№ 1446
гр. Б., 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500841 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба и по частна жалба, които
са подадени от А. М. Б., ЕГН **********, М. М. В., ЕГН **********, П. М. Б.,
ЕГН ********** и Ф. М. Л., ЕГН **********, чрез адв. Г. К..
Жалбоподателите са ответници в първоинстанционното производство.
Въззивната жалба е подадена срещу Решение № 11 от 18.01.2024 г. по гр.
д. № 916/2022 г. на Районен съд *, с което: 1/ е признато за установено по
отношение на жалбоподателите, че ищецът С. С. Х., ЕГН **********, е
собственик на описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *** г. недвижим имот, а именно - Урегулиран поземлен имот (парцел)
IV, имот с планоснимачен номер 268 от квартал 13 по сега действащия план на
с. К., община *, област Б., одобрен със Заповед № 115 от 1968 г. на Кмета на
общината, с площ на имота от 540 кв.м. и при съседи на имота: от изток - УПИ
(парцел) V, от запад - УПИ (парцел) III, от север - улица и от юг – УПИ
(парцел) XI; 2/ ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на
236 кв. м. от процесното УПИ (парцел) IV, защрихован на скицата на вещото
лице с жълт цвят, като е посочено, че скицата на вещото лице, приподписана
от съда, представлява неразделна част от решението; 3/ ответниците са
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 лв., представляваща
обезщетение за времето от 14.09.2021 г. до 14.10.2022 г. за неоснователното им
обогатяване от ползването на описаната част от неговия имот, както и
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 4/ ответниците са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца сторените по делото разноски в размер на 436,64 лв.; 5/ на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответниците са осъдени да заплатят на адв. С. А. сумата
от 3650 лв., представляваща адвокатски хонорар; 6/ ответниците са осъдени да
заплатят на РС * държавна такса по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД в размер
на 24 лв., ведно с 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
1
След като е било постановено първоинстанционното решение,
ответниците са подали молба по чл. 248 ГПК, с която са отправили искания то
да се измени в частта за разноските като: се намалят присъдените в полза на
ищеца разноски по делото с 18 лв.; се отмени решението в частта, с която
разноски са присъдени в полза на адв. С. А. или се намалят същите до сумата
от 900 лв.; да се отмени определението по чл. 77 ГПК и да се осъди ищецът да
заплати в полза на бюджета на съда незаплатените от него разноски по делото;
да се присъдят в полза на ответниците разноски с оглед на изменения размер
на иска по чл. 59 ЗЗД – по 480 лв. за всяка от ответниците.
По реда на чл. 248 ГПК е постановено Определение № 195 от 21.03.2024
г. по гр. д. № 916/2022 г. на РС *, с което е отхвърлено искането на
ответниците за изменение на решението в частта за разноските.
Във въззивната жалба се изразява становище, че съдебното решение е
неправилно, незаконосъобразно, че е поставено в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. Навеждат, че съдът
избирателно е обсъдил свидетелските показания. Считат, че не е обсъдил
Протокол № 32/29.04.2010 г. на Общински съвет - гр. *. Сочат, че с отговора
на исковата молба са поискали изслушването на четирима свидетели при
режим на довеждане, които да установят, че ответниците владеят
непрекъснато и необезпокоявано целия процесен имот за периода от м.12.1989
г. до 14.10.2022 г., както и към настоящия момент. Твърдят, че с определение
№ 600 от 02.12 2022 г. е предоставена възможност на страните да ангажират
до двама свидетели, без да бъдат изложени мотиви защо е оставено без
уважение искането за допускане на четирима. Посочват, че свид. Т. С. Х. е на
72 години и по време на разпита си е бил объркан и не си е спомнял ясно
имената и лицата, за които е говорил. Свидетелят не успял да установи
спорните факти. Поддържат, че предвид състоянието на свид. Т. Х. по време
на заседанието, проведено на 14.09.2023 г., са поискали съдът да допусне още
един свидетел, съобразно поисканото с отговора на исковата молба.
Свидетелят живеел до имота и можел да изложи категорични наблюдения за
лицата, които владеят имота повече от 30 години. Той бил пред залата и е
можело да бъде разпитан, но съдът отказал. Сочат, че съдът е приел, че и свид.
Бялков не установява период на владение на ответниците върху имота, тъй
като не посочва конкретна година. Посочват, че според чл. 159, ал. 2 ГПК,
когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели,
съдът може да допусне само някои от тях, като останалите свидетели се
допускат, ако призованите не установят спорния факт. Позовават се на
съдебна практика, според която в тези случаи съдът и без искане на страната е
длъжен да допусне до разпит останалите посочени от нея свидетели, както и
че когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение,
свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е
поискала това във въззивната жалба. Считат, че понеже не е допуснал
свидетелите, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Жалбоподателите сочат, че им е била предоставена възможност да се
снабдят с препис от решение на Общински експертен съвет по чл. 19, ап. 3
ЗУТ. Поради забава на общинската администрация то все още не им било
издадено. Посочват, че са поискали районният съд да задължи общинската
администрация да издаде искания документ и съдът уважил това искане.
2
Въпреки това документът не бил издаден. Съдът вместо да отложи делото,
отменил своето определение, с което бил допуснал това доказателство. Така
достигнал до неправилния извод, че ответниците не биха могли да придобият
по давност част от имота.
Жалбоподалите навеждат доводи за неправилно оценяване на
свидетелските показания от страна на районния съд. Оспорват извода на съда,
че владеят само реална част от процесния имот. Считат, че владението им не е
било прекъсвано. Твърдят, че всички лица, които в момента обработват имота
го правят от името на ответниците, като третите лица, които са го обработвали
са техни държатели. Поддържат, че по делото е доказано, че владеят целия
имот повече от десет години преди завеждане на исковата молба. Навеждат, че
имотът се ползва и владее необезпокоявано повече от 32 години от
наследниците на М. Ю. Т. и че следва да се приеме, че те са го придобили по
давност. Намират за неоснователен и иска по чл. 59 ЗЗД. Относно държавната
такса по този иск считат, че съдът неправилно е приложил чл. 77 ГПК. Сочат,
че в хода на делото по реда на чл. 214 ГПК е намален размера на иска по чл. 59
ЗЗД, но съдът не бил присъдил разноски в тяхна полза с оглед на частичното
прекратяване на делото. Във въззивната жалба се оспорват разноските,
присъдени в полза на ищеца и на адв. А.. Жалбоподателите навеждат, че
присъденото адвокатско възнаграждение надвишава материалния интерес по
делото, поради което го намират за прекомерно. Молят изцяло да се отмени
съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Жалбоподателите молят да им бъдат допуснати двама свидетели при
режим на довеждане на основание чл. 260, т. 6 ГПК вр. чл. 159, ал. 2 ГПК,
които да установят, че те владеят целия процесен имот за периода от м.12.1989
г. до 14.10.2022 г., както и към настоящия момент. Молят и да им бъде
предоставена възможност да представят по делото Решение на Общински
експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, заявено с молба от 29.09.2023 г.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от С. Х. С., чрез
адв. С. А., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за
правилност на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият
навежда, че съдът надлежно е обсъдил всички доказателства по делото, които
са относими към предявените искове. Счита, че съдът не е нарушил чл. 159,
ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат допускани свидетели по реда на
чл. 266 ГПК. Намира за безпредметно събирането на решение по чл. 19, ал. 3
ЗУТ, тъй като счита, че то не е относимо по делото, понеже ответниците
твърдят, че владеят целия имот. Поддържа, че имотът е ползван от различни
лица, като той им е бил даван от предишния собственик З. К.. Счита, че не се
доказва, че ответниците са го придобили по давност. Намира за правилен
извода на районния съд, че спорната реална част от имота не може да бъде
придобита по давност. Оспорва твърденията, че ответниците ползват целия
имот и че го предоставят на други лица. Счита, че това е видно от подаденото
от тях на 06.01.2023 г. заявление по чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ до Общинска служба
земеделие * Поддържа, че ЗТСУ (отм.), ЗПИНМ и ЗУТ не допускат
придобиване по давност на реална част, освен когато тя се присъединява към
съседен парцел, а остатъкът има лице и повърхност, достатъчни за
3
обособяването му в самостоятелен имот. Сочи, че до 2001 г. в чл. 59 ЗТСУ
(отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел по
давност. Намира, че в случая чл. 200 ЗУТ също не допуска това. Поддържа, че
имотът е бил урегулиран към момента на твърдяното давностно владение и с
оглед установената в чл. 59 ЗТСУ (отм.) забрана и с оглед на чл. 200 ЗУТ
счита, че реалната част може да се придобие само при спазване на чл. 19 ЗУТ.
Въззиваемият сочи, че във въззивната жалба са различни твърдения за това
колко години продължава владението на ответниците и че свидетелите им не
сочат конкретни години. Моли да се потвърди съдебното решение, вкл. в
частта за разноските.
Подадена е частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК,
депозирана от ответниците А. М. Б., М. М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л., чрез адв. Г.
К.. В нея те оспорват, че ползва на адв. А. следва да се присъжда
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Намират за неправилен извода на съда, че е
предоставена правна помощ в полза на материално затруднено лице, както и
че ищецът не е близък на адв. А.. Оспорват становището на съда, че не е било
направено възражение за прекомерност. Сочат, че разноските по чл. 38 Адв. се
определят с крайния съдебен акт, поради което не е налице възможност преди
това да се възрази срещу техния размер, а първата възможност за това е
молбата по чл. 248 ГПК. Поддържат, че адвокатски хонорар е бил присъден за
явяване на съдебни заседания, по които обаче не е бил даван ход на делото.
Считат, че присъденото адвокатско възнаграждение многократно надвишава
материалния интерес по делото. Изразяват становище, че съдът неправилно е
приложил чл. 77 ГПК. Навеждат, че според съдебната практика и при
уважаване на иска, ако ищецът не е бил внесъл държавната такса, той следва
да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК. Поддържат, че след като е намален
размера на иска по чл. 59 ЗЗД, е следвало да им бъдат присъдени разноски.
Навеждат и че не дължат разноски по този иск на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. Молят
да се отмени определението по чл. 248 ГПК, като и отправят искания: да се
отмени решението в частта за разноските, присъдени в полза на адв. С. А. или
да се намалят до 400 лв.; да се отмени определението по чл. 77 ГПК и да се
осъди ищецът да заплати в полза на бюджета на съда незаплатените от него
разноски по делото; да се присъдят в полза на ответниците разноски по делото
с оглед изменения иск по чл. 59 ЗЗД – по 480 лв. за всяка от ответниците. В
частната жалба са оправени доказателствени искания: да бъде изискана
справка от ГД „Гранична полиция“ за това в периода от 01.01.2018 г. до
настоящия момент кога С. Х. е преминавал границата на Република България
и Р. Т. и кое от регистрираните преминавания на границата между двете
държави е влизане и кое излизане от територията на Република България;
съдът да задължи С. Х. да представи сключваните от него трудови и
граждански договори в Р. Т..
В срок е постъпил отговор на частна жалба, подаден от ищеца С. Х. С.,
чрез адв. С. А., в който се навеждат доводи за неоснователност на частната
жалба и се отправя искане тя да бъде оставена без уважение. Намира за
неотносими исканията да бъде изисквана справка от ГД „Гранична полиция“,
както и ищецът да бъде задължаван да представя граждански и трудови
договори.
4
Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани
страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен
е и представения отговор на въззивна жалба. Частната жалба е подадена в
срок от надлежни страни против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн.
чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря на изискванията за
редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна
и допустима. Редовен е и представения отговор на частна жалба. Затова
жалбите следва да бъдат разгледани по същество.
По доказателствените искания:
Въззивниците молят да им бъдат допуснати двама свидетели при режим
на довеждане на основание чл. 260, т. 6 ГПК вр. чл. 159, ал. 2 ГПК които да
установят, че те владеят целия процесен имот за периода от м.12.1989 г. до
14.10.2022 г., както и към настоящия момент. Въззиваемият счита, че съдът не
е нарушил чл. 159, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат допускани
свидетели по реда на чл. 266 ГПК.
Съгласно решение № 60114 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 4077/2020 г., Г. К.,
І г. о. на ВКС според практика по чл. 290 ГПК съдът е длъжен да допусне до
разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са
установили обстоятелствата, за които са били посочени; когато
първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите
трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е поискала това с
въззивната жалба - в случая не се касае за несвоевременно ангажиране на
доказателства по вина на страната, а за своевременно поискани доказателства,
които не са допуснати поради процесуални нарушения на съда, като в тази
хипотеза събирането на доказателствата пред въззивния съд е допустимо. В
този смисъл е решение № 35 от 14.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60126/2016 г.,
III г. о., решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о.;
решение № 49 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 584/2011 г., III г. о., решение
№ 165 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2013 г., IV г. о., решение № 16
от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2524/2014 г., I т. о., решение № 81 от
30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 889/2019 г., II т. о.
В действителност на л. 206-гръб от първоинстанционното дело
процесуалният представител на ответниците е посочил, че поради наличието
на несигурност в свидетелите моли да му бъде допуснат още един свидетел за
разпит. Районният съд е намерил искането за неоснователно, тъй като не е
правено искане да бъде изменено негово определение, като е изложил
съображения, че дори и да бъдат допуснати свидетели, не може да се
предположи какви биха били показанията им и дали и те няма да бъдат
несигурни и това отново да доведе до искане за нови свидетели. Съдът е счел
и че вече е настъпила преклузия за искане да се променя броя на
свидетелите. Районният съд е пропуснал, че с отговора на исковата молба са
поискани четири свидетеля (л. 50), а определение № 600 от 02.12.2022 г. той
допуснал само двама (л.78-гръб), с което е попаднал в хипотезата на чл. 159,
ал. 2 ГПК. Затова съобразно съдебната практика и доколкото е оправено
5
искане във въззивната жалба следва да се уважи искането да се допуснат до
разпит двама свидетели.
Въззивниците молят да им бъде предоставена възможност да представят
по делото Решение на Общински експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, което е
заявено с молба от 29.09.2023 г. Въззиваемият намира за безпредметно
събирането на решението по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, тъй като счита, че то не е
относимо по делото, понеже ответниците твърдят, че владеят целия имот.
Районният съд е издал в полза на ответниците съдебно удостоверение да
се снабдят със заключение на Общински експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ.
Ответниците са подали молба от 29.09.2023 г., по която са получили писмо от
12.10.2023 г., което не е съдържало отговор. С протоколно определение № 701
от 23.10.2023 г. районният съд го е изискал служебно, като е изпратил писмо с
изх. № 2828/23.10.2023 г. (л.243). С писмо от 02.11.2023 г. е отговорено, че
съдът ще бъде уведомен писмено, след като писмото му бъде разгледано от
Експертния съвет по устройство на територията към Община *. По делото
няма данни след този момент да е постъпвала информация относно
заключение по чл. 19, ал. 3 ЗУТ.
Ответниците своевременно са отправили искането си пред районния съд,
който го е уважил. Заключението не е представено по делото не по тяхна вина.
С въззивната жалба те поддържат своето искане, поради което то следва да
бъде уважено. Следва да се отхвърлят доводите на въззиваемия, понеже
заключението на общинския експертен съвет е относимо по делото, тъй като
дори и да е наведено възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на целия имот, е възможно да се докаже, че владение е
упражнявано само спрямо част от него.
В частната жалба се отправя молба да се изискана справка от ГД
„Гранична полиция“ за това в периода от 01.01.2018 г. до настоящия момент
кога С. Х. е преминавал границата на Република България и Р. Т., както и
съдът да го задължи да представи сключваните от него трудови и граждански
договори в Р. Т.. В отговора на частната жалба се изразява становище, че
исканията са неотносими. Въззивният съд споделя извода, че отправените
искания не са относими към произнасянето по въпроса за разноските, поради
което счита, че следва да остави без уважение доказателствените искания,
направени в частната жалба.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на жалбоподателите следва да бъде връчен и
препис от отговора. Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Б.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 841/2024 г. на
Окръжен съд Б. на 13.02.2025 г. от 10:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: въззивниците А. М. Б., М. М. В.,
П. М. Б., и Ф. М. Л. – чрез адв. Г. К.; въззиваемия С. С. Х. – чрез адв. С. А..
6
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззивниците препис от отговорa на въззивната
жалба.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на двама свидетели на въззивниците
при режим на довеждане в следващото съдебно заседание за установяване на
твърденията им, че те владеят целия процесен имот в периода от месец
декември 1989 г. до 14.10.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА Община * да представи по делото, в срок до 06.02.2025 г.,
заключение на Общински експертен съвет по чл. 19, ал. 3 от ЗУТ относно
възможността за обособяване на три самостоятелни УПИ от УПИ III-268 и
УПИ IV-268 кв. 13 по плана на с. К., общ. *.
ПРЕДУПРЕЖДАВА съответните длъжностни лица от Община *, че ако
те не изпълнят задълженията си, вменени им с настоящото определение, в
рамките на определения срок, ще бъдат наказани по реда на чл. 87 вр. чл. 91
ГПК с глоба до 1200 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Община * за
сведение и изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в частната
жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7