Решение по дело №2055/2019 на Административен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ……….

 

Гр. Варна,  ………………...  2019 година

 

 

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на осми октомври през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Александър Атанасов , като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2055/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е исков с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК,  чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по предявен иск от  Г.Я.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ш. *** против ОД на МВР-Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600,00 лева представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1126/2019 на Районен съд-гр. Варна, във връзка с оспорване на НП № 18-0445-000686/31.12.2018 г. издадено от началник група към РУ- Аксаково  към ОД на МВР-Варна. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба. В съдебно заседание се представлява от адв. Ш., който поддържа иска и претендира сторените разноски.

Ответникът- ОД на МВР- Варна, чрез процесуалния си представител излага съображения, че искът е неоснователен и недоказан. Счита, че адвокатското възнаграждение, което се претендира е прекомерно и моли в условие на евентуалност да бъде намалено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за основателност на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът  е обжалвал пред Районен съд-Варна наказателно постановление НП № 18-0445-000686/31.12.2018 г. издадено от началник група към РУ- Аксаково  към ОД на МВР-Варна , с което му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от с.з. Наказателното постановление е отменено с решение № 1248/21.06.2019 год. постановено по НАХД № 1126/2018 г. по описа на съда. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 16.07.2019 г. , видно от направеното отбелязване. Пред Районен съд-Варна е представен договор за правна защита и съдействие серия Б № 347622/18.02.2019 г. ,в който като платено възнаграждение на адв. Ш.  за оказване на правна защита и съдействие пред Районен съд – Варна по АНД № 1126/2019 г. е вписана сумата от 600,00 лв.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление  , с административния акт и даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните писмени доказателства по делото  се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“ последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт. 

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, във въззивното производство във връзка с издаденото наказателно постановление  ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Посоченият акт е отменен с решението на ВРС, влязло в законна сила към датата на подаване на исковата молба. Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка. 

За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени. 

Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. 

За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода, че  е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата. 

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Договорът за правна помощ  е приет по делото от въззивния съд и адв. Ш. е осъществил процесуално представителство въз основа на представения договор. Видно от документите по НАХД № 1126/2019 г. по описа на Районен съд- Варна , жалбата срещу НП е подадена чрез адв. Ш. и същият е взел участие в проведените открити съдебни заседания на 11.04.2019 г., 09.05.2019 г. и на 11.06.2019 г. Пред Районен съд- Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ заплащането на положения от адвоката труд и извършването на претендираните разходи е доказано.

В Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.18, ал.2 са регламентирани минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуална защита - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. . Видно от съдържанието на договора за правна помощ, адв. Ш. е упълномощен  за осъществяване на процесуално представителство по делото. Претендираните вреди в резултат на платеното адвокатско възнаграждение са в размер два пъти над установения минимум в чл.18,ал.2 , във вр. с чл.7,ал.2 от Наредбата. Делото е с по-висока фактическа сложност, за което сочи обстоятелството, че съдебното производство е проведено в три съдебни заседания, което не е типично за този вид дела. Значителен е и защитавания интерес, тъй като евентуалното налагане на наложените с НП наказания, би било  в значима  тежест за Г.Я.Г. - въззивник в производството пред ВРС . Предвид това, направеното възражение от ответника за прекомерност на платеното възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно. Основателна е претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която е дължима от момента на завеждане на исковата молба в съда- 22.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски в настоящето производство, се явява основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г.Я.Г.  разноски в размер на 310,00 лв. –адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

 

Воден от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да плати на Г.Я.Г. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600,00 /шестстотин / лева обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 1126/2019 г. по описа на ВРС образувано по жалба срещу  наказателно постановление НП № 18-0445-000686/31.12.2018 г. издадено от началник група към РУ- Аксаково  към ОД на МВР-Варна , с което му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗдвП за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от с.з. , ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба -  22.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да плати в полза на Г.Я.Г. ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 310,00 /триста и десет/ лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

  

 

 

СЪДИЯ: