Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-122 26.02.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На деветнадесети декември 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: Таня Русева-Маркова
мл. с. Марина Мавродиева
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1651 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 55
от 05.04.2018г., постановено по гр. дело № 825/2017г. по описа на Районен съд –
Несебър е прекратено производството по исковете, предявени с искова молба от Д.Н.С. – лично и в качеството й на пълномощник на своя
*** – Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф.
против Решенията на Общото събрание на
етажните собственици на жилищни сгради „З.” – блок А и блок Б, кв. „П.” № ** и №
**, състояло се на 14.08.2017г. от 17.30 часа, обективирани в Протокол № 10 от 14.08.2017г.
по отношение на т. 1 и т. 8. С цитираното решение са отменени като незаконосъобразни
Решенията, постановени по т. 6 и т. 7 от проведеното Общо събрание на
14.08.2017г. на Общото събрание на етажните собственици на жилищни сгради „З.”,
блок А и блок Б, кв. П. № ** и № **. С цитираното решение са отхвърлени исковете
на Д.Н.С. – лично и в качеството й на пълномощник на Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф.
срещу Решенията на Общото събрание на етажните собственици на жилищни сгради „З.”
– блок А и блок Б, кв. П., № ** и № **, състояло се на 14.08.2017г. от 17.30
часа, обективирани в Протокол № 10 от 14.08.2017г. от 17.30 часа, обективирани
в Протокол № 10 от 14.08.2017г. по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9. С цитираното
първоинстанционно решение, Районен съд – Несебър се е произнесъл и по
направените от страните разноски в производството.
След депозирана
молба за изменение на решението в частта за разноските, Районен съд – Несебър с
Определение № 390 от 11.06.2018г., постановено по гр. дело № 825/2017г. по
описа на Районен съд – Несебър е оставил без уважение молбата на Д.С. И. –
лично и в качеството й на пълномощник на Д.И.М. и Г.М.Н. за изменение и
допълнение на Решение № 55 от 05.04.2018г. по гр. дело № 825/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.
Против
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба с вх. №
3124/08.-05.2018г. по описа на Районен съд - Несебър от Д.Н.С. – лично и в
качеството й на пълномощник на Д.И.М. и Г.М.Н. против първоинстанционното
решение в частта му, с която се отхвърлят исковете за отмяна на взетите решения
на ОС на ЕС на жилищните сгради „З.“ – блок А и блок Б, кв. П. и се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение в тези му части и вместо него да бъде постановено
ново решение по същество на спора, като бъдат уважени предявените искове. В
жалбата се посочва, че проведеното общо събрание не е легитимно и законно, тъй
като етажната собственост включва два отделни входа, които са самостоятелно
обособени помежду си. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че кворумът на проведеното общо събрание е законосъобразен, тъй като на
събранието е следвало да присъстват 33% от общите части на сградата, а са
присъствали само 31, 71%. Пред настоящата станция не се представят доказателства.
Против
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Р.В.Ф. против първоинстанционното
решение в частта му, с която се отхвърлят исковете за отмяна на взетите решения
на ОС на ЕС на жилищните сгради „З.“ – блок А и блок Б, кв. П.. В жалбата се
посочва, че съдът незаконосъобразно е прекратил производството по делото и това
определение следва да бъде отменено. Претендира се първоинстанционното решение
да бъде отменено в отхвърлителната му част и да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Не се
представят нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Етажна
собственост в жилищна сграда „З.“ в частта, с която са отменени двете решения
на проведеното Общо събрание на етажната собственост на 14.08.2017г. В жалбата
се претендира това първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново решение по същество на спора с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
По делото е
депозиран отговор на въззивната жалба от Р.В.Ф., в който се посочва, че
решението в обжалваните му части от етажната собственост е правилно и
законосъобразно, а оплакванията срещу него са неоснователни. Депозиран е и
отговор на въззивната жалба от Д.Н.С., Д.И.М. и Г.М.Н., в който се посочва, че
жалбата на етажната собственост е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Производството
по делото е образувано и по повод на депозирана частна жалба Д.Н.С., Д.И.М. и Г.М.Н.
против Определение № 390 от 11.06.2018г., постановено по гр. дело № 825/2017г.
по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молбата на Д.С.,
Д.М. и Г.Н. за изменение и допълнение на Решение № 55 от 05.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 825/2017г. по описа на РС – Несебър в частта за
разноските на основание чл. 248 от ГПК.
В съдебно
заседание – въззивниците – ищци – Д.С., Г.Н. и Р.Ф. се явяват лично и поддържат
своите депозирани въззивни жалби, като считат, че следва да бъдат уважени. Не
представят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – Етажната собственост на жилищна сграда „З.“, блок А и блок Б, кв. П.
№ ** и № ** чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна
жалба и счита, че следва да бъде уважена. Не представя нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск
от Д.Н.С. – лично и в качеството си на пълномощник на своя ***, - Д.И.М. и от Г.М.Н. против Етажната
собственост на жилищни сгради „З.“ – блок А и блок Б, кв. „П.“ № ** и № ** –
гр. Н., представлявана от
Управителя Р. П. П., с който претендира да бъдат отменени следните взети
решения на проведеното на 14.08.2017г. Общо събрание на ответната етажна
собственост, а именно – т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 9 от посочения
дневен ред . Изрично в исковата молба се посочва, че се атакуват и взетите решения
по т. 1 и т. 8 въпреки, че по тях не е материализирано решение.
Предявен е иск
и от Р.В.Ф. от гр. Н., ул.
„Л. К.“ № *, бл. *, ет. *, ап. * против Етажната собственост на
жилищни сгради „З.“ – блок А и блок Б, кв. „П.“ № ** и № ** – гр. Н., представлявана от Управителя Р. П. П., с
който се претендира да бъдат отменени следните взети решения на проведеното на
14.08.2017г. Общо събрание на ответната етажна собственост, а именно – т. 2, т.
3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 9 от посочения дневен ред. Изрично в исковата
молба се посочва, че се атакуват и взетите решения по т. 1 и т. 8 въпреки, че
по тях материализирано решение.
С Определение №
606 от 28.09.2017г., постановено по гр. дело № 825/2017г. по описа на Районен
съд – Несебър е съединено производството по гр. дело № 825/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър и производството по гр. дело № 803/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър, като съдът е постановил производството по делото да
продължи под номера на по-рано образуваното дело, а именно – гр. дело №
825/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.
Ответната
страна по предявените искове – Етажната собственост на Жилищна сграда „З.“ –
блок А и блок Б – гр. Н., ул.
„П.“ № ** и № **, представлявана от Управителя Р. П. П. депозира по делото
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Следва да се
отбележи, че правилно Районен съд – Несебър е прекратил производството по
отношение на атакуваните две решения на етажната собственост – т. 1 и т. 8, тъй
като не е налице взето решение по тези точки – т. 1 касае проверка на кворума,
а т. 8 касае разисквания, които не са свързани с конкретен резултат, поради
което и настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По делото е
представена Покана за свикване на Общо събрание на собствениците на етажната
собственост на жилищни сгради в комплекс „З.“ – гр. Н., от която е видно, че e свикано Общо събрание на Етажната собственост
на жилищни сгради в комплекс „З.”- гр. Н., ул. П. № ** и № ** за дата – 14.08.2017г. –
17.30 часа. В представената по делото покана е посочен дневния ред на
събранието, денят и часът на провеждането му. Към поканата е представен
Протокол за поставяне на поканата на видно място, от който е видно, че поканата
е поставена на 04.08.2017г. и е подписан от лицата, които свикват поканата.
По делото е
представен Протокол № 10 от 14.08.2017г. за проведено Общо събрание на етажната
собственост на жилищен комплекс „З.”, от който е видно, че след направена
проверка на необходимия кворум за провеждане на Общото събрание в 17.40 часа е
установено, че присъстват лично или чрез пълномощник собствениците на 31, 71%
идеални части от общите части на комплекса и поради липса на необходимия кворум
от 67% началото на събранието се е отложило с един час. В протокола е посочено,
че в 18.40 часа отново се е извършила поименна проверка и е установено, че
отново присъстващите остават 31, 71% от общите части на комплекса. След
констатацията за присъстващите идеални части от общите части на комплекса е
даден ход на насроченото общо събрание. Като неразделна част от представения по
делото протокол от 14.08.2017г. е присъствен списък на участващите в общото
събрание етажни собственици, от който е видно, че общият сбор на идеалните
части на съсобствениците е в размер на 31, 71%. Следва да се отбележи, че това
обстоятелство не е спорно между страните по делото.
От събраните по делото
доказателства се установява, че е свикано редовно Общо събрание на
собствениците на обекти в етажната собственост – „З.“ – гр. Н., ул. „П.“ № ** и № ** за 14.08.2017г. от 17.30 часа.
Поканата е подписана от член на Управителния съвет – Р. П..
От представените по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че Община Несебър е издала две
Удостоверения – съответно № 127/28.06.2005г. и № 128/28.06.2005г. за въвеждане
в експлоатация на строеж, от които е видно, че са въведени в експлоатация две
сгради – „представителна сграда А“ и „представителна сграда Б“, състоящи се от
сутерен, партер, пет етажа и терасовиден етаж „З.“, находящи се в урегулиран
поземлен имот І-800, 801 в кв. 55г по плана на гр. Н..
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от Управителния съвет
(управителя) или от Контролния съвет (контрольора).
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи
– не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол.
На основание чл. 40 от ЗУЕС
всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на
чл. 16, ал. 7.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собствениците на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1-4 и 7. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако събранието не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага
с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост.
По повод наведените
оплаквания във въззивните жалби, настоящата инстанция намира за установено
следното:
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се
осъществява във всеки отделен вход. По делото от събраните доказателства
безспорно се установява, че през 2005г. са въведени с две различни
Удостоверения, издадени от Община Несебър – Представителна сграда „А“ и
Представителна сграда „Б“, находящи се в урегулиран поземлен имот І-800, 801 в
кв. 55г по плана на гр. Н., като всяка
една от тези сгради се състои само от по един вход. По делото се установява, че
първото проведено събрание на етажната собственост е включвало собствениците и
на двете сгради (двата входа) и именно въз основа на това проведено общо
събрание е подадено и Заявление за вписване на етажната собственост в публичния
регистър на сградите в режим на етажна собственост, който се води към Община
Несебър. Безспорно е, че в законодателството няма легално определение на
понятието "етажна собственост", но то се извлича от съответните
текстове в ЗС и в ЗУЕС. Етажната собственост възниква в сграда, в която
отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица. Когато сградата
се състои от няколко отделни входа, всеки вход може да образува отделна етажна
собственост. Това обаче е само една възможност, която се извлича от текстове на
ЗУЕС – чл. 7, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. Когато сградата е с няколко
отделни входа, тя може да функционира и като единна етажна собственост, ако
бъде избрана една форма на управлението и има единни органи, общ правилник за
вътрешния ред и обща книга по чл. 7, ал. 1 от ЗУЕС. По делото е безспорно, че в
конкретния случай формираната етажна собственост между двата входа има една
форма на управление и единни органи, поради което и следва да се приеме, че е
налице единна етажна собственост и до момента, в който не настъпи отделяне на
единия от входовете в самостоятелна етажна собственост, настоящата инстанция
намира, че проведеното общото събрание на формираната етажна собственост само
на това основание не може да се приеме, че е незаконосъобразно. В тази връзка,
съдът намира изложените оплаквания във въззивната жалба за неоснователни.
Както бе посочено по-горе от
представения по делото Протокол № 10 от 14.089.2017г. за проведеното Общо
събрание на етажната собственост се установява, че към началото на обявения час
– 17. 40 часа е установено, че присъстват лично или чрез пълномощник
собствениците на 31, 71% от идеалните части от общите части на комплекса и
поради липса на необходимия кворум се е наложило събранието да бъде отложено с
един час и след като отново се е извършила поименна проверка и е установено, че
присъстващите остават 31, 71% идеални части от общите части на комплекса,
събранието е било проведено именно при този кворум на присъстващите – 31, 71%.
При това положение и с оглед
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС в случай, че при началото на събранието
липсва изискуемия се кворум от 67%, то се отлага с един час и се смята законно,
ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост. Законът изрично повелява, че в случаите по ал. 2
липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е
почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото,
посочени в поканата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за свикване на общото събрание. Едва
в този случай ако липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда
по предварително обявения дневен ред и се смята законно, колкото и идеални
части от общите части на етажната собственост да са представени.
По делото е
безспорно, че Общото събрание на
етажната собственост е било насрочено за 14.08.2017г. и на обявения за началото
му част не са се явили 67% идеални
части от общите части на етажната собственост, вследствие на което събранието е
било отложено за след един час. Безспорно се установява и обстоятелството, че и
след отлагането на началото на събранието с един час отново са присъствали само
31, 71% идеални части от общите части на етажната собственост и събранието се е
провело при този кворум, а е следвало да бъде отложено за следващия ден. При
това положение, съдът намира, че при проведеното общо събрание на 14.08.2017г. при
наличие на кворум от 31, 71% идеални части от общите части на етажната
собственост не е бил спазен минимално изискуемия се кворум от 33 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост съгласно императивното изискване
на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че взетите на
проведеното общо събрание решения са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид,
че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не
съвпадат напълно с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта,
в която са отхвърлени исковете на Д.Н.С., Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф. против
Етажната собственост и вместо него да бъде постановено ново решение по същество
на спора, с което да бъдат отменени взетите решения на проведеното Общо
събрание на етажната собственост на жилищен комплекс „З.“, блок А и блок Б, гр.
Н., кв. П. № ** и № ** на 14.08.2017г.
в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9.
По отношение на
направените по делото разноски в първоинстанционното производство и във
въззивното производство, БОС намира следното:
Следва да се
отбележи, че претендираните от страните като съдебно-деловодни разноски суми за
пътни разходи не са по съществото си съдебно-деловодни разноски и не следва да
бъдат присъждани като такива – в този смисъл и Решение № 192 от 25.06.2014г.,
постановено по гр. дело № 5663/2013г. по описа на ВКС на РБ. Независимо от
изложеното следва да се посочи, че представените доказателства за закупено
гориво по никакъв начин не установяват пътуване на въззивниците, свързано с
явяването им по делото – проведеното открито съдебно заседание е на
19.12.2018г., а е закупено гориво на 17.12.2018г. По делото няма никакви данни
с какво превозно средство са се придвижили въззивниците и какъв е разходът на
това превозно средство, за да се изчисли коректно направения разход, поради
което и съдът намира, че не следва да бъде уважавано искане за присъждане на
разноски за закупено гориво като част от претенцията за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, направени в производството от страна на въззивниците – ищци.
От
представените по делото доказателства относно извършени разходи за пощенски и
копирни услуги, съдът намира, че също не може да се направи извод, че това са
разноски, свързани с водене на настоящото производство, поради което и искането
за присъждането им също не следва да бъде уважавано.
Предвид
обстоятелството, че по същество се достига до уважаване както на въззивните
жалби на въззивниците – Д.Н.С., Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф., така и на предявените
искове от тяхна страна, то съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да им бъдат присъдени направените по делото разноски в производството,
както следва – в полза на Д.Н.С., Д.И.М. и Г.М.Н. следва да бъдат присъдени 240
лева, представляващи държавна такса за водене на първоинстанционното производство
и сума в размер на 135 лева, представляваща държавна такса за водене на
въззивното производство. На Р.В.Ф. следва да бъде присъдена сума в размер от 80
лева, представляваща държавна такса за водене на първоинстанционното
производство и сума в размер на 500 лева възнаграждение за адвокат за първоинстанционното
производство, както и сума в размер от 40 лева, представляваща държавна такса
за водене на въззивното производство. На ответната страна – етажната
собственост на жилищна сграда „З.“ – блок А и блок Б, гр. Н., кв. П. № ** и № ** разноски не следва да
бъдат присъждани, предвид обстоятелството, че претенцията е уважена, а
депозираната от тяхна страна въззивна жалба по същество е оставена без
уважение. За прецизност – постановеното първоинстанционно решение в частта за
разноските също следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, като на
страните бъдат присъдени посочените по-горе разноски.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 2 от ГПК предвид обстоятелството, че се касае за иск с правно основание чл.
40 от ЗУЕС настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 55
от 05.04.2018г., постановено по гр. дело № 825/2017г. по описа на Районен съд –
Несебър в частта, в която са отхвърлени исковете на Д.Н.С., Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф.
против Етажната собственост на жилищна сграда „З.“ – блок А и блок Б, гр. Н., кв. П. № ** и № **, представлявана от Р. П.
П., както и в частта на всички присъдени разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по предявените искове от Д.Н.С., Д.И.М., Г.М.Н. и Р.В.Ф. взетите Решения
по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 на проведеното на 14.08.2017г. Общо събрание на Етажната собственост на
жилищна сграда „З.“ – блок А и блок Б, гр. Н., кв. П. № ** и № **, представлявана от Р. П.
П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от
05.04.2018г., постановено по гр. дело № 825/2017г. по описа на Районен съд –
Несебър в останалата му част.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна
сграда „З.“ – блок А и блок Б, гр. Н.,
кв. П. № ** и № **, представлявана от Р. П. П. да заплати на Д.Н.С., Д.И.М. и Г.М.Н.
сума в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща държавна такса
за водене на първоинстанционното производство и сума в размер на 135 (сто
тридесет и пет) лева, представляваща държавна такса за водене на въззивното
производство.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна
сграда „З.“ – блок А и блок Б, гр. Н.,
кв. П. № ** и № **, представлявана от Р. П. П. да заплати на Р.В.Ф. сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща държавна такса за водене на първоинстанционното
производство, сума в размер на 500
(петстотин) лева възнаграждение за адвокат за водене на първоинстанционното
производство, както и сума в размер от 40 (четиридесет) лева, представляваща
държавна такса за водене на въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.