Р Е Ш Е Н И Е №
44
Гр. Сливен, 27.10.2017 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на дванадесети октомври……………………..
през две хиляди и седемнадесета година
Председател:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Ивайла Куманова ……………….…………и с участието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..т .дело
№ 73 по описа за 2017 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предмет на производството е
предявен положителен установителен иск за предаване на два броя движими вещи на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417, т.5 ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.345, ал.1, вр.чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.87 ЗЗД. Първоначално е бил
образувано пред СлРС, но е изпратено по подсъдност на СлОС.
Ищцовото дружество „Уникредит
лизинг“ ЕАД твърди, че депозирало пред СлРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК срещу длъжника
ЕТ „Д.Д. ДИС", за предаване на движими вещи, както следва:
- Полуремарке, марка Шмитц, модел
САФ, рама WSMS6080000513452, по договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010г.
и
Седлови влекач, марка
Рено, модел Премиум, рама VF622GVA000139881 по договор за
финансов лизинг № 90348/11.03.2010г.
Било образувано ч.гр.д №
93/2016г. на СлРС и на 04.10.2011г. била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 31/13.01.2016г. и изпълнителен лист от 13.01.2016г.
Длъжникът ЕТ „Д.Д. ДИС",
представляван от Д.И.Д. депозирал възражение, обусловило правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че между ищеца и ЕТ „Д.Д.
ДИС", представлявано от Д.И.Д. били сключени договори за лизинг, според
които ищеца се задължил да предостави на ЕТ „Д.Д. ДИС" ( заличен в
производството като страна, поради смърт на физическото лице търговец и на
негово място конституирани ответниците - наследници по закон) следните
лизингови обекти: полуремарке, марка Шмитц, модел САФ и Седлови влекач, марка
Рено, модел Премиум, подробно описани в Приложение № 1 към Договор за финансов
лизинг № 90348/11.03.2010г. и Договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010г.
Лизингополучателят от своя страна се задължил да изплаща лизинговата цена на
вноски с размер и падеж, посочени в погасителните планове, приложени към
договорите.
На 11.03.2010г., с протоколи за
съответствие се установило, че лизинговите обекти били предадени на
лизингополучателя, с което ищецът изпълнил основното си задължение по
договорите. Сочи, че лизингополучателя не изпълнил задълженията си по договорите
за финансов лизинг и ищецът с уведомителни писма от 14.06.2011г. развалил
договорите, считано от 06.07.2011г.
Сочи се още, че поради
неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски ищецът се снабдил
със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи срещу
длъжника-лизингополучател, относно дължимите суми по лизинговите договори,
които били влезли в законна сила, тъй като длъжника не възразил по дължимостта
им.
Твърди се, че съгл. чл. 20 от
Договорите за финансов лизинг в случай на разваляне или прекратяване на същите,
лизингополучателят бил длъжен да върне незабавно лизинговите обекти, а
понастоящем това задължение не било изпълнено.
Ищецът сочи, че лизингополучателя
дал писмено съгласие за вписване на лизинговите договори в ЦРОЗ към МП, респ.
те били вписани.
Задължението за предаване на
горепосочените движими вещи, произтичало от редовен от външна страна документ,
представляващ извлечение от централните регистри на особените залози, опис №
867912 за вписани Договори за финансов лизинг.
Лизингополучателят не изпълнил
доброволно задълженията си по договорите и към настоящия момент имал задължения
към ищеца в размер на 83 047.61 лв., от които 54 715.48 лв. по договор № 90348
и 28 332.13 лв. по договор № 90349, които представлявали значителна част с
оглед интересите на кредитора ищец и лизинговото имущество следвало да бъде
върнато.
От съда се иска признаване за
установено по отношение на двамата ответници, конституирани като страна в
производството, поради смърт на физическото лице едноличен търговец, че дължат
връщане на ищцовото дружество на движими вещи полуремарке, марка Шмитц, модел
САФ, рама WSMS6080000513452 по Договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010г..
и Седлови влекач, марка Рено, модел Премиум, рама VF622GVA000139881 по договор
за финансов лизинг № 90348/11.03.2010г.
Претендират се разноските,
сторени в заповедното производство и в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК ответната
страна е депозирала писмен отговор.
Ответникът оспорва претенцията,
като счита, че не може два пъти да бъде съден за едно и също нещо. Твърди, че
въз основа на двата договора за лизинг вече били издадени два изпълнителни
листа по ч. гр.д. № 1876/2012 г. и ч.гр.д. № 1877/2012г. на СлРС за остатъка от
сумите, които лизингодателят счита, че се дължат по двата лизингови договора.
Сочи, че въз основа на издадените изпълнителни листи били образувани две
изпълнителни дела № 201227680400723 и № 20127680400856 на ЧСИ за събиране на
дължимите суми. Така лизингодателят получил възможност да се удовлетвори от
цялото имущество на ответника, а когато били подавани заявленията за издаване
на изпълнителни листи не било посочено в тях, че се иска предаване на вещите.
Твърди още, че оригиналите на
лизинговите договори били в архива на СлРС с отметка върху тях за издадените
изпълнителни листи, поради което счита, че приложените копия от договори,
заверени за вярност били документи с невярно съдържание.
Двата лизингови договора № 90348
и № 90349 от 2010г. били нействителни и не представлявали валидно правно основание
за предаване на процесиите вещи. Моторните превозни средства били предадени на
едноличния търговец още през 2008г., въз основа на други два договора за
лизинг, сключени през 2008г.- № 81004 и № 83424, които били за същите МПС.
Недопустимо било за едно и също нещо да се сключват нови лизингови договори.
Старите два договора от 2008г. не били разваляни, нито прекратявани. Плащането
на лизинговата цена по тези договори от 2008г. продължило до 2010г.
Подписването на нови договори от 2010г. било в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като без основание се определяли нови условия за формиране
на годишна лихва, чийто размер бил завишен неоснователно и многократно и довело
до невъзможност за едноличния търговец да изплаща своевременно задълженията си.
Ето защо ответникът счита договорите от 2010г. за нищожни, поради липса на
основание и предмет, противоречие със закона и добрите нрави.
Освен това ответната страна
счита, че заповедта за изпълнение била издадена въз основа на недействително
вписване в регистъра на особените залози, тъй като не можело да има вписване на
недействителни договори. Единствено валидните договори за лизинг били двата
договора от 2008г. за същите моторни превозни средства. Сочи се, че
лизингодателя направил допълнително вписване на 03.02.2015г. без валидно правно
основание. Подадено било заявление от него за подновяване на вписването, с
което била нарушена процедурата по Закона за особените залози. От друга страна
сочи, че към тази дата, договорите за лизинг от 2010г. вече били прекратени и
било допуснато принудително изпълнение, въз основа на изпълнителни листи от
21.06.2012г. и 24.10.2012г. Лизингодателят изпратил уведомителни писма на
14.06.2011г. и от тази дата лизинговите договори нямали повече действие за в
бъдеще и не следвало да се вписват повторно. Липсвало и писмено съгласие на
едноличен търговец за вписването през 2015г. на основание чл. 27 ал. 3 от 303,
а вписването в регистъра на особените залози на прекратен договор било
недействително.
Иска се от съда отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Ищецът, в открито с.з., чрез пълномощника
си, поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
В хода производството, което първоначално
е започнало пред СлРС, Д.Д. е починал и като ответници, при условията на
универсално правоприемство, на негово място като ответници са конституиране
неговите наследници по закон С.П.Д. и И.Д.Д.. Ответниците, редовно призовани,
не се явяват в последното с.з. В предходните заседания оспорват иска и
поддържат изложеното в писмения отговор.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
07.01.2008г. в град София между ЕТ „Д.Д. ДИС" и „Уникредит лизинг“ ЕАД бил
сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
81004/07.01.2008г. По силата на този договор лизингодателя се задължил да
придобие и предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение
един брой употребяван Седлови влекач, марка Рено, модел Премиум 420.19 DCI, рама VF622GVA000139881. Срокът на договора бил от
07.01.2008г. до 07.02.2012г. Лизинговата цена била в размер на 49 137,88
евро без ДДС.
На
11.03.2010г. в град Стара Загора, между същите страни бил сключен договор за
финансов лизинг № 90348 на пътно превозно средство– същия Седлови влекач, марка
Рено, модел Премиум, рама VF622GVA000139881 за срок от 19.02.2010г. до
15.03.2012г. и лизингова цена 41 231,07 евро. Без ДДС. Уговорено било също
така в чл. 32 от Договора, че лизингодателят има право да развали договора за
лизинг при виновно поведение от страна на лизингополучателя, включващо и
неплащане в срок на месечни вноски при забава повече от десет дни или встъпителната
вноска (буква ж на чл. 32). Развалянето става едностранно, с писмено изявление
на лизингодателя, отправено до лизингополучателя, без да е необходимо даването
на допълнителен срок за изпълнение. В
чл. 33 от Договора е уговорено, че при развалянето му , лизингополучателят се
задължава да върне незабавно на лизингодателя лизинговия обект.
На
11.03.2010г. между страните е подписан протокол за съответствие, с който
страните установяват че лизинговия обект, предаден по договор ЛД81004,
съответства на лизинговия обект по ЛД90348, а именно - Седлови влекач, марка
Рено, модел Премиум, рама VF622GVA000139881.
На
30.05.2008г. в град Стара Загора между ЕТ „Д.Д. ДИС" и „Уникредит лизинг“
ЕАД бил сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
83424/30.05.2008г. По силата на този договор лизингодателя се задължил да
придобие и предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение
един брой употребявано полуремарке, марка Шмитц, модел САФ, рама
WSMS6080000513452, сериен № WSMS6080000513452. Срокът на договора
бил от 28.05.2008г. до 31.07.2012г. Лизинговата цена била в размер на 15 293,68
евро без ДДС.
На
11.03.2010г. в град Стара Загора, между същите страни бил сключен договор за
финансов лизинг № 90349/11.03.2010г. на пътно превозно средство – същото полуремарке,
марка Шмитц, модел САФ, рама WSMS6080000513452 за срок от 19.02.2010г. до 15.07.2012г.
и лизингова цена 11 983,47 евро. Без ДДС. Уговорено било също така в чл.
32 от Договора, че лизингодателят има право да развали договора за лизинг при
виновно поведение от страна на лизингополучателя, включващо и неплащане в срок
на месечни вноски при забава повече от десет дни или встъпителната вноска
(буква ж на чл. 32). Развалянето става едностранно, с писмено изявление на лизингодателя,
отправено до лизингополучателя, без да е необходимо даването на допълнителен
срок за изпълнение. В чл. 33 от Договора
е уговорено, че при развалянето му , лизингополучателят се задължава да върне
незабавно на лизингодателя лизинговия обект.
На
11.03.2010г. в град Пловдив, между страните е подписан протокол за
съответствие, с който страните установяват че лизинговия обект, предаден по
договор ЛД 83424, съответства на лизинговия обект по ЛД 90349, а именно - полуремарке,
марка Шмитц, модел САФ, рама WSMS6080000513452.
На 11.03.2010г. между страните е
подписан и анекс, в който е уговорено че страните по него, във връзка с
преструктурирането на лизингови договори № 81004 и 83424 в нови лизингови
договори № 90348 и 90349 се съгласяват собствеността върху лизинговите обекти
де не бъде прехвърляна до пълното изплащане на всички задължения по всички
активни договори.
Видно от представеното извлечение
от ЦРОЗ, върху имуществото предмет на тези договори № 90348/11.03.2010г. и №
90349/11.03.2010г. са вписани правата на „Уникредит лизинг“ АД, като
лизингодател и ЕТ „Д.Д. ДИС“ – длъжник на 17.03.2010г. Вписването е било
подновено на 03.02.2015г. т.е. пред изтичането на първото вписване и е с действие до 03.02.2020г.
Видно от заключението на
назначената съдебно-икономическа експертиза задължението за плащане на
лизингови вноски по договор № 90348 е в размер на общо - 97 624,83лв., от които главница -
72 012,50лв. лихва и – 9 341,51лв. и ДДС
– 16 270лв. . По договор № 90349 – общо 28 367,76лв., от които главница
- 20 420,53лв. лихви - 4 728лв. и ДДС
4 728,10лв. . Погасените задължения
по първия договор към 06.07.1. са в общ размер – 57 758,87лв. , а по
втория – 13 008,55лв. След тази дата не са извършвани плащания. Освен
текущите задължения, които не са заплащани в пълен размер, по договора са
начислени неустойки за забава и за разваляне на договора и др. плащания за
застраховки, данъци и др.
Остава непогасено задължение по договор 90348
в размер на 108 986,82лв., а по договор 90439 в размер на 33 955,26лв.
С уведомително писмо, изпратено
на 14.06.2011г. и получено от ответника на 28.06.2011г., ищецът го уведомява,
че в случай че не изпълни в седмодневен срок всички задължения към него,
разваля сключения между тях договор 90348, поради виновно неизпълнение на
ответника.
С уведомително писмо, изпратено
на 14.06.2011г. и получено от ответника на 28.06.2011г., ищецът го уведомява,
че в случай че не изпълни в седмодневен срок всички задължения към него,
разваля сключения между тях договор 90349, поради виновно неизпълнение на
ответника.
Лизинговите вещи не се върнати до
момента от ответника на ищеца и се намират във владение на ответниците, което е
прието за безспроно между старните.
След проведено производство по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1877/12 на СлРС и в. ч. гр.д.№ 1877/12 на СлОС,
срещу ЕТ „Д.Д. ДИС" е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата 48 987,04лв.главница; договорна лихва
3 248,52лв. и неустойка 5 488,92лв., произтичащи от неизпълнено
задължение по договор за финансов лизинг 90348/11.03.2010г.
След проведено производство по
чл. 417 от ГПК по ч. гр.д.№ 1876/12 на СлРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, представляващи неизпълнени задължения
за главница – 10 273лв.; лихви – 940,30лв.; неустойка – 1 220,22лв.;
други плащания – 1 872,65лв., произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за финансов лизинг 90349/11.03.2010г.
На 11.01.2016г. „Уникредит
лизинг“ ЕАД е подало до СлРС заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – предаване на движими вещи Седлови влекач, марка Рено, модел
Премиум и полуремарке, марка Шмитц, модел САФ, по цитираните договори за
лизинг. Издадена е въз основа на
документ по чл. 417 т. 5 от ГПК заповед
№ 31/13.01.2016г. по ч. гр.д.№ 93/16 по описа на СлРС и изпълнителен лист. На
22.03.2016г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. На
29.03.2016г. той е подал възражение, че не дължи връщане. Поискал е спиране на
изпълнението. СлРС е спрял изпълнението. На взискателя е съобщено на 12.04.2016г.,
че следва да предяви иск в месечен срок. Исковата молба е подадена по куриер (видно от
известието за изпращане) на 11.05.2016г., а заведена с вх. № 8651/ 13.05.2016г.
на СлРС.
Спирането на производството е
отменено от СлОС по в.ч.гр.д.№ 242/16 на СлОС.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и като кредитира изцяло заключението на изслушаната по делото икономическа
експертиза, като няма основание да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице.
По делото са представени в с.з.
на 18.05.2017г., два броя писмени доказателства – искане за преструктуриране,
които не са оспорени от ответниците в с.з., в което са представени. Те се
оспорват едва в писмените бележки на ответниците, поради което оспорването като
несвоевременно извършено не следва да се провежда.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Същият е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. Искът е допустим, тъй като в
едномесечен срок, заявителят, чието вземане е оспорено е предявил установителен
иск пред съда по отношение на длъжника, който е оспорил вземането.
Между страните е бил сключен валиден договор
за лизинг, по силата на който ответникът е получил движимите вещи, подробно
описани по-горе. Ответникът е направил възражение, че договорът е нищожен, поради
липса на основание и предмет, тъй като за едни и същи движими вещи са сключени
два договора за лизинг, както и поради противоречие със закона и добрите нрави.
Възражението е неоснователно. Видно от събраните писмени доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, с касае за сключен между страните договор за
лизинг на 07.01.2008г. за вещта Седлови влекач, марка Рено, модел Премиум,
условията по който са били предоговорени с договор за лизинг от 11.03.2010г.
Договор за лизинг за вещта полуремарке, марка
Шмитц, модел САФ е сключен на 30.05.2008г. и предоговорен на 11.03.2010г.
Това се установява, както от текстовете на
договорите, така и от приемо-предвателните протоколи и анексите.Искането за „преструктуриране“
е било направено от самия ЕТ, видно т представените писмени доказателства. В договорите от 2010г. е запазен крайния срок
на договорите и е записана по-ниска цена, съответстваща на вече платеното по
договорите от 2008г.
Ответната страна не е доказала договорът да е
сключен при липса на основание, което е в нейна тежест. Същият не противоречи
на морала, тъй като е предоговорен при нови условия. Уговорките в новите
договори не са несъвместими с общоприетите обществени норми. Не са посочени и конкретни
правни норми, на които да противоречи сключването на договора, за да бъде същия
нищожен на това основание.
Установи се по безспорен начин, че ответникът
не е изпълнявал задължението си по договорете за лизинг за заплащане в срок на
лизинговота цена, породи което се възникнали условия за развалянето на тези
договори и те са развалени едностранно от ищеца, без да е необходимо да бъде
даван срок за изпълнение, тъй като страните са уговорили това. Неизпълнената
част от задължението, видно от заключението на експертизата, не е незначителна
с оглед интереса на кредитора. Уговорено е между страните, че при развалянето
на договорите, лизингополучателят дължи връщане на вещите.
Възражението на ответниците е, че те вече са
осъдени да заплатят неплатените лизингови вноски, поради което не могат да
бъдат осъдени да върнат вещите, тъй като ще бъдат осъдени два пъти за едно и
също нещо. Възражението е неоснователно. Касае се за различни договорни
задължения, като изпълнението на паричното не освобождава ответниците от
задължението за връщане на вещите.
Последното възражение на ответниците касае нередовности
по вписването ЦРОЗ, които водят до липса на основание за издаване на заповед и
изпълнителен лист.
Възражението е неоснователно. Ответникът не е
обжалвал незабавното изпълнение и заповедта е влязла в сила. Въпреки това
следва да се отбележи, че не са налице нарушения в процедурата по издаване на
изпълнителен лист по чл. 417 т.5 от ГПК.
Страните по договора за лизинг, лизнговата вещ и цената й са
обстоятелства, което подлежи на вписване в ЦРОЗ на основание чл. 26 ал.1 б. д,
т. 3 от ЗОЗ. Вписването се подчинява на същите правила по които се вписват и
договорите за особен залог. Подновяването на вписването следва да се извърши
преди изтичане на срока на предходното вписване, което е направено и за него
не необходимо повторно съгласие на длъжника. Вписването в
ЦРОЗ е предвидено с оглед защитата на кредитора и въпреки че договорът е бил
прекратен към момента на подновяване на вписването, то това не е незаконосъобразно
действие, тъй като кредиторът го извършва с оглед охраняване интереса си да
бъдат изпълнени и договорните задължения, които произтичат от прекратяването на
договора (каквото е връщането на лизинговите вещи).
По изложените съображения, съдът намира предявения
иск за основателен. Налице е валидно сключен договор за лизинг. Той е прекратен
едностранно от лизингодателя поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.
Лизинговите вещи са у длъжника и същият дължи връщането им на ищеца. Следва да
бъде признато за установено, че ответниците (в условията на универсално
правоприемство) дължат връщане на ищеца на Седлови влекач, марка Рено, модел
Премиум по договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010г. и полуремарке, марка
Шмитц, модел САФ по договор за финансов лизинг №90348/11.03.2010г.
При
този изход на производството ответниците дължат на ищеца сумата 1 030 лв., представляваща направените
разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно разрешението дадено в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Ответниците
дължат и направените разноски в исковото производство – 3 216,59 лв., от
които държавна такса, 2 081,59лв.
депозит за експертиза 300лв. и уговорено адвокатско възнаграждение в размер – 830лв., за което са представени
доказателства че е заплатено и съдебно удостоверение – 5лв.
Ръководен от изложените
съображения
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Гюешево“ № 14 срещу С.П.Д. ЕГН ********** и И.Д.Д. ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на Д.И.Д.,
починал на 17.09.2016г., вписан в ТР като ЕТ „Д.Д. ДИС“, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че С.П.Д. ЕГН ********** и И.Д.Д.
ЕГН ********** дължат връщане на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК ***************
на движими вещи: полуремарке, марка Шмитц, модел САФ, рама WSMS6080000513452 по
договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010г. и Седлови влекач, марка Рено,
модел Премиум, рама VF622GVA000139881, по договор за финансов лизинг №
90348/11.03.2010г.
ОСЪЖДА С.П.Д.
ЕГН ********** и И.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплатят на "УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК ************, направените разноски в заповедното производство в размер на 1 030
лв. и в исковото производство в размер на 3 216,59 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: