Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Ихтиман, 15.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ИХТИМАН,
IV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна
Николова
при секретаря Надя
Борисова, като разгледа гражданско дело № 88 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцовото дружество
„Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че е в облигационни отношения с ответниците Р.Ц.Ц.
и В.Ц.К., по силата на което им е предоставил за месец 07.2012 г. до месец
04.2014 г. топлинна енергия на стойност 1478.24 лева. Посочва, че доколкото
двамата са съсобственици на имота, претендира разделно от всеки от тях по
половината от посочената сума, а именно: 736,00 от Р.Ц.Ц. и също толкова от В.К..
Претендира и законната лихва за забава върху така посочените суми за периода от
01.09.2012 г. до 18.06.2015 г. в размер на 154.90 лева от всеки от тях, както и
сума за дялово разпределение в размер на 3.06 лева от всеки от тях и законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът посочва, че е подал заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което такава е издадена за
претендираните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжниците възразили,
поради което и за него възниква правен интерес от предявяване на настоящите
субективно и обективно съединени искове.
Ответницата В.Ц.К.
не е депозирала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание
оспорва предявените искове, твърди, че не дължи посочените суми и че не е
ползвала топлинна енергия през посочения период и не е владяла имота. Признава,
че е била собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот.
Ответникът Р.Ц.Ц. в
срока за отговор също изразява становище за неоснователност на иска.Твърди, че
не дължи сумите, че не е ползвал топлинна енергия и че през посочения период не
е владял имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва
факта, че в процесния период е бил собственик на ½ идеална част от
топлоснабдения имот.
Третото
лице - помагач на страната на ищеца „Техен Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр.
д. № 878 по описа на РС – гр. Ихтиман за 2015 г. се установява, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за
вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 489/25.11.2015г. Срещу издаването й, всеки от длъжниците
е подал възражение съответно с вх. №
4371/08.12.2015г. и вх. № 4372/08.12.2015г
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и заповедният съд е дал указания
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед. В изпълнение на тях, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„Топлофикация София” ЕАД е предявило настоящите искове, което обуславя и
допустимостта на производство.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД и 149 ЗЕ:
Предмет на
предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните
съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на всеки
от ответниците да заплати сума в размер, както следва: 736,06лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги и дялово разпределение за периода
от м. юли 2012г. до м. април 2014г. и законната лихва върху тази сума в размер
на 154,90 лева за периода от 01.09.2012г. до 18.06.2015г., както и 3,06 лева –
цена за дялово разпределение за посочения период (07.2012г. – 04.2014г.) и
лихва върху нея от 0,60 лева за периода 01.09.2012г. до 18.06.2015г., съответни
на припадащата му се ½ идеална част от имот, намиращ се в гр. София,
общ. Слатина, ж. к. „Христо Смирненски” бл. 24, вх. В, ап. 89, аб. 229768, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
За основателност на
иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение
между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави
реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност – 1472,12 лв., ведно с дяловото разпределение от 6,12
лева, както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане,
определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В
тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира той) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребители,
респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съдът, на основание
чл. 153 ГПК, е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване в настоящото
производство фактът, че ответниците Р.Ц. и В.К. са били собственици през
процесния период на топлоснабдения имот при равни квоти от по ½. Следователно,
ответникът се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови
нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Писмена форма на договора не е
предвидена и в случая не се касае до неравноправна клауза в общите условия,
доколкото неформалният характер на правоотношението е регламентиран в законова
разпоредба, която обвързва потребителите. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2
от Закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. юли
2012 г. - м. април 2014 г.
По делото е
представено заявление декларация № г-6607/28.04.2015г. от Нина Ганчева
Георгиева, която в качеството й на нов собственик на топлоснабдения имот е
пожелала партидата да бъде променена на нейно име. Същото е подадено в
изпълнение на споразумителен протокол от 07.04.2015г. , сключен между нея и
ответниците Р.Ц. и В.К., в качеството им на наследници на Асен Копривишки, с
което са уредени взаимоотношенията помежду им.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ предвижда разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, да се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
(чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД (представен е
договор № 18/03.10.2005г., сключен между „Техем сърисис“ ЕООД и Етажна
собственост с адрес в гр. София, ж. к. „Христо Смирненски“ бл. 24, вх. В и вх.
Г).
Следва да се
установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника
топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност.
Правилата
за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на
място на показанията на индивидуалните уреди за измерване, в случай, че такива
са налични.
В
настоящия случай, видно и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, е извършен реален отчет на
уредите за измерване в края на всеки отчетен период. Експертизата
изрично посочва, че дяловото разпределение на топлоенергия в сградата–етажна
собственост и съпътстващите го технически процедури са приложими при процесните
условия, че спрямо абоната е спазена методиката към наредбата за
топлоснабдяването и че разпределени и начислена на абоната топлоенергия за
процесния период възлиза на 176,92 лева – за сградна инсталация, 794,86 лева –
отопление в съответствие с обичайната практика. Отделно от това вещото лице
посочва, че фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителните сметки
своевременно. Същите са посочени в експертизата. Изложеното се подкрепя и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна счетоводна експертиза. От
съдържанието му се установява, че за периода от м. юли 2012г. до м. април 2014г. размерът на дължимата главница възлиза както
следва за периода м. юли 2012г. до м. октомври 2012г. – няма начислени суми (за който период
предявеният иск следва да бъде отхвърлен) за м. 11.2012г. – 74,66 лева, от
които 11,39 лева за сградна инсталация и 63,27 лева – отопление, за м. 12.
2012г. – 74,66 лева, от които 25,86 лева – сградна инсталация и 143,65 лева –
за отопление, м. 01.2013г. 138,26 лева, от които 21,53 лева – сградна
инсталация и 116,73 лева – отопление, м. 02.2013г. – 107,54 лева, от които 15,79
лева – сградна инсталация и 91,75 лева – отопление, за м. 03.2013г. 14,89 лева
– само за сградна инсталация, за м. 04.2013г. – 2,01 лева – само за сградна
инсталация, за м. 11.2013г. – 51,05 лева, от които 9,56 лева – сградна
инсталация и 41,45 лева - отопление, за м. 12.2013г. – 125,69 лева, от които
23,55 лева – сградна инсталация и 102,14 лева – отопление, за м. 01.2014г. –
117,19 лева, от които 21,96 лева – сградна инсталация и 95,23 лева – отопление,
за м. 02.2014г. – 75,99 лева, от които 13,50 – сградна инсталация и 62,49 лева
отопление , за м. 03. 2014г. – 62,53 лева, от които 11,11 лева – сградна
инсталация и 51,43 лева – отопление, за м. 04.2014г. – 32,50 лева, от които
5,77 лева – сградна инсталация и 26,73 лева отопление, като всеки от ответниците
отговаря за половината. До този размер предявените искове следва да бъдат
уважен като за разликата от 500,26 лева (от които 250,13 лева по иска предявен
срещу Р.Ц.Ц. с ЕГН: ********** и 250,13 лева по иска предявен срещу В.Ц.К. с
ЕГН: **********) и за периода от м.07.2012г. до м. 10.2012г. вкл. следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно
разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия
(чл. 33, ал. 1), купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят, т. е. задълженията стават изискуеми на 31-вия ден след изтичане на
съответния период и от този ден ответницата е изпаднала в забава - арг. чл. 84, ал.1 ЗЗД. Следователно, за
основателната претенция за стойност на потребена енергия през периода м. 11.2012
г. - м. 04.2014 г. ответникът дължи обезщетение за забава за периода 01.01.2013г.
– 30.06.2015г. Доколкото ищецът е посочил по-ранна дата за крах на периода,
съдът, ограничен от диспозитивното начало, приема, че лихва за забава се дължи
за пълния посочен период от 01.01.2013г. до 18.06.2015г. в размер на 180,59
лева, изчислен съгласно заключението на вещото лице. За
периода от 01.09.2012г. до 01.01.2013г. и за сумата от 129,21 лева предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото съдът
достигна до заключение за частична основателност на предявените искове, следва
да се разгледа е въведеното от ответника при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност.
Вземането за
главница, представляващо по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД „периодично
плащание”, а също и акцесорното вземане за мораторна лихва се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. В стоящия случай давността е
прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2015
г., от която дата се счита предявен установителният иск - арг. чл. 422, ал.1 ГПК и чл.
116, б. "б" ЗЗД. Следователно, погасени се явяват всички вземания за главница
и обезщетение за забава, станали изискуеми преди 30.06.2012 г.
Следвателно, възражението за изтекла в полза на ответницата погасителна давност
както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата е
неоснователно.
По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция в тази част (за сумата от 1,20 лева) се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със
задължителните разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в двете производства съобразно
уважената част от претенциите. Установи се, че в заповедното производство,
същият е направил разноски в общ размер от 335,78 лева (35,78 лева – държавна
такса и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение), от които следва да му бъдат
присъдени 209,49 лева.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер от 935,79 лева съгласно
представен списък на л. 105 от делото (35,79 лева – държавна такса, 200,00 лева
– депозит за счетоводна експертиза, 400,00 лева депозит за техническа
експертиза и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение). Следователно в негова
полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 580,60 лева, направени в
исковото производство.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците има
право на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат
съобразно отхвърлената част от претенциите. Такива не се установиха направени,
поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р.Ц.Ц. с ЕГН: **********
и В.Ц.К. с ЕГН: ********** с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че последните дължат на дружеството поравно и разделно сумата от
971,86 лева, представляваща цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 11.2012г. до м. 04.2014г., в имот, намиращ се в гр. София, общ.
Слатина, ж. к. „Христо Смирненски” бл. 24, вх. В, ап. 89, аб. 229768, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както
следва Р.Ц.Ц. с ЕГН: ********** – 485,93 лева и В.Ц.К. с ЕГН: ********** –
485,93 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 489/25.11.2015г.
по гр. д. № 878/2015 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за сумата от 500,26 лева (от
които 250,13 лева по иска предявен срещу Р.Ц.Ц. с ЕГН: ********** и 250,13 лева
по иска предявен срещу В.Ц.К. с ЕГН: **********) и за периода от м.07.2012г. до
м. 10.2012г. вкл.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете,
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р.Ц.Ц. с ЕГН: ********** и В.Ц.К.
с ЕГН: ********** с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, че последните дължат на
дружеството поравно и разделно сумата от 180,59 лева – представляваща мораторна
лихва за периода от 01.01.2013г. до 18.06.2015г. за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 489/25.11.2015г. по гр. д. № 878/2015 г. по
описа на РС – гр. Ихтиман КАТО ОТХВЪРЛЯ
така предявените искове за сумата от 130,41 лева и за периода от 01.09.2012г.
до 31.12.2013г.
ОСЪЖДА Р.Ц.Ц. с ЕГН: ********** и В.Ц.К. с ЕГН: **********
да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б поравно и разделно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 209,49 лева, разноски в
заповедното производството, както и сумата от 580,60лв., разноски в исковото
производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да
бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Районен съдия: