Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18. 07. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
юли през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията Томов
гр. д. № 2490 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от И.А.К. ***, в която се твърди, че ищецът и
ответницата М.Е.С. *** са живели на съпружески начала, като
от съвместното съжителство на страните са се родили две деца- А. , роден на ***
год., и
И., роден на *** год. Твърди се, че страните са живеели в дома на родителите на ищеца, където са
отглеждали двете си деца. Твърди се, че на 25. 02. 2017 год. вечерта ищецът се
прибрал в дома си и установил, че ответницата я няма. Твърди се, че по- късно
по телефона се обадил мъж, който казал, че се наименова П., от ***е и
ответницата ще живее с него. Твърди се, че ответницата не се прибрала и на
следващия ден, поради което ищецът сигнализирал органите на полицията. Твърди
се, че в хода на проведеното издирване се установило, че ответницата живее на
семейни начала с мъж на име Е.в ***. Твърди се, че ищецът многократно е
разговарял с ответницата с молба да се завърне при семейството си, но е получил
отказ. Твърди се, че след напускането на жилището ответницата не се е
интересувала от децата си, като грижи за тях полагат единствено ищеца и
неговите родители. Твърди се, че едното дете- А. - посещава детска градина „***“ в ***. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с
което:
-предостави
упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство
на страните малолетни деца А. и И. на него;
-осъди
ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 150
лв. за всяко от двете деца, считано от 26. 02. 2017 год., и
-определи
подходящ режим на лични отношения на ответницата с децата.
Ответницата М.Е.С. *** не е взела
становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Видно от приложените удостоверения за раждане от 10. 04. 2012 год. и 27.
07. 2015 год., издадени от Община Плевен, че децата А. И.К., ЕГН **********, и И. И.К., ЕГН **********,
са родени от майка М.Е.С., ЕГН **********, и баща И.А.К., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че
родителите на децата нямат сключен граждански брак.
Поначало отношенията между родители и деца са естествени и нравствени. Те
възникват и се развиват върху чувства на близост и привързаност. При
прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, както е в случая,
съвместното и съгласувано упражняване на родителските права и задължения става
неосъществимо. С оглед интереса на родените от това съжителство деца следва да
се прилага разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК и по аналогия разпоредбата на
чл. 59 ал. 2 от СК. Последната задължава съда да определи на кого да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху децата, както и да
определи мерките за лични отношения между родителя, на когото не е предоставено
упражнението на родителските права, и децата, защото поддържането на тези
отношения е жизнено необходимо и за двете страни. В случая съдът намира, че
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие А. и И. следва да бъде предоставено на бащата И.А.К.,
доколкото последният след раздялата на страните полага непосредствените грижи
за двете деца и е създал необходимите социално- битови условия за тяхното
отглеждане. Горното се потвърждава от показанията на свидетеля А.К., както и от
изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” *** социален доклад, от които
може да се направи изводът, че децата имат положителна нагласа към семейната
среда на своя баща и са силно привързани към последния, което е от съществено
значение за благоприятното развитие на отношенията родител- дете и за
хармоничното изграждане на децата като пълноценни личности. С оглед на
гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика и по- конкретно
задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 1974 год., в което са посочени
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за
упражняване на родителските права, Плевенският районен съд намира, че в интерес
на децата А. и И. е да продължат да живеят
в настоящата им семейна среда, в която същите се чувствуват спокойни и
удовлетворени. Поради това именно на ищеца И.А.К. следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права върху двете малолетни деца.
На ответницата М.Е.С. следва да бъде определен един по- разширен режим на лични
контакти с децата А. и И., а именно: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09. 00 часа в събота до 18. 00 часа
в неделя с преспиване на децата при майката, два дни с преспиване на децата при
майката по Коледните празници- в четните години и два дни с преспиване на
децата при майката през Новогодишните празници- в нечетните години, както и
следва да бъде предоставена възможност на майката да взема децата при себе
всяко лято по за 30 дни, който период не следва да съвпада с платения годишен
отпуск на бащата И.А.К.. По този начин би се създала възможност не само майката
да изрази своята обич и привързаност към децата, но и децата да развият същите
чувства и израстването им да се извършва при непосредствените ласки, грижи и
подкрепа не само на бащата, но и на майката.
С исковата си молба И.А.К. е предявил и иск с правно основание чл. 149 във
вр. с чл. 143 ал. 2 от СК за сумата от 150 лв. ежемесечна издръжка за всяко от децата
А. и И.. Действително с оглед на
обстоятелството, че децата ще живеят при баща си, за ответницата възниква
задължението да се включи в осигуряването на тяхната издръжка с определена
парична сума. При определяне на размера на дължимата се издръжка съдът съобрази
възрастта на децата и техните потребности, както и липсата на данни за
получавани от страните доходи, и намира, че ответницата следва да бъде осъдена
да заплаща ежемесечна издръжка на децата си към минималния предвиден в закона
размер, а именно: 120 лв. за всяко от децата А. и И., считано от 26. 02. 2017 год. до
настъпването на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. В този размер претенцията на ищеца
следва да бъде уважена, като за разликата до 150 лв. същата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 80 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху децата А. И.К.,
ЕГН **********, и И. И.К., ЕГН **********, на бащата И.А.К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката
М.Е.С., ЕГН **********, режим на лични
отношения с ненавършилите й пълнолетие деца А. И.К., ЕГН **********, и И. И.К., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09. 00 часа в
събота до 18. 00 часа в неделя с преспиване на децата при майката, два дни с
преспиване на децата при майката по Коледните празници- в четните години и два
дни с преспиване на децата при майката през Новогодишните празници- в нечетните
години, както и с право на майката М.Е.С. да взема децата при себе си всяко
лято за 30 дни, които не следва да съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.Е.С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
А. И.К., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител И.А.К., ЕГН **********, ежемесечна издръжка
в размер на 120 лв., считано
от 26. 02. 2017
год. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 150 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Е.С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
И. И.К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.А.К., ЕГН **********,
ежемесечна
издръжка в размер на 120 лв., считано
от 26. 02. 2017
год. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата до 150 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.Е.С. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 80 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: