Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260219
гр. С., 30.03.2021
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3877/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът сочи, че на 11.01.2018
г. е заел на ответника М.И.И. сумата от 1300,00 лева, като същият му подписал
Запис на заповед с падеж на заетата сума 31.07.2018 г., платими на предявяване
без протест и разноски, която собственоръчно подписал. Ответникът поискал като
частник да прекупува от неговата фирма „Деница НИС-
До предявяване на настоящия иск, въпреки
неколкократните разговори с ответника, ищецът твърди, че сумата по Запис на
заповед не е погасена.
На 29.01.2020 г. ищецът подал до РС С.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 324/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 126 от
06.02.2020 г., с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, както
следва:
-
сумата от 1300,00 лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 11.01.2018 г. в
гр. С., с падеж 31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението 29.01.2020 г. до изплащането на вземането;
- сумата от 197,89 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 29.01.2020 г.;
- сумата от 329,94 лева, представляваща
разноски.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумите по Запис на заповед, издаден на 11.01.2018 г.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника чрез назначеният му
особен представител – адв. С.Р. ***, в който счита исковете за допустими и
основателни с оглед представените по делото писмени доказателства.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който счита, че
предвид писмените доказателства по делото безспорно е доказано, че ответникът
дължи на ищеца сумите дължими по Запис на заповед издаден на 11.01.2018 г. Претендира
разноските по делото.
Ответникът
М.И.И. се представлява от назначения му
особен представител адв. С.Р. ***, който моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 11.01.2018 г. М.И.И. е подписал Запис на заповед за сумата от 1300,00 лева с падеж 31.07.2018
г., платими на предявяване без протест и разноски.
На 29.01.2020 г. ищецът подал до РС С.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 324/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 126 от
06.02.2020 г., с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, както
следва:
-
сумата от 1300,00 лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 11.01.2018 г. в
гр. С., с падеж 31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението 29.01.2020 г. до изплащането на вземането;
- сумата от 197,89 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 29.01.2020 г.;
- сумата от 329,94 лева, представляваща
разноски.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца срещу ответника е основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството, че процесното вземане произтича
от Запис на заповед с падеж 31.07.2018 г.
Записът на заповед е едностранна
сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от
фактическия й състав. Поради абстрактния характер на менителничното
волеизявление правата, които то поражда са независими от наличието на
каузалните правоотношения, във връзка с обезпечаването на които е издаден
менителничният ефект. Трайна е обаче практиката на ВКС, че в производството по
чл.422 ал.1 от ГПК, се изследва не само редовността на издадения запис на
заповед от външна страна, но съдът е длъжен да разгледа и установи наличието на
каузални отношения между страните и всички наведени от страните доводи за не
дължимост на сумата по издадения въз основа на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК След проверката на
формалната страна на записа на заповед съдът по същество трябва да провери
фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на
задълженията по каузалната сделка, респективно за съществуването или не на
вземането Въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за
която наличието на основание не е елемент от нейния фактически състав ,
издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения
срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора му.
Представения
като доказателство запис на заповед съдържа всички изискуеми в съответствие с
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити за формата на ценната книга "Запис
на заповед", т. е. представлява редовен от външна страна запис на заповед.
В
исковата молба се съдържат твърдения за наличие на договор за заем между
страните. Посочено е, че ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да
заплати по издаден запис на заповед дадена сума на 31.07.2018 г. в размер на 1300
лв. Записът на заповед не е оспорен от ответника по надлежния ред
Действително
записът на заповед обикновено се издава с обезпечителна цел по сделки, от които
произтичат задължения за издателя му. Съществуването на каузално правоотношение
между страните заедно със записа на заповед по никакъв начин обаче не променя
абстрактния характер на записа на заповед. Издателят на запис на заповед поема
безусловно задължение за плащане, което обуславя липса на основание и по тази
причина за записа на заповед като абстрактна сделка са неприложими нормите на
ЗЗД за нищожност поради липса на основание. Търговския закон се явява специален
по отношение на ЗЗД и специалните му правила изключват прилагането на Закона за
задълженията и договорите.
Предвид
изложеното, съдът следва да постанови решение с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 1300 лева лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, мораторна лихва от датата на падежа до датата на
подаване на заявлението в размер на
197.89 лева.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, разноски в исковото производство в размер на 51 лева д.т., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и разноски за особен представител в размер
на 150 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 29.94 лева д.т. и 300 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И.
с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на Н.В.С. с ЕГН ********** ***, следните
суми:
- сумата от 1300,00 лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 11.01.2018 г.
в гр. С., с падеж 31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението 29.01.2020 г. до изплащането на вземането;
- сумата от 197,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.07.2019 г. до 29.01.2020 г.;
за
които е издадена Заповед за изпълнение № 126 от 06.02.2020 г. по ч.г.д. № 324/2020
г. на СлРС.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С. с ЕГН ********** ***, разноски в производството в общ размер
на сумата 501,00 лева и разноски по ч.гр.д. № 324/2020 г. в размер на 329,94
лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: