№ 392
гр. П., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20221720100012
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С.Д.А. и В.Д.М. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.. Ищците твърдят, че в полза на ответника
срещу наследодателя им е издадена изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.№
3560/2006 г., по описа на Районен съд П. по силата, на който е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. суми в размер на 258,70 лева - главница
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
10.08.2004 до 10.05.2006 г., ведно със законна лихва до окончателното плащане, 26,14
лева - законна лихва за забава за периода от 13.10.2004 г. до 02.06.2006 г. и 8,78 лева
разноски. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 25.11.2007 г. е
образувано и.д. № 1209/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. с р-н на действие ОС-П..
Твърди, че задължението е погасено по давност, приемайки, че е приложима
кратка такава по чл. 111 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед
за изпълнение, а не със съдебно решение.
С оглед на изложеното, моли съда да приема за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо всеки един от
ищците в качеството им на наследници на С.Н.Б. поради погасяване на вземането по
давност за сумите 129,35 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 10.08.2004 до 10.05.2006 г., ведно със
законна лихва до окончателното плащане, 13,07 лева - законна лихва за забава за
периода от 13.10.2004 г. до 02.06.2006 г. и 4,39 лева разноски.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни по отношение на твърдението за недължимост, като
признава, че вземането е погасено по давност. Не оспорва издаването на изпълнителен
лист в негова полза, образуването на изпълнително дело и неговото прекратяване.
Твърди, че дружеството взискател не е предприемало други действия за принудително
събиране на посочените суми, поради което не е провокирало предявяване на
1
настоящия иск. Поддържа, че вземането съществува, но не би могло да бъде събрано
принудително, а единствено ако длъжникът доброволно плати.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание страните не се представляват.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу наследодателя на ищците в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД свидетелства за правния им интерес от
предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищците
оспорват вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу наследодателя на ищците – С.Н.Б. е
издаден изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение
на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 3560/2006 г. на основание чл. 237, б. „к“
ГПК (отм.) Ищците са признали за образуване на изпълнително дело срещу техния
наследодател (макар и това да е неизгоден за тях факт), но по делото доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
2
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 3560/2006 г. е
погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с образуването на и.д.
№ 1209/2005 г. по описа на ЧСИ С.Д. (за което единствено ищците признават), то
новата тригодишна давност отново е изтекла, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 350,00 лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение за процесуално представителство е в минимален размер.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо С.Д. А., ЕГН
********** и В.Д.М. ЕГН ********** в качеството им на наследници на С.Н.Б.
разделно за по ½ от общото задължение в размер на 258,70 лева - главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
10.08.2004 до 10.05.2006 г., ведно със законна лихва до окончателното плащане, 26,14
лева - законна лихва за забава за периода от 13.10.2004 г. до 02.06.2006 г. и 8,78 лева
3
разноски, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист в рамките на
ч.гр.д.№ 3560/2006 г., по описа на Районен съд П. срещу С.Н.Б. поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на С.Д. А. сумата от 175,00 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на В.Д.М. сумата от 175,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4