Решение по дело №1588/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба на С.М.И. ***, ------------------, срещу ПАМ – преместване на МПС – л. а. "Пежо“ с рег. № *****, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, за което е съставен констативен протокол № 0075623/02.07.23г. от инспектор "репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна. Иска се да бъде отменена принудителната административна мярка, , като твърди, че автомобилът не е паркиран в нарушение на правилата за движение, защото е бил паркиран плътно до бордюр на тротоара. Иска присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата.

Ответникът - Инспектор "Репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна, не е изразил становище при изпращане на административната преписка.

В съдебно заседание се явява лично М. Д. Я., съставил КП № 75623, установяващ репартирането на автомобила. Поддържа, че правилно и в изпълнение на служебни задължения е репатриран неправилно паркирания лек автомобил. Представено е доказателство, че е служител в ОП "Общински паркинги и синя зона" и длъжностна характеристика на инспектор "Репатриране".

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е принудителна административна мярка – преместване на лек автомобил марка л. а. "Пежо“ с рег. № *****, отразено в констативен протокол № 0075623/02.07.23г., издаден от инспектор "Репатриране" при Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" – М.Я.. В него е направена констатация, че около 11,45часа в град Варна, на кръстовището на --------- и --------- на разстояние по-малко от 5 м. от него, е паркирано МПС - л. а. "Пежо", син цвят, с рег. № ****. Поради това, автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5 б. "А" и б. " Б" от Закона за движение по пътищата, във връзка със Заповед № 4957/26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна.

По делото са приети - посочената Заповед № 4957/26.11.2019 г., с която на основание чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, кметът на Община Варна е делегирал правомощия на поименно изброени служители на ОП "Общински паркинги и синя зона", сред които и такива по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, като изрично в т. 4 от заповедта е посочено, че в изпълнение на служебните си задължения могат да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Приложена е Инструкция за работата на дейността "Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани", КП № 0075623/02.07.23г., и 3 броя снимки.

На И. е наложена глоба с фиш серия ОВ № ********** в размер от 50. 00 лв. Видно от фискален бон, издаден от ОП "Общински паркинги и синя зона", стойността на услугите по разходи – репатриране и престой – отговорно пазене е в общ размер от 51. 13 лв. е платена.

В хода на съдебното производство по делото са разпитани като свидетели- Г.П.-*** и Д. К.- на длъжност „сападжия“ в ОП „ОПСЗ“- Варна. Същите са свидетели-очевидци на нарушението, във връзка с което е наложена ПАМ. Заявяват, че процесният автомобил е бил паркиран на самото кръстовище между ------- и ------- в гр.Варна. Обясняват каква е процедурата по репатриране на автомобила.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на проверка в настоящото производство е принудителната административна мярка – преместване на л. а. "Пежо“ с рег. № ****, отразено в Констативен протокол № 0075623/02.07.23г., издаден от инспектор "Репатриране" в ОП "Общински паркинги и синя зона" при Община Варна. Няма спор, че преместването на паркирано ППС без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представлява принудителна административна мярка. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

С разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП законодателят предоставя възможност на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да определя длъжностни лица, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В настоящия случай участъкът от пътя, на който е наложена ПАМ, безспорно е общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които да прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП - чл. 5 от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на община Варна, приета от Общинския съвет. В изпълнение на задължението си кметът на община Варна със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г., е определил длъжностните лица, които могат да налагат ПАМ, сред които е и инспектор "Репартриране" при ОП "Общински паркинги и синя зона". Предвид това установяване, съдът приема, че принудителната административна мярка - преместване на моторно превозно средство /МПС/, наложена от инспектор "Репатриране" при Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" при Община Варна – М. Я. и обективирана в Констативен протокол № 0075623/02.07.23г., е наложена от компетентен орган.

По отношение на ПАМ по чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП, чието изпълнение е предмет на настоящото производство, съдът намира, че репатрирането е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три:

1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;

2. когато създава опасност и

3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

За да бъде законосъобразно волеизявлението по прилагане на мярката, е необходимо в случая да се установи обективното състояние на опасност или невъзможност за преминаване от другите участници в движението.

Спорните въпроси са какво е точното местоположение на паркирания автомобил и паркиран ли е той на кръстовище.

Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП, превозното средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. По аргумент от ал. 2 с. з. паркирано ППС е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Между страните няма спор, а и това е видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че процесното ППС – "Пежо", с рег. № ****, е било паркирано. Намирало се е в покой, т. е. било е спряно, но не поради необходимост от избягване на конфликт с друг участник в движението, препятствие или спазване на правилата за движение по пътищата, нито с оглед качване/слизане на пътници или извършване на товаро-разтоварна дейност, т. к. по делото няма данни за подобни обстоятелства, а такива не се и твърдят.

Мястото, на което е било паркирано ППС, също се извежда по категоричен начин от доказателствата по делото и не се оспорва от страните. В този смисъл спорно остава обстоятелството дали паркираният на това място автомобил е създавал опасност за другите участници в движението.

По силата на изричната разпоредба на § 6, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП "кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците – Сравн.: § 6, т. 1 ДР на ЗДвП. Според легалната дефиниция, съдържаща се в т. 54 с. з., "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. "Платно за движение", от своя страна, е общата широчина на пътните ленти, където "пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго. – Вж.: т. 2 и т. 3 ДР на закона. Във връзка с последното, според т. 4 с. з. "граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други, като линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.

От изложеното става ясно, че понятието за "път" служи като общо название на всички места, по които може да се осъществява някакъв вид придвижване, от различните участници в движението, а платното за движение, бидейки съставено от пътните ленти, разположени в съответния участък, по които се движат само недвуколесни пътни превозни средства, се разпростира до началото на някой от другите конструктивни елементи на пътното платно.

В случая, от ангажираните по делото доказателства е видно, че от от ------- към ------- и обратно може да се направи маневра, като съответното недвуколесно ППС промени посоката си на движение. Тази възможност показва, че се касае за "кръстовище" между два пътя, което не е и спорно.

В настоящия случай посочените изисквания на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП- създаване на опасност и невъзможност за преминаване на другите участници в движението, са налице в своята съвкупност, т. к. от една страна мярката е наложена по отношение на паркирано МПС и от друга - последното е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението, изразяващо се местоположението му - на кръстовище, което се констатира от представения снимков материал. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, с които да установи твърденията в жалбата си – че е паркирала съобразно правилата за движение.

От приетия снимков материал, представляващ годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и от свидетелските показания по делото, безспорно се установи, че автомобилът на жалбоподателката е паркиран на самото кръстовище, поради което е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Автомобилът създава опасност от настъпване на ПТП, тъй като ограничава видимостта на водачите към пресичащите пешеходци и създава опасност на другите участници в движението при извършване на маневра завиване.

Въпреки дадените от съда указания относно доказателствената тежест, жалбоподателлата не е ангажирала доказателства, с които да се докаже твърденията си в жалбата, а именно, че автомобилът е паркиран в съответствие с правилата за движение по пътищата и без да създава затруднения за движение по улицата на други МПС.

Предвид посоченото, атакуваната принудителна административна мярка е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, в изискуемата от закона форма, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и в съответствие с целта на закона, без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. В този смисъл е и Решение № 10674 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2023 г., VII о., докладчик председателят В.А. и др;

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.М.И. ***, ------------------, срещу ПАМ – преместване на МПС – л. а. "Пежо“ с рег. № *****, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, за което е съставен констативен протокол № 0075623/02.07.23г. от инспектор "репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: