Определение по дело №1405/2017 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                      2020 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 22.04.2020 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          адм.д. №  1405 / 2017  г. по описа на съда,за да се       произнесе взе       предвид следното :

 

 

          Постъпила е молба от Националното бюро за правна помощ /НБПП/ с.д.3901/13.03.2020 г. ,съдържаща искане за присъждане на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78,ал.7 от ГПК вр. с чл.27а от З-на за правната помощ ЗПП/ на разноски в размер на 200 лв. ,представляващи изплатено от Бюрото на адвокат В.Й.Й. възнаграждение съгласно приложеното към искането решение № ВН-153-1119/24.01.2020 г.

          Адвокат Й. е бил назначен от съда  за осъществяване на процесуално представителство на ищеца по делото В.С.Д..

          Делото е приключило с влязло в сила решение,с което предявеният от Д. на основание чл.284,ал.1 от ЗИНС иск е бил изцяло отхвърлен като неоснователен.

          Съдът намира искането на НБПП за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗПП,правната помощ се финансира от държавата,т.е. тя е безплатна,което означава,че лицата на които тя е предоставена не дължат възстановяване на изразходваните за това средства от държавата,освен в хипотезите на чл.97,ал.2 от ГПК,чл.27,ал.3 вр. с ал.1 и чл.25,ал.1 от ЗПП,които не са налице в процесния случай.

          Предвид характера на делото ,цитираното в искането основание по чл.189 от НПК е неприложимо – на основание чл.144 от АПК,субсидиарно приложима е  разпоредбата на чл.78,ал.7 от ГПК. Тази разпоредба регламентира отговорността за разноски съобразно изхода от делото. Тъй като както бе посочено по-горе, искът предявен от лицето получило правна помощ е бил отхвърлен,то очевидно първото изречение на разпоредбата е неприложимо. Що се касае до второто изречение,то съдържа регламент според който ищецът дължи разноски на ответника,а не на институцията осигурила правната помощ,т.е. тази разпоредба не се явява определен от закона случай по смисъла на чл.27а от ЗПП,при който се дължи възстановяване на направените от НБПП разноски.

          Предвид изложеното,съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по адм.дело № 1405/2017 г. по описа на АС-Варна,представляващи изплатено от НБПП възнаграждение на адвокат В.Й.Й. за оказаната от него правна помощ на ищеца по делото В.С.Д..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на НБПП.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :