РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Елин Пелин, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20211820200187 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от Р. К., ЛНЧ ********** чрез адв.С.Д. с адрес за
кореспонденция: гр.София, бул. ”...........”, № ..., ет.1 срещу Наказателно
постановление № 15/13.04.2021 г. на Началник група „Миграция“ към ОД
МВР София, с което на основание чл.48, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в
Република България му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева
за извършено нарушение по чл.34 от Закона за чужденците в Република
България.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи в тази насока. Моли
издаденото наказателно постановлание да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание. В писмена молба депозирана от пълномощника му адв.Д. заявява,
че поддържа депозираната жалба и доводите изложени в нея и се иска отмяна
на издаденото наказателно постановление.
1
Административно-наказващият орган – ОД МВР София, редовно
призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 15/ 13.04.2021 г.
на Началник група „Миграция“ към ОД МВР София, същото е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №
15/24.02.2021 г. по описа на ОД МВР София. С наказателното постановление
на Р. К. на основание чл.48, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в Република
България му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева за
извършено нарушение по чл.34 от Закона за чужденците в Република
България, за това, че: Р. К., роден на 11.07.1987 г., гражданство Индия, с
настоящ адрес – с.Елин Пелин, обл.Софийска, общ. Елин Пелин, ул. „..........“
№ .. за това, че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения
срок на пребиваване до 13.02.2021 г.
От приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение № 15/24.02.2021 г. по описа на ОД МВР, е видно, че същият е
съставен от В. Ст. Б. – мл. ПИ в група „Миграция“ при ОД МВР и подписан
от свидетеля Ст. Л. М., за това, че: „На 23.02.2021 г. около 10.00 часа в
гр.София, ул. „Гео Милев“ № 71 в сградата на ОД МВР – София при
извършена полицейска проверка е установено, че лицето е останало в
страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021 г., с
което е нарушил чл.34 от Закона за чужденците в Република България.
Представено е разрешение за пребиваване на името на Р. К. с валидност
– 08.12.2020 г., както и заявление до директора на ОД МВР София изходящо
от Р. К. с вх. № 517000-2619/23.02.2021 г. по описа на ОД МВР София,
Заповед № 8121з-378/26.04.2020 г. издадена от министъра на вътрешните
работи; Заповед № 8121к-4014/10.04.2017 г. издадена от министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, от които се установява
фактическата обстановка по делото.
В хода на производство по делото са разпитани свидетелите В. Ст. Б. и
2
Ст. Л. М.. Свидетелят Б. заявява, че работи като младши полицейски
инспектор в група „Миграция“ при ОД МВР София, в което качество е
съставил процесния АУАН на жалбоподателя, поради изтичане на срока му за
пребиваване в Република България. Сочи, че срокът за пребиваване на
жалбоподателя се установява въз основа на разрешително за пребиваване със
срок на действие на работната му виза, тъй като лицето упражнява трудова
дейност в страната ни. С изтичане на работната виза изтича и разрешението
за пребиваване. Нарушението е установено при подаване на документи за
издаване на ново разрешение за пребиваване след като лицето е дошло в ОД
МВР София да си подава нови документи и тогава се установява, че
разрешението му е изтекло преди два месеца. При преценка налице ли е
нарушение е преценен закона и сроковете свързани с епидемичната
обстановка в страната. АУАН е съставен в сградата на ОД МВР в
присъствието на лицето-нарушител и негов адвокат и е връчен на място.
Свидетелят М. твърди, че е свидетел по съставянето на АУАН и не е
участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Знае
за какво става въпрос и е запознат с проверката извършена от неговия колега,
поради което му е известно, че това е група от няколко човека индийци с един
и същ проблем – изтекло разрешение за пребиваване. Бил поканен от колегата
си Б. да стане свидетел по съставянето на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице, поради
което е допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, а
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено по следните съображения:
На първо място нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е отбелязано кога и къде е било извършено
констатираното нарушение. Описанието на нарушението в АУАН съдържа
единствено твърдения за времето, когато е констатирано и установено
нарушението – на 23.02.2021 г. в гр.София, ул. Гео Милев № 71 и че лицето е
останало след изтичане на разрешения срок до 13.02.2021 г., като такива
факти не се съдържат в издаденото въз основа на него наказателно
3
постановление. В наказателното постановление административно-
наказващият орган е посочил само, че „лицето е останало в страната след
изтичане на разрешения срок на пребиваване до 13.02.2021 г.“. В така
описаната фактическа обстановка липсва конкретно посочване до кога е било
валидно издаденото разрешение за пребиваване и кога е извършено деянието.
Освен това, описанието на нарушението не съответства и на посочената като
нарушена материално-правна норма на чл.34 от Закона за чужденците в
Република България, която предвижда задължение за чужденеца да напусне
страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване и предполага да
бъдат въведени и съответни фактически твърдения, че лицето не е напуснало
страната до изтичане на разрешения срок, а не че същият е останал в страната
след изтичане на срока за пребиваване, в случая до деня на подаване на
заявлението в ОД на МВР София – 13.02.2021 г., доколкото подобно описание
на нарушението би било съответно на санкционната норма на чл.48, ал.1, т.3
от Закона за чужденците в Република България, според която: Наказва се с
глоба от 500 до 5000 лева чужденец, който: т.3 е останал в страната след
изтичането на срока за пребиваване.
Надлежното описание на нарушението предполага административно-
наказващият орган да посочи от фактическа страна, че на лицето е бил
разрешен съответен срок на пребиваване на територията на Република
България, считано от определена дата, като в рамките на разрешения му срок
не е напуснало територията на Република България след изтичане на срока за
пребиваване, като в този смисъл нарушението се счита извършено в първия
ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на
територията на Република България, който ден е различен от деня на
установяване, че лицето е нарушило разпоредбата на чл.34 от Закона за
чужденците в Република България. В случая, както в АУАН, така и в
наказателното постановление не са изложени такива фактически твърдения,
което води до нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Посочените нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН водят до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, тъй като са
от категорията на съществените процесуални нарушения, поради което
осуетяват ангажирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя.
4
Изложеното обуславя извода, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото фактическата обстановка не съдържа
изчерпателно всички обстоятелства, които са от значение за правилното
изясняване на спора, което несъмнено е довело до ограничаване правото на
защита на лицето и е основание за отмяна на наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът следва да
отмени обжалваното наказателно постановление на процесуално основание,
тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното
нарушение и налагане на наказание. Поради това доколкото констатираните
нарушения обуславят незаконност на наказателното постановление, не е
обходимо да се разглежда спора по същество и да се установява фактическата
обстановка по делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/13.04.2021 г. на Началник група
„Миграция“ към ОД МВР София. Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5