Р
Е Ш Е
Н И Е
№
112
22.03.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 17 по описа за
2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Д.Н. ***,
подадена чрез пълномощника й А.Г., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 21-1228-000742 от 29.10.2021г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора на основание
чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че не са
налице, както фактическите, така и правните основания, сочени в оспорения акт,
тъй като не е извършила нарушение, което да е причина за постановяване на
процесната ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане
на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 21-1228-000742/ 29.10.2021г,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, на
жалбоподателката П.Д.Н. е приложена ПАМ – изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* на водач до успешно
полагане на проверовъчен изпит. От фактическа страна е обоснована с това, че на
26.07.2021г. в 14.45ч., в гр.Стара Загора по ул.“Армейска“ в посока
запад-изток, управлява лек автомобил Опел с рег.№ ***, собственост на Д. Г. Д.,
като МПС не е регистрирано съгласно Наредба № I-45/2000г.. При извършената проверка е
било установено, че моторното превозно средство е със служебно прекратена
регистрация на 12.06.2021г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – служебно
отбелязване в АИС КАТ – Регистрация, тъй като автомобилът е бил закупен на
10.04.2021г. от Д. Г. Д. и информацията е подадена по електронен път в сектор
ПП при ОДМВР – Хасково до 10.06.2021г., но собственикът на това МПС – Д. Д., не
е изпълнил задължението като приобретател на регистрирано ППС в срока по
чл.145, ал.2 от ЗДвП да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по
постоянен адрес. Поради това след изтичането на двумесечния срок по чл.143,
ал.15 от ЗДвП от датата на придобиване на ППС /от 10.04.2021г. до 10.06.2021г./
служебно е била прекратена регистрацията на превозното средство. Прието е, че
водачът П.Д.Н., управлявайки на 26.07.2021г. посочения автомобил, е нарушила
чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая е бил съставен АУАН серия Д, № 513337/
26.07.2021г. и е образувана преписка рег. № 1228 ЗМ-263/2021г. по описа на
сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара
Загора, приключила с Постановление № 9644 от 12.10.2021г. на прокурор при РП –
Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство. Според
правоприлагащият орган, за административните нарушения не е необходим пряк
умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, като в конкретния случай
се касае за непредпазливо деяние. Прието е, че не са събрани доказателства, че
водачът е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере
това преди да поеме управлението на МПС, предвид обстоятелството, че СРМПС част
II не е преиздадено на
новия собственик, а съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП всеки водач бел длъжен
да носи СРМПС част II,
издадено на собственика на МПС. Като потвърждаващо „непознаването на ЗДвП и
поднормативните му актове“, е възприето посоченото от П.Д.Н. в даденото от нея
писмено обяснение, че не е знаела за прекратената регистрация на автомобила.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Процесната
Заповед № 21-1228-000742/ 29.10.2021г е издадена от материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото
Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“в“ от ЗДвП.
Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за
налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или
процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на това съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000742/
29.10.2021г. обаче е постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
Обжалваната
заповед е издадена при прилагане на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" на водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на
проверочен изпит. Приложената на жалбоподателката ПАМ от фактическа страна се
основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация, поради не
изпълнено задължение по чл.145, ал.2 ЗДвП от собственика на моторното превозно
средство да го регистрира след придобиването му. Прието е, че П.Н. е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение по ЗДвП поради незнанието за
прекратената регистрация на МПС, въпреки че е могла да разбере това преди да
управлява автомобила, което сочело на „непознаване на ЗДвП и поднормативните му
актове“.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП/, представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в” се свързва с неправомерно поведение на водача на
МПС - извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради
тяхното незнание. Следователно правопораждащия фактически състав за налагане на
ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, изисква кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата
за движение от водач на МПС и 2. Извършването на нарушението да е
поради/вследствие/в резултат на незнание на нормативно регламентирани правила
за движение.
От
документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка се
установява, че въз основа на съставен АУАН серия Д, № 513337/26.07.2021г., на жалбоподателката
е издадено Наказателно постановление № 21-1228-003467/ 29.10.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред – управление на МПС със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП/, като по делото няма данни същото да е
влязло в сила. Но нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е
доказано, че това нарушение е поради незнание от водача на МПС на правилото по
чл.140, ал.1 от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение,
регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
Разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение
към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в
двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно
средство, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система.
По
делото не е спорно, че собственикът на лек автомобил с рег.№ ***– Д. Г. Д., не
е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, поради което на
12.06.2021г. служебно е била прекратена регистрацията на това моторно превозно
средство.
В
конкретния случай обаче липсват каквито и да е било данни, че ползвателят на автомобила – П.Н., към датата
на извършване на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП – 26.07.2021г., е знаела
за прекратената регистрация на автомобила. Не може да бъде споделено и
твърдението на решаващия орган, че
водачът е могъл да разбере за прекратената регистрация, тъй като свидетелството
за регистрация на МПС, част II, не
била преиздадена на новия собственик. Това обстоятелство не е достатъчно за да
достигне ползвателя до извод за неспазено задължение от новия собственик на
автомобила за извършване на пререгистрация в срок и съотв. за служебно
прекратяване на същата.
Незнанието
на факт от обективната действителност /в случая за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/ не е
тъждествено на „незнание на правилата за движение“, регламентирани в ЗДвП и в
подзаконовите актове по неговото прилагане, като материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП. Противно на приетото в
обжалваната заповед, налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на
проверочен изпит“, законът не свърза с „непознаване на ЗДвП и поднормативните
му актове“, а с незнание на нарушени от водача на МПС правила за движение в
хипотезата на извършено немаловажно административно нарушение. В този смисъл и
доколкото нормата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП не установява правила за движение,
а регламентира едно от основанията за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, очевидно незнанието на водача на МПС за служебно прекратената регистрация на
автомобила по чл.143, ал.15 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че извършеното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно установено
правило за движение. В този смисъл
възприетото фактическо основание за издаването на обжалваната заповед и за
налагането на ПАМ /извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение
поради незнанието на обстоятелството, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП/, не се субсумира в хипотезата на
посочената като материалноправно основание за налагането на ПАМ разпоредба на
чл. 171, т.1, б. „в" от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП № 21-1228-000742 от 29.10.2021г.,
като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата
от 510 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 500
лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на П.Д.Н. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1228-000742 от 29.10.2021г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510 лв. /петстотин
и десет лева/, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: