Определение по дело №16039/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39661
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20241110116039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39661
гр. *****, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110116039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД
против М. Т. Н.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответницата, като в указания срок същата е подала писмен
отговор.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 61018/2023 год. по
описа на СРС, 35 състав.
В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице
помагач на страната на ищеца – „*****“ ООД, като правният интерес от
искането е обоснован с факта, че за отопляемия обект има въведено дялово
разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е
своевременно направено и се явява основателно. За да стигне до този извод,
съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от привличането на
търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото
евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за
упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл.
190, ал. 1 ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от
ищеца документи.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е нередовна по
отношение на заявения иск за признаване за установено, че ответницата
дължи сума за лихва за дялово разпределение, доколкото исковата молба не
съответства на обстоятелствата, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК, с
което е посочено, че лихвата в размер на 11,50 лева включва лихва върху
погасената главница за периода м.09.2020 г. – м.07.2021 г., както и лихва върху
претендираната в настоящото производство главница, но в същото време не е
посочен размерът на погасената главница за м.09.2020 г. – м.07.2021 г., нито
какъв е размерът на лихвата върху тази главница, част от общия размер от
11,50 лева, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение
по отношение на сочената претенция и на ищеца да бъде дадена възможност в
двуседмичен срок от получаване на съобщението да уточни претенцията си.
1
Въпреки това, за процесуална икономия съдът намира, че следва да
изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на
исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и
допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи следва да бъдат оставени без уважение,
доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с тях не са спорни
между страните.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 186 ГПК да бъде
задължена Столична община, район „*******“, служба ГРАО да представи по
делото препис-извлечение от акт за смърт на лицето Н. Д. Н., ЕГН:
**********.
Искането на ответницата за допускане до разпит на двама свидетели е
частично основателно – само за един свидетел, а по отношение на втория
свидетел подлежи на отхвърляне на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, тъй като не
се сочи, че двамата свидетели ще установяват различни обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №91784/20.03.2024 г.,
депозирана от „*****“ ЕАД.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението
с нарочна молба с препис за насрещната страна да приведе петитума на
исковата молба в съответствие със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на претенцията за присъждане на
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, като посочи и
размерът на погасената главница за м.09.2020 г. – м.07.2021 г. за услугата
„дялово разпределение“ върху която е начислена лихва за забава за посочения
в заявлението период, както и какъв е размерът на лихвата върху тази
главница, като част от общия размер от 11,50 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще бъде върната в тази част.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 61018/2023 год. по описа на
СРС, 35 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-
помагач на страната на ищеца – „*****“ ООД, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че на 06.11.2023 г. е депозирал заявление
2
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Т. Н. за
следните суми: сумата от 2633,81 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 471,12 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г.,
сумата от 23,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
11,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и за
разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 61018/2023 год. по описа на
СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта
за изпълнение била редовно връчена на ответницата, като същата подала
възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорила дължимостта на вземанията по
същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата
искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на ползвател на процесния
топлоснабден имот била клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в
сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“
ЕАД на потребители в гр. *****, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който
се отнасяли. Ответницата била използвала доставената й топлинна енергия
през исковия период до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент №
33, находящ се в АДРЕС, с абонатен № *****, но не била заплатила цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*****“
ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви,
3
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.11.2023 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М. Т. Н. в депозирания отговор на исковата молба не
оспорва размера и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия
за процесния период, доставена до процесния имот. Оспорва исковите
претенции по основание, доколкото между страните липсвало валидно
облигационно отношение. В тази връзка излага аргументи, че никога не е
упражнявала правото си на ползване върху процесния топлоснабден имот,
като същото било погасено на основание чл. 59, ал. 3 ЗС, както и че това
обстоятелство било установено между страните с влязло в сила решение по гр.
дело № 48485/2017 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че никога не е
влизала във владение на имота, обект на доставка на топлинна енергия, и
никога не е ползвала услугите, предоставяни от ищеца. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи
факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало,
в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответницата писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за
допускане на съдебно-техническа и е съдебно-счетоводна експертизи, които
да отговорят на поставените в исковата молба въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач
„*****“ ООД да представи всички документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия за абонатен № *****, съставени през
исковия период, включително изравнителни сметки, главни отчети на уредите
за дялово разпределение и на водомера за топла вода, като при неизпълнение
на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за които третото лице-помагач е създало пречки за
събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за доказано,
че такива документи не са били съставяни.
ДА СЕ ИЗИСКА по реда на чл. 186 ГПК от Столична община, район
„*******“, служба ГРАО, в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за настоящото определение, да представи по делото препис-извлечение от акт
за смърт на лицето Н. Д. Н., ЕГН: **********.
4
ДОПУСКА на ответницата един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за втори свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.11.2024 от
11:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице помагач, като му се връчат служебно
изготвени преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и препис
от настоящото определение.
УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на заседанието може да
вземе становище по предявените искове и по направените доказателствени
искания, както и да посочи и представи доказателства по делото.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5