Отделно сочи, че съдът не е съобразил, че според изготвената в химическата експертиза сравнителна таблица, само два от общо девет критерия, са в полза на меламина, а останалите са в полза на растителните влакна. Съобразно тълкуването дадено от ВАС по адм.д. № 8056/2019г. твърди, че приложимо в случая е правило 3 а) и материалът, който най-добре описва изделието е бамбук и дърво, т.к. е със съдържание над 50%. Оспорва и извода, че липсата на акредитация на Централната митническа лаборатория да изследва процесния продукт не води до негодност на извършените изследвания и в тази връзка твърди, че неправилно при определяне на приложимия код по ТАРИК за стоките са взети предвид резултатите от митническата лабораторна експертиза. Твърди и че неправилно в обжалваното наказателно постановление е извършено позоваване на Обвързваща тарифна информация /ОТИ/, издадена от Главно митническо учреждение Хановер Германия като сочи, че липсват доказателства за идентичност на продукта по процесния внос, със стоките, предмет на ОТИ. Твърди и че неправилно ДРС не е съобразил представената експертиза изх.№ 1107/20.12.2017г. изготвена от независима лаборатория към Научно-изследователски сектор при Лесотехнически университет, в която след анализ на изделието и съотношението на вложените материали, същото е определено като „бамбукова чаша“.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И.В., която поддържа касационната жалба. Счита, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноските направени на първата съдебна инстанция.

Ответната страна - Териториални дирекция „Митница Варна“  оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Р., която моли при постановяване на решението си, съдът да се съобрази с решението на СЕС по дело С-76/20. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и за изготвяне на позиция по преюдициалното дело. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд-Девня е потворно. Образувано е предвид решение № 1099/09.06.2019 г. постановено по КНАХД № 961/2019 г. по описа на Административен съд-Варна , с което е отменено решение № 25/07.02.2019 г. постановено по НАХД № 303/2018 г. по описа на Районен съд-Девня и делото е върнато за ново разглеждане. С решенето си Административен съд-Варна е дал задължителни указания за определянето на правилния тарифен код на стоките, чрез назначаване на експертиза.

От фактическа страна пред Районен съд-Девня е установено, че Б. БИО е подал общо 18 бр. митнически декларации, сред които MRN 17BG002002Н0076740/23.06.2017г.  С всички митнически декларации била декларирана за допускане за свободно обращение и крайна употреба, стока - „бамбукови чаши“ с код по ТАРИК **********, съответно **********. Стоките били с произход Китайска Народна Република и за същите е приложена ставка на вносно мито 0%. Митническите органи извършили планова проверка на митническите декларации, при която установили, че с изключение на MRN 16BG002002H0146822/09.12.2016г., към останалите декларации липсват приложени анализни сертификати за състав на вложените материали в стоките и такива не са представени от Б. БИО до края на проверката. На 13.06.2017г. митническите органи извършили физически контрол на стоките описани в кл.31 като „бамбукови чаши“ и декларирани за свободно обращение с крайно потребление в страната с MRN 17BG002002H0070298/12.06.2017. Като изпращач и производител на стоките по тази декларация бил посочен HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO., LTD, Китай. Взета била проба от стоката и същата била изпратена за изследване в Централната митническа лаборатория - София /ЦМЛ/, с цел установяване вида на стоката и определяне на тарифно ѝ класиране. Съгласно изготвената митническа лабораторна експертиза стоката е изработена от бамбукови влакна, царевично нишесте и меланин /меланин- формалдехидова смола/. Нишестето и бамбуковите влакна са в ролята на пълнител. Установено е наличие на 5,3% неорганични пълнители. Изразено е становище, че изпитваната проба представлява чаша- пластмасов съд за сервиране съдържащ меланин.

При проверка в системата на Агенция Митници било установено, че на Б. БИО не са издавани решения за обвързваща тарифна информация (ОТИ). Установени са ОТИ, издадени от Главно митническо учреждение Хановер, Германия с № DE26560/16-1, № DEВТІ18086/17-1 и № DEВТІ285/18-1 на сходни стоки, според които наличието на пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо по отношение на растителните фибри пълнители и класирането в позиция 4419 е изключено, тъй като продуктите са „Пластмасови съдове и прибори за сервиране или кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули; Кухненски съдове и прибори, съдържащи полиамид или меламин“.

Б. БИО представил Протокол на Научноизследователски сектор при Лесотехнически университет от 20.12.2017г. за определяне състава на продукт „бамбукова чаша, произведена от HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO. LTD, Китай. Според извършения количествен анализ, продуктът „бамбукова чаша“ се състои от 72,33 % целулоза, хемицелулози и лигнин, т.е. растителни лигноцелулозни влакна и свързващо вещество - меламинова смола 25,2%. При така установените показатели било дадено заключение, че продуктът „бамбукова чаша, следва да се класифицира като материал на растителна основа (растителни лигноцелулозни влакна) с матрична фаза от синтетично свързващо вещество (меламин). Продуктът не може да се класифицира като пластмаса, т.к. съдържанието на синтетични материали в него е значително под 50 %.

Въз основа на събраната при проверката информация митническите органи приели, че стоките, декларирани за внос по четири от декларациите с изпращач HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO., LTD, са идентични със стоките, декларирани за внос с MRN 17BG002002H0070298/12.06.2017г. и съгласно заключението от митническата лабораторна експертиза представляват пластмасови съдове - чаши, изработени от меламин-формалдехидна смола и съдържащи бамбукови влакна, и царевично нишесте като пълнител, поради което за тях е приложим код по ТАРИК **********, а не декларираните от Б. БИО кодове ********** и **********. По отношение на стоките по останалите 14бр. митнически декларации, сред които и MRN 17BG002002Н0076740/23.06.2017г., съобразявайки Решение на СЕС от 27.02.2014г. по дело С-571/12, митническите органи приели, че са стоки, сходни с произведените от HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO.LTD и резултатите на пробите съгласно експертизите от ЦМЛ и Научноизследователския сектор към Лесотехнически Университет, София могат да се отнесат към тях.

По отношение на всички проверявани митнически декларации било прието, че приложението на декларирания за стоките код по ТАРИК ********** и ********** се изключва, съгласно текстовете от глава 44 от КН „Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“, т.к. внесените стоки не са изделия от дърво. Съгласно резултатите от извършените експертизи, стоката е „пластмасов съд за сервиране - чаша, изработена от меламин-формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте за пълнител“ и съгласно правила 1, 2 б), 3 б) и 6 от Общите правила за тълкуването на КН на ЕК, основният характер на стоката се определя от вложената в изделието пластмаса(меламин - формалдехидна смола), която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на което се класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000 и предвид произхода на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК ********** със ставка на мито в размер на 6,5%.

При тези констатации митническите органи приели, че Б. БИО е осъществил състава на митническо нарушение по чл.234,ал.1,т.1 от Закона за митниците , тъй като с митническа декларация MRN 17BG002002Н0076740/23.06.2017г. декларира стока, описана като „бамбукови чаши - 41600 броя“ с тарифен код ********** с вносно мито 0%, вместо с код по ТАРИК ********** с мито 6,5%, като по този начин е избегнато пълното заплащане на мито и частичното заплащане на други публични държавни вземания в общ размер на 6 557,78 лв., от които мито в размер на 5 464,82 лв. и ДДС в размер на 1 092,96лв.

За така установеното нарушение срещу Б. БИО е съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е издадено оспореното наказателно постановление.

Районен съд-Девня е изпълнил указанията на Административен съд-Варна дадени с решение № 1099/09.06.2019 г. по КНАХД № 961/2019 г. и е назначил Съдебно-химическа експертиза /СХЕ/, която предвид липсата на представителна проба е извършена само по документите по делото. Според изготвеното и прието заключение, съставът и съотношението на компонентите в материала, от който е изработено изделието съгласно Протокол № 1107/20.12.2017г. и Протокол № 166/24.10.2018г., е идентичен със състава и съотношението на компонентите съгласно декларация за съответствие от 12.06.2017г. на HEFEI ECO AMOO FIBER WARE CO., LTD, както следва:

 

Характеристика

МЛЕ № 01_23.6.2017/01.11.2017

Протокол от определяне състава на процесното изделие 1107/20.12.2017г. Научноизследователски сектор при Лесотехнически университет

Протокол от анализ на проба №166/24.10.2018г. - БАН, Институт по полимери

Декларация за съответствие от 12.06.2017г. HEFEI ECO AMOO FIBER WARE CO, LTD

1

Съдържание на растителни влакна, %

-

72,33

61,5 ÷ 69,8

75

2

Съдържание на меламинова смола, %

идентификация на меламин - формалдехидна смола

25,2

24,7 ÷ 33,0

25

 

Дадено е заключение, че всеки един от компонентите на композитния материал има свой принос за свойствата на материала. Растителните влакна са определящи за: топлоизолационните свойства; ниска плътност; биоразградимост; якост на огъване; здраве и безопасност при работа; екологична безопасност, възобновяем източник, цена; Меламиновата смола е определяща за: защита от заобикалящата среда и механични повреди; водоустойчивост; поддържане на формата; здравина; увеличаване на жизнения цикъл на продукта.

При изслушване на заключението вещото лице посочва, че видът на материалите и количеството им зависи от предназначението на продукта и условията, в които той се експлоатира. В случая използването на меламинова смола води до добър импрегниращ ефект на композитния материал - усилват се свойства като водонепропускливост, устойчивост на миене, химични въздействия, повишена плътност, като тези качества на материала се изискват в условията на неговата експлоатация. Технологичният процес, по който се получават двата материала, позволява едновременно да се произведат материала и изделието. Съставните материали и количеството зависят от самото изделие и неговото предназначение. В случая съдържанието на свързващото вещество е по-високо, защото условията на експлоатация предполагат влагането на по-високо съдържание на свързващ елемент, за да се осигурят тези условия на експлоатация. Чашата се експлоатира при условия, които изискват добра водонепропускливост, повишена плътност, гладкост и т.н.

За да потвърди наказателното постановление, позовавайки се на заключението по СХЕ и на обяснителните бележки към Хармонизираната система /ХС/ за позиции 44.10 и 44.19, РС-Девня е приел, че процесните изделия не може да се класират като изработени от дървен материал, защото в случая свързващото вещество – термо-реактивна смола, превишава 15%. Процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два основни компонента - дървесни влакна и меламинова смола в стойности около 25%, които не спадат пряко към нито една позиция на КН, поради което следва да се класира според правило 3 б) – според определящия характера материал. Макар по обем да преобладават растителните влакна, след като синтетичната пластмаса е над 15%, за целите на тарифирането изделието не представлява „изделие от дървен материал“, а „съд от пластмаса“.

Така постановеното решение е правилно.

РС-Девня е установил вярно фактическата обстановка по случая, анализирал е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и при правилно приложение на материалния закон е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на наказателното постановление, т.к. класирането на процесната стока следва да се извърши според правило 3 б) – според определящия характера материал, като за целите на тарифирането изделието не представлява „изделие от дървен материал“, а „съд от пластмаса“.

Спорът между страните е относно тарифното класиране на стока – „бамбукова чаша“, състояща се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25,2% свързващо вещество (меламинова смола) и конкретно по въпросите: 1/ дали за класирането на тази стока следва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН и за „позиция, която най-специфично описва стоката“, да се приеме тази, в която попада материалът, който е преобладаващ в количествено отношение; 2/ в случай че правило 3 а) е неприложимо и следва да се приложи правило 3 б), по какви признаци следва да се определи материалът, който придава основния характер на изделието?

В тази връзка с Определение №290/05.02.2020г. по КНАХД № 3411/2019 г.  настоящият касационен състав е отправил до Съда на ЕС в Люксембург преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията, следва ли да се тълкува в смисъл, че за целите на класиране на изделия като тези в главното производство - съставени от различни материали, „позицията, която най-специфично описва стоката“, във всички случаи е позицията, в която попада материалът, който е преобладаващ в количествено (обемно) отношение или това тълкуване е валидно само ако самата позиция предвижда количеството (обема) като критерий, който идентифицира по-ясно и дава по-точно и по-пълно описание на стоката?

2. В зависимост от отговора на първия въпрос и в контекста на Обяснителните бележки към ХС за позиции 4410 и 4419, следва ли Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че позиция 4419 не се отнася за артикули от плочи от дървесни частици (влакна), при които теглото на свързващото вещество (термо-реактивна- смола) надвишава 15% от теглото на плочата?

3. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че изделия като разглежданите в главното
производство – чаши, изработени от композитен материал, състоящ се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25,2 % свързващо вещество (меламинова смола), трябва да бъдат класирани в подпозиция 39241000 от Приложение І?

Във връзка с отправеното преюдициално запитване пред СЕС е образувано дело
С-76/20, по което е постановено Решение от 3 юни 2021г.

Според т.55, т.61 и т.62 от Решението, разглежданите стоки, а именно чаши, са съставени от 72,33% растителни влакна (бамбук и царевица) и от 25,2% меламинова смола (меламин-формалдехидна смола), следователно тези стоки представляват „сложни артикули“ по смисъла на правило 3 от „Общите правила за тълкуване на ХС“. Разглежданите стоки могат да съответстват на текста както на позиция 3924, така и на позиция 4419 от КН, поради което класирането им следва да се извърши съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в което се предвиждат приложимите методи за класиране, когато сложен артикул, изглежда, трябва да се класира в две или повече позиции.

Според т.63 от Решението, правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН съгласно което позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение — в случая не е от решаващо значение. Всъщност с оглед на данните, съдържащи се в точки 67—69 от решението, и формулировката на второто изречение от това общо правило където се уточнява, че когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание — нито позиция 3924 от КН, нито позиция 4419 от тази номенклатура може да се счита за „позицията, която най-специфично описва стоката“ по смисъла това общо правило.

В т.64 и т.65 от Решението СЕС е приел, че при тези условия за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки следва да се приложи правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, според което, за да се извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се направи, след като се постави въпросът дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към правило 3 б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012г., Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т.37 и 38 и цитираната съдебна практика).

Така в т.66, 67 и 68 от Решението СЕС е приел, че в настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед на тяхната употреба. [В случая] абсолютно необходимият елемент, за да могат разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от повреди и от заобикалящата среда, както и формата им. Растителните влакна, които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши. От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който придава на разглежданите стоки техния „основен характер“ по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 3924 10 00 от нея - т.69 от Решението.

Според т.71 от Решението, от общите разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, е видно, че пластмасите могат да съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза, текстилни материали, минерални вещества, нишесте и др. и че запълващите материали, съдържащи се в пластмасите, могат да бъдат „главно предназначени да придадат на готовия продукт специални физически свойства или други желани качества“. Освен това в Обяснителните бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция не включва „плочките и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител“, като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН. Освен това от Регламент за изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март 2013 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 84, 2013г., стр.9) следва, че класирането на плоскост за настилка от дървесинна смес, състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от рециклирани пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй като дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата, която придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно такъв артикул следва да се счита за пластмаса - т.72 от Решението.

Така в заключение СЕС е приел, че „Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016г., трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.“.

В конкретния случай от заключението на изготвената от Централната митническа лаборатория експертиза, безспорно се установява, че царевичното нишесте и влакната от бамбук — с други думи, растителните влакна, съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на пълнител, поради което в контекста на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по дело С-76/20, правилно РС-Девня и митническите органи са приели, че процесните стоки следва да се класират в позиция 3924 по КН, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.

Неоснователно е оплакването на касатора, че не следва да се кредитира извършената от ЦМЛ при Агенция Митници експертиза, по съображения, че същата не е акредитирана да извършва изпитване и определяне състава на чаши /кухненски съдове/ от дърво и/или пластмаса, т.к. акредитацията не е относима към въпроса за обосноваността на експертизата. В този смисъл и Решение на Адм.съд-Варна № 1021/27.05.2019г. по КНАХД № 953/2019г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Девня.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Съгласно ал.2, този закон се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Според ал.3, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.

Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.

Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.

Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;

Съгласно чл.16, пар.2 от Регламента, надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.

От цитираната национална и общностна правна уредба следва, че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“ и [или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт], какъвто не е процесният случай.

Наведените от касатора оплаквания за липса на виновно поведение, са неотносими към ангажиране отговорността на юридическите лица. Неоснователно се твърди и наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. предвид размера на избегнатите публични държавни вземания, случаят не може да се определи като маловажен. Споровете по прилагането на правото - какъвто е и въпросът за тарифното класиране на стоките, съдебната практика, в т.ч. и решенията на СЕС, не попадат в обхвата на понятието „смекчаващи обстоятелства“ и няма как да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение за две инстанции, т.к. обжалваното решение е постановено преди влизане в сила на изменението в чл.63 ЗАНН с ДВ, бр.94/2019г.

Искането за присъждане на разноски по преюдициалното производство е също неоснователно. Съгласно чл.102 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, компетентен да се произнесе по разноските направени в преюдициалното производство е националния съд. Според чл.19 от Статута на Съда, страните се представляват задължително от адвокат. В случая от ответника не са не са ангажирани доказателства да е направил разноски във връзка с преюдициалното производство. Видно от получените материали от СЕС по дело С-76/20 - уведомителни писма С.д. № 13110/23.10.2020г. и С.д. № 16265/30.12.2020г., ТД Северна Морска при Агенция „Митници“ не е изготвяла и представяла писмено становище в писмената фаза на производството, по дело С-76/20 не са провеждани и устни състезания по реда на чл.76 от Процедурния правилник, поради което не е доказано ответникът да е сторил разноски в производството пред СЕС. По отношение на позицията, изразена от ответника в настоящото производство и изготвеното по делото искане за отправяне на преюдициално запитване, не следва да се присъждат отделни разноски, различни от дължимите за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

 

РЕШИ :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129/14.10.2019г. на Районен съд - гр.Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 182/2019г.

 

ОСЪЖДА „Б. БИО“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 260, представлявано от управителя Д.Х.Б. да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.