Р
Е Ш Е Н И Е
№
250
гр.
Пловдив, 09.01.2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети декември,
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Дарена
Йорданова и участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното
от Председателя КАНД № 2425 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано
е Решение № 1366/28.07.2023г., постановено по АНД № 294/2022г. по описа на РС
гр.Пловдив, VIII
н.с., с което е отменено наказателно постановление № 677316-F674064/21.11.2022 година на директор
на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на Ц.Ц.Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. чл. 125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А., счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение,
с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Ц.Ц.Ч., редовно призована не изпраща представител и не
дава становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита, че решението на РС - Пловдив следва
да се обезсили, предвид грешно конституиран ответник.
Съдът,
като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените
от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
При
извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал.2 АПК служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на
районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
недопустим.
Производството
пред районен съд е образувано на 16.01.2023 г.,
след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота
в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Обжалваното тук решение е постановено след това на 25.05.2023г.
Съгласно
чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т.
е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В
Разпореждането на РС от 17.01.2023 г. за насрочване на въззивното дело не се
конкретизира кой е конституиран като страна. За участие в производството е
призован ТД на НАП – Пловдив. Такава е и страната, записана в протоколите от
проведените открити съдебни заседания. В съдебното решение като ответник се
посочва ТД на НАП - Пловдив. Административнонаказващ орган обаче, видно от
обжалваното НП, е директорът на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив.
Именно този орган е следвало и да бъде конституиран в производството като
ответник и надлежно призоваван.
В
този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл.
58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и
единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното
производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото
тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или
организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в
случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като
не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството
и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното
конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на
постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае
се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно
- чл. 218, ал. 2 АПК.
По
аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк.
дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е
приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето
защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му,
обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл.
221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото
разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия орган
като ответник.
По
исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се
произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 1336/28.07.2023г., постановено по АНД № 294/2023г. по описа на РС
гр.Пловдив, VIII н.с.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: