Решение по к. адм. дело №1168/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. М. С. и З. М. С. и двамата от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 260000/07.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 7 по описа за 2020 година на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 11/06.01.2020 г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Д. М. при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково с [идентификатор], ж. р. "********", землище [населено място], с площ 330 кв. м. при граници и съседи имоти с кадастрални номера както следва: 77195.705.440, 77195.705.485, 77195.705.435, 77195.705.442, 77195.705.486.

В жалбата се сочи, че решението на районния съд е неправилно, тъй като районният съд неправилно приел, че заповедта не страдала от толкова съществен порок, който да обуслови обявяването ѝ за нищожна, респ. за незаконосъобразна, както и че същото е немотивирано. Заповедта била издадена от некомпетентен орган (тъй като според действащата по време на издаването на решението на поземлената комисия редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ заповед на кмета не била нужна, тъй като реституционната процедура била приключила с издаването на ПНИ), при липса на посочените в нея правни (липса на валидно решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по чл. 14, ал.1 т. 3 ЗСПЗЗ, което влече нищожността му, поради което липсвало основание да се индивидуализира този имот с ПНИ и оспорваната заповед) и фактически основания (административния орган бил въведен в заблуждение относно наличието на всички предпоставки за издаването на оспоравната заповед, като и липсвали етапи на административното производство, което влече нищожност на заповедта), била немотивирана и в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Процесният имот не бил одържавявано и не попадал в категорията имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият не бил земеделска земя, а урбанизирана територия и попадал в строителните граници на [населено място], като в него имало построена сграда преди 1986 г., която разполагала с удостоверение за търпимост, липсвали доказателства за идентичността на имота собственост на касаторите и този възстановен на наследниците на М., недоказана била собствеността на имот в „Ючките лозя“ на М., касаторите или техният праводател не са били ползватели на имота и той не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ или други организации, не бела предоставена информация от кмета към ОСЗ за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ липсвало взето решение от ОСЗ Хасково по чл. 18г, ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и решение на Общ.съвет Хасково да бъде образувана селищна територия „*********“ в [населено място], поради окето била опорочена процедурата по приемане на ПНИ и влекат нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорваната заповед. В съдебно заседание касаторите не се явяват, представляват се от процесуален представител, който поддържа жалбата на доводите изложени в нея.

Ответникът – Кмет на община Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата по основателността на касационната жалба.

Заинтересованите страни – Д. К. М., Г. Й. М. и А. Й. К., Д. Д. Т., П. Т. К., В. Т. Т., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена Н. М. С. и З. М. С. и двамата от [населено място] жалба против Заповед № 11/06.01.2020 г. на кмета на Община Хасково, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж. р. "******", землище на [населено място], е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОбС-Хасково с [идентификатор], ж.р. "******", землище на [населено място], с площ 330 кв.м. без ограничения на собствеността.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 260000/07.02.2025 г., постановено от Районен съд – Хасково по адм. д. № 7 по описа на съда за 2020 г., първоинстанционния съд е отхвърлил подадената пред него жалба, като е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, няма основание да се приеме наличието на толкова съществен порок на атакуваната заповед, който да води до нейната нищожност, тъй като същата е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не се доказва наличие на съществени процесуални нарушения, водещи на практика до липсата на акт, липсват и доказателства за нарушение на материалния закон, което да обосновава нищожността на административния акт като изцяло лишен от законова опора.

Изпълнено в случая било изискването на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на административния акт, в който били посочени всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към него била приложена и скица на процесния имот. Предвид правните основания за издаване на акта, предмет на контрол можело да бъде само съответствието му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая се представили доказателства, от които се установявало, че жалбоподателите са атакували заповедта на областния управител, като са искали обявяване на нейната нищожност. От приложеното в цялост адм. дело № 1/2021 г.по описа на Районен съд – Хасково ставало ясно, че тази жалба е отхвърлена в цялост, поради което следвало да се приеме, че заповедта на областния управител е влязла в сила. Издадената по реда на § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед не можела да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, която съответствала на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова пълно съответствие в случая било налице.

Съдът посочил на следващо място, че при наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не можело да се разреши в административното производство, а следвало да бъде предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В тази насока била трайната съдебна практика, включително и на Върховния административен съд.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ гласи, че за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Следователно, производството по издаване на заповед от кмета на община на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка за издаването и е наличието на влязъл в сила ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед, като кметът действа при условията на обвързана компетентност.

В случая се установява, че ПНИ на ж. р. "****** " в [населено място], където е възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателите независимо, че са оспорили заповедта на областния управител, с която е одобрен, то тя е отхвърлена като неоснователна, т.е. заповедта е влязла в сила.

Процедурата по придобиване право на собственост върху имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет. Предмет на производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ. придобиване, правото на собственост и съответствието на издадената заповед от кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая е налице влязъл в сила ПНИ, поради което на посочените в заповедта правни основани, е бил издаден съответният акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота, като е посочено и че ограничения на собствеността няма. Заповедта не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. Тя отразява правата на собствениците според този план и контролът за законосъобразността и се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая явно е сторено като не е установено несъответствие.

Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на ПНИ и липса на някои от предпоставките за включването на определени имоти в ПНИ следва да се посочи, че същите са относими и са подлежали на обсъждане в производството по оспорване на заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ. Такъв контрол обаче е проведен и със сила на присъдено нещо е решено, че заповедта на Областния управител за приемане на ПНИ е валидна и действаща към настоящия момент, тъй като не е нито нищожна, нито е била оспорена в процесната част и е влязла в сила.

По отношение на възражението за липса на компетентност на кмета на Община Хасково за издаване на заповедта, съдът намира за нужно да посочи, че възражението е неоснователно, доколкото за имоти включени в ПНИ, за да бъде завършен фактическият състав на възстановяването на собствеността, то следва да се издаде такава заповед на основание § 4к, ал. 7 ПРЗЗСПЗЗ, независимо в кой момент е било издадено решението на ПК, което впрочем е изключено от доказателствения материал. Предпоставка за възникването на задължението на кмета да се произнесе в условията на обвързана компетентност е именно приетият план за новообразуваните имоти, а не решението на ОСЗГ, за да се обвързва то с момента на произнасянето на комисията.

Контролът за законосъобразност на заповедта на кмета, с която се възстановява правото на собственост се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него. Предвид вида и характера на оспорения акт, необсъждането от страна на районния съда на останалите посочени в жалбата доводи не представлява съществен порок на атакуваното решение, обосноваващ отмяната му.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателите не се следват. От ответника и заинтересованите страни разноски не са претендирани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260000/07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7/2020 г. по описа на Районен съд –Хасково.

Решението е окончателно.