№ 338
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100503735 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призован,
не се представлява.
Въззиваемата страна Т. Т. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба депозирана от Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР срещу решение № 260077 от 19.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16310 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 8 -ти състав, с
което е осъдена да заплати: на Т. Т. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана,
ул.П.Славейков 3, представлявано от адв. С. Т., вписан във ВАК със служ.адрес: гр. Варна,
ул. „ Георги Бенковски" 81 - Консултантска кантора „Бейлерян", следните суми, а именно: -
сумата от 1009.65 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 138 часа за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2019г. , ведно със законната
лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2019
1
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР; - сумата от 80.20лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
01.10.2017г. до 30.09.2019г., извънреден труд изчислен, считано от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание чл. 86 от ЗЗД, -
сумата от 400 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 300лв., представляваща дължима държавна такса за
производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че
съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на
ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите
държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР,
брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения
се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според
жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между
приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица
привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С
горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се и
решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално
правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят
извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят
счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено
от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат
се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са
предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
2
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че
дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото. В отговор от насрещната страна, се
оспорва основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и
обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения, основани на
принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.
АДВ. Т.: Нямам възражения по проектодоклада. Оспорвам жалбата. Поддържам
отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт като правилен и законосъобразен, а въззивната жалба като недоказана да
оставите без уважение. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3