№ 21032
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125383 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД. И.
Й. П. е предявила срещу "Столичен електротранспорт" ЕАД с ЕИК ********* - гр. София
иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане, за това, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди - болки, безсъние, тревожност и световъртеж, които е получила като
участник в пътно-транспортно произшествие, станало на 25.01.2023г. в 10:09 часа на бул.
"Акад. Иван Евстатиев Гешов" в гр. София, предизвикано по вина на Х. И. Н. - работник на
ответника, на когото е възложено да управлява тролейбус по линия № 2 с рег. № ***.
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че
поведението на водача на автобуса е правомерно, защото е предотвратил ПТП, оспорва се
твърдението, че причина за неимуществените вреди се корени само в катастрофата, твърди
се, че ищцата е следвало да се държи за ръкохватка пред мястото, на което е седяла, поради
което е допринесла за настъпването на вредите.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД ОЗК – Застраховане АД, в
становище по делото, оспорва основанието за конституирането си, като сочи, че водачът на
ППС не е виновен за ПТП, сочи, че деликтът не е покрит риск по застраховката. Оспорва се
иска, по доводи, сходни с тези на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
Видно от постъпилите от МВР, СДВР писмени документи, местопроизшествието е
посетено на място от *** и ***- младшиавтоконтрольор, които съставили докладна записка
1
и снели обяснения на място. В докладната записка е посочено, че на място бил установен
тролей с водач Х. И. Н., който съставил декларация, като заявил на място, че черен джип с
непълен номер *** го засекъл и спрял рязко, за да не го удари, в следствие на което
пътниците –П. била прегледана на място от екип на Бърза помощ и освободена, била
прегледана и друга пътничка – Г. Г. Т., която заявила, че видяла само черен джип как засича
тролея. Сочи се, че на място бил издаден протокол за ПТП и акт на водача на тролея. Към
преписката се съдържа протокол за ПТП, издаден от служителите на реда. Към преписката
се съдържат сведения от Т., П. и друг пътник, както и взети обяснения от водача на
тролейбуса, Х. Н.. Към преписката се съдържа, с отбелязване, че е влязло в сила през 2023г.,
издадено наказателно постановление на Х. Н., с което е прието, че при ПТП, с поведението
си е създал опасност за живота и здравето на превозваните пътници / спира рязко за
предотвратяване на ПТП с МПС н рег.№ *** , който продължава посоката си на движение/, в
салона падат двама пътника, водача не представя контролен талон към СУМПС. За
изложеното, на водача на тролейбуса е наложена административна санкция.
От представените от ответника доказателства е видно, че към датата на ПТП –
25.1.2023г., Х. Н. е назначен на трудов договор на длъжността водач на тролейбус на
градския транспорт при ответното дружество. Представени са доказателства, че към
сочената дата водачът е преминал инструктаж за безопасност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Г. Т., която
сочи, че била пътничка в тролейбус №2 на 25.1.2023г., като сочи, че също пострадала.
Свидетелката сочи на съда, че е разбрала, че кола е преминала пред тролейбуса, когато са
завивали на „Гешов“ в посока „Петте Кьошета“, на паркинга на ВМА. Сочи, че водачът на
тролея много рязко набил спирачки, при което свидетелката Т. изскочила от седалката и се
ударила в желязото отпред, след което паднала на земята. Сочи, че отпред имало още една
пострадала – жена, дошли от Бърза помощ и им оказали помощ. Останалите пътници, които
се държали правостоящи, се извивали по седалките, за които се държали. Свидетелката
сочи, че си седяла спокойно, не се държала, като била на предпоследната врата, а другата
пострадала пътничка – на втората врата.Сочи, че не видяла другото превозно средство, но
казали, че било джип. Тролейбусът се движел с нормална скорост, след рязкото спиране,
шофьорът се ядосвал, защото смятал, че са му отнели предимството.
От неоспорената от страните и приета от съда автотехническа експертиза се
установява, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при облачно време, суха
асфалтова обстановка, на прав хоризонтален пътен участък, с две ленти предназначени за
еднопосочно движение, разделени една от друга от единична прекъсната линия, при
поставен на място пътен знак „забранени престой и паркиране“, като тролейбусът се движи
в дясна лесна от бул .България към улица Георги Софийски, в дясна лента, в 10,09 часа
достига района преди спирка на масовия градски транспорт „Център по хигиена“ на бул.
Академик Иван Евстатиев Гешов“, като непосредствено преди нея, от лявата активна лента,
неустановен водач на автомобил мерцедес с непълен рег.№ ***, извършва внезапна промяна
на посоката си на движение с посока от ляво на дясно, като престрояването му е извършено
2
в непосредствена близост пред тролейбуса, като водачът на тролейбуса предприема
аварийно спиране за предотвратяване настъпването на ПТП с л.а., като водачът на л.а.
Мерцедес е напуснал мястото на събитието. От рязката употреба на спирачката и
действащите инерционни сили, седящата в тролейбуса пътничка П. губи устойчивост,
полита в посоката на движение на тролейбуса, като не успява да се задържи и с главата си
реализира удар във вертикалната релса, служеща за захват на пътниците. Според изложеното
от вещото лице в о.с.з., ако водачът на тролейбуса не въздейства с такава сила, има по – леко
и плавно спиране, тогава би могло да предотврати политането на тялото на ищцата. Вещото
лице сочи, че ППС е устроено така, че когато се употребява спирачката в по – плавен режим,
спирачното ускорение е с интензитет 3, 4 до 5, тук е надскочило 5, което е дало тласък и
политане на хората, като ситуацията е била аварийна. Ако водачът на тролейбуса не беше
реагирал, то би възникнал инцидент, който ще увреди челна част на тролея, а впоследствие
при удара отново може да има грешни действия. В рамките на този участък, ППС – тата от
ляво са някак притиснати, а ако тролеят не е спрял аварийно, то е щяло да настъпи ПТП със
задната част на джипа. Вещото лице, тъй като не знае скоростта и дали засичащият
автомобил е бил спиращ, не може да отговори на поставен въпрос дали при евентуален
сблъсък между двете ППС, ще се стигне до ситуация, увреждаща живота на пътниците.
Ищцата П. е представила карта за транспорт, както и фиш за спешна медицинска
помощ, издаден в 10,10 часа, от който е видно, че ищцата е установена от Бърза помощ с
получена травма на глава и разкъсно – контузна рана на носа. Представени са медицински
документи и извлечение от електронно медицинско досие на ищцата. Въз основа на
документите е изготвена съдебно – медицинска експертиза, която сочи, че от ПТП ищцата е
получила травматични увреждания – контузия на главата с разкъсно – контузна рана в
областта на носа и кървене от носните ходове и адапционна реакция. Сочи, че в острия
период болките са били силни, във връзка с раната на главата, нарушаване на носната
лигавица и предизвиканото от това кървене. В резултат на травмата е възможно да се получи
тревожност, страдание, свързано със затруднено дишане през носа по време на
оздравителния процес, неспокойство и нарушение в съня. Въз основа направената на
10.2.2023г. консултация с психиатър, вещото лице сочи, че е описан психомоторен статус и е
назначена медикаментозна терапия. Въз основа електронното медицинско досие, вещото
лице сочи за извършени прегледи на ищцата по поставени диагнози по МКБ: хипертонично
сърце без / застойна/ сърдечна недостатъчност, хронична болест на сърцето, остеопороза без
патологична фрактура, както и за извършени прегледи при лекари – специалисти. Вещото
лице сочи, че нарушението във вестибуларната функция се диагностицира чрез
отоневрологично изследване, като липсва документ на ищцата да е правено изследване; най
–честите причини за нарушение във вестибуларната функция са невритите, като същите са
придружени освен с нарушение на слуха и равновесието, и с изразена вегетативна
симптоматика – гадене , повръщане, изпотяване, сърцебиене. За установяване на такова
заболяване се снема подборен неврологичен статус. Вещото лице описва болест на Мениер,
като сочи, че диагнозата се поставя при отоневрологично изследване, каквото на ищцата не
е правено – в представената справка от НЗОК, диагнозата фигурира в МКБ код, но тя не е
3
потвърдена с изследване. Диагнозата нарушение на рефракцията и акомодацията се
установява при консултация с офталмолог.Вещото лице сочи, че в медицинското
направление за консултация с психиатър, която ищцата е направила на 10.2.2023г., и й е
назначено лечение, не са описани анамнестични данни за минали състияния, свързани с
безсъние и тревожност, като такива липсват и в справката от НЗОК, включително липсват
изписани лекарства – седативи отпреди. Вещото лице сочи, че нарушението на
вестибуларната функция може да бъде съпроводено с тревожност, безсъние и световъртеж,
но липсват документи за такива симптоми, диагностиката им или лечение от справката от
НЗОК. Към изложеното, в о.с.з. вещото лице е добавило, че при хронични заболявания се
изписват медикаменти по Здравна каса, като заболяванията се следят на диспансеризиран
отчет – правят се периодични прегледи на пациентите, което се отбелязва в здравния архив.
Сочи, че е възможно описаните тревожност, безсъние и световъртежи да са били налице и
преди ПТП, вследствие на естествените възрастови изменения, но няма данни да са
лекувани. По повод физическите травми, вещото лице сочи, че обикновено от Бърза помощ
правят тампонада на носа и кървенето спира за 7- 10 минути, няма данни за последващо
продължително лечение, като специалистите – психиатър и невролог, са открили
впоследствие симптоматика, която са лекуват медикаментозно и вещото лице сочи, че
правилно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответното дружество за противоправно поведение на лице,
на което е възложило работа.
За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже
по делото пълно и главно следните предпоставки: 1. правоотношение по възлагане на
работа, 2. противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложена работа, 3 . настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. Съобразно константната съдебна практика (ППВС
№ 7/1959 г. и др.), сами по себе си тези елементи не са достатъчни за да възникне
отговорност за обезщетение на вредите, а за това е необходимо да съществува и причинна
връзка между тези вреди и действието или бездействието на делинквента, което изрично е
посочено в т. 2 от ППВС № 7/1959. Такава връзка е налице, ако след мисленото премахване
на поведението на делинквента от цялата съвкупност от факти, предшестващи настъпването
на вредите, се установи че същите не биха настъпили, ако не беше извършено
противоправното действие, а в случай на бездействие, ако беше извършено изискуемото се
действие. В този случай действието или бездействието на делинквента обуславя
настъпването на вредите и е необходимо условие за това. Обратно, ако и след това
премахване на действието или бездействието на делинквента вредите биха настъпили и без
него причинна връзка не е налице.
4
Наред с това причинната връзка е налице и тогава, когато вредите закономерно
следват от поведението на делинквента.
Горепосочените три елемента на увреждането не се презумират, а следва да бъдат
доказани от третото увредено лице, при условията на главно и пълно доказване. Що се касае
до четвъртия от елементите на непозволеното увреждане, а именно вината, той се
предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Касае се до оборима презумпция, която
подлежи на оборване от застрахования.
Дори и да са причинени вреди на трето лице делинквента , съответно – неговият
работодател, няма да носят отговорност спрямо увреденото лице в случаите, когато вредите
са причинени вследствие на неизбежна отбрана (чл. 46, ал. 1 от ЗЗД) или крайна
необходимост. В последния случай задължението по чл. 46, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на
вредите се възлага на лицето предизвикало състоянието на крайна необходимост или на
лицето, чиито по-ценни блага са спасени - т. 2 от ППВС № 4/30.10.1975 година. Отговорност
за причинените вреди не възниква и когато те са причинени от непреодолима сила-събитие
от извънреден характер, което е непреодолимо по естеството си, макар и хипотетично да е
могло да се предвиди или пък в резултат на случайно събитие-обективно обстоятелство или
невиновно действие на трето лице, което застрахованият не може да предвиди, а поради това
и да предприеме мерки за предотвратяване или ограничаване на последиците от него, от
което пък следва и неговата непредотвратимост. Случайното събитие не е равнозначно на
случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, съгласно който не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от същото. С последната разпоредба обаче се изключва
вината като елемент на непозволеното увреждане, поради което и в този случай
делинквентът няма да носи отговорност за причинените вреди.
От изложеното дотук, съобразено с настоящия правен спор, се налага извод, че
вследствие на предприемане на аварийна маневра, рязко спиране, наложена от отнемане на
предимство на тролейбуса от неустановен водач, водачът на тролейбуса е причинил на
ищцата сочените в исковата молба вреди. Изложеното се установи по делото от разпита на
свидетеля Т., присъствала в автобуса, от изготвените протоколи от младшиконтрольор на
място, както и взетите сведения от самия водач и други пътници в автобуса. От събраните
доказателства, ведно със заключението на неоспорената от страните и приета от СРС
автотехническа експертиза, се установи, че спирането е било с по –висок от стандартния
интензитет / предвид аварийния му характер/, поради което се налага извод, че именно това
аварийно спиране е действието, което обуславя настъпването на вредите и е необходимо
условие за настъпването им, по посочения по – горе смисъл. Същевременно, ако не беше
предприето аварийното спиране, то и вредите нямаше да настъпят за ищцата. Ето защо,
съдът намира,че е доказан целият фактически състав, посочен по – горе, а поставените от
ответника и неговия помагач въпроси касаят евентуалното приложение на разпоредбите на
чл.46 ЗЗД и чл.15 НК. Относно доводите, касаещи отговорността на неустановеното по
делото лице – водач на л.а. Мерцедес, който е станал повод за аварийната маневра. Както се
5
посочи по – горе, не неговото поведение, а поведението на водача на тролейбуса, предприел
аварийно спиране е довело непосредствено до травмите, получени от ищцата. Едновременно
с това, това лице е предизвикало аварийната реакция, поради което доводите касаят
приложението на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, съгласно която, за вреди, причинени от
неколцина, отговорността е солидарна, а съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД, всеки от
солидарно отговорните длъжници отговаря за цялото задължение. Ето защо, осъденото лице
има правото на регресен иск за горницата, която не касае поведението на делинквента.
По посочените доводи по – горе, съдът намира, че от автотехническата експертиза се
установява, че водачът на тролейбуса е действал в състояние на крайна необходимост. В
последния случай задължението по чл. 46, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на вредите се
възлага на лицето предизвикало състоянието на крайна необходимост или на лицето, чиито
по-ценни блага са спасени - т. 2 от ППВС № 4/30.10.1975 година. С разпоредбата на
чл.13,ал.1 НК е посочено кое състояние съставлява крайна необходимост, като при липса на
специална дефиниция за целите на гражданското право, съдът прилага сочената.
Разпоредбата предвижда, че не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого
при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява
престъпление.
Първо, извършеното от водача на тролейбуса не съставлява престъпление, а е
прието, с влязло в сила наказателно постановление, за административно нарушение / на
чл.5,ал.1 ЗДвП, в частта – поставя в опасност живота и здравето на пътниците/. С ТР №
106/31.10.1983 година, постановено по тълк. д. № 90/1982 година на ОСНК на ВКС, решение
№ 15/17.02.2011 година, постановено по н. д. № 525/2010 година и решение №
155/26.09.2018 година, постановено по н. д. № 547/2018 година, двете на ВКС, НК, ІІ н. о. Е
разяснено кога е налице т.нар „спасителна маневра“ е разяснено отдавна в практиката по
наказателни дела.
Съгласно цитираните решения, спасителна маневра е действие на водач на
моторното превозно средство, изразяващо се в изменение на посоката на движение на
същото в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на произшествие.
Маневрата се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на
участници в движението, на самия водач или на природни сили, при условията на чл. 13, ал.
1 от НК. Опасността трябва да е внезапна, пряка и непосредствена и да не може да бъде
предотвратена по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В настоящото дело не се
установи по никакъв начин водачът на тролейбус да не е спазил дистанция от движещия се в
ляво от него л.а. Мерцедес. Обратно, установи се, че последният му е отнел внезапно
дистанция, и единственото действие, предотвратило ПТП на двете превозни средства, е
аварийното спиране от страна на водача на тролейбуса. Ето защо, налага се извод, че същият
6
е извършил „спасителна маневра“ по смисъла, очертан по – горе, поради което и е действал
в състояние на крайна необходимост.
Тогава, основният въпрос се очертава кое лице следва да понесе нанесените вреди
вследствие на това действие, защото, съгласно чл.46,ал.2 ЗЗД, при крайна необходимост,
вредите подлежат на обезщетяване. Както се посочи по – горе, задължението по чл. 46, ал.
2 от ЗЗД за обезщетяване на вредите се възлага на лицето предизвикало състоянието на
крайна необходимост или на лицето, чиито по-ценни блага са спасени - т. 2 от ППВС №
4/30.10.1975 година. Видно от заключението на САТЕ, ако не беше предприета маневрата по
аварийно спиране, щеше да настъпи ПТП между тролейбуса – в неговата предна част и л.а. в
неговата задна част. Ето защо, при приетото по – горе за солидарна отговорност на
делинквента и водача на л.а. Мерцедес, се налага извод, че вредите следва да се обезщетят от
лицето, чиито по – ценни блага са спасени – в частност, работодателят на водача на
тролейбуса, който е предотвратил имуществени вреди на самия тролейбус. Поради
изложеното,
искът за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД е установен по основание. Неоснователно е възражението на ответната страна, че
ищцата е следвало да се държи за ръкохватките пред мястото, на което е седяла, е напълно
недоказано. По делото е установено, че ищцата е ударила главата си в метална релса за
придържане на правостоящи, като не са събрани никакви доказателства дали ищцата се е
държала за предвидените ръкохватки или не. Нещо повече – разпитаната свидетелка Т.,
която също е седяла на седалка като ищцата, също сочи на съда, че от рязкото спиране е
загубила равновесие и е паднала, поради което възражението, освен неоснователно, е и
недоказано по твърдението на ответника, че поведението на ищцата е опосредило
настъпването на вредите. На собствено основание, пътниците имат задължение да се
държат за ръкохватките единствено ако са правостоящи, а не и когато са седящи на
определените затова места. Ето защо, налага се извод, че и възражението за съпричиняване е
недоказано.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията,
възстановителния период и перспективите за окончателното оздравяване. Касае се
пострадала в напреднала възраст, от 80 години, към датата на инцидента, пълният
оздравителен период на физическите травми на ищцата, според заключението на вещото
лице, е бил сравнително кратък, с по – остра болкова проява в началото на периода,
придружено с кървене от носа. Не се установи, вследствие на травмата да са останали
трайни физически последици за ищцата. Не така стои въпросът с нанесените психически
травми на ищцата, които са наложили посещение на психиатър 15 дни след инцидента.
Ищцата е прегледана от невролог и психиатър, изписани са й лекарства за успокоение.
Недоказано е твърдението на ответника, че световъртежът, както и състоянието на
тревожност и безпокойство, са били състояния отпреди ПТП. Вещото лице по СМЕ изрично
сочи на съда, че в медицинската документация не е потвърдено ищцата да страда от
7
заболяване, което е в състояние да причини сочените симптоми. Ето защо, доказан е
изводът, че същите са психични прояви от стреса от ПТП. При изложеното, като съобрази и
икономическата обстановка в страната към 1.2023г., при средна работна заплата за страната
от 2012,25 лева по данни на НСИ, то съдът намира претендираното обезщетение за
справедливо и присъжда същото изцяло.
Сумата, на основание чл.84,ал.3 ЗЗД, следва да се присъди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, от датата на деликта – 25.1.2023г., тъй като
работодателят отговаря както делинквента.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищцата, която доказва разноски:
120 лева държавна такса, сумата 400 лева депозит за СМЕ и платено възнаграждение за
адвокат 800 лева. Съдът не намира възражението за прекомерност за основателно, като
съобрази проведените общо 5 открити съдебни заседания по делото, включително и на
основание чл.7,ал.9 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, съгласно
която разпоредба, за всяко следващо след второ открито съдебно заседание, към минималния
размер се добавя още 250 лева. Съдът намира възражението за неоснователно и съобразено с
фактическата и правна сложност на спора, която е по – скоро средна, предвид събираните
писмени, гласни доказателства и две експертни заключения. Ето защо, при минимален
размер от 600 лева, и още по 250 лева за всяко следващо след второто о.с.з., възражението е
неоснователно. При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столичен Електротранспорт ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Подполковник Калитин № 30 да заплати на И. Й. П. ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите сумата 3000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
представляващи претърпени болки и страдания, причинени от падане на ищеца на
25.1.2023г., в тролейбус № 2, управляван от водач на трудово правоотношение при Столичен
Електротранспорт ЕАД, ведно със законната лихва от увреждането 25.1.2023г. до плащането,
сумата от 1320лева разноски по делото.
Решението е поставено при участието на трето лице помагач на страната на ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Света София – 7, етаж 5.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8