№ 9456
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110143020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* против Т. А. С., ЕГН
**********, за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2022 г. по ч. гр. д. №
18814/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника - настоящата ответница за суми за главница и
обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с абонатен № 241858. Тъй като срещу
издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 ГПК, на ищеца са дадени указания, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове. Ищецът излага твърдения, че ответницата е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тели в имотите си и да заплащат цената за ТЕ. Твърди, че съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД
на клиенти за битови нужди в гр. София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с решение на КЕВР от 2016
г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ, собствениците на сградата, в която се
1
намира и имотът на ответницата, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. За процесния имот са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са
заплатени, поради което ответницата е изпаднала и в забава съгласно приложимите общи
условия. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване
на предявените искове, като по отношение на ответницата бъде признато за установено, че
дължи на ищеца както следва: 623,35 лв., представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с абонатен № 241858; 130,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. - 22.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното плащане. Претендира направените в хода на
заповедното и на исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата Т. А. С..
В хода на производството по делото с молба от 13.04.2023 г. ответницата заявява, че е
заплатила процесните суми, поради което исковете подлежат на отхвърляне.
С молба от 24.04.2023 г. ищецът „Топлофикция София“ ЕАД признава извършеното
плащане, но заявява, че остават незаплатени законната лихва и разноските по исковото
производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/. че процесният недвижим имот е бил
топлоснабден през процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/. че ответницата е имала
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период; 3/. че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по
силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот; 4/. начина на
извършване на дяловото разпределение и дела на ответницата за отопление на процесния
имот, сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 5/. потребената топлоенергия
в определеното количество и стойностите й през исковия период.
2
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава.
В тежест на ответницата е при установяване на горните факти да докаже плащане на
дълга.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, включително
съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Относно качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за битови нужди
съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
3
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество /ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ответницата не спори, че е собственик на процесния имот и като такава –
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на цитираните разпоредби – чл.
153, ал. 1 ЗЕ, като в тази връзка са и приетите писмени доказателства – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 2793, дело № 75 от 05.05.2016 г.,
както и заявление – декларация рег. № Г23589/27.09.2019 г. за откриване на партида на
името на ответницата за абонатен № 241858, неоспорени по делото. Нормата на чл. 150, ал.
1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба, съдът приема, че
между главните страни за исковия период е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия
на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., съответно ответницата дължи
заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия.
По делото не е спорно, а и се установява от СТЕ и от представените от третото лице –
помагач писмени доказателства, че дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД,
4
за исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Дължимата
сума след изравнителните сметки е в размер на 1853,26 лв. Общият топломер в абонатната
станция е преминавал метрологичен контрол на две години, със заключение за съответствие
с одобрения тип.
Т. е., съдът приема, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия до
имота на ответницата на стойност 1853,26 лв. (като съобразно диспозитивното начало в
процеса предмет на настоящия спор е само сумата от 623,35 лв.), което не се оспорва от
ответницата с допълнителната молба от 13.04.2023 г.
По иска за обезщетение за забава: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2019 г., спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза
на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. –
22.03.2022 г., в размер на 159,30 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на
лихвен калкулатор, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК,
искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от 130,95 лв.
При така изложеното съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания към
ответницата за стойност на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава върху нея, в
5
размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес. В случая от страна на ответницата е представена вносна бележка от
12.04.2023 г. за заплащане на сумата от 919,06 лв., включваща и разноски по делото. С
молба от 24.04.2023 г. „Т.С.“ ЕАД признава извършеното плащане, като заявява, че остават
дължими законна лихва, както и юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки цената на
исковете и законната лихва от 07.04.2022 г. до датата на плащането – 12.04.2023 г. (която
изчислена с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва възлиза на
64,24 лв.), съдът приема, че със сумата от 919,06 лв. са погасени изцяло задълженията за
главница и лихви, възлизащи общо на сумата от 818,54 лв. С оглед изложеното, предявените
искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на
процеса, право на разноски има ищецът. С извършеното плащане съдът приема, че са
погасени изцяло разноските за заповедното производство (25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), както и част от дължимата за исковото производство
държавна такса – 25,52 лв., от общо дължимата от 75 лв. Или, на ищеца следва да се
присъди, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 49,48 лв. – за държавна такса за
исковото производство, която не е била погасена с извършеното плащане, сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и разясненията на определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д.
№ 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., и сумата от 250 лв. – разноски за СТЕ. Въпреки
извършеното плащане, съдът приема, че ответницата дължи заплащането и на този разход,
тъй като не е подала отговор на исковата молба, в който изрично да заяви, че не оспорва
количеството и стойността на доставената топлинна енергия, съответно – да е възразила
срещу допускането на експертиза по тези въпроси, не се е явила и в първото по делото
съдебно заседание, в което е допусната експертизата, а извършеното плащане на вземанията
е след назначаване на вещо лице и внасяне на депозита от страна на ищеца, поради която
няма основание разноските за СТЕ да останат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., срещу Т. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. обективно
съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
6
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата Т. А. С. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД: сумата от
623,35 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с
абонатен № 241858, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 130,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. -
22.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.04.2022 г. по ч. гр. д. № 18814/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от общо 349,48 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7