Р Е Ш Е
Н И Е
№ 100
град Велико Търново, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан Благоев като разгледа докладваното от съдия
Калчев касационно НАХД № 10067/2021г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Агромилк протеин“
ООД /с предишно наименование „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет.
2, срещу Решение № 260014 от 09.12.2020 г. по НАХД № 59/2020 г. на Районен
съд-гр. Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление № 965/23.03.2020
г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ гр. София. Според касатора решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Оплакванията
му се свеждат до следното: задължителните предписания по чл. 27, ал. 3 от
ЗДРВВЗ не представлявали индивидуални административни актове и не подлежали на
самостоятелно обжалване, поради което същите са били оспорени пред районния съд;
констативните протоколи изготвяни по време на проверката не са официални
свидетелстващи документи, а в случаят съставеният такъв бил подписан от управителя
на дружеството след съставяне на АУАН; неправилно било прието, че имало липси
на кашкавал ВВЗ; липса на надлежно съставен и връчен АУАН; неправилно били
кредитирани свидетелските показания на служителите на ответника; неправилно
съдът бил приел, че дружеството има качеството на съхранител по смисъла на § 1,
т. 1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по
държавните резерви и военновременни запаси /НУРОДДРВВЗ/. По изложените мотиви, доразвити
в писмена защита от ***Д. П., се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго от касационната инстанция, с което да се отмени
наказателното постановление.
Претендира за разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
гр. София, чрез процесуалния си представител юриск. В. Д. оспорва жалбата като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение №
260014 от 09.12.2020 г. по НАХД № 59/2020 г. на Районен
съд-гр. Елена е потвърдено Наказателно постановление № 965/23.03.2020 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което на „Агромилк протеин“ ООД гр.
Велико Търново / с предишно наименование „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД към датата на
съставяне на АУАН/ на основание чл. 31, ал. 1, предл. трето от Закона за държавните
резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 7000 лв.
За да постанови съдебния
си акт, от фактическа страна Еленският районен съд е приел за установено от
съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че съгласно
приложения договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1
към него, анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него, дружеството е съхранител на
държавни резерви и военновременни запаси, в т.ч. на 64 тона кашкавал „Витоша“ –
военновременен запас.
С констативен протокол №
40-07-4433/13.12.2019 г., след извършена проверка на складовите наличности в
гр. Елена на „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД от комисия от служители на Териториална
дирекция "Държавен резерв" – Велико Търново, проверяващите
констатирали, че има количествени отклонения на проверявания кашкавал
"Витоша" от краве мляко за военновременни запаси, тъй като на отчет
се водели 64000 кг, а в мястото на съхранение – хладилни зали № 1 и № 2, били
намерени 40090.450 кг, при което е налице липса от 23909.550 кг. С посочения
протокол на касатора са дадени задължителни предписания със срок на изпълнение
13.01.2020 г., а именно: Да се възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ
в размер на 23909.550 кг, придружено с необходимите документи за произход и
качество по БДС 14:2010, в млекопреработвателно предприятие в гр. Елена с адрес:
МПП гр. Елена, ул. „Трети март“ № 19, като за изпълнение на даденото
предписание да се уведоми писмено ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново. Констативният
протокол бил връчен на 02.01.2020 г. на управителя на „БИ.СИ.СИ.1997“ ООД. В
определения от контролните органи срок от страна на съхранителя не е постъпило
писмено уведомление за изпълнението на предписанията, дадени с констативен
протокол № 40-07-4433/13.12.2019 г.
На 28.01.2020 г. служители
в ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново извършили проверка при касатора, като комисията
установила, че има количествени отклонения на проверявания кашкавал „Витоша“ от
краве мляко за военновременни запаси, т.к. на отчет се водели 64000.000 кг, а в
мястото на съхранение – хладилни зали № 1 и № 2, били намерени само 26165.290
кг, при което е налице липса в общ размер на 37834.710 кг. За проверката е
съставен констативен протокол № 40-07-315/28.01.2020 г., с който на осн. чл. 27,
ал. 3 от ЗДРВВЗ били дадени на „Би.Си.Си. 1997“ ООД гр. Велико Търново задължителни предписания със срок на
изпълнение 28.02.2020 г., сред които: Да се възстанови липсващото количество
кашкавал за ВВЗ в размер на 37834.710 кг, установено като липса от настоящата
(13925.160 кг) и предходната (23909.550 кг) проверки, придружено с необходимите
документи за произход и качество по БДС 14:2010. Констативният протокол бил
връчен на 13.02.2020 г. на управителя на оспорващото дружество.
Бил съставен АУАН № 3/10.02.2020
г. на "Би. Си. Си. 1997" ООД, представлявано от управителя С.И.Д., в
отсъствие на последния, предвид неявяването му след изпратена и получена на 03.02.2020
г. покана. АУАН бил предявен на жалбоподателя на 13.02.2020 г., като срещу него
било подадено възражение на 18.02.2020 г.
Въз основа на АУАН било съставено НП № 965/23.03.2020
г. от Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" – София, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.
31, ал. 1, предл. трето вр. чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ и на основание същата
разпоредба била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв.
Нарушението се изразява в това, че жалбоподателят не
е изпълнил даденото задължително предписание в констативен протокол №
40-07-4433/13.12.2019 г. със срок за изпълнение до 13.01.2020 г., да се възстанови
липсващото количество кашкавал ВВЗ в размер на 23909.550 кг, придружено с
необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010, в
млекопреработвателното предприятие, находящо се в гр. Елена, ул. „Трети март“ №
19, като за изпълнение на даденото предписание да се уведоми писмено ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново, като нарушението е извършено на 14.01.2020
г. – първият ден след изтичане на срока на предписанието.
За да потвърди НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е, че по силата на цитираните договор,
анекс и приложения дружеството е съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ, което качество
продължава да съществува по отношение на ЮЛ до преместването и реализацията на
материалите. Приел е за
доказано, че жалбоподателят не е спазил задължителни предписания, дадени с
Констативен протокол № 40-07-4433/13.12.2019 г., а именно в срок до 13.01.2020
г. да възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 23909.550
кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010,
в млекопреработвателното предприятие в гр. Елена, и да уведоми за това писмено
ТД „ДР“ – Велико Търново. По отношение на
компетентността на издателите на задължителните предписания е посочил, че тези правомощия на контролните органи на ДА „ДРВВЗ“ – София са
изрично установени с нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, същите произтичат
пряко по силата на закона и за възникването или упражняването им не е
необходимо наслагването на волята на друг орган на държавно управление. Според
съда КП № 40-07-315/28.01.2020 г. е официален документ и се ползва с материална
доказателства сила, като от него е видно, че жалбоподателят не само че не е
изпълнил задължителното предписание, дадено му с Констативен протокол №
40-07-4433/13.12.2019 г. да възстанови липса на 23909.550 кг кашкавал „Витоша“
от краве мляко за военновременни запаси в срок до 13.01.2020 г., която липса не
е възстановена и до 28.01.2020 г., но е и допуснал липса на още 13925.160 кг
кашкавал „Витоша“ от краве мляко за военновременни запаси
Въззивният съд е изложил изключително
подробни мотиви, с които е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не е бил
"съхранител" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. Приел е, че прекратяването
на въпросния договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. към дата
13.12.2019 г., респ. 28.01.2020 г. не е категорично доказано по делото, а освен
това липсват актовете на посочените в закона органи на държавно управление, с
които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и материалите,
установен по силата на ЗДРВВЗ, поради което и при надлежно прекратени договорни
правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за съхранителя не е
приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият продължава да е
задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им освобождаване.
На последно място е
районният съд е приел, че правилно е посочена нарушената и санкционната
разпоредба – чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ. Извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а наложеният
конкретен размер на наказанието е съобразен с тежестта на нарушението при отчитане големия размер на невъзстановената липса.
Касационната
жалба на „Агромилк протеин“ ООД е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен анализ на
събраните доказателства, като обстойно е обсъдил всички възражения на
жалбоподателя и е направил обосновани изводи досежно осъществяване от
жалбоподателя на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието
на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН. Обстоятелството,
че АУАН е съставен преди констативния протокол от проверката от 28.01.2020 г.
да бъде подписан от управителя на дружеството, и че АУАН му е връчен чрез
полицейски служител, не представляват съществени процесуални нарушения. Липсата на констативен
протокол от 14.01.2020 г. – деня на извършване на нарушението, също не
представлява процесуално нарушение.
Неоснователно е възражението на касатора, че към 13.12.2019 г. не е била налице липса на кашкавал – ВВЗ в
размер на 23909.550 кг. На настоящата инстанция е служебно известно, че този
въпрос е решен с влязло в сила наказателно постановление № 507/28.02.2020 г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.
София /потвърдено окончателно с решение на АСВТ по КНАХД № 10004/2021 г./,
поради което е недопустимо пререшаването му в настоящото производство.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че при проверката на 28.01.2020 г. проверяващите
не били взели предвид наличието на кашкавал и в други хладилни помещения, освен
проверения в зали № 1 и № 2, при което нямало да е налице липса. Съгласно чл.
1, ал. 4 от договора за съхранение съхранителят се задължава да представи скица
на имота, в който ще се съхраняват ВВЗ, като върху нея се отбелязват складовите
помещения или площадки, които ще се използват. От ответника е представена
такава скица /а и същата е служебно известна на настоящата инстанция е по повод
идентични дела между същите страни/, на която са отбелязани именно въпросните
два хладилни склада. От останалите представени писмени доказателства
/констативни протоколи, обзор, декларации/ също се установява, че кашкавал
„Витоша“ – ВВЗ се съхранява единствено в склад /зала/ № 1 и № 2. Същевременно съгласно
чл. 8, т. 11 от посочения договор, за съхранителя съществува забрана да мести
стоките от един в друг склад или складова база без писмена заповед на
председателя на ДА „ДРВВЗ“, каквато също не е представена. Предвид това за
проверяващите по принцип не е съществувало задължение да изследват и останалите
складови помещения на територията на предприятието. Съгласно чл. 16, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ
когато обновяването на държавни резерви и военновременни запаси от
съхранителите е свързано с намаляване на наличностите за определен период от
време, те се освобождават в съответствие с глава четвърта. По никакъв начин не
е доказано, че наличният кашкавал в други зали е предназначен именно за
поддържане количеството на ВВЗ, а още повече същият не е бил опакован и е бил в
период на зреене, т.е. не е преминал съответния технологичен процес –
обстоятелства, които се установяват от показанията на свидетелите и по никакъв
начин не са опровергани от жалбоподателя. Липсват каквито и да е основания да
не бъдат кредитирани свидетелските показания, противно на поддържаното от касатора.
Доводът на касатора, че откритото количество кашкавал на 28.01.2020 г. от 26165.290
кг. било нов кашкавал, т.е. това бил възстановеният кашкавал, покриващ липсата
от 13.12.2019 г. и следователно изобщо не била липса към 28.01.2020 г., е
несъстоятелен и нелогичен. Правилно районният съд е приел, че съставеният
констативен протокол от проверката, установяващ наличното и липсващото
количество кашкавал, е официален свидетелстващ документ, чието съдържание не е
опровергано от касатора.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба, че касаторът към 13.12.2019 г. няма
качеството на „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. На това
възражение въззивният съд е отговорил подробно и обосновано, като изложените от
него мотиви са в съответствие с разпоредбите на ЗДРВВЗ и ЗЗД, и константната
практика на АСВТ по идентични казуси. Тези мотиви се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК. Констатираното с НП деяние е безспорно доказано
и съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 1 от
ЗДРВЗ, изразяващо се в неизпълнение от съхранителя на дадени му от контролните
органи задължителни предписания. Налице е нарушение на цитираното задължително
правило за поведение, като безспорно касаторът е осъществил от обективна страна
състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.
31, ал. 1 от ЗДРВЗ.
На последно
място, неоснователно е възражението на касатора по отношение размера на
наложената имуществена санкция. В този смисъл районният съд е изложил мотиви,
обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието, от АНО е
отчетена високата обществена опасност на деянието, засягащо важни държавни и
обществени интереси, които се споделят от настоящия състав. Касае се за
административни задължения имащи пряко отношение към гарантиране на
националната сигурност, неизпълнението им затруднява постигането на въпросната
цел, поради това самият законодател е определил този вид деяния поначало като
такива с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на
определените за тях санкции. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид. Санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ гласи, че за деяния от вида на установеното, на
нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 500 000 лева. Определеният в
наказателното постановление размер на административното наказание от 7000 лв. е
близък до предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно
изложеното по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с
обществената опасност на деянието.
Като се е произнесъл в този смисъл и е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Елена правилно
е приложил закона.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
От ответника е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от
2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва
да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014 от 09.12.2020 г. по НАХД № 59/2020 г. на Районен
съд-гр. Елена.
ОСЪЖДА „Агромилк протеин“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2, да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, ул.
„Московска“ № 3 сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :