№ 44
гр. С.З. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001137 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение № 260323/08.04.2021г., постановено по гр. д.
№2750/2020г. по описа на Районен съд - гр. С.З., с което „Е.” ЕАД е
осъден да заплати на „В.” ЕООД сумата 61,38 лева, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“ ИТН 2939032, за периода
01.07.2015г. до 31.07.2015г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 650 лева,
представляваща разноски по делото.
Въззивникът „Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение,
като излага съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови ново, с
което да се отхвърлят предявените искове. Претендира за разноските по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.”
ЕООД, с който въззиваемият взема становище по наведените в жалбата
оплаквания. Счита същите за неоснователни. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
1
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „В." ЕООД, ЕИК ***,
сумата 61,38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „О.", ИТ № 2939032, за
периода 01.07.2015г. - 31.07.2015г., по фактура № **********/ 31.07.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
изплащане на сумата.
Ответникът „Е.” ЕАД П. е представил писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер. Моли съда да отхвърли иска.
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 – Помпена станция „О.” е
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„В." 20 kV и измерването на консумираната ел. енергия на този обект се е
осъществявало на ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение. Ищецът е собственик на обекта
Помпена станция „О.”, с.О., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Обектът е бил включен в капитала на дружеството от 1995г.
Видно от представените по делото доказателства - Заповед
№135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., Акт за приемане и предаване на
основни средства, Инвентаризационен опис, характеристика на ДМА -
трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV на Помпена станция
„О." с.О., на помпена станция „К.", разрешение за ползване от 09.08.1995г.,
ищецът е собственик на електропровод „В.", на Помпена станция „О." с.О. и
намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
От представеното по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се
установява, че през периода 01.09.2015г. - 30.09.2015г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „О.", ИТ
№2939032 в размер общо на 40255,56 kWh се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ „О.", собственост на ищеца. Според вещото лице, ако се
приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
напрежение. Според експертизата, Е. ЕАД е трябвало да монтира в
подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща
токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
2
напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи, че
дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират,
като определената при сключването на договора за електроснабдяване на
процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период. Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната
мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на
ел. енергията. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
то Е. ЕАД няма никакви права и задължения по тази мрежа. В останалата част
заключението съдържа правни изводи относно дължимостта на такса пренос
от ищеца.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел
да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление
на присъединителните и електроразпределителните електросъоръжения. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, включително
оборудваната с електроприсъединителни съоръжения килия в подстанция
„Т.", към която е присъединен електропровод „В." и кабелните
електропроводи, с които помпените станции на ищеца са присъединени към
мрежата НН в ЗРУ 20 kV, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните съоръжения са за негова сметка.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде
основа за изчисляване на цената за достъп. При измерване на количеството
консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, този
елемент на цената на електрическата енергия е недължим.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната
мрежа” до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.” ИТН 2939032
за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. включително са 31 дни по №
**********/31.07.2015г. е изчислена при мощност 120 kW, в размер на
61,38лв. без ДДС и е заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за
достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база
предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не
зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от
нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивникът ’’Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
3
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №ОУ-
013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
С оглед горепосочените норми съдът приема, че ОУ са задължителни за
потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищецът.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, ПТЕЕ /ДВ
66/26.07.2013г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, полученото без
основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платената от него такса "ниско напрежение" и
такса "средно напрежение", каквато според него е дължима при положение,
че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско
напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013
г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на
точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а
оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа
и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр. с
чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.(отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан
към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна
уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната
електрическа енергия.
4
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната
/мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба
/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако
съоръжението /трафопостът/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата,
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група
на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод
„В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от нормативно установените, не може да обуслови
начисляване на цена за пренос.
При това положение съдът намира, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с
Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да
заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
5
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена
за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това, за ответното
дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл.55, ал.1
пр.1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “М. и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето защо, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС =
360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
С оглед цената на иска в размер на 61,38лв., настоящото решение,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
6
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260323/08.04.2021г., постановено по гр.
д. №2750/2020г. по описа на Районен съд - гр. С.З..
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000, гр. П.,
ул. ***, ЕИК *** да заплати на „В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., ул. ***/съдебен адрес: гр. С.З., ул. *** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. по банкова сметка в “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7