Определение по дело №12987/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34340
Дата: 26 август 2024 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20241110112987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34340
гр. С., 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110112987 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 75604/07.03.2024 г. на
„ТТ.“ ЕАД срещу наследниците на Д. И. Н., с ЕГН ********** и С. С. Н.а, с ЕГН
********** в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, правещо ги клиенти
на топлинна енергия, доставяна до същия, с която ИМ са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане при условията на разделност на сумите, както следва: общо 1970,43 лв., от
която сума 1612,23лв., цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
доставяна до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. ******** бл.45, ет.7, ап.174, с аб. №
80943, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане; 172,41 лв. - представляваща мораторна лихва върху главницата за
потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.; 5,45 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане; 1,25 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР,
дължима за периода на забава от 15.08.2021 г. до 17.01.2024 г.
С уточняваща молба вх. № 127623/17.04.2024 г., ищецът е насочил претенциите си
освен срещу посочената в ИМ С. С. Н.а, но и срещу установените наследници на Д. Н., а
именно В. Д. Н., с ЕГН ********** и И. Д. Н., с ЕГН **********. С отговор на искова
молба, с вх. № 251336/02.08.2024 г. ответниците В. Н. и И. Н.а – Сайкс, са заявили от името
на тримата ответници, че задълженията към ищеца са били изцяло заплатени, за което
представят доказателства и молят за прекратяване на делото. В подкрепа на изложеното
представят и фискален бон от 10.05.2024 г., удостоверяващ заплащането на сумата от общо
2220,25 лв., с вкл. законна лихва до датата на плащане на претендираните главници за ТЕ и
ДР, в размер на 39, 82 лв.
С разпореждане № 111801/06.08.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да заяви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответниците.
С молба с вх. № 258383/12.08.2024 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане,
погасяващо всичките му вземания, предмет на делото, в т.ч. законната лихва, дължима върху
просрочените главници за периода от завеждане на ИМ в съда до датата на плащане
1
10.05.2024 г., посочвайки още, че непогасени са останали само част от дължимите се на
ищеца съдебни разноски за производството, в частност дължимото му се юрисконсултско
възнаграждение, което претендира в минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците,
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, което недвусмислено се признава от „ТТ.“ ЕАД, то за
последното дружество не съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно
производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в горепосочената молба от
12.08.2024 г., с която заявява, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по
делото в минимален размер. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално
допустимо съдебно производство, поради което, в случай че констатира липсата на някоя от
абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на
иск – правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че
предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „ТТ.“ ЕАД е отпаднал правният интерес
от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно производство
като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 10.05.2024 г., т. е. след връчване на препис
от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са дали повод за
завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от ищеца
разноски по него.
Ищецът е претендирал такива за държавната такса и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00 лв.,
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006
г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а
освен това извършените от името на „ТТ.“ ЕАД процесуални действия се изчерпват
единствено с подаване на исковата молба и една уточнителна молба към нея.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците С. С. Н.а, с ЕГН **********, В. Д. Н., с
ЕГН ********** и И. Д. Н., с ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да заплатят
разделно /първата ½ ид.ч., а втория и третата – по ¼ ид.ч./, съобразно квотите си в
съсобствеността на „ТТ.“ ЕАД сумата от общо 100, 00 лв., представляваща разноски по
делото, а именно дължимо ЮВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 12987/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
2
164-ти състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му.
ОСЪЖДА, на осн. чл.81 вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК С. С. Н.А, с ЕГН **********,
В. Д. Н., с ЕГН ********** и И. Д. Н., с ЕГН **********, да заплатят разделно, съответно
от ½ ид.ч. първата от тях и по ¼ ид.ч. втория и третата, на „ТТ.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата от общо 100,00 лв.,
представляваща дължимите се на ищеца разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3