РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Плевен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430105371 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ АД, чрез юрк. С.Ц., против П. М. П., с която са предявени искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр.
чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответника дължи сумата от 655,49лв.- главница, съставляваща
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2022г-
31.03.2023г. и сумата от 37,48лв.- лихва за забава, за периода 02.03.2022-
03.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№2641/2023г. на
ПлРС. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2641/2023г. по описа на ПлРС. Твърди се,
че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на
адрес ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената ТЕ,
като не са погасени задълженията за това. Твърди се, че на основание чл. 150
от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия,
които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено
приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен
труд”, от дата 13/14.12.2007г. и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
1
които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника,
за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с
ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 240,32лв;
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 430,81лв, сума за БГВ, в
размер на 0,00лв., услуга дялово разпределение в размер на 10,41лв; корекции
0,00лв. Твърди се, че в имота има 0 бр. водомери за БГВ и 0 бр. уреди /ИРУ/.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната ТЕ за процесния период.
Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за
потребената ТЕ. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на назначеният от
съда особен представител на ответника П. М. П.- адв. В. Д., е депозиран
писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Оспорва се твърдението, че ответникът е
собственик на процесния имот, както и че е ползван от него за процесния
период. Оспорва се твърдението, че ответникът е ползвал ТЕ за периода.
Посочва се, че няма представен договор с трето лице за извършване на
дялово разпределение на ТЕ за имота. Посочва, че представените ОУ не
обвързват ответника, т.к. не са публикувани по надлежния ред. оспорва се
искът и по размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1520/16.05.2023г., по
ч.гр.д.№2641/2023г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен
срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което, същият е
допустим.
По делото се установява, видно от представеният нот. акт за дарение на
недвижим имот №1685/13.09.2021г. нот. дело №147/2021г. на Нотариус Д.Н.,
че отв. П. М. П., е дарила притежаваните от нея, по наследство, 4/6 ид. части
от процесния топлоснабден имот, на адрес ***. От съдържанието на нот. акт
се установява, че ответницата е запазила правото си на ползване върху имота,
безвъзмездно, докато е жива. По делото е представено и удостоверение за
наследници, от което се установява, че отв. П. П. е наследник, като съпруга на
Н.А.П., поч. 10.08.2018г. По делото се установява също, че от страна на отв.
2
П. е депозирано заявление от 15.02.2018г, до ищеца ТЕЦ ПЛЕВЕН, за
откриване на партида за плащане на отопление и топла вода, поради смърт на
титуляра. Установява се, че въз основа на заявлението е открита партида за
***. Установява се също, че за процесния период са издавани фактури за
потребената ТЕ, приложени към ИМ. установява се също, че между Етажната
собственост на *** и ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД, сключен договор за
доставка, монтаж и експлоатация на уреди за индивидуално отчитане на ТЕ,
от 03.11.2000г.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за ***, за процесния период 01.01.2022-31.03.2023г. е общо
681,54лв., като включва сума за отопление без ИРУ, в размер на 240,32лв;
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 430,81лв., дялово
разпределение от 10,41лв. ВЛ е установило, че има извършено плащане със
сума от 26,05лв.- по фактура от 31.01.2022г, като по този начин, размерът на
задължението е сумата от 655,49лв. ВЛ е посочило, че разпределението на ТЕ
е извършвано от ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД, като данни от същото, в
имота няма водомер и измервателни уреди. ВЛ е установило също, че ТЕ,
отдадена от сградната инсталация за имота, е начислена въз основа на обем на
процесния имот, по проект, в размер на 176,26 куб.м. ВЛ е установило, че в
имота е начислено отопление от щранг- лира. Лихвата за забава върху
главницата от 655,49лв, за претендираният период 02.03.2022-31.03.2023г., е в
размер на 37,48лв. ВЛ е установило също, че плащания не са извършвани.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява
следното: сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. ВЛ е посочило, че до
процесния имот е доставяна ТЕ, тъй като аб. станция е работила през
процесния период. ВЛ е посочило, че отопляемият обем на имота е 176,26
куб.м. ВЛ е установило, че разпределението на ТЕ за имота, е в съответствие
с действащата нормативна уредба- Методика за разпределение на ТЕ в сгради
ЕС, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-
334/06.04.2007г и Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г за топроснабдяването. ВЛ
е посочило, че разлики във ФДР не са констатирани. Отделните компоненти
на месечната сметка / дадени от ВЛ в табличен вид/ са два: ТЕ, отдадена от
сградна инсталация и ТЕ за отопление без ИРУ/щранг-лира/. ВЛ е посочил
също, че отчитането на общата ТЕ в абонатната станция се извършва
посредством търговски уред- топломер, който е преминал през изискващите
3
се проверки. ВЛ е посочило също, че монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на производителя. При изслушване на ВЛ в с.з., същото
посочва, че индивидуалната сметка на ответника съдържа два компонента,; в
имота не е ползвано отопление и топла вода. Доказателства за извършване на
плащания не са представени от ответника.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, приема за установен факта, че отв. П. П. има качеството
на ползвател на имота, за процесния период, въз основа на запазеното право
на ползване, с посоченият по- горе нот. акт за дарение. Съдът приема за
установено също, че ответницата има качеството и ползвател на ТЕ,
доставена до процесния топлоснабден имот. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на
ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост,
е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава
сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна
връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на топлинна енергия, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
4
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени
доказателства, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за
процесния период, която правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума. По делото, съобразно заключението по ССЕ, не се
установиха плащания, с изключение на сумата от 26,05лв /от главница/,
съобразена от ищеца при предявяване на претенцията си.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е изцяло основателен, ответникът П. М. П., като ползвател
на процесния топлоснабден имот, с ***, дължи плащане на потребената от
него ТЕ. Следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи
сумата от 655,49лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2022г-31.03.2023г. и сумата от 37,48лв.-
лихва за забава, за периода 02.03.2022-03.05.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 15.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№1520/16.05.2023г., по ч.гр.д.№2641/2023г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца
разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на
905лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ П. М.
П., ЕГН**********, от ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, сумата от
655,49лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2022г-31.03.2023г. и сумата от 37,48лв.- лихва за
забава, за периода 02.03.2022-03.05.2023г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
5
ГПК- 15.05.2023г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №1520/16.05.2023г., по ч.гр.д.№2641/2023г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, П. М. П.,
ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от
905лв.- разноски по настоящето исково производство и сумата от 75лв.-
разноски- по ч. гр.д. №2641/2023г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6