№ 17456
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110148857 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 263672/18.08.2024г. ищецът ********* е предявил против
ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че двамата ответници дължат на ищеца при
условията на разделност и при равни квоти от по 1/2 част за всеки следните суми:
сумата от 4061,99 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. **********, аб. № *****, ведно със законната лихва за периода от 20.03.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 514,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; сумата в размер на 55,66 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 11,26 лева, представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за период от
16.07.2021 г. до 11.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент №
6, находящ се в *********, аб. № *****, собственост на ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г..
Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на
процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр. София,
1
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г, ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от
дружеството ***********, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени,
като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., действащи чрез назначения им
особен представител – адвокат И. Г. от САК, са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на
обигационно правоотношение с ищеца, като в тази връзка сочат, че през процесния период
не са били собственици или ползватели на топлоснабдения имот, като такъв извод не можел
да се формира от представените към исковата молба писмени доказателства. Сочат, че
имотът, до който се твърди да е доставяна топлинна енергия, не е в експлоатация, доколкото
в документите към исковата молба липсвали данни за потребление на топлинна енергия за
подгряване на топла вода. Била налице и хипотезата на чл.62 ЗЗП, тъй като ищецът е
доставял топлинна енергия без нарочно искане от потребителя; нямало и доказателства за
ползвана енергия. Нямало доказателства абонатната станция да е въведена в експлоатация и
това обстоятелство не можело да се установи от списъка на етажните собственици, като в
тази връзка оспорват годността на общия топломер. Доколкото имотът не е ползван, то
нямало как да се приеме, че е доставяна топлинна енергия. Оспорват през процесния период
показанията на отоплителните уреди да са били измервани надлежно, както и размера на
претендираните вземания, който не бил съобразен с реалното потребление. Наведено е и
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените главни искове да
бъдат отхвърлени, както и съединените с тях искове за лихви, предвид техния акцесорен
характер.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – *******.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление вх.№ 92790/20.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците С. Д. Г. и М. Б. Г. да заплатят разделно при равни квоти от
1/2 на заявителя ********* сумите, както следва: сумата от 4061.99 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, аб.№ *****, ведно със законната лихва от
20.03.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
11.03.2024 г. в размер на 514.89лв., главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 55.66лв., ведно със законната
лихва от 20.03.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 11.26лв. за периода от 16.07.2021г. до 11.03.2024г.,
както и разноски по делото в размер на държавна такса от 92,88лв., както и юрисконсултско
възнаграждение от 50лв. Длъжниците са уведомени за издадената заповед по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на 18.07.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта срещу С. Д. Г. и М. Б. Г., като е представил такива
на дата 16.08.2024г.
По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от
който се установява, че на 21.01.1991г. ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. са придобили правото
на собственост върху процесния имот – апартамент № 6, находящ се на адрес: *********.
2
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС и договор от
17.05.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ********, е избрало и възложило на *****
да извършва дяловото разпределение на енергията.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. –
30.04.2022г. възлиза на сумата от 2164,27 лева. Представено е и съобщение към фактура №
**********/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1944,38 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че служебно е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота поради неосигурен достъп, както и топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация и такава за подгряване на топла вода (отново служебно поради неосигурен
достъп). Приети са и два броя протоколи за отчет, от които е видно, че клиентът не е
осигурил достъп за отчет на уредите в апартамент № 6.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил *****, което дружество е издавало изравнителни сметки. През
процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела с ИРРО, щранг-лира в банята и
1 бр. водомер за топла вода. За имота е начислявана служебно енергия за отопление поради
неосигурен достъп, като същото се отнася и по отношение на топлинна енергия за
подгряване на вода, като начислението е правено на база брой лица, като в случая е 1 лице.
Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 4062,04 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до
процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в
имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в
размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения,
както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответниците, при
установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ********* е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
3
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците по
делото С. Д. Г. и М. Б. Г. са съсобственици на процесния топлоснабден имот, като всеки един
от тях притежава по 1/2 идеална част от правото на собственост. При формиране на този
извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за продажба на държавен
недвижим имот, от който се установява, че на 21.01.1991г. ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. са
придобили правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 6, находящ се на
адрес: *********, като всеки един от тях дължи разноските за вещта съобразно дяловете си.
При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и доказателства, някой
от двамата ответници да се е разпоредил преди или по време на процесния период с
притежаваната от него идеална част в полза на трето лице за спора лице, или в полза на
другия съсобственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи
условия, нито да са поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на
закона общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и ги обвързват. Тази разпоредба
е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. Поради това, настоящият състав приема, че през процесния период между
4
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите
условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Неоснователен е доводът на ответниците относно приложението на установената в
разпоредбата на чл.62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, поради следните съображения:
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/
2016 г. на ВКС- ОСГК, задължителни разяснения, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл.62 вр. § 1 от ДР на
ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.
Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане- чл.62, ал.2 ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката към този момент, защото чл.133, ал.2 ЗЕ /в редакция след изм. ДВ- бр.30/
2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването
на сградата към топло-преносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да
бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим
на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
/той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането
на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В мотивите на цитираното ТР е посочено, че централното топлоснабдяване се е
наложило в България като ефективен начин за отопление на многофамилни сгради в
градовете през втората половина на ХХ век. Отношенията между етажните собственици и
начина на управление на общите сгради са били регулирани в чл.37- чл.49 ЗС, Правилника за
управлението, реда и надзора на етажната собственост /ПУРНЕС- отм./ и с отделни
разпоредби в други нормативни актове. Нормативната уредба към онзи момент не изисква
съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, което
е икономически обяснимо с оглед съществувалите тогава обществено- икономически
условия: отоплението с централно подавана топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично.
Поради това желанието за ползване на тази услуга се презумира от нормотвореца. В
правилника за прилагане на ЗТСУ, понастоящем отменен, топлоснабдяването на жилищните
сгради под режим на етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в
жилищни комплекси е уредено като задължително /чл.162, ал.1 и 2/, а искане от
собствениците е предвидено като условие за осигуряване на централно отопление само в
сгради, по отношение на които топло-снабдяването не е задължително /ал.3/. Няма
изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, понастоящем
отменена. В чл.55 от нея обаче е предвидена възможност за етажните собственици да се
откажат от ползването на топлинна енергия /за цялата сграда или за отделни обекти в нея/
при определени предпоставки. Нормативните актове от този период не предвиждат
сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и топло-
снабдителните предприятия.
5
При така даденото разрешение непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и отопление на общите
части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл.153, ал.2 ЗЕ
за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това
същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това
всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с
топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на
сградата. В случая не се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на
топлоподаването по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ, поради което и доставената през исковия период
топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответниците дължат нейната стойност.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период и нейното количество се установяват от заключението на съдебно – техническата
експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и
нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 4062,04 лева. По отношение на
топлинната енергия за отопление на имота вещото лице е посочило, че същата е начислявана
служебно, тъй като не е осигурен достъп до имота за отчет на ИРРО. В тази връзка са
приети и протоколи за неосигурен достъп. Съдът намира, че така извършеното служебно
начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните изисквания, доколкото в
чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е
предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за
дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, т.е. прилага се
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По отношение на топлинната
енергия за подгряване на вода експертът също е посочил, че е начислявана служебно въз
основа на брой ползватели (1 лице) поради липса на осигурен достъп за отчет. Съгласно
чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на
обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4
от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е дължима. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобИ.е на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект.
Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства общият топломер в
абонатната станция да е бил изправен следва да се посочи следното: Експертът по
техническата експертиза се е запознал със свидетелства за извършени метрологични
проверки, предоставени му от „ТР-Люлин“, като въз основа на тях е посочил, че такива
6
проверки са извършвани, като при всяка проверка заключението е било „съответства“. В
тази връзка следва да се посочи, че последващата проверка на средството за търговско
измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 4 ЗИ), като за топломерите,
използвани в абонатна станция, периодичността на проверките е две години. За исковия
период вещото лице по съдебно - техническата експертиза не е установило неправомерно
начисляване на суми за топлинна енергия. Напротив, констатирало е, че сумите са били
начислявани съобразно нормативните актове за топлоснабдяването, като проверката от
24.06.2021г. не е констатирала отклонения. На тази дата на топломера в абонатната станция
е била извършена последваща проверка и е било констатирано съответствие с изискванията
към средствата за измерване. По делото липсват доказателства, които да опровергаят или
разколебаят проведеното доказване от страна на ищеца, че сумите, представляващи цена на
топлинна енергия, са в размер по - малък от определения в заключението на вещото лице.
Независимо, че проверката от 24.06.2021г. е извършена след изтичане на законоустановения
срок, доколкото при извършването й се е установило, че средството за техническо измерване
е било изправно и не са констатирани повреди или неправомерно въздействие, за да се
приеме, че е имало период на неточно отчитане или неотчитане, то съдът приема, че СТИ е
отговаряло на метрологичните изисквания през целия исков период. Констатацията, че
същото „съответства", след законовия двугодишен срок е нормативно нарушение, но от
техническа гледна точка наличието на метрологична проверка макар и след изискуемия срок
със заключение "съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период
общият топломер е бил годно СТИ – така Решение № 2633 от 30.04.2024 г. по в. гр. д. №
6575 / 2023 г. на СГС; Решение № 3669 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823 / 2022 г. на СГС;
Решение № 2532 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761 / 2023 г. на СГС; Решение № 3573 от
14.06.2024 г. по в. гр. д. № 9946 / 2023 г. на СГС.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., възлиза общо
на сумата от 4062,04 лева, като всеки един от двамата ответници дължи нейното заплащане
съобразно делът му в съсобствеността, т.е. до размер на 1/2 част от общата стойност, или
всеки един от тях дължи сумата от по 2031,02 лева. Ищецът е искал да бъде признато за
установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, че всеки един
от ответниците му дължи по – малката сума от по 2030,99 лева, поради което предявените
искове се явяват основателни в пълния предявен размер, с оглед диспозитивното начало.
Ответниците са се позовали на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 20.03.2024г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност биха били вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 20.03.2021г.
По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение за доставена топлинна
енергия се отнася за м.05.2021г., чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2021г., респ.
погасителната давност по отношение на него изтича на 15.07.2023г. което е след датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.03.2024г., поради което вземането не е погасено
по давност. Същото се отнася и по отношение на всички последващи вземания от м.06.2021г.
до м.04.2023г., т.е възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за цена на
топлинна енергия е неоснователно.
7
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ
дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях
търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено
дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач
доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. е в общ размер на 55,66
лева, като всеки един от ответниците отговаря за заплащането му до размера на 1/2 част от
него, предвид делът му в съсобствеността, или до размера на сумата от 27,83 лева.
Ответниците не твърдят да са платили така посочената сума.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение
вземанията за цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 20.03.2024г., поради което погасени по
давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 20.03.2021г. В
случая най – старото задължение за дялово разпределение се претендира за м.05.2021г., или
за период след 20.03.2021г., поради което същото не е погасено по давност, като същото се
отнася и за следващите вземания за дялово разпределение. При това положение исковете
срещу ответниците за признаване на установено, че всеки един от тях дължи заплащане на
сумата в размер от по 27,83 лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга
дялово разпределение през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите
условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължат
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
8
обезщетението за забава за процесния период от 15.09.2022г. до 11.03.2024г. възлиза на
514,12 лева, като всеки един от ответниците отговаря за заплащането на мораторната лихва
до размера на 1/2 част от нея, предвид делът му в съсобствеността, или до размера на сумата
от 257,06 лева. Ищецът е искал да бъде признато за установено, че всеки един от
ответниците му дължи за мораторна лихва по-високата сума от по 257,44 лева, поради което
всеки един от исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен до размера от 257,06 лева,
като за горницата до 257,44 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че всеки от ответниците дължи заплащането на сумата от по 5,63 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 11.03.2024г. върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива
следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен
конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това
положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответниците за плащането на цената за
дялово разпределение, поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не
дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 142,88 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следва сумата общо от 142,50 лева,
съразмерно на уважената част на предявените искове, като ответниците следва да бъдат
осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят сумата, съобразно квотите им в
съсобствеността, или всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати сумата от по 71,25
лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1090,20
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че неговият размер е 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се следва сумата в общ
размер на 1187,12 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове. С оглед
изложеното, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********* следните суми за разноски, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно:
всеки един от ответниците – сумата от по 593,56 лева.
Ответниците не са доказали да са сторили разноски и такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
*********, ЕИК ********, срещу ответника С. Д. Г., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. Д. Г. дължи на ********* сумата в размер на 2030,99 лева,
представляваща 1/2 част от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
**********, аб. № *****, ведно със законната лихва за периода от 20.03.2024 г. до изплащане
на вземането; сумата в размер от 257,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г., както и сумата в размер от 27,83 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането,
9
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над 257,06 лева до пълния претендиран размер от 257,44 лева, както и предявения
установителен иск за сумата от 5,63 лева, представляваща мораторна лихва за дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
*********, ЕИК ********, срещу ответника М. Б. Г., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Б. Г. дължи на ********* сумата в размер на 2030,99 лева,
представляваща 1/2 част от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
**********, аб. № *****, ведно със законната лихва за периода от 20.03.2024 г. до изплащане
на вземането; сумата в размер от 257,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г., както и сумата в размер от 27,83 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над 257,06 лева до пълния претендиран размер от 257,44 лева, както и предявения
установителен иск за сумата от 5,63 лева, представляваща мораторна лихва за дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*********, ЕИК ********, сумата в размер на 71,25 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 593,56 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*********, ЕИК ********, сумата в размер на 71,25 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 593,56 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на *******, ЕИК **** - трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10