№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2392 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К., чрез
адв. Ст.С., против решение № 3661/08.08.2018г. по гр.д. № 6213/2017г. на 17-ти
състав на ВОС, с което е признато за установено по отношение на Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********,
Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***,
ат.2, чрез адв.П.В. ***, че Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К.
с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. Стефанов С.-***, не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2520.349, с административен адрес: ****, в урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от
969 кв. метра, стар номер 5200349, от който поземлен имот реална част с площ от
266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д. имот
№ 10335 по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703 кв. метра попада във
възстановения от ОПК-Варна на наследниците на ****имот № 10334 по КП от 1956
г., отхвърлен е предявеният от Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-**********
и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. Стефанов С.-***, насрещен установителен иск за собственост
върху поземлен имот с идентификатор 10135.2520.349, с административен адрес: ****,
в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с площ от 969 кв. метра, стар номер 5200349, от който поземлен имот реална
част с площ от 266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на
наследниците на Г.Д. имот № 10335 по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703
кв. метра попада във възстановения от ОПК-Варна на наследниците на ****имот №
10334 по КП от 1956г., на основание
изтекла десет годишна придобивна давност в рамките на периода от 22.11.1997г.
до 11.05.2017г., на осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл.68 и чл.79 от ЗС, против Р.Д.С. с ЕГН-**********,
Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д.
с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2,
чрез адв.П.В. *** като неоснователен,
осъдени са Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К.
с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. Стефанов С.-***, да заплатят на Р.Д.С.
с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с
ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със
съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В. ***, сумата от 3147.10лв., представляваща направени по делото разноски на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила се молят да бъде отменено и
постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен иска на Р.Д.С., Н.Д.А., Р.Х.Х.,
З.Х.А., Д.А.Д. и П.Г.Т. и уважен техния насрещен- на Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К.. Искат присъждане на сторените по
делото разноски-както тези по първоинстанционното дело, така и
заплатената държавна такса за въззивното производство.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А.
с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с
ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2,
чрез адв.П.В., в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
ВОС взе предвид следното:
В исковата си молба Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********,
Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т.
с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В., излагат,
че първите петима от тях са наследници по закон на общия им наследодател М.И.Я., поч.на 23.03.1965г., а последната от тях е наследница
по закон на Г.Н.Д., поч. на 25.08.2005г.
С Решение
№ 197/25.03.1994 г. на ПК-Варна, въз
основа на заявление вх. № 40543/26.02.1992г., е възстановено
правото на собственост на наследниците на М.И.Я.в съществуващи стари реални
граници върху нива с площ от 4.000 дка, четвърта категория, в гр. Варна, кв.
Виница, местност Мешелика, съставляващ имот пл. № 10334 от КП от 1956 г., при
граници: изток-пл. № 10367а, запад-път, север-пл. № 10335, юг- пл. № 10333, и
пл. № 10332. По КП „Траката“ от 1987
г. имотът включва част от имоти пл. №№ 357, 356, 353, 352, 350, 349, 345, 347,
348, при граници: изток-част от пл. № 345, запад-път и част от пл. № 357,
север-част от пл. № 357, 358, 353, 352, 350, 349, 345, юг-част от пл. №№ 347,
348.
С Решение
от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г. на Районен съд Варна, XXII състав,
е отменено частично решение № 197/
25.03.1994 г. на ПК- Варна, в
частта, с която на наследниците на М.И.Я.е отказано възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Варна, кв.
Виница, и представляващи част от нива с площ от 850 кв. метра в м. Мешелика,
част от имот пл. № 10334 по плана на местността до общ размер 4850 кв. метра,
при граници: имоти пл. №№ 10367а, 10335, 10333, 10332 по плана на местността от
1956 г.
С Решение
№ 503/13.05.1998 г. ПК-Варна, на основание Решение от 06.06.1995 г.
по гр. дело № 8612/1994 г- на Районен съд Варна, XXII състав, е отменено
Решение № 197/25.03.1994 г. на ПК-Варна и е признато
правото на собственост на наследниците на М.И.Я.в съществуващи стари реални
граници на имот с площ от 4.850 дка, четвърта категория, в гр. Варна, кв.
Виница, местност Мешелика, съставляващ имот пл. № 10334 от КП от 1956 г., при
граници: изток-пл. № 10367а, запад-път, север- пл. № 10335, юг- пл. № 10333, 10332.
По КП Траката от 1988 г. имотът включва части от имоти пл. №№ 357, 356, 353,
352, 350, 349, 345, 347, 348 и път.
С Протокол
№ 4/10.07.1992 г. Об.ПК-Варна,
въз основа на заявление вх. № 40089/26.11.1991г., е възстановено правото
на собственост върху земеделски земи на Г.Д. в землището на гр. Варна
кв. Виница, местност Мешелика, представляващи имоти пл. № 10338 и пл. № 10335
по КП „Крайбрежието" от 1956 г., при граници:
изток- имот пл. № 10337, запад-път, север- имот пл. № 10357, юг-имот пл. №
10334.
Възстановеният
имот пл. № 10335 обхваща части от имоти по ПКП към ПНИ
на СО Траката, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006г., както следва:
355, 353, 352, 351, 350, 349.
Имотите по
посочените решения се намират в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ на кв. Виница.
В
границите на възстановените имоти пл. №№ 10334 и 10335 попада имот пл. № 349 по
КП Траката от 1988 г. и по ПКП към ПНИ на СО
Траката, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. За този имот няма
влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК посоченият имот пл. № 349
представлява поземлен имот с идентификатор 10135.2520.349, с административен
адрес: гр.Варна, район Приморски, п.к. 9000, СО. Траката, местност Малкою, в
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с площ от 969 кв. метра, стар номер 5200349.
Частта от
поземлен имот с идентификатор 10135.252.349, попадаща във възстановения имот
пл. № 10335, твърдят е с площ от 206 кв.
метра, а частта, попадаща във възстановения имот пл. № 10334 е
с площ от 763 кв. метра.
В регистъра на имоти Варна-Траката, като
собственик на имот 349 е вписан К.К.В.. Последният е починал и оставил като наследници по закон съпругата си Н.В.В. и
децата си Н.К.Д. и К.К.К.. Ответниците предявяват права върху процесния имот,
поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск
за отричане на техните права. Административната
процедура по възстановяване правото на собственост върху процесния имот не е
приключила, тъй като плана на новообразуваните имоти за процесния имот не е
влязъл в сила и не е извършена процедурата по чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ във
връзка с § 4к от ЗСПЗЗ.
Поради изложеното,
молят съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че ответниците
Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К. не са собственици на поземлен имот с идентификатор
10135.2520.349, с административен адрес: ****, в урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 969 кв. метра,
стар номер 5200349, от който поземлен имот реална част с площ от 206 кв. метра
попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д. имот № 10335 по КП
от 1956 г. и реална част с площ от 763 кв. метра попада във възстановения от
ОПК-Варна на наследниците на ****имот № 10334 по КП от 1956г. При уважаване на
иска молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците Н.В.В., Н.К.Д.
и К.К.К., чрез адв. Ст.С. оспорват исковата претенция, като недопустима,
защото ревандикационният иск е този, който би задоволил най-добре интереса им.
Евентуално излагат съображения относно неоснователността й.
В срока за отговор Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К., рез адв. Ст.С. предявяват насрещен иск. Сочат, че Н.В.В. е бивша съпруга на
К.К.В., а Н.К.Д. и К.К.К. са негови деца. От 1976г. К.Вълков ползва имота,
находящ се в землището на гр. Варна, м. „Траката“, още наречена „Малкою“,
„Зайчева могила“, и „Таушан тепе“, записан в разписния лист към КП от 1987г.
като имот № 349.
С решение от 13.08.1995г. по гр.д. № 340/1995г. на ВОС е отменен отказа на
Кмета на Община Варна да признае на К.К.В.
права по § 4а от ЗСПЗЗ, да изкупи и придобие собствеността по отношение на
600.00кв.м. в землището на гр. Варна, м. „Зайчева могила“. В последствие е
изготвен оценителен протокол № 2118/21.04.1997г., като с вносни бележки №№
16624, 16625, 16626 и 16627, от 23.04.1997г. е заплатена и цената по сметка на
Община Варна. Към момента на заплащане на земята К.К.В. е бил в брак с Н.В.В..
В имота е изградена в периода 1982-1983г. масивна жилищна сграда със застроена
площ от 50кв.м. Така съпрузите в режим на СИО придобили собствеността по
отношение на 600.00кв.м. от имота
От датата на заплащане на земята 23.04.1997г. двамата съпрузи започнали да
владеят имота като свой.
На 31.05.1999г. с влязло в сила решение бракът им бил прекратен с развод. Н.В.,
която установила владение още през 1997г., владее имота и до момента.
К.К.В. починал на 15.10.2007г. Наследниците му по закон са Н.К.Д. и К.К.К.,
които от 2000г. живеят постоянно в имота. Към 2010г. Н.Д. е била вдовица, а К.К.-разведен.
Тримата Н.В., К.В.и Н.Д. претендират
придобиването на имота с площ от 969.00кв.м., на основание изтеклата в тяхна
полза 10-годишна придобивна давност в периода от 22.11.1997г. до 22.11.2007г. по
отношение на Н.В.В., предвид разпоредбата на § 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, а по
отношение на Н.Д. и К.К. от 01.01.2000г.
до 01.01.2010г.
Молят се да бъде прието за установено по отношение на Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-********** и Д.А.Д. с ЕГН-**********, че тримата са
собственици на реална част от ПИ № 10135.2520.349 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, СО „Траката“, м. „Малкою“, целият с площ от 969.00кв.м., при граници: ПИ
с иднтификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345, 10135.2520.351,
10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с площ на реалната част от 763.00кв.м., при
граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345, 10135.2520.351,
10135.2520.9657 и останалата част от от ПИ с иденетификатор 10135.2520.349, както
и по отношение на П.Г.Т., че са собственици на реалната част от ПИ с
идентификатор № 10135..2520.349 по КК и КР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО „Траката“, м. „Малкою“, целият с площ
от 969.00кв.м., при граници: ПИ с иднтификатори №№ 10135.2520.350,
10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с площ на
реалната част от 206.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№
10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513 и останалата част от ПИ с
идентификатор № 10135.2520.349, придобити на основание изтекла придобивна
давност за период от повече от 10 години, при квоти 2/4ид.ч. за Н.В.В. и по 1/4ид.ч. за всеки от двамата Н.К.Д. и К.К.К.,
текла за първата от тях от 22.11.1997г. до 22.11.2007г., а за вторит двама от 01.01.2000г.
до 01.01.2010г. Претендират присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********,
Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д.
с ЕГН-********** и П.Г.Т., ЕГН **********, чрез
адв. П.В. намират насрещната искова молба за допустима, но
неоснователна. Считат, че не е завършена реституцинонната процедура, доколкото
не е влязъл в сила одобреният ПНИ и не е проведена процедурата по чл. 28 и сл.
от ППЗСПЗЗ, вр. § 4к от ЗСПЗЗ, което означава, че давност дори не е почнала да
тече. Ищците по насрещния иск не са придобили процесните реални части по давност.
Молят се да бъде отхвърлена насочената срещу тях претенция. Искат да им бъдат
присъдени сторените разноски. Възразяват за прекомерност на заплатното
адвокатско възнаграждени от насрещната страна.
С оглед становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 197/25.03.1994г. на ПК-Варна е възстановено, на осн. чл. 18ж,
ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост на наследниците на М.И.Я.в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4.000дка, находяща
се в терен по § 4 на Виница, м. Мешелика, имот № 10334 по КП от 1956г.,
при граници при граници:
изток-пл. № 10367а, запад-път, север-пл. № 10335, юг- пл. № 10333, и пл. №
10332. По КП “Траката” от 1987г. имотът представлява част от пл.
№ 357, 356, 353, 352, 3250, 349, 3435, 347, 348 при граници от четири страни,
който имот е заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Емлячен
регистър. Отказано е да се възстанови правото на собственост на нива с площ от
1.000дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, м. Мешелика, имот № 10334 по КП
от 1956г., понеже е прието, че 0.500дка попада в съществуващ полски път.
С влязло в сила на 06.06.1995 г. решение по гр. дело №
8612/1994 г. на Районен съд Варна, XXII състав, е отменено частично решение
№ 197 от 25.03.1994 г. ПК-Варна, в частта, с която на наследниците на М.И.Я.е
отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи
се в землището на гр. Варна, кв. Виница, и представляващи част от нива с площ
от 850 кв. метра в м. Мешелика, част от имот пл. № 10334 по плана на местността
до общ размер 4850 кв. метра, при граници: имоти пл. №№ 10367а, 10335, 10333,
10332 по плана на местността от 1956 г.
ПК-Варна е постановила решение № 503/13.05.1998г., на осн. решението
от 06.06.1995 г. по гр. дело № 8612/1994 г- на Районен съд Варна, XXII състав, с което е
отменено решение № 197/1994 г. и е признато правото
на собственост на наследниците на М.И.Я.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот-нива с площ от 4.850 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница, местност Мешелика, съставляващ имот
пл. № 10334 от КП от 1956 г., при граници: изток-пл. № 10367а, запад-път,
север- пл. № 10335, юг- пл. № 10333 и пл. № 10332. По КП Траката от 1988 г.
имотът включва части от имоти пл. №№ 357, 356, 353, 352, 350, 349, 345, 347,
348 и път.
От
представените с исковата молба удостоверения за наследници на М.И.Я., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 23.03.1965 г., се установи, че ищците Р.Д.С.,
Н.Д.А., Р.Х.Х., З.Х.А. и Д.А.Д. са нейни наследници по закон.
Ищцата П.Т.
е наследник по закон на Г.Н.Д., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 25.08.2005 г. Видно от протокол
№ 4 от 10.07.1992 г. ОбПК-Варна, въз основа на заявление вх. №
40089/26.11.1991г., на Г.Н.Д. е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи в землището на кв.
Виница, м.Мешелика, представляващи имоти пл. № 10338 и
пл. № 10335 по КП от 1956 г., при граници: изток- имот пл. №
10337, запад-път, север- имот пл. № 10357 и юг-имот
пл. № 10334.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СТЕ, вещото лице по която
поддържа, че на имоти №№ 10334 и 10335 по КП от 1956г. отговарят стари имоти №№
3989 и 3991 и 3992 по ПКП към ПНИ на СО „Траката“. В имот № 349 от КП 1987г. на
ползвателските имоти, попадат части от имоти пл. №№ 3989 /бивш имот 10333 от КП
1956г./ и № 3991 /част от бивш имот № 10335 от 1956г. / В границите на имот №
349 от ПКП към ПНИ на СО „Траката“, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентичен
с ПИ с идентификатор 10135.2520.349 по КК и КР на гр. Варна, с площ от
969.00кв.м. влизат 763кв.м. от стар имот № 3989 на М.И.Я.и 206кв.м. от стар
имот № 3991 на Г.Н.Д.. За яснота вещото лице представя комбинирана скица на л.
192 от първоинстанционното дело, върху която площта от 206кв.м. съдът е оцвтил
в жълт цвят, а частта с площ от 763кв.м. е оцветил в червен цвят. ПНИ на СО „Траката“,
одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.200г. на Обл.управител на област с
адм. център гр. Варна, относно имот № 349 не е влязъл в сила, като
обжалван. В с.з. на 10.07.2018г. вещото
лице е посочил, че при оглед на място е установил наличието на сграда в спорния
имот, която е означна още в КП от 1987г.
Към отговора на исковата си молба Н.В.В., Н.К.Д. и К.К.К., са представили
решение от 13.08.1995г. по гр.д. № 340/1995г. на ВОС, по силата на което е
отменен отказа на Кмета на Община Варна да признае на К.К.В. права по § 4а от
ЗСПЗЗ да заплати и стане собственик на 600кв.м. в землището на гр. Варна ,м.
„Зайчева могила“, като е направена и оценка на имота. Изготвен е и оценителен
протокол № 2118/21.04.1997г. от комисия при Община Варна, р. „Приморски“-Варна,
като са представни доказателства за плащане на определената оценка с 3бр.
платежни бележки от 23.04.1997г.-№16624,
№16625, №16626 и №16627.
К.К.В. е записан в разписния лист към КП „Траката“ от
1987г. като собстевник на на имот № 349.
К.К.В. и Н.В.С. са сключили брак в с. Стожер, Община
Добрич., видно от представеното удостоверение, изд. въз основа на акт за брак №
26/28.05.1958г. С решение от 10.05.1999г. по гр.д. № 1071/1998г. е прекратен с
развод сключения между тях граждански брак.
От удостоверение за наследници № 8071/29.01.2018г., изд.
от Община Варна с установява че на 15.10.2007г. К.К.В. е починал. Негови
наследници по закон са ответниците Н.К.Д. и К.К.К..
Пред ВРС са изслушани показанията на разпитаните, водени
от ответниците по основния иск свидетели-Т.К.Т.и В.П.Г., двамата без родство и
дела със страните. Св. Т.сочи, че с К.К., с когото са съседи в м. Малкою или
Таушан тепе, сега „Траката“ имат местата ,т.к. през 1976г. са им били
предоставени по Постановлени на МС пустеещи места по около 1 дка. Всеки от тях
заградил мястото си. И до момента са оградени. К.работел мястото с жена си от
1976г. В приода до 1982г-1983г. построили къщичка в имота с площ около
30-40кв.м. с две стаи и кухня. К.починал, но не знае кога точно. Започнали да
идват сина му и дъщеря му. След 1997г. се заселили постоянно там и живеят с
майка си до ден днешен. Вижда ги почти всеки ден. Св. Г.също е съсед на мястото
в Горна Трака, м. Малкою, Таушан тепе. Местата били раздавани от 1974-1976г.,
като мерели по 18м. лице и 55-60м. дълбочина на парцелите-около 900кв.м.,
набивали колчета и поставяли мрежа веднага. Така постъпил и съседа му. Към
1980г. К.построил сутерен от 60кв.м.-три стаи и кухня. Знае, че К.е починал, но
не знае кога. Н. живеела постоянно там. От 1982г. заживели и сина му и дъщеря
му там.
След анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на
страните, съдът прави следните изводи:
Най-напред настоящият състав намира, че следва да се произнесе по
допустимостта на предявените искове. Ищците са предявили основния иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за установяване, че ответниците не са собствници на
процесния имот, а ответниците от своя страна-положителен установителен иск с
правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че те са собствениците. Двата иска са
допустими за разглеждане от съда. От една страна ищците по основния иск
поддържат, че за тях не приключила
реституционната процедура, но по-важното е, че те могат сами да решават какъв
иск да заведат и в какъв обем да защитят правата си пред съда. Преодоляно е
разбирането, че ако ищецът не осъщствяват фактическа власт по отношение на
имота, то той разполагат само с иска по чл. 108 от ЗС и воденето на установителен
иск е недопустимо.
В първоначалната редакция на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението й с ДВ, бр. 28/92 г., не
съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с
което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Двете
решения обаче, едното от които обективирано в протокола от 10.07.1992г. и
решение № 197/25.03.1994г. на ПК-Варна
съдържат подробно данни за площта, категорията на имота, това, че се намира в
терен по § 4 от ЗСПЗЗ, посочена е
местността и номера на имота по КП от 1956г. и номерата на имотите, които
обхваща по КП на ползвателите от 1987г., като са посочени и границите на имота
от четири страни. Изисквания към съдържанието на решението на ПК са въведени с
последващото изменение на текста - ДВ, бр. 45/95 г. Има изискване и за прилагане на скица на имота към решението.
Съдебното решени по гр.д. № 86121/1994г. на ВОС, постановено на 06.06.1995г. на
осн. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което съдът е решил спора по същаство, като е
възстановил собствеността по отношение на частта от 0.850дка, която е била
отказана с решение № 197/25.03.1994г. отново съдържа пълна индивидуализация на
тази част-до пълната площ на имот № 10334 по КП от 1956г., целият от 4.850дка.
Посочени са площ, местонахождание, номр на имот по КП от 1956г. и граници от
четири страни. В решението се коментира наличието на скица, ако и да не е
запазена такава към момента, доколкото не е представена по делото. Дори и да
липсва скица, това не прави решението на ПК недействително, защото представянето
в приложение на скица или не, не е част от фактическия състав на
реституционната процедура. И с изм. ДВ, бр. 89/97 г. и бр. 88/98г. отново липсват изисквания за съдържанието на
решението на ПК, когато възстановявания имот попада в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ /чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ/. Едва след изменението на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г. обаче е предвидено, че поземлената
комисия не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се
извършва със заповед на кмета на общината по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото с решението си по реда на чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ, съдът се произнася с решение на спора по същество, изобщо не е било
необходимо постановяването на последващо решение на ПК-Варна, така, че се
налага извода, че реституционната процедура е приключила напълно и най-късно с
решението от 06.06.1995г. по гр.д. № 8612/1994г. на ВОС.
Все пак, следва да се има
предвид, че е постановено решение № 503/13.05.1998г. на ПК-Варна и то за целия
имот № 10334 по КП 1956г., не само за отменената от съда част от 0.850дка. Това
решение е изготвено също до изм. ДВ бр. 68/99г. Няма никакво основание и към
онзи момент да се приема, че производството продължава като двуфазно. Никъде в цитираното решение на
ПК-Варна не е указано нещо такова, нито са споменати разпоредбите на чл. 28 и
сл от ППЗСПЗЗ, на които се позовават ищците, настоящи въззиваеми.
Вярно, че и до момента няма
влязъл в сила ПНИ на СО „Траката“, одобрен със заповед №
РД-06-7706-20/24.01.2006г. на областния управител на Варна, понеже е обжалван
относно спорния имот № 349. Възстановените имоти са толкова детайлно
индивидуализирани, с посочване на точния номер на имотите по КП „Крайбрежието“
от 1956г., с посочване на номерата на имотите, попадащи в обхвата на старите
имоти по КП от 1987г., а и по ПКП към ПНИ, индивидуализирани са по
местонахождание чрез въвеждане на данни за землището в което се намира,
местността, площта и граници по четирите посоки на света, а и категорията на
земята, че само по това описание е възможно да бъде отграничен процесният имот
от всеки друг от земната повърхност.
Решенията на поземлените комисии
за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г., по правило имат конститутивно
действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 45/95 г. - и на
чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира. По отношение
на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен ефект. Когато обаче в
решението имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой
точно е възстановения имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно
действие. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи с
влизане в сила на плана по § 4к
в редакция ДВ, бр. 98 от 1997 г., с който имотът ще бъде окончателно и точно
индивидуализиран по местонахождение, размер, граници и съседи, респективно с
влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к в редакция, ДВ, бр. 68 от 1999г. и
следващите. Не такъв обаче настоящия
казус. Имотът е достатъчно индивидуализиран, както беше казано вече по-горе
и липсата на влязъл в сила ПНИ за
местността и имота не препятства пораждането на последиците от приключване на
реституционната процедура. В този смисъл са представените от въззи5вниците
съдебни решения на ВКС.
Ответниците, сегашни въззивници не се позовават на трансформирано право на
ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те са
уточнили, че са придобили спорния имот по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна 10-годишна давност, начиная от 22.11.1997г. за Н.В.В. и от
01.01.2000г. за Н.К.Д. и К.К.К.. Тъкмо една от последиците на завършилата
реституционна процедура е възможността реститутите да бранят възстановената си
собственост с иск, а всички други лица, които осъществяват фактическа власт с
намерение за своене-да придобият имота по давност.
Няма спор и се установява от разпита на изслушаните пред ВРС свидетели, че К.и
Н. са завлядели имота от 1976г., когато имотите в местността са се раздавали по
реда на ПМС на ползватели. Не се установи това да се отнася и до К.К., но видно
той е зал място от около 1дка, оградил го е, обработвал и застроил още през
1980-1983г., а след това съпрузите, в брак от 1958г. и са заживяли там. На
31.05.1999г. бракът между Н. и К.В. и бил прекратен, според представеното
удостоверение по гр.д. № 1071/98г. на ВРС. К.К.В. очевидно е напуснал имота и
жилището, а при майка си са се настанили сина и дъщерята на страните-настоящит
въззивници К.К. и Н.Д.. Няма нищо странно в това след развода на съпрузите да е
последвало разделното им живеене, като К.К. е преустановил владението,
предавайки го на децата си, като се е установил в родното си място-с. Стожер, където
е бил сключен някога брака и е починал през 2007г. Това обяснява причината поради която разпитваните свидетели,
съседи на спорния имот иначе дават подробности около установяване на съпрузите
в имота и облагородяването му, както и това, че децата им след 1997г. също
заживели там, живеят там и до момента, но не знаят кога точно е починал К.К.. Изводът,
че Н.В., К.К. и Н.Д. държат имота за себе си може да бъде направен изхождайки
от установеното със свидетелските показания, фактът на предявяването на
насрещен иск за собственост и най-сетне е презумирано в нормата на чл. 69 от ЗЗД, а не се доказа противното. В периода от 22.11.1997г. до 22.11.2007г. е
изтекъл изискуемия се 10-годишен срок на осъществявано владение от Н.В.В.,
придобивайки като съвладелец 1/2ид.ч., като
първоначално е осъществявала владение със съпруга си до 01.01.2000г., а
от 01.01.2000г. до 22.11.2007г. с децата си. От 01.01.2000г. до 01.10.2010г. е изтекъл
10-годишният давностен срок и за К.К.К. и Н.К.Д., придобивайки за себе си по
1/4ид.ч. от имота.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, докато положителният насрещен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК-основателен.
Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските. В първоинстанционното решение, с оглед
отправеното искане, площите на двете реални части са посочени като 266кв.м. и
703кв.м., а видно от заключението на вещото лице и уточнението на насрещния
иск, те са в размер на 206кв.м. и 763кв.м., както са посочени във въззивното
решение. Следва да се има предвид, че не площта е определяща при индивидуализацията
на реалните части, а техните граници и те съвпадат. Изчислените площи, макар и
различаващи се, не водят до произнасяне на съда за нещо друго.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т., ЕГН **********, следва
да бъдат осъдени да заплатят на Н.В.В., ЕГН **********, Н.К.Д., ЕГН **********
и К.К.К., ЕГН ********** сумата от 1600.00лв.
от която 215.11лв. заплатена държавна такса по насрещния иск и 34.00лв. такса
за издавен на заверени преписи и остатъка, представляващ размер на заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
106 от първоинстанционното дело и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 197
от първоинстанционното дело, намален, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК от съда, според не дотам високата действителната
фактическа и правна сложност на спора, но предвид материалния интерес от
21510.80лв., който размер е изчислен от съда със закръгление, по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004г., с оглед направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност. За въззивната инстанция Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т., ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да заплатят на Н.В.В., ЕГН **********,
Н.К.Д., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН ********** сумата от 107.55лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивното
производство, както е поискано от страната, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Общо
за двете инстанции размерът на разноските на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК възлиза
на сумата от 1707.55лв., които
следва да бъдат възложни в тежест на всички въззиваеми.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
3661/08.08.2018г. по гр.д. № 6213/2017г. на 17-ти състав на ВОС, с което е признато за установено по отношение на Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********,
Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***,
ат.2, чрез адв.П.В. ***, че Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К.
с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С.
С., не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2520.349, с административен адрес: ****, в урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от
969 кв. метра, стар номер 5200349, от който поземлен имот реална част с площ от
266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на наследниците на Г.Д. имот
№ 10335 по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703 кв. метра попада във
възстановения от ОПК-Варна на наследниците на ****имот № 10334 по КП от 1956
г., като е отхвърлен предявеният от Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-**********
и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. Стефанов С.-***, насрещен установителен иск за собственост
върху поземлен имот с идентификатор 10135.2520.349, с административен адрес: ****,
в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с площ от 969 кв. метра, стар номер 5200349, от който поземлен имот реална
част с площ от 266 кв. метра попада във възстановения от ПК-Варна на
наследниците на Г.Д. имот № 10335 по КП от 1956 г. и реална част с площ от 703
кв. метра попада във възстановения от ОПК-Варна на наследниците на ****имот №
10334 по КП от 1956г., на основание
изтекла десет годишна придобивна давност в рамките на периода от 22.11.1997г.
до 11.05.2017г., на осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл.68 и чл.79 от ЗС, и Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-**********
и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. Стефанов С.-***, са осъдни да
заплатят на Р.Д.С. с ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********,
З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с ЕГН-**********,
всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В. ***, сумата от 3147.10лв., представляваща направени по
делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.Д.С. с
ЕГН-**********, Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********
и
Д.А.Д. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В., за признаване за установено, че Н.В.В. с
ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5
чрез адв.С. С., не са собственици на реална част от ПИ № 10135.2520.349 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО
„Траката“, м. „Малкою“ /“Зайчева поляна“, „Таушан тепе“/, целият с площ от
969.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345,
10135.2520.351, 10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с площ на реалната част от 763.00кв.м., при граници: ПИ с
идентификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345, 10135.2520.351,
10135.2520.9657 и останалата част от от ПИ с идентификатор 10135.2520.349, оцветена
в червен цвят на скицата на л. 192 от първоинстанционното решение, която скица,
преподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от настоящото
решение, попадаща във възстановения от ПК-Варна на ищците в качеството им на
наследници на М.И.Я.,
поч.на 23.03.1965г., стар имот № 10334 по КП от 1956г., на осн. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.Г.Т. с ЕГН-**********,***, ат.2, чрез адв.П.В. *** за
признаване за установено, че Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-**********
и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. С., не са собственици на реалната част от ПИ с
идентификатор № 10135..2520.349 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО „Траката“, м. „Малкою“, целият с площ
от 969.00кв.м., при граници: ПИ с иднтификатори №№ 10135.2520.350,
10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с площ на реалната част от 206.00кв.м., при
граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513
и останалата част от ПИ с идентификатор № 10135.2520.349, оцветена в жълт цвят
на скицата на л. 192 от първоинстанционното решение, която скица, преподписана
от съдебния състав представлява неразделна част от настоящото решение, попадаща
във възстановения от ПК-Варна на ищцата, в качеството й на наследници на Г.Н.Д.,
поч. на 25.08.2005г.
стар имот № 10335 по КП от 1956г., на осн. чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.С. с ЕГН-**********,
Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-********** и Д.А.Д. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В., в качеството им на наследници на на М.И.Я., поч.на
23.03.1965г., на които е
възстановен от ПК-Варна стар имот № 10334 по КП от 1956г., че Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-********** и
К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С.
С., са
собственици на реална част от ПИ № 10135.2520.349 по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Варна, СО „Траката“, м. „Малкою“, целият с площ от
969.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2520.350,
10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с площ на реалната част от 763.00кв.м.,
при граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345,
10135.2520.351, 10135.2520.9657 и останалата част от от ПИ с идентификатор
10135.2520.349, оцветена в червен цвят на скицата на л. 192 от
първоинстанционното решение, която скица, преподписана от съдебния състав,
представлява неразделна част от настоящото решение, придобита на основание
изтекла придобивна давност за период от повече от 10 години, при квоти 2/4ид.ч.
за Н.В.В. и по 1/4ид.ч. за всеки от
двамата Н.К.Д. и К.К.К., текла за първата от тях от 22.11.1997г. до
22.11.2007г., а за вторите двама от тях от 01.01.2000г. до 01.01.2010г., на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Т. с ЕГН-**********,***,
ат.2, чрез адв.П.В., в качеството й на наследница на Г.Н.Д., поч. на
25.08.2005г., на която е възстановен от
ПК-Варна стар имот № 10335 по КП от 1956г.,че
Н.В.В. с ЕГН-**********,
Н.К.Д. с ЕГН-********** и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. С., са
собственици на реална част от ПИ с идентификатор №
10135.2520.349 по КК и КР на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр. Варна, СО „Траката“, м. „Малкою“, целият с площ от 969.00кв.м., при
граници: ПИ с иднтификатори №№ 10135.2520.350, 10135.2520.345, 10135.2520.351,
10135.2520.9513 и 10135.2520.9657, с
площ на реалната част от 206.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№
10135.2520.345, 10135.2520.351, 10135.2520.9513 и останалата част от ПИ с
идентификатор № 10135.2520.349, оцветена в жълт цвят на скицата на л. 192 от
първоинстанционното решение, която скица, преподписана от съдебния състав
представлява неразделна част от настоящото решение, придобита на основание
изтекла придобивна давност за период от повече от 10 години, при квоти 2/4ид.ч.
за Н.В.В. и по 1/4ид.ч. за всеки от
двамата Н.К.Д. и К.К.К., текла за първата от тях от 22.11.1997г. до
22.11.2007г., а за вторите двама от тях от 01.01.2000г. до 01.01.2010г., на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.С. с ЕГН-**********,
Н.Д.А. с ЕГН-**********, Р.Х.Х. с ЕГН-**********, З.Х.А. с ЕГН-**********, Д.А.Д. с ЕГН-********** и П.Г.Т. с
ЕГН-**********, всички със съдебен
адрес ***, ат.2, чрез адв.П.В., да заплатят на Н.В.В. с ЕГН-**********, Н.К.Д. с ЕГН-**********
и К.К.К. с ЕГН-**********,***, офис 5 чрез адв.С. С. разноски за двете
инстанции в общ размер на 1707.55лв.,
на осн. чл 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: