Присъда по дело №761/2019 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда от 17.05.2021 г. по н.о.х.д. № 761/2019 г. на СГС, НО, 19 състав

 

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ № 2891/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, по пр. пр. № 21714/2017 г. по описа на СГП, срещу Д.О.М. (с предишна фамилия К.) за това, че на 15.10.2017 г. в гр. София, в ж.к. „Белите брези“, ул. „Нишава“ ******, апартамент 26, направила опит умишлено да умъртви С. М.К., като му нанесла прободно-порезно нараняване с нож в дясната половина на гръдния кош отпред високо по средна линия, с което му причинила две средни телесни повреди: прободно-порезно нараняване, протекло с набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина, като е проявено клинично със задух и причинило на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като раната на предната стена на гръдния кош в дясно е създала съобщение между гръдната кухина и външната среда и представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – на пострадалия С. М.К. е оказана спешна високо квалифицирана хирургична помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по отношение на прободно-порезното нараняване в дясната половина на гръдния кош, за което спонтанното излекуване е било невъзможно – престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата посочва, че в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателствени източници описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, от която счита, че не може да се направи обоснован извод, че подс. Д.М. е осъществила състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като липсва изисквания за осъществяването състава на престъплението пряк умисъл. Излага доводи, че подсъдимата е причинила на пострадалия С.К. две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК при формата на вината евентуален умисъл. Прокурорът излага също, че към момента на деянието подсъдимата и пострадалия са били във валидно сключен граждански брак, като съобразно действащата към 2017 г. редакция на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК престъпление по чл. 129 от НК, причинено на съпруг, се преследва по тъжба на пострадалия, т.е. същото е от частен характер. Посочва, че в настоящото производство пострадалият не се е конституирал като частен обвинител, с оглед на което не е налице процесуална възможност да бъде поискано от съда признаването на подсъдимата за виновна в извършеното от нея престъпление от частен характер, като не са налице и основанията по чл. 48 от НПК, когато държавното обвинение може да замести пострадалия в неговото волеизявление. Държавният обвинител излага съображения, че съдът следва да постанови оправдателна присъда по отношение на повдигнатото на подс. М. обвинение по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК поради субективна несъставомерност на същото. Твърди, че са налице единствено доказателства за извършено престъпление от частен характер, за което няма законово правомощие да поиска от съда постановяване на осъдителна присъда.

Упълномощеният защитник на подс. Д.М. – адв. И.Н., пледира за признаване на подсъдимата за невинна в извършването на деянието, за което й е повдигнато обвинение. Поддържа изложеното от представителя на прокуратурата, че от събраните доказателства не може да се направи извод за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а за такова по чл. 129 от НК, извършено при евентуален умисъл. Излага, че в действащата към момента на деянието разпоредба на чл. 161, ал. 1 от НК същото се е преследвало по тъжба на пострадалия. Посочва, че от доказателствената съвкупност по делото се стига да извод за различна правна квалификация на деянието на подсъдимата от тази, посочена в обвинителния акт, с оглед на което пледира за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

В правото си на лична защита подс. Д.М. поддържа казаното от защитника си.

В предоставената й последна дума подсъдимата казва, че не е искала да нарани пострадалия.

СЪДЪТ, след като прецени събрания по делото доказателствен материал и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Д.О.М. е родена на *** г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, разведена, трудово ангажиран, неосъждана.

Към месец октомври 2017 г. подс. Д.М. и св. С.К. били в сключен граждански брак и живеели в апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Нишава“ ******. Двамата били съпрузи от около двадесет години, като постоянно били в словесни и физически конфликти помежду си, след които подс. М. често се изнасяла от семейното жилище, но след молби и изразено съжаление от страна на св. К., се връщала отново при него.

На 15.10.2017 г. около 19:00 часа подс. Д.М. се прибрала в апартамента, а след около час се прибрал и св. С.К.. И двамата консумирали бира. Подс. М. започнала да извършва домакинска дейност и изразила недоволство от това, че св. К. не е приготвил храна на кучето. През това време св. К. непрекъснато влизал при нея в кухнята и се опитвал да предизвика кавга, като няколко пъти подсъдимата му казала да спре и да я остави на спокойствие. При едно от влизанията в кухнята на св. К., конфликтът между двамата съпрузи ескалирал и те се спречкали, като св. К. нанесъл на подсъдимата няколко пъти удар с ръка в областта на лицето и главата, при което на подсъдимата й потекло кръв от носа. Също така св. К. я стиснал силно за дясната ръка, опитвайки се да преустанови опитите й да го одере, след което тръгнал да излиза на терасата на кухнята. В този момент подс. М. взела в ръка намиращ се в кухнята нож, с черна дръжка и с дължина на острието около 15 см, и се насочила към св. К., който се обърнал и виждайки подсъдимата с ножа в ръката, се опитал да затвори вратата между кухнята и балкона, придържайки я. В следващия момент св. К. пуснал вратата, подс. М. дръпнала дръжката, отворила вратата и нанесла на стоящия с лице към нея К. удар с ножа в областта на гръдния му кош – отпред високо по средната линия. Острието на ножа проникнало в гръдната кухина на св. К., като незабавно след това подс. М. го извадила от тялото на К., който се свлякъл на земята и извикал: „Викай линейка! Ще умра!“. В следващия момент подсъдимата, забелязвайки кръвта по тялото на св. К., незабавно позвънила на спешен телефон 112 и съобщила, че е намушкала съпруга си.

На сигнала за инцидента се отзовали полицейски служители от 06 РУ – СДВР – свидетелите Г.П. и Г.Н., които пристигнали на местопроизшествието около 22:25 часа на същата дата. На мястото на инцидента се отзовал и екип на Център за спешна медицинска помощ, част от който била св. Р.Т. – медицински фелшер, която при пристигането й на адреса веднага прегледала св. К., обработила раната му и предприела медикаментозно лечение. След това пострадалият бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му било проведено спешно оперативно лечение, а подс. Д.М. била задържана със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР.

В 23:10 часа на същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието, като с това процесуално действие били приобщени като веществени доказателства нож, с приблизителни размери 27 см, с черна дръжка, и обтривка от червеникаво петно от под на тераса.

От 00:10 часа до 00:35 часа на 16.10.2017 г. било извършено освидетелстване на подс. Д.М., при което е установено, че в областта на гърба на носа на подсъдимата в средната му трета има бледо-червеникаво неправилно по форма кръвонасядане с размер 2,5 на 1 см, а в областта на дясната й ръка по проекцията на 4 и 5-та предкиткови кости има ограничен отток с мековата консистенция и размери 5 на 4 см, като подсъдимата се е оплаквала от затруднено движение на пръстите на същата ръка.

С протокол за доброволно предаване от 16.10.2017 г. медицинска сестра при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ предала на служител на 06 РУ – СДВР за нуждите на разследването дрехите, с които бил облечен св. С.К. при постъпването му в болничното заведение.

Процесната вечер св. С.К. причинил на подс. Д.М. следните наранявания: закрито счупване на метакарпална кост, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайни за срок по-дълъг от тридесет дни, и мекотъканна травма на носа, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подс. М. причинила на св. К. прободно-порезно нараняване с входна рана в дясната половина на гръдния кош отпред високо по средна линия, проникващо в гръдната кухина; подкожен емфизем вдясно; набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина. Прободно-порезното нараняване е протекло с набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина, като е проявено клинично със задух и по своята медико-биологична характеристика е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. От друга страна, раната на предната стена на гръдния кош вдясно е създала съобщение между гръдната кухина и външната среда и представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина.

Св. К. и подс. М. са психично здрави, при тях е налице психична годност за даване на показания и обяснения, в случай че желаят, а психичното им състояние не се явява пречка за участието им във всички фази на наказателното производство. Към момента на инкриминираното деяние св. К. се е намирал в състояние на алкохолно опиване – средна към тежка степен. При него е налице рискова и увреждаща употреба на алкохол, но без да е формиран синдром на зависимост. По време на деянието подс. М. се е намирала в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване – към средна степен. При нея няма данни да е била в състояние на физиологичен афект, но същата е била под влияние на продължителни негативни чувства основно от спектъра на страха от физическо насилие, които са попречили за спокоен и рационален избор на най-адаптивно поведение при инцидента, но без преживяванията да са довели до стесняване на съзнанието и да са налице в съвкупност фазовите и съдържателни характеристики на афектното отреагиране.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата Д.О.М. (л. 288-289 от съд. д.) и показанията на свидетелите Г.В.П. (л. 78-80 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 46-47 от ДП), Г.Т.Н. (л. 81-82 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 49-50 от ДП), С. М.К. (л. 83-90 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 43 от ДП отчасти), С.С.К. (л. 90-91 от съд. д.), К.О.М. (л. 92-93 от съд. д.), Б.Е.Б. (л. 120-122 от съд. д.), Н.П.М. (л. 122-125 от съд. д.) и Р.В.Т. (л. 142-143 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 52 от ДП отчасти); писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 15.10.2017 г. (л. 4-5 от ДП), протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето от 16.10.2017 г. (л. 11-13 от ДП), протокол за доброволно предаване от 16.10.2017 г. (л. 14 от ДП), копие на заповед за задържане на лице от 15.10.2017 г. (л. 15 от ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.10.2017 г. (л. 121 от ДП), писмо от Център за спешна медицинска помощ – София с изх. № 4032/30.05.2018 г. с приложени документи (л. 163-165 от ДП), фотоалбум за извършен оглед на жилище на 15.10.2017 г. (л. 108-113 от съд. д.), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с изх. № РД-44-5071/16.10.2020 г. (л. 165 от съд. д.), справка за съдимост на подсъдимата (л. 171 от съд. д.), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с изх. № РД-44-5061/12.11.2020 г. с приложени медицински документи (л. 177-217 от съд. д.), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с изх. № РД-44-5670/25.11.2020 г. с приложени медицински документи (л. 219, 221-260 от съд. д.), веществени доказателствени средства: оптичен носител CD-R с надпис „15.10.2017 г. С.К.“ (л. 176 от съд. д.), оптичен носител CD-R с надпис „С. М.К. 15.10.2017 – 22.10.2017 г. (л. 220 от съд. д.) и способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 64-66 от ДП), дактилоскопна експертиза – протокол № 17/ДКТ-390 от 09.11.2017 г. (л. 69-70 от ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 18/ДНК-461 от 25.10.2018 г. (л. 76-78 от ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 18/ДНК-424 от 25.10.2018 г. (л. 83-85 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на С. М.К. (л. 90-97 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Д.О.К. (л. 99-107 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 113-120 от ДП) и съдебномедицинска експертиза (л. 267-271 от съд. д.).

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателствени източници, които в своята съвкупност са непротиворечиви относно съществените факти, подлежащи на установяване в рамките на наказателното производство. От събрания по делото доказателствен материал се установява категорично и безсъмнено, че на процесните дата и място между подс. Д.М. и св. С.К. е възникнал словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа, при която св. К. ударил подсъдимата с ръка в областта на лицето й и стиснал ръката й, вследствие на което получила травматични увреждания на носа и дясната ръка, а подсъдимата му нанесла прободно-порезно нараняване с нож, който проникнал в гръдната кухина на св. К..

На първо място, съдът анализира обясненията на подс. Д.М., като отчете двойнствената им процесуална природа на важно доказателствено средство, но и на средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 от НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези базисни процесуалноправни положения, в настоящия случай съдът провери доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата, като ги сравни с останалите доказателствени източници и на тази основа намира, че същите са достоверен източник на доказателства, тъй като се подкрепят от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Обясненията на подсъдимата са с характер на реално преживяване и излагат точно и конкретно обстоятелствата около инцидента, които описва подробно и последователно, а именно, че на 15.07.2017 г. е била на работа, след което вечерта се прибрала вкъщи, а след нея се прибрал и св. К., който бил пиян и предизвикал поредния словесен конфликт между тях, ескалирал във физическа саморазправа, довела до нанасянето й на травматични увреждания от св. К. в областта на носа и ръката й и до пробождането му с кухненски нож, като непосредствено след това е подала сигнал до органите на реда за случилото се. Обясненията й намират подкрепа както в кредитираните гласни и писмени доказателствени средства, така и в заключенията на изготвените по делото експертизи. Съдът кредитира и изложеното от подсъдимата относно взаимоотношенията й със св. К. към процесната дата, а именно, че много пъти е имало подобни скандали между тях, което напълно се подкрепя от изложеното в тази насока от свидетелите С.К., К.М., Б.Б. и Н.М..

На следващо място, съдът разгледа и анализира показанията на св. С.К., като намери, че същите са еднопосочни, логични, последователни и кореспондират с останалите доказателствени материали, като очертават фактическата обстановка по отношение на случилото се процесната вечер такава, каквато е възприета и от съда, поради което следва да бъдат кредитирани. Показанията на св. К. досежно процесните събития се припокриват в по-голямата си част с обясненията на подс. М. и пресъздават случилото се в хронологична и житейски логична последователност. Съдът взе под внимание и изложеното от свидетеля, че не е очаквал такъв развой на събитията и че е мислел, че подсъдимата е искала само да го сплаши и според него ръката й се е отплеснала. Показанията на св. К. в частта, че при многобройните скандали с подсъдимата я бил хващал, държал я да спре, и я е удрял, както и че са се разделяли по повод тези скандали, при които подсъдимата си е тръгвала от него за една-две седмици и после пак се е връщала, се подкрепят от показанията на свидетелите С.К., К.М., Б.Б. и Н.М..

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г.П. и Г.Н. – същите са полицейски служители и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да поставят под съмнение тяхната добросъвестност, обективност и незаинтересованост от изхода на делото, като след отзоваването им на подадения от подс. М. сигнал, същите са констатирали обстановката след инцидента. Подсъдимата ги посрещнала пред блока и споделила пред тях, че след семеен скандал, при който е имало сбиване между двамата, тя е намушкала съпруга си с кухненски нож, който е ползвала по време на готвене. След като се качили на етажа и влезли в апартамента, полицейските служители установили св. К., който лежал на балкон, приобщен към хол, бил е контактен и споделил, че диша трудно, като с едната си ръка е притискал горната част на гърдите си, а около ръката и врата му имало кръв. Полицейските служители констатирали, че подсъдимата била изпаднала в шок, била трудна за комуникация, плачела и почти не искала да разговаря, като няколко пъти повторила, че го е намушкала и че съжалява, както и че не вярва, че случващото се е истина. Също така споделила пред двамата свидетели няколко пъти, че мъжът й я бил ударил, както и че скандалите били чести между тях. Двамата полицейски служители запазили местопроизшествието до пристигане на ДОГ, сигнализирали дежурния офицер за обстановката и след това съдействали на медицинските служители да пренесат св. К. в линейката.

Съдебният състав даде вяра и на показанията на св. Р.Т. – медицинското лице, оказало първа помощ на пострадалия С.К., които са подробни, логични, обективни и пресъздават възприетото от нея след като пристигнала на местопроизшествието. Същата констатирала св. К., който лежал с порезна рана на гърдите, която не е била дълбока и не е засягала белия му дроб. В разказа си посочва, че пострадалият е бил контактен, отговарял на въпроси на полицаите, но не е бил в много добро състояние – бил е облян в кръв и дишал трудно. Св. Т. обработила раната на пострадалия, предприела медикаментозно лечение, след което го свалили в линейката и го откарали в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като в разпита си посочва, че не може да каже, че състоянието му е било животозастрашаващо, но една такава рана може да направи доста усложнения – при сепсис може да се стигне до смърт. Свидетелката споделя, че в апартамента била и подс. М., която казала, че е намушкала съпруга си. При предявяването й на фиша за спешна медицинска помощ, св. Т. потвърждава, че дължината на раната е била около 10 см и е била 10 см над гръдния кош, вдясно, по диагонал, като и че пострадалият е бил употребил алкохол.

На следващо място, съдът анализира и показанията на св. Б.Б. – колежка на подс. М. от около четири години и нейна приятелка. Същата споделя, че процесния ден се видели с подсъдимата, която е била на работа през деня и след това се прибрала, за да готви и да оправя дома си. Видяла и св. К., като констатирала, че е пиян. Св. Б. посочва също, че скандалът бил вследствие на това, че св. К. бил пиян и се ядосал, че подсъдимата не е сготвила. Съдът се довери на изложеното от св. Б. по отношение на взаимоотношенията между подсъдимата и пострадалия, че подсъдимата живеела в постоянен страх от това, че като се прибере вкъщи преди св. К. да е заспал, същият ще е пиян и ще й посегне, както се е случвало многократно, както и че много пъти е виждала синини по очите и ръцете на подсъдимата. Относно процесната вечер свидетелката в хронологично последователен разказ е посочила, че подс. М. й се обадила по телефона и й казала, че се е скарала със съпруга си, защото не било сготвено на кучето, който я нападнал да я бие, а тя го наръгала с нож. След разговора по телефона св. Б. незабавно отишла в апартамента, като св. К. вече бил откаран с линейката. На следващия ден се обадила на дъщерята на подс. М. – св. С.К., да й съобщи за случилото се и искала да разбере какво се случва с подсъдимата, което изцяло кореспондира на показанията на св. К., че е разбрала за инцидента между родителите й именно от св. Б.. Съдът даде вяра на показанията на св. Б.Б. и по отношение на следите от побой по подс. М. – когато е отишла на мястото на инцидента свидетелката е констатирала, че подсъдимата има синина на носа и цялата е била подута в областта на лицето, а три-четири дни след като я пуснали от районното управление е била с гипс на ръката си, а носът й все още не е бил спаднал и е имала синина на него. Показанията на св. Б. са логични, обективни и кореспондират както със заключението на СМЕ, установяващо травматичните увреждания на подс. М., така и с кредитираните по делото гласни и писмени доказателствени източници.

В същата фактологична насока са и показанията на св. Н.М. – шеф на подс. М., на когото също се обадила процесната вечер по телефона и го помолила да отиде в дома й, защото се е случило нещо страшно, като съдът ги кредитира като логични, последователни и обективни. Свидетелят отишъл на местопроизшествието след като св. К. вече бил откаран с линейката и заедно със св. Б. присъствали на процесуално-следствените действия при извършването на оглед на местопроизшествието от страна на разследващите органи. Съдебният състав се довери и на посоченото от свидетеля, че подсъдимата е имала физически наранявания процесната вечер – била е подута в лицето, а след инцидента я видял и с гипсирана ръка. В разказа си св. М. посочва, че от подс. М. и от полицейските служители разбрал, че подсъдимата и св. К. изпаднали в някаква схватка и тя го е намушкала с нож. Съдът даде вяра на изложеното от свидетеля, че когато не са употребили алкохол, отношенията между подсъдимата и пострадалия са били добри, но при употреба на алкохол св. К. ставал буен и започвал да упражнява насилие спрямо подс. М.. Св. М. споделя, че подсъдимата много пъти е ходела на работа със синини, като при тези случаи се е изнасяла от семейното жилище и е ходела при сестра си, но след това пак се е връщала при св. К.. Св. М. е посочил в хода на съдебното следствие, че помни петното кръв на пода, което е било малко и се е намирало на терасата, между хола и кухнята.

Съдът подложи на анализ и показанията на св. С.К. – дъщеря на подсъдимата и на пострадалия, като намира същите за достоверни и кореспондиращи с останалите доказателствени източници, поради което ги кредитира. Св. К. не е била в апартамента при родителите си процесната вечер, а на следващия ден св. Б.Б. й се обадила и й разказала за случилото се, като в разпита си св. К. посочва, че след като е разбрала незабавно посетила баща си в болницата, където лекарите й казали, че състоянието му е сериозно, но ще се оправи, след което отишла и до 06 РУ – СДВР при майка си, но не я допуснали при нея. От нейните показания се потвърждава изложеното от подс. М. и свидетелите Б., М. и М., че между подсъдимата и пострадалия са били налице дългогодишни конфликти, като самата К. много пъти е била пряк свидетел на кавгите между родителите си, вкл. и на случаи, при които св. К. е удрял подсъдимата, когато са ставали по-сериозни скандали.

Настоящият съдебен състав се довери и на показанията на св. К.М. – сестра на подс. Д.М., които хармонично кореспондират на останалите кредитирани доказателствени източници. Същата разбрала за инцидента следващата вечер от св. С.К. и от колегите на сестра й, които й казали, че процесната вечер подс. М. и св. К. са се скарали за яденето на кучето, при което св. К. я ударил – счупил й ръката и носа, а тя го намушкала с ножа. Св. М. в разпита си също споделя, че системно е имало скандали между подсъдимата и св. К., сдобрявали се и пак се карали, като смята, че основната причина за конфликтите е алкохолът, който и двамата употребяват. От изложеното от свидетелката се потвърждава отново, че когато е имало скандали, св. К. е удрял подс. М., която напускала семейното жилище, ходела при нея за известно време (по една-две седмици), след което пак се връщала при св. С.К.. Посочва още, че сестра й доста често е имала белези от тези удари, даже се е случвало да я придружава до болнично заведение за третиране на раните й. Св. М. разказва, че видяла сестра си веднага след като я освободили от районното управление – три дни след инцидента, като е била с гипс три месеца, а носът й е бил син, болял я и имала отток.

Съдът кредитира заключението на СМЕ по писмени данни, от което се установява едно от нараняванията, които подс. Д.М. е получила процесната вечер: счупване на друга метакарпална кост – закрито, което реализира критериите на медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни. Установеното телесно увреждане е с характер на травматично и се дължи на директен удар с или върху твърд тъп предмет, какъвто е и човешката ръка на нападателя, като по време и начин то съответства да е получено при възникналия инцидент. В разпита си пред съда вещото лице, изготвило заключението, уточнява, че при това увреждане веднага се ограничават движенията на ръката поради болка и развитие на отток в меките тъкани в областта на метакарпална кост (предкитката), като липсва външна рана (закрито). Разяснява също, че хватетелната способност на тази ръка е силно намалена, но не е изключена, тъй като е била счупена само една кост. По отношение на нараняването на подсъдимата в областта на носа, посочва, че представлява мекотъканна травма, която отзвучава до десетина дни, като медико-биологичната характеристика на такава контузия е болка и страдание. Заключението на СМЕ и изложеното от вещото лице в хода на съдебното следствие намират подкрепа както в листа за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.10.2017 г. в 14:34 часа и протокола за освидетелстване на подсъдимата, така и в обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Б., М., К. и М..

От заключението на изготвените основна и допълнителна СМЕ, установяващи травматичните увреждания на пострадалия С.К., разгледани съвкупно заедно с уточненията на вещите лица при проведения им разпит, се извежда естеството на нараняванията му – едно прободно-порезно нараняване с входна рана в дясната половина на гръдния кош отпред високо по средна линия, проникващо в гръдната кухина; подкожен емфизем вдясно; набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина. Така установените увреждания се дължат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб – нож. Предвид локализацията на раната, единствено направление на нараняването е отпред назад. Прободно-порезното нараняване е протекло с набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина, като е проявено клинично със задух и по своята медико-биологична характеристика е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Раната на предната стена на гръдния кош вдясно е създала съобщение между гръдната кухина и външната среда и представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина.

В заключението на допълнителната СМЕ са изследвани и допълнително събраните и проверени в съдебното следствие доказателствени материали – гласни доказателствени средства, медицинска документация, веществени доказателства – дрехи, и е извършен преглед на св. С.К. на 05.02.2021 г. в Амбулаторния кабинет на Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като от заключението и устните уточнения в съдебното следствие на вещото лице се потвърждава видът на травматичните увреждания на пострадалия и се установява, че се касае за тангенциално действие на режещия ръб на действалото оръжие и проникване в междуребрената мускулатура на острието в последните му сантиметри, в долния край на раната, като не може да се определи със сигурност нивото на проникване на острието в гръдната кухина, както и силата, с която е нанесено нараняването. В разпита си пред съда вещото лице, изготвило заключението, изяснява, че ножът е проникнал през гръдната стена в гръдната кухина, като в тази част на тялото (средата на гръдната кост вдясно) са налице важни органи – сърце, средностение, бял дроб и големи кръвоносни съдове, които обаче на са били засегнати от нараняването. Също така дава пояснения, че тангенциално действие означава, че режещата част на ножа се плъзга по предната гръдна стена, а след това по входа на нараняване навлиза острието на ножа, като уточнява, че дълбочината, на която е проникнало оръжието, не е била голяма, тъй като не е засегнат нито един орган, а са прерязани единствено меките тъкани (кожа, подкожие и междуребрена мускулатура).

Настоящият съдебен състав кредитира заключенията на СППЕ на С.К. и Д.М., от които се установява, че двамата са психично здрави и при тях е налице психична годност за даване на показания и обяснения, в случай че желаят, а психичното им състояние не се явява пречка за участието им във всички фази на наказателното производство. Заключенията изясняват, че към момента на процесния инцидент и двамата са се намирали в състояние на алкохолно опиване – св. К. – средна към тежка степен, а подс. М. – към средна степен. Вещите лица са категорични, че по отношение на подсъдимата е била констатирана уплаха и страх от причинителя, но без да се покрива с параметрите на физиологичен афект, тъй като липсват клиничните признаци, които характеризират протичането на физиологичен афект. Състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирала, категорично изключва протичането на афектно състояние, тъй като алкохолът е депресант на нервната система – води до релаксация и не може да протече това взривчатно, силно избухване на емоцията. След това при нея е налице относително добър спомен за случилото се, докато при физиологичния афект е налице амнезия за случилото се, действията са хаотични, налице е разхвърляна агресия, за която извършителят след протичането й не си спомня, а като последваща фаза извършителят се чувства като опустошен, при него е налице т.нар. прострация, една силна умора, не може да предприеме някакви адекватни действия, той се чувства като човек, който е встрани от извършеното. Вещите лица изясняват, че при подс. М. липсват посочените признаци на протичане на физиологичен афект, тъй като тя предприема рационални действия, обажда се на тел. 112 веднага след инцидента. В процесния случай консумираният от подсъдимата алкохол е улеснил импулсивното й реагиране, премахнал е някои задръжки и наред с историята за системно домашно насилие е бил улесняващ деянието фактор.

Съдът кредитира и заключенията на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането по протокол № 18/ДНК-461 и по протокол № 18/ДНК-424, от които се установява следното:

- За изследваната кръв по сив суичър (обект № 1) се е установило наличие на биологичен материал на две неизвестни лица от женски и мъжки пол;

- За изследваната кръв по острието на ножа (обект № 1.1) се визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила, определен за обект № 1.2 (кръв по десен ръкав на сив суитчер) в СМЕ на ВД № 18/ДНК-424.

Съдът даде вяра като обективно и компетентно изготвените заключенията на изготвените по делото експертизи, като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите ги експерти.

Заключението на дактилоскопна експертиза по протокол № 17/ДКТ-390, установява, че върху обекта на експертизата: един брой нож с черна на цвят дръжка и острие с дължина 15 см не са се проявили и открили за идентификация дактилоскопни следи, с оглед на което съдът го остави вън от доказателствената съвкупност по делото, тъй като не спомага за изясняване предмета на доказване.

По отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се извеждат данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към датата на извършване на деянието подсъдимата е с чисто съдебно минало.

Що се отнася до останалите писмени доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

Останалите доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че от събрания и проверен по делото доказателствен материал не се установява по един безсъмнен и категоричен начин, че подс. Д.М. е осъществила състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно, че на процесните дата и място направила опит умишлено да умъртви св. С.К., като деянието останало недовършено по независещи от нея причини.

От обективна страна, изпълнителното деяние при убийството е лишаването от живот на другиго. За да е налице обаче съставомерно деяние, то следва да са налице както елементите от обективната, така и от субективната страна на престъпния състав. Безспорно в теорията и практиката се отстоява становището, че опит е възможен само при пряк умисъл, което се извежда и от формулировката, която законът му дава в чл. 18 от НК, като в тази връзка съдът отчете, че изложеното в обвинителния акт относно наличието на евентуален умисъл у подсъдимата е незаконосъобразно. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на пряк умисъл у подсъдимата да лиши от живот св. К.. Съгласно т. 3 от Постановление № 2/16.12.1957 г. на Пленума на ВС за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства, които обаче следва да се преценяват комплексно, а не изолирано и поединично какъвто подход демонстрира обвинението с внесения обвинителен акт.

От описаните по-горе фактически положения за осъществената от подс. М. престъпна дейност и след подлагане на сериозен анализ на обстоятелствата преди, по време на и след деянието съдът не можа да направи категоричен извод за целения престъпен резултат от страна на подсъдимата да причини умишлено смъртта на пострадалия К.. Преди деянието е бил налице поредния битов скандал, прераснал във физическа саморазправа между двамата съпрузи, при който самата подсъдима е получила също травматични увреждания в областта на носа и дясната ръка. По време на извършване на деянието съдът отчете неговата краткотрайност, изразяваща се в нанасянето само на един удар с ножа, както и обстоятелството, че подсъдимата незабавно е сигнализирала органите на реда за стореното от нея. Средството на престъплението – нож с остър връх и режеща част, с дължина на острието около 15 см, действително е от категорията, които могат да лишат от живот жертвата, както и насочеността на удара – в областта на гърдите, където се намират жизненоважни органи. В същото време,  източниците и проверката им, не могат да установят  силата на удара, като изяснено е,  че нараняването е проникнало през гръдната кухина, но не е засегнало вътрегръдните жизненоважни органи – сърце, средностение, бял дроб и големи кръвоносни съдове, а само меки тъкани , от което може да се направи обоснован извод, че силата на удара не е била толкова голяма, за да  нанесе сериозни поражения на телесната цялост на пострадалия, а е била достатъчна, за да преодолее меките тъканите на гръдната стена отпред (кожа, подкожие и междуребрена мускулатура). Също така режещата част на ножа се е плъзнала и е разрязала предната гръдна стена, като там, където оръжието е проникнало, ако е било с достатъчна дълбочина, е могло да засегне вътрегръден орган вдясно, но не е, тъй като е проникнала само малка част от него.

 По делото не можа да се установи и с категоричност, че нараняването на св. К. е щяло да доведе до смъртен изход без лекарската намеса, като съдът се опира в тази насока на изявлението на вещото лице в с.з. от 02.10.2020г. ,на състоянието на пострадалия непосредствено след пробождането му с ножа – бил е контактен, разговарял е с полицейските служители и с медицинските лица при пристигането им на местопроизшествието, което съвкупно с изложеното от св. М., че е видял петно кръв, което е било на сравнително малка площ на мястото на инцидента (същото се констатира и от приобщения по делото фотоалбум от местопроизшествието), обосновава извод, че силата на удара с ножа е била със значително по-ниска интензивност и не са засегнати жизненоважни органи, което да доведе до по-сериозни поражения и летален изход за св. К..

Съдът отчете и че подс. М. е била под влияние на продължителни негативни чувства основно от спектъра на страха от физическо насилие, продиктувано от продължилите дълго във времето конфликти между нея и съпруга й, които са попречили за спокоен и рационален избор на най-адаптивно поведение при инцидента, а друг улесняващ деянието фактор е бил и приетия от нея алкохол, който е бил в по-висока степен и е повлиял на преценката за постъпката й. От разпитаните свидетели, вкл. и от дъщеря им – С.К., се установява, че многократно между двамата вече бивши съпрузи са били налице скандали през годините, при които св. К. е удрял подсъдимата, а същата е ходела посинена и с белези, като понякога се налагало да потърси и медицинска помощ в лечебни заведения, където са третирали нараняванията й от побоите. След тези случаи подс. М. се е изнасяла от семейното им жилище и е ходела да живее при сестра си, но въпреки това след молби и извинения от страна на св. К. тя отново се връщала при него. При изясняване на конкретното психическо отношение на подсъдимата към извършеното от нея, следва да се вземат предвид и показанията на св. К., който в разпита си излага, че според него подсъдимата не е искала да го прободе с ножа, а само да го сплаши, като същият посочва, че всичко се е случило спонтанно, а първоначално даже не е приел ситуацията насериозно, тъй като не е очаквал, че ще се стигне до такава ескалация на кавгата между тях.

Поради тези причини, настоящият съдебен състав достигна до извод, че подсъдимата не е целяла да лиши от живот, а да се саморазправи със св. К. и да преустанови поредния физически конфликт между тях, което й поведение се е изразило в причиняването му на телесни увреждания. Подсъдимата, въпреки че е имала възможност да продължи да нанася по-сериозни травми на св. К. предвид безпомощното му състояние, в което се е намирал веднага след пробождането му с ножа, сама е преустановила действията си и незабавно се е обадила на спешен телефон 112, което води до заключението, че изпълнителното й деяние е било обективно насочено към причиняване на телесна повреда на пострадалия, а не към смъртта му.

Предвид горното съдът приема, че събраните доказателства са недостатъчни, за да се направи еднозначен извод, че с действията си подсъдимата е реализирала престъпния състав, по който й е повдигнато обвинение. При опита следва да е налице пълен субективен състав и недовършен обективен – обикновено липса на резултат. Конкретният случай обаче не е такъв. По делото не се установява несъмнено и категорично предаденото на съд лице да е действало при пряк умисъл да лиши от живот св. К.. С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, по аргумент за противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. По силата на чл. 303, ал. 1 от НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването на определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на оправдателна присъда – арг. и от чл. 305, ал. 6 от НПК. Съмнението и предположението относно доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т.1-3 от НПК са законова пречка, т.е. недопустими основания за признаването на подсъдимия за виновен. С оглед горните съображения съдът приема, че обвинението не е доказано по един безсъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимата следва да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение.

Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от събрания и проверен доказателствен материал по делото, се налага правният извод, че подс. Д.М. посредством описаните по-горе действия е причинила на пострадалия С.К. наранявания, реализиращи медикобиологичния признак на две средни телесни повреди: прободно-порезно нараняване, протекло с набиране на кръв и въздух в дясната половина на гръдната кухина, като е проявено клинично със задух и причинило на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като раната на предната стена на гръдния кош в дясно е създала съобщение между гръдната кухина и външната среда и представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина. Основният проблем, възникващ при така стореното описание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт е правната квалификация на извършеното от подсъдимата деяние. В това отношение съдът не се съгласява с направения в обвинителния акт извод, че фактите обосновават наличието от обективна и субективна страна на всички елементи от състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК поради посочените по-горе съображения.

С оглед изложеното, описаните в обстоятелствената част на внесения за разглеждане обвинителен акт факти сочат на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК – нанасяне на две средни телесни повреди на пострадалия С.К., който към процесната дата е бил съпруг на подсъдимата. Това престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК (редакция към ДВ, бр. 26 от 30.03.2004 г.) се преследва по тъжба на пострадалия съпруг. Съгласно разпоредбите на чл. 80-82 от НПК, пострадалият от престъплението, което се преследва по тъжба, е оправомощеното лице да повдига и поддържа обвинение пред съда. В рамките на започнало и развиващо се съдебно разследване за престъпление от общ характер и при необходимост от последваща преквалификация, нормата на чл. 287, ал. 5 от НПК предоставя субсидиарна процесуална възможност на частния обвинител и на прокурора (в хипотезите на чл. 48 от НПК), изрично да поискат произнасяне с присъда и за деянието, преследвано с частна тъжба. Легитимираното с правомощията по чл. 287, ал. 5 от НПК лице е пострадалият от престъплението, който участва в съдебното производство като частен обвинител. В процесния случай пострадалият не само не е бил конституиран като частен обвинител, респ. не е разполагал с правомощието по чл. 287, ал. 5 от НПК, но и е изразил мнение, че подс. Д.М. не е искала да извърши стореното.

Следователно, при достигнатите от съда правни изводи подс. Д.М. следва да бъде оправдана по обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Извършеното от нея деяние следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 129, ал. 1 от НК, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК – поради липса на тъжба.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

По отношение на веществените доказателства – дрехи, съдът постанови поради липсата на стойност да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

 

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................................