Решение по КНАХД №385/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против Решение № 148 от 04.06.2025 г., постановено по АНД № 301/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 810771-F806599/ 05.02.2025 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. С. Д., [ЕГН], от [населено място], за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС е наложено наказание глоба в размер на 800 лева, в частта относно приложимата санкционна разпоредба, като е преквалифицирана в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и е намален размерът на наложеното наказание глоба от 800 лева на 200 лева, и е осъден М. С. Д., [ЕГН], от [населено място], да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,67 лева, съразмерно на потвърдената част на наказателното постановление, и е осъдена Национална агенция по приходите да заплати на М. С. Д. разноски в размер на 75.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част на наказателното постановление.

В жалбата се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че: при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати нарушения на процесуалните правила; НП съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити; административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието и правилно е посочил санкционната норма, като определеният от него размер е много близък до минимално предвидения в нормата. Счита направената от Районния съд преквалификация на санкционната норма за неправилна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Сливен в частта, в която съдът е извършил преквалификация на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма, вследствие на което е намалил размера на глобата на 200 лева и постанови ново по същество на спора, като потвърди изцяло НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юриск. Ж. Д., която поддържа касационната жалба на посочените в същата основания. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – М. С. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Т. от АК – Сливен, който оспорва касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд е взел под внимание, че това е първо нарушение на лицето и е следвало първо да му бъде издаден протокол за предупреждение, че при второ такова нарушение ще бъде съставен акт за установено административно нарушение. Счита за правилна извършената преквалификация и намаляване размера на наказанието. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за двете инстанции, прилагайки списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че споделя довода на първоинстанционния съд, че в съставения акт и в наказателното постановление, което следва от него, административнонаказващият орган не е въвел изрично твърдение, че осъщественото нарушение по същество води до неотразяване на приходи, още по-малко в какъв размер. Счита приложената от първоинстанционния съд разпоредба за правилна и относима. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 08.01.2025 г. в 13:30 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - офис за ремонт на телефони, находящ се в [населено място], [улица], ***, стопанисван от М. С. Д.. Установено било, че при извършена на същата дата в 13.20 часа контролна покупка на услуга - подмяна на заден капак на мобилен телефон „Samsung S9“ на стойност 25 лв., заплатени в брой от св. Д. Г. на длъжност „и. по п.“ в НАП при ЦУ, след приемане на парите и предаване на мобилния телефон от М. С. Д. не бил издаден фискален касов бон нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на проверяващия екип и извършване на проверка се установило, че в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката, фискално устройство. За извършената проверка бил съставен Протокол серия АА № 0179623/ 08.01.2025 г., без вписани възражения. На същата дата Д. дал писмени обяснения. Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което на М. С. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F806599 от 17.01.2025 г. В законоустановения срок срещу акта било подадено възражение от Д., в което било посочено, че описаното в акта помещение не било търговски обект и не се извършвала търговска дейност. Същото се ползвало от Д. в свободното му време, където поправял безвъзмездно и непрофесионално всякакви електронни устройства на познати и приятели, като при необходимост закупувал компоненти от интернет платформа.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

След като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Формирал е извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, т.к. в проверявания обект не е имало монтирано, въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство. Приел е, че от наказващия орган не било констатирано да е настъпило неотразяване на приходи вследствие на установеното нарушение, поради което е следвало да бъде приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС като по - благоприятна за нарушителя, която с оглед по-ниския размер на предвидената санкция за извършеното нарушение се явява привилегирован състав на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. С такива мотиви Районният съд е изменил обжалваното НП в частта относно приложимата санкционна разпоредба, като я е преквалифицирал в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и е намалил размера на наложеното наказание глоба от 800 лева на 200 лева.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Формираните изводи се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на жалбоподателя в касационната жалба са неоснователни.

От доказателствата по делото е установено, че административното нарушение, за което М. С. Д. е санкциониран, е извършено. Съгласно посочената за нарушена правна норма, тази на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Санкционираното лице попада в обхвата на нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която въвежда задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Настоящият касационен състав приема за правилно извършеното от първоинстанционния съд изменение на процесното наказателно постановление досежно прилагането на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съответно намаляването на размера на наложената глоба от 800 лева на 200 лева. Това е така, тъй като в хода на административнонаказателното производство не е установено, че в резултат на извършеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи. Няма изложена констатация в този смисъл, не се твърди установен размер на неотразени приходи. В текста на НП, при определяне размера на наложеното административно наказание е посочено единствено, че осъществяването на търговска дейност без ФУ е индиция за укриване на приходи. С оглед посоченото настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, които не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

По изложените съображения, Районният съд правилно е изменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски, представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, които да бъдат възложени в тежест на касатора. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение в размер на 300 лева е било платено в брой. В останалата част, касаеща разноските пред първата инстанция, претенцията е неоснователна. В решението си Районният съд се е произнесъл по искането за присъждане на разноски на санкционираното с НП лице, уважавайки същото в размер на 75 лева, възложени в тежест на НАП.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 04.06.2025 г., постановено по АНД № 301/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на М. С. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.